РЕШЕНИЕ
№ 19817
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110168372 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от Л. И. Г., ЕГН **********, срещу Г. Н. С., ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за развод.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 12.02.2013 г., от
който нямат ненавършили пълнолетие деца. Поддържа, че семейното жилище, находящо се в
гр. **********, е собственост на трети лица, родителите на съпруга. Сочи, че в началото
бракът им протичал нормално, но с течение на годините започнали да се появяват
противоречия във възгледите им, които се превърнали в трудно преодолими различия и
постепенно се дезинтересирали един от друг. Твърди, че с ответната страна са положили
усилия да запазят брака си, но същият се оказал дълбоко и непоправимо разстроен, като
формалното му съществуване не е в техен интерес, което довело до обстоятелството преди
две години ответницата да напусне семейното жилище.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответната страна е подала отговор, в който заявява, че
намира предявения иск за допустим и по същество за основателен, но поради различни
обстоятелства от изложените в исковата молба. Поддържа, че в началото отношенията им в
действителност били добри до преди лятото на 2022 г. Изтъква, че проблемът в брака им е
следствие от заболяване, което й е причинило трайно намалена работоспособност в размер
на 80%, призната с Експертно решение на ТЕЛК № 1562 от зас. № 120 от 08.07.2021 г. с
1
водеща диагноза „параноидна шизофрения“., което заболяване я принуждава да приема
постоянно поддържащи ремисията лекарства, като един от страничните ефекти на
медикаментите, които е приемала включително и през 2022 г., е сънливост, общо
неразположение на организма и значително покачване на теглото. Твърди, че през септември
2022 г., съпругът й е препоръчал лекарка с частна практика, която предписала лекарство с
наименованието „Латуда“, което лекарство я е извело от състоянието на ремисия. Сочи, че
съответно при отключване на заболяването е изпаднала в психогенен ступор, в съзнание, но
неадекватно състояние, което продължило няколко месеца. Изтъква, че в това състояние
ищецът я е карал да подписва документи, които са били за развод по взаимно съгласие, както
и че през месец февруари 2023 г. я е закарал до дома на нейните родители, с една торбичка
дрехи след напускането й на семейното жилище, находящо се в гр. София, ул. „Димитър
Търкаланов“ № 20. Оспорва да е напуснала същото доброволно. Сочи, че в началото била
приета за лечение в Център за психично здраве „Проф. Н. Шипковенски“, а по – късно в
ЦПЗ – Сточна гара и след това отново в „Проф. Н. Шипковенски“, като благодарение на
проведеното лечение в средата на месец август, 2023 г. заболяването й отново навлязло в
ремисия и от тогава се чувства по – добре. Заявява, че по – късно разбрала, че се е водило
дело за развод по взаимно съгласие, а именно: гр.д. № 4524/2023 г. на СРС, 89 състав, като
ищецът е представил документи от лечебното заведение, че ответницата е хоспитализирана
и не може да се яви лично пред съда. Сочи, че съпругът й постоянно звънял по телефона с
цел да я накара да се яви лично в съдебно заседание за развод. Ответницата изтъква, че се
чувства предадена, заради това, че ищецът я е изоставил в тежък момент. Счита, че
влошените им брачни отношения се дължат на обстоятелството, че ищецът силно се влияе от
мнението на своите майка и брат. Предявява насрещен иск по чл.49, ал. 3 от СК за развод по
вина на съпруга, както и претенция по чл. 145 от СК за заплащане на месечна издръжка в
размер на 250,00 лева за срок до 3 години от прекратяването на брака. Прави и искане по чл.
53 от СК за промяна на фамилното име. Поддържа, че прекратяването на брака я е поставило
в изключително деликатно положение, тъй като е неработоспособна с призната трайно
намалена работоспособност – 80%, съгласно ЕР на ТЕЛК № 1562 от зас. № 120 от 08.07.2021
г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Л. И. Г. по насрещния иск, в който
заявява, че не оспорва твърденията са настъпило отчуждение и последвалата фактическа
раздяла, но оспорва изложените обстоятелства относно причините за това и сочената от
ответника вина. Твърди, че болестта на ответницата е била известна на нейните родители
още преди сключването на тения брак, което обстоятелство намира за такова по чл. 7 от СК.
Счита, че претенцията за издръжка в размер на 250,00 лева следва да бъде оставена без
уважение.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищецът заявява, че към момента на сключването на
брака не е бил запознат със състоянието на ответницата. Твърди, че след като разбрал за
нейното състояние, не е прекратявал отношенията с нея и се е опитвал да поддържа нейното
оптимално състояние. Поддържа, че е бил до нея през цялото време в продължение на около
2
10 години, като през последните години са имали пререкания и не е могъл да разчита на
ответницата. Заявява, че издръжката не й е необходима, тъй като нейните родители са
платежоспособни.
Изслушван по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ответницата заявява, че ищеца е отивал на
психиатър заедно с нея още преди да се оженят. Посочва, че ищеца е изкарал хепатит С и си
е променил отношенията към нея. Твърди, че започнал да излиза сам, да ходи на фитнес,
което станало причина за раздялата им.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за граждански брак /л. 6 от делото/ страните са сключили брак на
12.02.2013 г. в гр. София, Република България.
От представеното по делото Експертно Решение № 1562 от 08.07.2021 г. се установява, че
ответницата Г. Н. Г. има 80 % трайно намалена работоспособност, с поставена водеща
диагноза – Параноидна шизофрения, както и с общо заболяване: Параноидна шизофрения.
Аденом на хипофизната жлеза. Хиперпролактинемия. Хипотиреоидизъм.
По делото е представена от ответницата – Г. Н. Г., Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние от която се установява, че ответницата получава доходи от
пенсии и добавки в размер на 460,00 лева месечно. Същата е декларирала, че притежава
МПС, Марка „Лексус“, модел RX-400 Н, рег. № СВ 7453 ТЕ, придобит по време на брака на
името на ищеца.
От представеното по делото Удостоверение за декларирани данни от дата 13.06.2024 г. на
НАП, ТД София, се установява, че за периода от 01.01.2023 г. до 13.06.2024 г. за ответницата
– Г. Н. Г. няма данни за осигуряването и трудово правоотношения.
По делото е представена Справка за актуално състояние на действащи трудови договор за
Л. И. Г., ЕГН ********** за периода от 01.08.2022 г. до 23.08.2024 г. от която е видно, че
ищецът в рамките на периода от 21.10.2014 г. до 01.04.2017 г. е имал сключен трудов
договор с „Техностар 2000“ ЕООД и е получавал трудово възнаграждение в размер на 800,00
лева.
От представената по делото Справка – Данни за осигуряването за лицето Л. И. Г., ЕГН
**********, се установява, че за периода от 01.08.2022 г. до 31.07.2024 г. е декларирал
среден начислен месечен облагаем доход в размер на 2 382,04 лева.
По делото е разпитани свидетеля Васил И. Г. (брат на ищеца), чийто показания съдът
цени по реда на чл. 172 от ГПК. От неговия разпит се установява, че страните са сключили
брак през 2013 г., като към този момент не е знаел ответницата да има някакъв проблем.
Посочва, че малко след сключването на брака, ответницата избягала и я открили при един
циганин, който им се обадил и казал, че тя е при него. Заявява, че след като я взели тя била
във видимо неадекватно състояние и разговора с нея бил невъзможен. Сочи, че преди брака
страните са се познавали от твърде кратко време. Твърди, че по време на брачната им връзка
3
ищецът никога не е имал някакво сериозно психично заболяване. Заявява, че страните не са
посещавали заедно метадонова терапия. Сочи, че ищецът е поддържал издръжката на
семейството на ответницата. Споделя как една вечер ищецът отишъл у апартамента на
свидетеля, носейки всички ножове от тях, за да ги скрие от ответницата. Поддържа, че
фактическата раздяла настъпила една вечер след събирането на ножовете отново и носейки
ги при свидетеля, за да ги скрие. Твърди, че страните не живеят заедно от две години и
нещо, а около две години преди това, рязко комуникацията им изчезнала. Споделя, че
ответницата избягала, след което я търсили с полиция, и тя се обадила от някакъв булевард и
баща й я прибрал от там. Твърди, че не знае каква е причината за бягството. Споделя, че не е
ставал свидетел на конфронтация между тях, но докато е бил вкъщи е чувал викове от
ответницата. Заявява, че ответницата многократно не е приемала лекарствата, но въпреки
това ищецът е полагал усилия за това да ги пие редовно. Споделя, че не знае за друг път, в
който да е имало опит за развод между страните по делото.
От показанията на разпитания по делото свидетел – Н. Х. С.(баща на ответницата), се
установява, че познава ищеца от 2011 г., а страните са сключили брак през 2013 г. Твърди, че
между тях не е имало конфликти. Споделя, че ищеца е знаел за психичното заболяване на
ответницата още преди брака. Сочи, че през 2012 г. е имало дело за настаняване на
ответницата, като именно ищецът я е водил по тези дела. Споделя, че знае от лекарите, че
страните по делото са посещавали метадонова терапия, но ответницата е прекратила
програмата точно преди да приключи терапията. Поддържа, че метадоновата програма се е
провела през 2013 г. – 2014 г., която била във връзка с наркотици. Споделя, че ищецът е имал
хепатит и не е могъл да се храни, а ответницата се опитвала да му осигури лечението, което
било около 3 – 4 месеца. Разказва, че страните не са се разделяли, а ищецът я е докарал
извън ремисия с една торба дрехи през месец февруари 2023 г., след което дълго време е
била в болница. Твърди, че през месец Август 2023 г. ищецът е завел дело за развод, като във
връзка с насрочените дела са се виждали с ищеца, тъй като се е налагало да се вземат
бележки от болниците. Посочва, че дъщеря му споделила с него, че след като ищеца се
възстановил от хепатита се е отдалечил от нея. Твърди, че дъщеря му като е влезнала в
ремисия отново е споменала, как докато е била извън ремисия ищецът я е закарал при
адвокат и я е накарал да подпише споразумение. Сочи, че такова споразумение не е виждал.
Изтъква, че ответницата никога не е работила и се издържа от пенсията си за ТЕЛК.
Споделя, че винаги са им помагали финансово по време на брака. Изтъква, че по сигнал на
неговата съпруга е било образувано делото през 2012 г. с което ответницата е била настанена
в психиатрично заведение.
Съдът след като прецени показанията на разпитаните свидетели при условията на чл. 172
от ГПК, счита, че няма причина да не бъдат кредитирани, тъй като същите са логични,
последователни и безпротиворечиви.
Относно прекратяването на брака: От събраните по делото доказателства и съобразно
становищата на страните съдът приема за установено обстоятелството, че страните се
намират във фактическа раздяла от около две години, нямат родени от брака си деца и не
4
поддържат отношения помежду си /св. Г. и Стефанов, чиито показания съдът кредитира като
логични и непротиворечиви/. При така установените факти за отношенията между
съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото
брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което
следва да бъде прекратена.
Относно вината: Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК предвижда, че съдът се произнася
по въпроса за вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е поискал това.
Вината в семейното право представлява субективното отношение на съпруга към
собственото му противобрачно поведение и неговия резултат. Искането не представлява
отделен установителен иск и тъй като законът не посочва каква да е неговата форма, то е
възможно същото да е направено в исковата молба, в писмения отговор на ответника, както
и устно пред съда. Страните са поискали произнасяне относно вината за разстройството на
брака. Тук е необходимо да се има предвид, че когато съдът е сезиран с искане за
произнасяне по брачната вина, той е длъжен да прецени поведението и на двамата съпрузи и
може да приеме, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство имат и двамата или дори
съпругът, който е поискал произнасяне по вината (вж. изрично в този смисъл Решение №
160/14.05.2014 г. по гр. д. № 5764/13 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 189/07.10.2015 г. по гр.
д. № 7400/15 г., III г. о. на ВКС).
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства, намира, че по делото се
установи вина по смисъла на чл. 49, ал. 3 от СК при ищеца. Това е така, тъй като от
показанията на свидетеля Стефанов/баща на ответницата/ се установи, че страните са имали
нормални отношения по време на брака и не са имали конфликти. Свидетеля съобщава, че
февруари 2023г. ищеца е докарал дъщеря му с едно пликче дрехи, извън ремисия, след което
тя прекарала много време в болница. Свидетеля твърди и че ищеца е знаел за
здравословното състояние на дъщеря му още преди сключване на брака. Свидетеля Г. пък
сочи, че за наличието на здравословен проблем у ответницата са разбрали малко след
сключване на брака през 2013 година, тъй като ответницата е избягала, след което я търсили
цяла нощ и след като я намерили същата била в неадекватно състояние. Установи се,
страните не живеят заедно от две години и нещо, както и че ответницата избягала за пореден
път, след което сама се обадила от някакъв булевард, както че ответницата често не си е
приемала лекарствата. Съдът намира, че твърденията за това, че ответницата бягала и не си
пие лекарствата не могат да й бъдат вменени във вина поради наличието на установеното
при нея психиатрично заболяване. В конкретния случай не се установи по безспорен начин
обстоятелството дали ответника е знаел за здравословното състояние на ответницата преди
или след брака, но това не е от такова съществено значение в случая, тъй като от
показанията на св. Г. /брат на ищеца/ се установява, че това обстоятелство е станало
известно малко след сключване на брака още през 2013 година.
Относно ползването на семейното жилище: Съдът не следва да се произнася относно
ползването на семейното жилище, защото не е сезиран с такова искане. Предоставянето за
ползване на семейното жилище е последица от развода между страните, като съставлява
5
елемент от имуществените последици на прекратяването на брака, а в процесуално
отношение представлява отделна искова претенция, каквато не е предявена надлежно по
делото. Ето защо и доколкото страните нямат родени от брака деца за съда не съществува и
задължението служебно да се произнесе по този въпрос.
Относно фамилното име: Съдът намира, че предявеният иск по чл. 53 СК относно
фамилното име на съпругата се явява основателен – предявен е от този съпруг, който е
променил името си при сключването на брака. Установява се от представеното по делото
удостоверение за граждански брак, че при сключването на граждански брак ищцата е носела
фамилното име Стефанова, което е променила на Г.. Същата желае да възстанови
предбрачното си фамилно име след прекратяването на брака. Искането е основателно,
поради което съдът намира, че същото следва да бъде уважено.
Относно издръжката между съпрузи: За уважаване на предявения иск по чл. 145, ал. 1
от СК в доказателствената тежест на ищеца е да установи своите нужди от претендираната
издръжка, както и доходите на ответника, от които зависят неговите възможност да дава
издръжка в претендирания размер. В настоящия случай по делото е представена Декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние в която ответницата е декларирала
доходи от пенсии и добавки в размер на 460,00 лева, а видно от представеното
Удостоверение на НАП, ТД София, за ответницата Г. Н. Г. в рамките на периода от
01.01.2023 г. до 13.06.2024 г. няма данни за осигуряването и трудови правоотношения, което
се подкрепя и от показанията на свидетеля Николай Стефанов (нейния баща), който заявява,
че ответницата никога не е работила и се издържа само и единствено от пенсията си за
ТЕЛК. От друга страна от представената Справка – Данни за осигуряването за лицето Л. И.
Г., че същия е декларирал среден месечен облагаем доход в размер на 2382,04 лева. Отделно
от това съдът следва да посочи, че по делото безспорно се установи от представеното
Експертно решение № 1562 от 08.07.21, че ответницата е с 80% трайно намалена
работоспособност и страда от Параноидна шизофрения, което може да представлява пречка
за в бъдеще да полага труд и да получава възнаграждение. С оглед на гореизложеното съдът
счита, че са налице и двете кумулативни предпоставки за уважаване на предявения иск, а
именно доказаната нужда от претендираната издръжка от страна на ищцата, както и
възможността на ответника, който реализира среден месечен доход в размер на 2382,04 лева.
В настоящия случай претендирания размер на издръжката е в размер на 250,00 лева за срок
от 3 години от прекратяването на брака, като съдът намира за справедливо да уважи
предявената претенция в размер на 200,00 лева за срок от 1 година и половина от
прекратяването на брака, като за пълния предявен размер от 250,00 лева искът подлежи на
отхвърляне. При определя на размера на издръжката съдът взе предвид доходите на
ответника, тъй като задължения за издръжка следва да може да я осигури без особени
затруднения.
Относно разноските: С оглед изхода на делото на основание чл. 329, ал. 1 ГПК на
разноски има право ответната страна, които й се дължат в претендирания размер от 1000
лева, за което са представени доказателства. Държавната такса при решаване на делото по
6
иска за развод съдът определя на 50,00 лв. съобразно чл. 6, т. 2 от ТДТКССГПК, като същата
следва да се възложи на двете страни поравно предвид изхода на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК С РАЗВОД БРАКА, сключен
на 12.02.2013 г. в гр. София, Република България, за което е съставен акт за граждански брак
№3036/12.02.2013 г. в гр. София, Столична община, район „Красно село“, между Л. И. Г.,
ЕГН **********, срещу Г. Н. С., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН по вина на съпруга.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК след прекратяване на брака Г. Н. С., ЕГН
**********, да носи предбрачното ФАМИЛНО ИМЕ - С..
ОСЪЖДА Л. И. Г., ЕГН ********** да заплаща на Г. Н. С., ЕГН ********** на
основание чл. 145, ал. 2 от СК издръжка между съпрузи в размер на 200,00 лева месечно, за
срок от 1 година и половина, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за
прекратяване на брака, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 200,00 лева до
пълния предявен размер от 250,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК Л. И. Г., ЕГН **********, да заплати на Г. Н.
С., ЕГН **********, разноски в размер на 1000,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК Л. И. Г., ЕГН **********, да заплати по
сметка на СРС сумата 164,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК Г. Н. С., ЕГН **********, да заплати по
сметка на СРС сумата 25,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7