РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Велико Търново, 16.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на осми юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. изслуша
докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ адм. д. №
47 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 211 от
Закона за МВР.
Образувано е по жалба
на Д.Й.Н. *** срещу Заповед №8121К-14092/25.11.2019
година на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1,
чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4 от ЗМВР, във вр. с чл. 203, ал. 1. т. 13 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и в сроковете
по чл. 195, ал. 2, във вр. с ал. 3 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение" и „прекратяване на служебното правоотношение в ***ряховица при
ОДМВР – В. Търново, считано от датата на връчване на заповедта“. Жалбоподателят, излага
мотиви за незаконосъобразност на процесната заповед. Твърди, че липсват доказателства и обективни данни за злоупотреба със служебното
положение. Акцентира върху обстоятелството, че в обжалваният административен
акт, не е посочено кои действия на лицето са придобили гласност и са станали
известни на широк кръг лица – служители на ТП на НОИ – В. Търново, служители на
МВР, прокурори, съдии и граждани (свидетели по воденото наказателно
производство). Намира за недопустимо в дисциплинарно производство да се
приобщават като доказателство материали, събирани в хода на друг тип
производство, които при това да са единствено и достатъчно основание налагане
на дисциплинарна отговорност. Извън горното, счита че, при налагане на
дисциплинарното наказание е допуснато нарушение на административнопроцесуалните
правила, изразяващо се в неспазване на разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Допълва,
че наказанието е наложено след изтичането на преклузивннте срокове, предвидени
в закона, а именно – 2 месеца от откриване на нарушението и две години от
извършването му. Подробни аргументи излага в представена по делото писмена
защита от пълномощник. Моли,
съдът да постанови отмяна на заповедта, като претендира за присъждане на
разноски по производството.
Ответникът по жалбата – Министърът на
вътрешните работи, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в
представени писмени бележки, оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана. Счита, че същата е законосъобразна, издадена
при спазване на материално и процесуалноправните изисквания относно реда за
издаванe, от компетентен орган и със съответните реквизити. Спазени
са изискванията на ЗМВР, като са изяснени всички факти и обстоятелства, касаещи
случая. Развива подробни доводи по отношение законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт и поддържа становище, че безспорно от
събраните допълнителни доказателства и обяснения дадени пред ДРО е видно, че е
налице съставомерност на извършените от Н. неправомерни действия. В тази връзка
настоява, че в хода на дисциплинарното производство са събрани множество
доказателства, потвърждаващи извършването на дисциплинарно нарушение. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като взе
предвид становищата на страните, основанията за издаването на оспорвания
административен акт и представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Предмет на обжалване е Заповед №8121К-14092/25.11.2019 година на Министъра на вътрешните работи, с
която на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т 4 от ЗМВР,
във вр. с чл. 203, ал. 1. т. 13 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, чл. 226,
ал. 1, т. 8 от ЗМВР и в сроковете по чл. 195, ал. 2, във вр. с ал. 3 от ЗМВР на
Д.Й.Н. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" и „прекратяване на
служебното правоотношение в ***ряховица при ОДМВР – В. Търново, считано от
датата на връчване на заповедта“.
Производството е започнало по повод проверка на данни, за допуснато от служителя дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т.4, вр. чл. 150, ал. 2 от ЗМВР,
поради извършени от Д.Н. неправомерни
действия, във връзка с използването на удостоверение, обр. УП - 30, с 19/05.04.1994
г. и удостоверение УП - 2, без номер и дата, в които са били вписани неверни
обстоятелства за неговия осигурителен стаж и осигурителен доход. По случая е
образувано ДП №30/2018г. по описа на Следствен отдел(СО) на Окръжна прокуратура
– В. Търново, по което, на 07.05.2019г., служителят е привлечен като обвиняем. В контекста на
изложеното на осн. чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е издадена Заповед
№8121К-9853/04.06.2019 г. на Министъра на вътрешните работи за образуване на
дисциплинарно производство и определяне на дисциплинарно разследващ орган
/ДРО/.
Резултатите от тази проверка са
систематизирани в обобщена справка № 366р-17295/25.09.2019г. на Комисия,
определена със Заповед № 812К-9853 от 04.06.2019г. на Министъра на вътрешните
работи. Според цитираната справка на 17.10.2017г., в гр.
В. Търново, в ТП на НОИ – В. Търново, Д.Н. е депозирал заявление вх. №
2113-04-2013/17.10.2017г., за опускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Към заявлението приложил набор от документи, част от които са трудова
книжка №.125.1, удостоверение обр. УП-30, с №19 от 05,04.1994г., в което е
вписано, че за периода от 01.11.1990г. до 21.03.1994г. е заемал длъжността
„шофьор" и удостоверение УП - 2, без номер и дата (за периода 01.01.1994г.
до 21.03.1994г.), издадени от ПК „С.П." с. Джулюница. Същите са приети с
опис, екземпляр от който е приобщен към преписката, а другият е предаден на Н..
По данни на длъжностни лица - експерти по осигуряването в ТП на НОИ - В.
Търново, служебно са им били известни два случая, при които са представени
документи с невярно съдържание, свързани с ПК „С.П.“ - с. Джулюница. По тази
причина, след като установили, че документи от тази кооперация са представени и
от заявителя Н., изискали от Обединен осигурителен архив гр. Тетевен,
информация за посочения от Н. осигурителен стаж в нея. От получения отговор с
изх. №5502-10- 111/19.01.2018г. установили, че имената на Н. не фигурирали в
разплащателните ведомости на осигурителя. Административното производство
приключило с разпореждане №2113-04-2013#13/15.02.2018г., с отказ за отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на Н.. Уведомена е и Районна прокуратура – В. Търново, където е
образувана преписка №493/18г., приключила със справка №366000-14715/05.06.2018г.
По случая е образувано ДП №30/18 г. по описа СО при ВТОП, преписка №493/2018г.
по описа на РП – В. Търново, за престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 от НК. Със
същата справка е обобщено, че действията на служителя са довели до уронване
престижа на службата и съставляват нарушение по см. на чл. 194, ал. 2, т. 1,
пр. 1 и т. 4 от ЗМВР. До жалбоподателят е изпратена покана
№366р-17297/25.09.2019г. за запознаване с резултатите от проведеното
дисциплинарно производство и даване на допълнителни обяснения и възражения. На
същата дата, според направеното отбелязване, жалбоподателят се е запознал с
резултатите от обобщената справка. В срока по чл. 207, ал. 10 от ЗМВР, Д.Н. е
депозирал обяснение-възражение рег. №366р-17407/26.09.2019г. В тази връзка е издадено
становище с рег.№ 366р-17439/27.09.2019 г., в което ДРО по същество отхвърля възраженията
на жалбоподателя и предлага на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, да бъде
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Със Заповед №81218К-12786/11.10.2019г.
на Министъра на вътрешните работи е изменена предходна Заповед
№1821Н-9853/04.06.2019г., като е указано по образуваното срещу Д.Н.
дисциплинарно производство, да съберат допълнителни доказателства, описани в
обстоятелствената част на заповедта. В изпълнение на указанията са разпитани
свидетели и е издадена нова обобщена справка рег. №268р-20911/23.10.2019г., с
която жалбоподателят се е запознал на същата дата, видно от отбелязването върху
нея. От страна на Д. Н. е депозирано обяснение-възражение на 24.10.2019г. В
отговор ДРО е издал становище рег. №268Р-21016/24.10.2019г., в което по
същество отхвърля възраженията и предлага на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Въз основа на обобщената справка и
становището на дисциплинарно разследващия орган, ДНО е издал обжалвана в настоящото
производство Заповед №8121К-14092/25.11.2019г., с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4 от ЗМВР,
във вр. с чл. 203, ал. 1. т. 13 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, чл. 226,
ал. 1, т. 8 от ЗМВР и в сроковете по чл. 195, ал. 2, във вр.
с ал. 3 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" и прекратяване
на служебното правоотношение в МВР; на инспектор Д.Й.Н. - полицейски
инспектор ***ово, считано от 06.12.2019г.
/датата на връчване на заповедта/.
Недоволен от нея той я е оспорил по
съдебен ред на 20.12.2019г. и въз основа на тази жалба е образувано настоящето
производство.
В хода на съдебното производство по
делото e представена и приета административната преписка по
издаване на обжалвания акт.
При така установените факти настоящият състав стигна до следните правни изводи:
Оспорената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание е издадена от
компетентен орган по смисъла на чл. 204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и съдържа
задължителните реквизити по чл. 210, ал. 1
от ЗМВР. Същата е мотивирана с посочване на конкретните фактически и
правни основания за налагане на наказанието. Неоснователни са и оплакванията за
нарушаване разпоредбата на чл. 195, ал.
2 от ЗМВР при провеждането на дисциплинарното производство. Съгласно
последната, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина /каквито се
претендира да са процесните/, дисциплинарното наказание се налага не по-късно
от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от
извършването му. От своя страна чл. 196 от ЗМВР дефинира моментите, когато дисциплинарното нарушение се счита
за "открито" и за "установено". Така в чл. 196, ал.
1 от ЗМВР е посочено, че дисциплинарното нарушение се счита за
открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а според чл. 196, ал.
2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите
от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно
наказващ орган. Или нарушението е открито, когато органът го е установил, а
това става, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган. В конкретния случай нарушението е
открито на 25.09.2019г., когато материалите от административното производство,
вкл. обобщената справка са постъпили при Министъра на вътрешните работи.
Считано от тази дата, двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание
изтича на 25.11.2019г., на която дата е издадена и процесната заповед. По
делото са представени и доказателства за наличието на обстоятелства по чл. 195, ал.
3 ЗМВР /справка рег. № 366р-15025/15.08.2019г. за използваният
платен годишен отпуск – том 2 от преписката/, поради което следва да се приеме,
че с издаването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание на 25.11.2019
г. е спазен и визираният във второто предложение на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР
двугодишен срок от извършването на нарушението.
Спазени са и
изискванията на чл. 206, ал.
1 от ЗМВР. Служителят е поканен да даде обяснения след запознаване с
обобщената справка и становището на разследващата комисия, както в поканата са
описани обстоятелствата, изложени по- късно в заповедта за налагане на
наказание.
В съответствие с
нормата на чл. 206, ал.
4 от ЗМВР са събрани и оценени всички доказателства и факти от
значение за изясняване на случая. В тази насока са съобразени и обясненията на служителите
на ТП на НОИ, работили по пенсионната преписка - Д.И.Т. – експерт по
осигуряването и И.Г.Г. – ст. експерт по осигуряването, с които служителите
поддържат показанията си дадени по ДП №30/2018г. по описа на СО на ВТОП. Пред
разследващият орган и двамата служители потвърждават, че са изпратили писмо до
Обединен осигурителен архив – Тетевен с искане да бъде потвърден положеният от
лицето осигурителен стаж. В получен отговор е посочено, че исканите
удостоверения не могат да бъдат изготвени, тъй като лицето не фигурира в
разплащателните ведомости на осигурителя за съответния период.
Допуснатото от
служителя нарушение е установено след съвкупната преценка на всички събрани в
хода на административното производство писмени доказателства, в това число и извършената
в хода на досъдебното производство комплексна експертиза, която потвърждава, че
подписите за „ръководител“ в описаните
документи не са положени от лицето, за което се твърди да ги е подписало, а от Д.Н..
Съобразяването на тези доказателства е в съответствие с разпоредбата на чл. 206, ал.
3 от ЗМВР, според която обективната истина може да бъде установена с
всички начини и средства, допустими от закон. Това е в съответствие и с общата
норма на чл. 39, ал. 1
от АПК, която предвижда, че фактите и обстоятелствата се установят с
всички средства, които не се забранени със закон и които са събрани по реда,
предвиден в кодекса или в специалните закони/чл. 39, ал. 2
от АПК/. Поради това настоящият състав приема, че редовно събраните
по реда на НПК или в други производства доказателства могат да бъдат използвани
в дисциплинарното производство, а позоваването на такива доказателства не
съставлява нарушение на административнопроизводствените правила.
Оспорената заповед е
постановена и след като са установени предвидените в закона материалноправни
предпоставки. Нарушенията, за които се налага дисциплинарно наказание
"уволнение" са изброени в разпоредбата на чл. 203, ал.
1 от ЗМВР. Нормите, на които се позовава административният орган са
нарушения по т. 13 от
цитирания текст. В случая е установено, че жалбоподателят,
полицейски инспектор в група "Териториална полиция" в сектор
"Охранителна полиция" в Районно управление – Горна Оряховица при ОД на
МВР- Велико Търново е съставил неистински официални документи с невярно
съдържание, с цел да бъдат използвани. Това поведение на служителя правилно е
квалифицирано като несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата.
Извършените от служителя действия са в противоречие с правилата на т. 15,
т. 19,
т. 20
и т. 25 от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР, които задължават държавния служител да съобразява
законосъобразността на действията, които предприема, да пази доброто име на
институцията, да дава личен пример за спазването на закона, да не злоупотребява
с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството
му на орган на властта. В случая поведението на Н. в качеството му на полицейски
служител, не е насочено към осъществяване на присъщите за длъжността правомощия
по охрана на обществения ред, разкриване и предотвратяване на престъпления, а
към деяния уронващи престижа на службата. Предприетите от жалбоподателя
действия по съставяне на неистински официални документи с невярно съдържание са
в разрез със служебните задължения и дължимото от служителя професионално
поведение. Това поведение има и нравствен аспект и е морално укоримо, тъй като
е предприето от полицейски служител, призван да съблюдава законността и да дава
личен пример в тази насока. Действията на Н.
дават възможност да се направи заключение, че служителите на МВР не изпълняват
професионалните си задължения в съответствие с обществените изисквания на
службата, а имат противоправно поведение, което създава условия за реализиране
на лична изгода и облагодетелстване. Това, както и обстоятелството, че
поведението на служителя е станало достояние на граждани, на полицейски органи
и на органи на досъдебното производство, без съмнение води до уронване престижа
на полицейската институция и дава основание действията на жалбоподателя да се квалифицират
като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал.
1, т. 13 от ЗМВР обосноваващи налагането на най-тежкото
дисциплинарно наказание.
Доводът на
жалбоподателя, че не е отчетен фактът, че
образуваното досъдебно производство не е приключило, не е внесено в съд или
приключило с осъдителна присъда е неоснователен. Дисциплинарната отговорност е
различна от наказателната /арг. от чл. 194, ал.
3 от ЗМВР/ и може да се реализира, независимо от основанията за
търсене на друг вид отговорност, ако както в случая предпоставките за това са
осъществени и извършеното от служителя съставлява тежко нарушение на служебната
дисциплина. Освен това служителят е наказан за нарушения на морално - етични
норми, а не за деяния, осъществяващи състав на престъпление.
С издаване на
оспорената заповед се постига предвидения от законодателя резултат - да се
отстранят от държавна служба в МВР служители, които използват служебните си
правомощия за лично облагодетелстване и чиито нравствени качества не
съответстват на изискванията към дейността на ведомството. По този начин е
спазена и целта на закона.
Поради всичко
изложено съдът приема, че предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание
са осъществени и дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в
нормативно установените рамки. Заповедта е издадена в границите на
компетентност на органа, при спазване на изискванията за форма и на
административнопроизводствените правила, както и на материалноправните
разпоредби и на целта на закона, поради което не са налице основания за нейната
отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход от
спора, разноски следва да се присъдят в полза на ответника. Такива са поискани
своевременно и се дължат от жалбоподателя в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение, дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8
от ГПК и определено по реда на чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Й.Н.
*** срещу Заповед №8121К-14092/25.11.2019 година на
Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 194,
ал. 2, т. 1, пр. 1 и т 4 от ЗМВР, във вр. с чл. 203, ал. 1. т. 13 от ЗМВР, чл.
197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и в сроковете по чл.
195, ал. 2, във вр. с ал. 3 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение" и „прекратяване на служебното правоотношение в МВР на
полицейски инспектор ***ово.
ОСЪЖДА Д.Й.Н. *** да
заплати на Министерство на вътрешните работи разноските по делото в размер на 100/сто/
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: