Р Е Ш E Н И Е
№ 54
Гр. Перник, 14.02.2019 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично
съдебно заседание проведено на единадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при
съдебния секретар ***и с участието на прокурор ***от Окръжна прокуратура
Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело
№ 646/2018 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба на Б.Р.А. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат А.К.Д. *** с адрес ***
срещу Регионална дирекция по горите Кюстендил, със седалище и адрес на
управление гр. Кюстендил, бул. „България” № 33. Ищецът претендира заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 800 лева, причинени от
незаконосъобразно издадено наказателно постановление /НП/ № 5 от 04.04.2018 година
на директора на РДГ Кюстендил. Твърди, че наказателното постановление е
отменено с Решение № 21 от 11.07.2018 година, постановено по а.н.дело № 16/2018
година по описа на Районен съд ***. Така постановеното решение е оспорено пред Административен
съд – Перник, който с Решение № 404 от 13.11.2018 година, постановено по к.а.н.дело
№ 487/2018 година е оставил в сила решението на районния съд. Настоящият ищец
твърди, че както пред първоинстанционния съд, така и пред касационния съд е
ползвал адвокатска защита и е заплатил адвокатско възнаграждение.
Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение
за причинени имуществени вреди в общ размер на 800.00 лева, изразяващи се в
платено адвокатско възнаграждение при ангажирането на адвокат по а.н.дело № 16/2018 година по описа на Районен съд – *** в размер на 400
лева и по к.а.н.дело № 487/2018 година по описа на Административен съд – Перник
в размер на 400 лева. Претендира и заплащане на законната лихва върху претендираната
сума, считано от 05.12.2018 година – датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
В проведеното съдебно заседание на
11.02.2018 година ищеца редовно призован не се явява, представлява се от процесуалния
си представител адвокат А.Д. ***, който моли съда да уважи предявения иск като
основателен и доказан. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски
в настоящото съдебно производство по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на
11.02.2018 година ответникът – Регионална дирекция по горите Кюстендил редовно
призован не изпраща процесуален представител.
Представителят
на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за основателност на изцяло предявения
иск по основание и размер.
Административен съд –
Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на
страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От събраните по делото писмени
доказателства съдържащи се в а.н.дело № 16/2018 година по описа на Районен съд ***,
се установява, че с НП № 5 от 04.04.2018 година директора на РДГ Кюстендил е наложил на Б.Р.А. с ЕГН ********** *** /настоящ ищец/ на основание чл. 275, ал.
1, т. 2 от Закона за горите „Глоба“ в размер на 300 лева за извършено
административно нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от същия закон.
Наложеното административно наказание е
било обжалвано и е отменено като незаконосъобразно с решение № 21 от 11.07.2018 година, постановено по а.н.дело № 16/2018 година по
описа на Районен съд ***. В производството пред районния съд настоящия ищец е
ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адвокат А.Д. ***, съгласно
пълномощно от 03.05.2018 година и договор за правна защита и съдействие от
същата дата. Страните по сключения договор са уговорили, съответно е платено в
брой възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лева.
Настоящият
ответник
е депозирал касационна жалба срещу съдебния акт на районния съд, по която е
образувано к.а.н.дело № 487/2018 година по описа на Административен съд –
Перник, който с Решение № 404 от 13.11.2018 година е оставил в сила
решението на районния съд. Решението е влязло в сила на 13.11.2018 година. Пред Административен
съд – Перник настоящия ищец е ползвал адвокатска защита и е бил представляван
от адвокат Иван Хаджиков от АК София, съгласно пълномощно от 06.11.2018 година
и договор за правна защита и съдействие от същата дата. Страните по сключения
договор са уговорили, съответно е платено в брой възнаграждение за един адвокат
в размер на 400 лева.
При
така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим.
Разгледан по
същество е основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят
искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая
се претендират вреди в резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт
незаконосъобразно наказателно постановление издадено от ответника. Регионална дирекция по горите Кюстендил е
юридическо лице, съгласно чл. 158, ал. 2 от Закона за горите. Исковете за отговорност на държавата
за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, са редовно
предявени от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу
субект по чл. 205 от АПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Съгласно чл. 4
от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
В конкретния случай
претенцията се основава на това, че е налице отменено като незаконосъобразно НП
и от тази отмяна се претендират претърпени имуществени вреди, представляващи
платено адвокатско възнаграждение.
Първото условие е актът да е в изпълнение на
административна дейност.
В
разглеждания случай, безспорно се установи, че издаденото НП, чийто адресат е
ищецът е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение. По
мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 година, настоящия
съдебен състав приема, че издаването на процесното наказателно постановление е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на тези
задължения по своето съдържание представлява административна дейност и в този
смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от
административен орган и въпреки, че поражда наказателно – правни последици, е
резултат от санкционираща административна дейност. Налице е първата от
визираните в чл. 204, ал.1 от АПК предпоставки – отменен като незаконосъобразен
акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност.
На
второ място в разглеждания случай е налице сключен договор за правна защита и
съдействие от 03.05.2018 година, по който настоящия ищец е възложил на адвокат А.Д.
*** за оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се процесуално
представителство пред Районен съд *** по обжалване наказателно постановление № 5
от 04.04.2018 година на директора на РДГ Кюстендил, който договор е приложен по
а.н.дело № 16/2018 година по описа на Районен съд ***. Договореното адвокатско възнаграждение
е в размер на 400 лева, което съгласно направеното отбелязване е заплатено в
брой при подписване на договора. Адвокатът се е явил в проведените открити
съдебни заседания на 07.06.2018 година и на 26.06.2018 година, като е
осъществил правна помощ в защита на правата на доверителя си /настоящ ищец/.
Въз основа на това се приема, че във връзка с обжалването на наказателното
постановление, издадено срещу ищеца от директора на РДГ Кюстендил пред
първоинстанционния съд ищецът е ангажирал адвокат,
на когото е заплатил сумата от 400 лева.
Пред
Административен съд – Перник настоящия ищец отново е ангажирал адвокатска защита,
видно от сключения договор за правна защита и съдействие от 30.08.2018 година,
по който договор е уговорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева, което съгласно направеното отбелязване е заплатено в брой при подписване
на договора. Адвокатът е изготвил отговор по касационната жалба, явил се е в
проведеното открито съдебно заседание на 07.11.2018 година и е пледирал за
отхвърляне на касационната жалба.
С оглед на изложеното са налице безспорни
доказателства, че платено адвокатско възнаграждение в общ размер на 800 лева е
в резултат на издаденото НП, което е обжалвано пред районния съд, съответно е
разгледано пред Административен съд – Перник като касационна инстанция.
Безспорно настоящия ищец е ангажирал адвокат за защита на своите права и
законни интереси по повод на издаденото и отменено като незаконосъобразно НП.
В тази връзка
настоящия съдебен състав не споделят възраженията на ответника, че
претендираната имуществена вреда не произтича пряко от отмененото наказателно
постановление, а представлява суми, заплатени по сключени договори за оказване
на правна защита и съдействие, които по своя характер са облигационни отношения
между страна и адвокат по образувани съдебни производства, а не във връзка с отмененото
НП.
Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото
действие, като цитираната разпоредба е приложима и по отношение на вредите,
причинени от незаконосъобразни наказателни постановления, отменени по съдебен
ред. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима
предпоставка за отмяната на наказателното постановление и единствено средство
за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по
съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не
е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази
защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на
незаконосъобразното наказателно постановление. Така претърпяната загуба е в
пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на
администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение,
ако не бе издадено наказателното постановление, за обжалването на което е
ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на адвокатската защита в съдебното
производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния
изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина
и следствие. Хонорарът, платен за
осъществяване на тази защита не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в
пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е
непосредствена последици от него. Независимо, че плащането на адвокатското възнаграждение е извършено въз
основа на изрично писмено пълномощно и по силата на облигационно отношение
между адвоката и ищеца, несъмнено
съществува пряка причинно – следствена връзка, тъй като единствената причина за
упълномощаването и използването на адвокатска
услуга, за реализиране на правото на защита, включително и чрез съдействие на
защитник – адвокат е издаденото наказателно постановление.
Ето защо следва да се приеме, че ангажирането на адвокатска помощ срещу
заплащане на съответно възнаграждение е пряка и непосредствена последица от
издаденото наказателно постановление. Респективно намаляването на имуществото
на ищеца е предизвикано от издаването на това наказателно постановление, което
впоследствие е отменено от съда. С оглед на това и като се съобрази напълно с изложените
мотиви в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 година на I и II колегия на Върховния
административен съд по Тълкувателно дело № 2/2016 година, настоящия съдебен състав
намира предявеният иск за претърпени имуществени вреди за доказан по основание.
С отговора на исковата молба, а и в хода на
съдебното дирене ответника прави искане претендираното обезщетението да се
определи съразмерно на извършената от адвоката правна помощ.
По отношение на това искане настоящия съдебен състав
намира следното:
Адвокатското възнаграждение, което ищецът е заплатил в
производството по обжалване на незаконосъобразното наказателно постановление
издадено от ответника се явява причинена имуществена вреда поради издадения незаконосъобразен акт. От друга страна
претендираните имуществени вреди по реда на чл. 1 от ЗОДОВ не трябва
да се превръщат в средство за неоснователно обогатяване на страната. В
производството по обжалване на наказателно постановление не е предвидена
възможност на страните да претендират за направените съдебни разноски, както и
да правят възражения за прекомерност на платения адвокатски
хонорар. Както е посочено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година по
Тълкувателно дело № 2/2016 година на Върховния административен съд,
възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на платения адвокатски
хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на
делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от
наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата е
една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и
да не позволи на другата страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на
критериите на посочената норма от закона.
Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са искови
производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е
уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими
доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна
защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона
средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може
да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, т.е.
да е „обоснован и справедлив“ и като такъв да е съразмерен на извършената
правна защита и съдействие, съответно да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото й
от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да
облагодетелства интересите, на която и да е от страните в производството.
Разноските, които не представляват необходим и разумен разход за адвокатска защита, от която субектът се нуждае,
за да защити ефективно и пълно засегнатите от незаконна административна дейност
свои права и интереси, не могат да се характеризират като причинена имуществена
вреда по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ /виж Решение
№ 5 174 от 25.04.2017 година, постановено по адм. дело № 3 948/2016 година
на Върховния административен съд, III отделение/.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата
размерът на възнаграждението се определя
в договор между адвоката и клиента. Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по – нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски
съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е посочено, че за една инстанция за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по –
малко от 300 лева. При това положение договорено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева за всяка съдебна инстанция се явява „обоснован и справедлив“ размер, както и е съразмерен
на извършената правна защита и съдействие, а именно изготвяне на жалба срещу
издаденото наказателно постановление, процесуално представителство в проведени
две съдебни заседания пред Районен съд ***, съответно изготвяне на отговор по
подадената касационна жалба и явяване пред касационната съдебна инстанция. При тези
обстоятелства се налага извод, че не са налице предвидените в чл. 78, ал. 5 от ГПК предпоставки за
частично намаляване на претендираната вреда, направена от настоящия ищец пред
първоинстанционното и касационно производство до минималния размер, предвиден в
Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ето защо претендираните имуществени вреди в
размер на 800 лева са доказани.
Въз основа на изложеното настоящия съдебен състава приема,
че предявеният иск е основателен, като ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата в общ размер на 800 лева, представляваща причинена
имуществена вреда. При този изход на спора основателна е и претенцията за
заплащане на законната лихва върху сумата от 800 лева, считано от датата на
предявяване на иска – 05.12.2018 година до окончателното й изплащане.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ направеното
искане за присъждане на направените съдебни разноски следва да се уважи изцяло,
поради което ответника следва да му заплати сумата в общ размер на 510.00 лева,
от които 10 лева платена държавна такса и 500 лева платено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 30.11.2018 година.
С оглед изхода на делото направеното искане от страна
на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените съдебни
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от ЗОДОВ настоящия съдебен
състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Регионална
дирекция по горите Кюстендил, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил,
бул. „България“ № 33, с ЕИК ********* да
заплати на Б.Р.А. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 1 сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
платено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
датата на завеждане на исковата молба – 05.12.2018 година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите Кюстендил, със
седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, бул. „България“ № 33, с ЕИК
********* да заплати на Б.Р.А. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 1 сумата от 510.00 /петстотин и десет/ лева, представляваща съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд
на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: