Р
Е Ш Е Н И Е
№ 117
Гр. Перник, 27.04.2017 година.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно
заседание проведено на трети април през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар Т.М., като разгледа докладваното
от съдия Ивайло Иванов административно дело № 421/2016 година по описа на съда,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/.
Образувано е по жалба
на „***“
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 1,
представлявано от управителя П.Г.Н.
против Решение № КРД-5 от 29.07.2016 година на директора на Териториално
поделение Перник към НОИ, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-13-53 от
29.06.2016 година на дружеството – жалбоподател срещу Разпореждане № 29 от
26.05.2016 година на
длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ гр. Перник, с което е прието
наличието на трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО по отношение на лицето С.Б.И..
С жалбата се твърди, че оспореното решение е
неправилно, незаконосъобразно и в противоречие с целта на закона. Поддържа се,
че оспореното решение е издадено при неизяснена фактическа обстановка и въз
основа на предположения относно фактите и обстоятелствата при които е настъпила
злополуката, а от представените доказателства не може да се достигне до извод
за настъпила трудова злополука. На последно място се излагат съображения, че
пострадалия умишлено е увредил здравето си. Жалбоподателят моли съда да отмени решението,
с което е потвърдено разпореждането на длъжностното лице, като незаконосъобразен
акт.
В съдебно заседание процесуалния
представител на жалбоподателя адвокат С.Д. *** моли съда да отмени оспореният
административен акт, като незаконосъобразен. В представените писмени бележки развива
допълнителни доводите за незаконосъобразност на оспорения административен акт.
Ответникът по жалбата директорът
на Териториално поделение Перник на Националния осигурителен институт, чрез
своя процесуален представител старши юрисконсулт *** оспорва жалбата. Излага съображения,
че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, след
законосъобразно проведено административно производство и при съответствие със
законовите норми. Моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна. Подробни
съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна С.Б.И., редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Н.Д. ***, който в представените писмени бележки по делото, оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да приеме, че е налице трудова злополука по отношение на С.Б.И..
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право и интерес от
обжалването, срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол. Атакува се акт, който е преминал през изискуемия се
административен ред на оспорване, като предпоставка за съдебен контрол, поради
което подадената жалба е процесуално допустима и се дължи нейното разглеждане
по същество.
С трудов договор № ALC BG 1316/14.01.2015 година, сключен между „***“ ЕООД –
работодател и С.Б.И. – работник, последния е бил назначен на длъжността „***“
при определено трудово възнаграждение, работно време – 8 часа и срок – 6 месеца.
Представена е извадка от график на „***“ ЕООД –
работодател за месец ноември 2015 година, в който С.Б.И. /пострадало лице/ не е
включено.
С трудов договор № 72 от 02.11.2015 година, сключен
между „***“ ЕООД – работодател и С.Б.И. – работник /пострадало лице/, последния
е бил назначен на длъжността „***“ при определено трудово възнаграждение и
непълно работно време – 4 часа. Към трудовия договор е представена длъжностна
характеристика на заеманата длъжност „***“, с която работника /пострадалото
лице/ се запознал на 02.11.2015 година, видно от положения подпис.
Представена е справка от болничен лист, от която е
видно, че на С.Б.И. /пострадало лице/ е бил издаден такъв за периода от
05.11.2015 година до 18.11.2015 година.
Представена е извадка от входящия дневник за
болничните листове от „***“ ЕООД – работодател, но не за месец ноември 2015
година, въпреки дадените задължителни указания от административния орган с
писмо изх. № 1012-13-53#1 от 05.07.2016 година.
Със Заповед № 004/13.11.2015 година на техническия
ръководител, на основание чл. 15 от Наредба за работното време, почивките и
отпуските и чл. 144, т. 5 от КТ е наредено във връзка със спазване на графика
за изпълнение на СМР на обект „***“, кв. 111, УПИ I-1203, м. *** – ***, блок № 35 съгласно графика на
обекта да се положи извънреден труд, считано от 15.11.2015 година от следните
работници и служители: № 4 С.Б.И. – ***, на дата 15.11.2015 година, от 08.30
часа до 17.00 часа, като е определен съответния почивен ден – вторник
/17.11.2015 година/. Ето защо следва да се приеме, че на 15.11.2015 година С.Б.И.
/пострадало лице/ е бил на работа, като е изпълнявал задълженията си по
длъжностна характеристика при полагането на извънреден труд /08.30 часа – 17.00
часа/, видно от отчетна форма за явяване/неявяване на работа за месец ноември
2015 година и горепосочената заповед.
Видно от книга за инструктаж по безопасност и здраве
при работа /начален инструктаж/ BG ********* на „***“
ЕООД, С.Б.И. е запознат на 02.11.2015 година – дата на сключване на трудовия
договор.
Представен е Протокол за трудова злополука № 1 от
16.11.2015 година, съставен от определена комисия, от който се установява, че
на 15.11.2015 година, в 16.20 часа, С.Б.И. е претърпял трудова злополука при
почистване след демонтаж на трета етажна плоча, като е паднал.
Пострадалото лице С.Б.И. е приет по спешност на 15.11.2015
година в УМБАЛСМ „***“ и е изписан на 18.12.2015 година, с окончателна диагноза:
„Контузио церебри. Хеморагия субарахноидалис травматика. Хематома епидурале темпоралис
декс. минима. Фрактура линеарис темпоралис декс. крании. Фрактура базис крании
фосе антериор. Контузио ет в.л.к. регио фронталис декс. капитис. Фрактура осис
зигоматици декс. Фрактура париетис антериор синус фронталис. Екскориационес
мултиплицес фацией. В.л.к. регионис вестибуларис мандибуле, лабии супериорис
орис ет лингве. Фрактура радии син. ин партис дисталис интерартикуларис.
Луксацио карпо – метакарпи II-III-IV манус декс.
Със сигнал вх. № 16018558 от 11.02.2016 година С.Б.И.
/пострадало лице/ е сигнализирал изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ за претърпяна трудова злополука на 15.11.2015 година при изпълнение на
възложената работа при „***“ ЕООД.
На 08.03.2016 година С.Б.И. /пострадало лице/ е подал
декларация за трудова злополука вх. № 51001-13-14 при което е описал мястото,
датата и начина на причинената трудова злополука.
След получаване на
декларацията със Заповед № 1015-21-278 от 19.04.2016 година директора на ТП на НОИ
– София град на основание чл. 58, ал. 2 от КСО е
определена комисия, която да извърши разследване на злополуката с пострадалото
лице С.Б.И..
С Протокол № 32 от
10.05.2016 година за резултати от извършено разследване на злополуката, станала
на 15.11.2015 година със С.Б.И., комисията е установила, че С.Б.И. е пострадало
лице, като му е причинена временна нетрудоспособност от злополуката. Комисията
е установила мястото, времето и свидетелите на злополуката. Установено е, че на
15.11.2015 година, около 16.20 часа С.Б.И. е извършвал декофражни работи на IV етаж /III етажна плоча/,
която не е била обезопасена срещу падане от височина на хора или предмети,
както и не е провеждан ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при работа
и не са имали предпазни каски. Комисията е посочила причините за възникналата
злополука. Към протокола са приложени 5 броя обяснения от работници и служители
на „***“ ЕООД. Протоколът е подписан от комисията, от пострадалото лице и от представител
на работодателя. На 19.05.2016 година е подадено възражение срещу посочения по
– горе протокол от работодателя.
Въз основа на изхода от
извършеното разследване и съставения протокол, длъжностно лице при ТП Перник към
НОИ на основание чл. 60, ал. 1 от КСО е издало Разпореждане № 29 от 26.05.2016 година,
с което по отношение на описаната злополука е прието, че е трудова по чл. 55,
ал. 1 от КСО, тъй като се касае за увреждане, станала при работа, извършена в
интерес на предприятието /“***“ ЕООД/ и е довела до временна неработоспособност
на пострадалото лице.
Разпореждането е обжалвано в
законоустановения срок от осигурителя с жалба вх. № 1012-13-53 от 29.06.2016
година, като са изложени доводи за липса на достатъчно доказателства за
настъпилата трудова злополука.
По повод на постъпилата
жалба директорът на ТП Перник на НОИ е постановил оспореното Решение № КРД-5 от
29.07.2016 година – предмет на настоящото съдебно производство, с което е отхвърлил
жалбата срещу Разпореждане № 29 от 26.05.2016 година на длъжностно лице по чл.
60 от КСО. Решаващият орган не е установил твърдените в жалбата нарушения.
Решението на директора на ТП Перник към НОИ е получено от осигурителя на 23.08.2016 година и в законоустановения е подадена разглежданата от настоящия съдебен състав жалба.
В хода на съдебното
производство е прието и неоспорено от страните заключение по допуснатата
съдебно – медицинска експертиза, изготвена от вещото лице Р.Г.Г., от което се
установява, че настъпилите травми на пострадалото лице са в причинно –
следствена връзка със трудовата злополука станала на 15.11.2015 година – падане
от 4 етаж при декофраж на строителен обект. Настоящият съдебен състав изцяло кредитира
заключението на вещото лице, като обективно, обосновано, безпристрастно и
кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства.
В хода на съдебното производство е изслушан свидетеля К.С.К., воден от страна на жалбоподателя /работодател/, от чиито показания се установява, че през 2015 година е работил в строителна фирма „***“ ЕООД, като ***. Заявява, че познава пострадалото лице, тьй като са работили заедно на една строителна площадка, както и знае за инцидента, който е станал в неделя със С.Б.И.. Заявява, че строителната площадка не е била обезопасена, както и рядко е провеждан инструктаж за безопасни и здравословни условия на труд, тьй като не е имало лице което да отговаря за тези условия, а са им казвали да се подписват в тетрадка само при изрично нареждане. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира изцяло, като обективни, въз основа на лични възприятия и кореспондиращи с останалите по делото писмени доказателства.
При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен
съд Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Решението на директора на ТП
Перник към НОИ е валиден индивидуален административен акт, издаден от
административен орган в кръга на неговата компетентност, съгласно разпоредбата
на чл. 117, ал. 3 от КСО и в предписаната от закона писмена форма. Съдържа
изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактическите и
правните основания за издаването му. Оспореният в настоящето производство акт е
мотивиран. Същият съдържа както фактически, така и правни основания. Волята на
административния орган е ясна и непротиворечива, като мотивите кореспондират
изцяло с диспозитива на решението. Същото се отнася и до разпореждането на
длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. При произнасянето си то се е позовало
изцяло на протокол № 32 от 10.05.2016 година и е препратило към него. Поради
тази причина, след като мотивите съществуват в преписката, т.е. протокола на
комисията, който се явява помощен орган и след като разпореждането е в
съответствие с тях се налага извода, че акта е мотивиран. Дори да има
процесуално нарушение, то е несъществено и не може да породи отмяна на акта на
това основание. Въз основа на изложеното следва да се приеме, че не са налице
предпоставките за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
В хода на проведеното
административно производство настоящия съдебен състав не установи да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
издаването на оспорения индивидуален административен акт. Административният
орган е изложил в пълнота фактите за конкретния случай, които изцяло се
подкрепят от представената административна преписка и не се оборват от
събраните в съдебното производство доказателства. След деклариране от пострадалото
лице на злополуката като трудова е разпоредено с посочената по – горе заповед да
се извърши разследване на злополуката с пострадалото лице С.Б.И.. Назначената
комисия е провела разследване, като резултатите са обективирани в съставения
протокол. При проведено разследване органите на ТП София град към НОИ са
извършили едно пълно и всестранно изследване на релевантните за спора факта и
са съставили протокол № 35 от 10.05.2016 година. Същият отговаря на
изискванията на чл. 10, ал. 1 от НУРРОТЗ и в него са обективирали изводи
относно всички факти и обстоятелства имащи отношения по казуса. Въз основа на
всички тези производствени действия и позовавайки се на тях, длъжностното лице
по чл. 60, ал. 1 от КСО е обосновало крайният си извод, че е налице трудова
злополука. По пътя на административния контрол до такъв краен извод е стигнал и
ответника по делото – директора на ТП Перник към НОИ. В случая не се констатира
съществено нарушение на административно производствените правила, което да е от
значение да промени изложените от длъжностното лице крайни правни изводи и
което да послужи за отмяна на оспорвания акт в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.
Протокол № 35 от 10.05.2016 година, съгласно нормата
на чл. 58, ал. 6 от КСО установява,
че отразеното в протокола за извършено разследване е валидно до доказване на
противното, т.е. същият има материална доказателствена сила по отношение на
установените с него данни. Предвид това, същият следва да се цени, доколкото с
него не се установяват факти и обстоятелства, които да противоречат на
останалите доказателства събрани в производството. В настоящия случай,
изложеното в протокола изцяло кореспондира с останалия доказателствен материал.
Настоящият съдебен състав намира, че не е засегнато правото на защита на
заинтересованите лица, в частност жалбоподателя, доколкото в жалбата липсват
конкретни твърдения за това. С чл. 58, ал. 6 от КСО е въведена оборима
презумпция относно доказателствената сила на изготвения в хода на разследването
протокол. След като жалбоподателят твърди, че този протокол не отразява
обективната действителност следваше да ангажира доказателства, с които да
обоснове своите твърдения и да проведе обратно доказване, което в случая не
стори. Събраните такива в хода на съдебното производство не обуславят по – различни
крайни изводи, който да обусловят благоприятен резултат за оспорващия.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че компетентният
административен орган не е допуснал съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, довели до
ограничаване правото на защита на заинтересованото лице или недопускането на
които биха довели да различен резултат от постановения, поради което настоящия
съдебен състав приема, че липсват отменителни основания по смисъла на чл. 146,
т. 3 от АПК.
Решението е съобразено с
приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Направените от
решаващия орган правни изводи са подробно мотивирани и настоящия съдебен състав
ги кредитира, като съответстващи на доказателствения материал и на законовите
разпоредби, позволяващи злополуката да се квалифицира като трудова злополука.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО трудова злополука е
всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт. Законодателят в ал. 3 на посочената правна норма е
посочил, че не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е
увредил здравето си. Според чл. 58, ал. 3
от КСО приложим към момента на злополуката, разследването на трудова злополука
трябва да установи причините и обстоятелствата за възникване на трудовата
злополука; вида на уврежданията; други сведения, които ще подпомогнат
териториалното поделение на Националния осигурителен институт да се произнесе
за характера на злополуката.
Съгласно легалното определение по чл. 55, ал. 1 от КСО
първият белег на трудовата злополука е внезапно увреждане на здравето. За да е
налице „внезапно“ увреждане, същото следва да е настъпило изведнъж, в резултат
на непредвидено външно вредоносно въздействие върху човешкия организъм. От
определението следва, че внезапното увреждане има следните основни белега,
характеризиращи го от обективна и субективна страна. Касае се за вредоносно
въздействие, което по делото е установено с оглед изхода от него – настъпилата временната
нетрудоспособност на С.Б.И.. На следващо място това е външно въздействие,
изразяващо се в нанасяне на травма, посредством външен за организма обект, в
случая падане от IV етаж /III етажна плоча върху парчета бетон и причиняването на множество травми. Травматичната
злополука е настъпила внезапно по време, когато осигуреното лице е изпълнявало
трудови функции в интерес на предприятието си, като е извършвало декофражни
работи въз основа на Заповед № 004/13.11.2015 година на техническия
ръководител, с която е наредено във връзка със спазване на графика за
изпълнение на СМР на обект „***“, кв. 111, УПИ I-1203, м. *** – ***, блок № 35 съгласно графика на
обекта да се положи извънреден труд, считано от 15.11.2015 година от следните
работници и служители: № 4 С.Б.И. – ***, на дата 15.11.2015 година, от 08.30
часа до 17.00 часа, като е определен съответния почивен ден – вторник
/17.11.2015 година/. Увреждането, което е причинило временна неработоспособност
на С.Б.И. е получено при осъществяване на дейност, която е във връзка и по
повод изпълняваната от пострадалия работа, която дейност е била в интерес на
предприятието. Злополуката е причинила
временна неработоспособност по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за
медицинската експертиза състояние, при което осигуреното лице не може или е
възпрепятствано да работи, в случая поради злополука.
Предвид цитираните приложими
правни норми и анализа на елементите на фактическия състав на трудовата
злополука, както и от анализа на събраните доказателства настоящия съдебен
състав приема, че инцидентът станал на 15.11.2015 година, в 16.20 часа със С.Б.И.
в действителност представлява трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.
Не е спорно между страните,
че на пострадалото лице С.Б.И. настоящия жалбоподател е осигурител/работодател.
От събраните в
производството доказателства по категоричен начин се доказа кумулативното
наличие на посочените по – горе елементи на трудовата злополука. В тази връзка
следва да се посочи, че по делото е безспорно установено, че на 15.11.2015 година
пострадалият е бил на работа за времето е от 08.30 часа до 17.00 часа, а
злополуката е станала в 16.20 часа. От събраните по делото доказателства е
безспорно, че пострадалото лице е извършвало декофражни работи по време на
работа, като строителния обект не е бил обезопасен. Ето защо е напълно
неоснователно основното възражение на ответника по жалбата, че трудовата
злополука не е станала по време на работа, който факт категорично бе опроверган
от цитираната по – горе заповед за полагане на извънреден труд от пострадалото
лице на посочената дата. От събраните в административното, така и в съдебното
производство доказателства настоящия съдебен състав еднозначно приема, че С.Б.И.
е пострадал по време на работа и във връзка с извършваната работа. Същият е
извършвал вменените му трудови задължения по длъжностна характеристика на
заеманата длъжност „***“, като е държал сметка и на нормата на чл. 127, т. 1 от КТ вменяваща на работника да изпълнява всички законни нареждания на
работодателя си, като за неизпълнението им е налице и възможност за ангажиране
дисциплинарната му отговорност по чл. 187, т. 7 от КТ. Злополуката е станала
през време и по повод на извършваната работа, което от своя страна е довело до
неработоспособност на осигуреното лице, от което следва, че злополуката е
трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. С оглед на изложеното като е
достигнало до същия краен резултат длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО,
така и директора на ТП Перник са издали законосъобразни актове, оспорването
срещу които следва да се отхвърли като недоказано.
Второ основно възражение на жалбоподателя е свързано с
материалната незаконосъобразност на акта, като пострадалото лице умишлено било
увредило здравето си. В тази връзка твърди,
че по време на станалия инцидент е ползвал отпуск по болест – болничен лист за
периода от 05.11.2015 година до 18.11.2015 година, за който работодателя не бил
запознат. В случая действително в полза на пострадалото лице има издаден
болничен лист, но от събраните доказателства – извадка от входящия дневник за
болничните листове от „***“ ЕООД – работодател, за месец ноември 2015 година не
го представя, т.е. доказателствената тежест за установяване на умишлено
самопричиняване на увреждането е върху жалбоподателя, тъй като той твърди това,
но не ангажира доказателства в подкрепа на своята защитна теза.
Фактът на
умишлено увреждане на здравето от пострадалия, която хипотеза при условията на
чл. 55, ал. 3 от КСО е изключена от кръга на трудовите злополуки, е от вида на
положителните факти – конкретни явления или състояния от социалната
действителност, определени във времето и пространството, имащи в случая
отношение към човешката психика. Това означава, че този факт от
действителността следва да бъде доказан с всички допустими доказателствени
средства. От друга страна съгласно чл.
11, ал. 2 от НК умисълът като форма на вината е налице, когато деецът не само е
съзнавал характера на постъпката си и е предвиждал нейните последици, но
едновременно с това е искал или допускал настъпването на тези последици.
Въз основа на
приетите по делото доказателства не се установиха при условията на пълно и главно
доказване, факти от правната действителност, които да сочат на хипотеза за
умишлено причинено увреждане, а дори да е проявена непредпазливост от страна на
пострадалия не може да дисквалифицира злополуката като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. В тази
връзка евентуалното съпричиняване на вредоносния резултат, би имало правно
значение само в исковото производство по реда на чл. 200 и следващите от КТ
пред общия съд /с оглед
евентуалното приложение на чл. 201, ал. 2 от КТ и то само при допусната груба
небрежност/.
По делото не
се събраха доказателства, нито са налице такива твърдения, които да сочат недвусмислено,
че пострадалото лице С.Б. *** е страдал от някакво психично или друго
заболяване, или е имал някакви лични или други проблеми, които биха го
подтикнали на практика съзнавано и съзнателно да се съгласи с настъпване на
злополука от категорията на случилата се с него и на практика да желае да се
самонарани. В деня на увредата
пострадалия е бил заедно с другите работници, като са извършвали обичайни
декофражни работи, като в тази връзка липсват обективни данни за настъпила извънредна
ситуация, при която да е налице и съответна реакция. Освен това в случая при наличието
на умисъл е необходимо до голяма степен конкретност при предвиждането на
вредите, а не същите да са само абстрактна възможност, като при последната ще е
налице небрежност. При нея всъщност лицето не е предвиждало настъпването на
последиците, но е било длъжно и е могло да направи това, а е и имало
субективната възможност и субективното задължение да предвиди тези последици.
Възможността на лицето да „предвиди“ се преценява конкретно за всеки един
случай и то в рамките на дължимото поведение, т.е. възможността зависи от:
конкретните обективни условия и от индивидуалните особености на личността:
способностите, опита, физическо и психическото му състояния. Наличието на тези
качества позволява на субекта, като мобилизира тези си качества, да изведе в
съзнанието си представа за конкретния при това вредоносен резултат. Дали пострадалия е проявил небрежност /отделно тук стои
и въпроса дали същата е и „груба“ такава по см. на чл. 201, ал. 2 от КТ/, това
подлежи на задължително установяване в производството пред общия съд и не може
да заличи фактическите основания, изпълнили състава на чл. 55, ал. 1 от КСО.
По изложените в настоящето решение мотиви жалбата на „***“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 1, представлявано от
управителя П.Г.Н. против Решение № КРД-5
от 29.07.2016 година на директора на Териториално поделение – Перник към НОИ, с
което е отхвърлена жалба вх. № 1012-13-53 от 29.06.2016 година на дружеството –
жалбоподател срещу Разпореждане № 29 от 26.05.2016 година на
длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ гр. Перник, с което е
прието наличието на трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО по отношение на лицето С.Б.И. следва да се отхвърли като
неоснователна.
При извършената цялостна проверка за законосъобразност
на акта по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК не се откриха основания, които да доведат
до отмяната му. По разноските:
Относно разноските:
С оглед изхода на
делото направеното искане от страна на процесуалния представител на ответната
страна за присъждане на направените съдебни разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи, като на основание чл. 143, ал.
3 от АПК, във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения жалбоподателя му заплати сумата в размер на 350
/триста и петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. „***“ № 1, представлявано от управителя П.Г.Н. против Решение № КРД-5 от 29.07.2016 година на
директора на Териториално поделение – Перник към НОИ, с което е отхвърлена
жалба вх. № 1012-13-53 от 29.06.2016 година на дружеството – жалбоподател срещу
Разпореждане № 29 от 26.05.2016 година на длъжностното лице по чл. 60, ал.
1 от КСО при ТП на НОИ гр. Перник, с което е прието наличието на трудова
злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО по отношение на лицето С.Б.И., като неоснователна.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. „***“ № 1, представлявано от управителя П.Г.Н. да заплати на Териториално поделение Перник при НОИ
направените съдебни разноски в размер на 350 /триста и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14 – дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: