Р Е Ш
Е Н И Е
град Добрич, 22.06.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ,
гражданска колегия, двадесети състав, в
публично заседание, проведено на двадесет и осми май две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Ирена И..
…………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 01489 по описа
за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от “Водоснабдяване и
канализация” AД Добрич със седалище и адрес на управление: град Добрич, бул.
„Трети март” № 59, ЕИК *********, срещу К.М.С.,
ЕГН ********** с адрес ***, като длъжник – потребител и
водоползвател на вода и ползващ услугите отвеждане и пречистване на отпадни
води,, за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на ищеца по
заповед № 335 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 22.02.2019г., издадена по ч.гр.дело № 00657/2019г. по описа на ДРС сумите: 878,21 лева – незаплатени задължения за предоставени
ВиК услуги (водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води) за периода
от 18.07.2018г. до 17.12.2018г. за обект
с административен адрес: град Добрич, ж.к. „*” № *, ет.*, ап.*, ведно със законната лихва за забава върху главницата, начиная от 21.02.2019г.
до окончателното изплащане на задължението; 20,13 лева – сбор от обезщетенията
за забава в размер на законната лихва в изплащането на всяка една предоставена
и незаплатена ВиК - услуга, считано от изискуемостта й, настъпваща в първия ден
след изтичане на 30 -дневния срок за плащане от датата на фактурирането на
услуга, на всяко непогасено фактурирано месечно задължение за предоставена ВиК
услуга през посочения по-горе период, до датата на подаване на заявлението
/21.02.2019г./, като началната дата е 19.09.2018г. Претендират се съдебните разноски в настоящото производство.
В исковата молба се навеждат твърдения, че
ответникът е абонат на ищцовото дружество и потребител на неговите услуги с индивидуална партида и кл.№
58108 за обект, находящ се на адрес град Добрич, ж.к.”*” бл.*, ап.*. Между страните са възникнали правоотношения вр. ОУ на ищцовото
дружество – доставяна е вода, отчитана от инкасатор, ответникът е следвало да я
заплаща. За процесния период са възникнали задължения, за които са издадени
фактури. По подаденото заявление по чл.410 ГПК е издадена заповед за
изпълнение, срещу която е подадено възражение, обуславящо правен интерес от
настоящото дело.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба. Счита,
че искът е допустим, но неоснователен. Представеният карнет не е на името на
ответника, нечетлив, не става ясно какви са записите. Посочено е, че водомерът
е повреден. Не става ясно как е изчислявано потребеното количество вода, като
се изразява становище по същество за недължимост. От събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Със
заповед № 335 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 22.02.2019г. по ч.гр.дело № 00657/2019г. по описа на ДРС длъжникът К.М.С., ЕГН ********** с адрес ***, е осъден да заплати на кредитора „Водоснабдяване и канализация”АД със седалище и адрес на управление:
град Добрич, бул.”Трети март” № 59, ЕИК *********, следните суми: 878,21 лева – незаплатени задължения
за предоставени ВиК услуги (водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни
води) за периода от 18.07.2018г. до
17.12.2018г. за обект с административен адрес: град *, ж.к. „*” № *, ет.*, ап.*; 20,13 лева – сбор от
обезщетенията за забава в размер на законната лихва в изплащането на всяка една
предоставена и незаплатена ВиК - услуга, считано от изискуемостта, настъпваща в
първия ден след изтичане на 30- дневния срок за плащане от датата на
фактурирането на услуга, на всяко непогасено фактурирано месечно задължение за
предоставена ВиК услуга през посочения по-горе период, до датата на подаване на
заявлението /21.02.2019г./, като началната дата е 19.09.2018г.
С възражение вх.№ 6418 от 28.03.2019г. длъжникът е оспорил вземането. С искова молба с вх.№ 8723 от 02.05.2019г., по което е образувано гр.дело № 01489/2019г. по описа на ДРС, кредиторът е предявил иск за
съществуване на вземането си.
По
делото е представен карнет № 454 на абонат № 18106, партиден
№ 23344, за който е посочено, че е за абонат * * *, за водомер с фабричен №
166184 с година на метрология 2006г., пломба на ВиК № 065550. Установява се, че
в графата „показатели на водомера” е посочено, че водомерът е повреден, считано
от 20.02.2017г., като не е осигурен достъп на посочените дати до последната
записана – 20.03.2019г.
От
заявление за промяна на партида вх.№ 1151 от 06.08.2018г. се установява, че * Н.
* е поискала партида за вода № 23344, открита на името на * * *, да се
прехвърли на името на К.М.С..
От
предписание № 049573 от 20.11.2013г. се установява, че отчетникът Т. О. е
извършила проверка в процесния имот и е констатирала, че водомер № 166184 е с
държавна пломба и без пломба на ВиК; намира се в банята и е разцентрован.
Предписва се в срок до тридесет дни да се смени за сметка на абоната. Същото е връчено
на абоната/негов представител – Н. Георгиев.
Представени са Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора „ВиК”ЕООД – Добрич,
одобрен от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г., т.15, действали към
процесния период – 18.07.2018г. до 17.12.2018г.
По
делото е допусната СИЕ, заключението по която не е оспорено, а съдът кредитира
като професионално изготвено и обективно. Според вещото лице, счетоводството на
ищеца е водено редовно и задълженията на К.С. са осчетоводени, като за
процесния период те са в размер на 878,21 лева главница и 7,14 лева мораторни
лихви.Ответникът не е извършвал плащания към настоящия момент на тези
задължения. Размерът на обезщетението за забава в изплащането на главното
задължение за периода 19.09.2018г. до датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 21.02.2019г., възлиза на 9,25 лева, които не са платени.
Счетоводството на ищеца не е водено съобразно изискванията на закона. В съдебно
заседание на изрично поставен въпрос отговаря следното: всеки месец са издавани
фактури на ответника, но сумите по тях не са съобразени с действащата
нормативна уредба – Наредба № 4. След като не е осигуряван достъп до процесното
жилище, се прилага чл.35, ал.5 от наредбата – длъжностното лице съставя протокол
и се начислява количество вода съобразно указаното в ал.6. На вещото лице е
поставена допълнителна задача в тази връзка, като е указано на ответната
страна, че при неоказване на достъп до жилището, съдът ще приложи нормата на
чл.161 ГПК. Указанието е връчено чрез пълномощника на ответника, като
впоследствие в съдебно заседание вещото лице заявява, че не е осъществен достъп
до процесния водомер и ВиК - инсталацията в процесния имот, тъй като му е бил
отказан такъв на 28/29 февруари. От страна на ищцовото дружество се заявява, че
не може да се представи протокол за монтажа на водомера, тъй като архивът бил
изгорял.
По
делото са допуснати гласни доказателства. От страна на ответника са посочили двама свидетели, като
впоследствие искането не е било реализирано. Св. Т.Н.О., отчетник в
ищцовото дружество, заявява, че тя е съставител на предписанието от
20.11.2013г. Констатираното означава, че водомерът трябва да се смени –
стрелките не са на мястото, на което следва да са, не е ясно поради каква
причина се е случило. Не може да каже, дали е изпълнено предписанието.
Констатираното на посочените дати не е отразено от нея – не е била инкасатор за
обекта от 2013г. Имало е смяна на абоната, но това не е отразено в карнета.
Св. Р.М.С.,
инкасатор в ищцовото дружество, заявява, че процесният имот е бил в нейния
район от 2018г., но при посещение по различно време не й е предоставен достъп. Попълвала
е данните в карнета от 20.02.2017г. Слагали са стикери със задължение на
дръжката на бравата, посочван е телефон на колцентъра, служебен телефон на
служителката. След 19.03.2019г. вече няма отбелязвания, тъй като започнали работа с таблети и там отразявали данните.
Единствено, когато се отразяват показанията на общите водомери, се попълва
карнета. От базата данни се виждало, че водомерът е повреден, нямало
отбелязвания за подмяна. Не било давано друго предписание, тъй като нямало на
кого да се връчи, съседите не поемали ангажимент.
Съдът
дава вяра на свидетелските показания, въпреки че свидетелите са служители на
ищцовото дружество, с оглед другите доказателства по делото.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, обн ДВ, бр.88 от 08.10.2004г. със следващи изм. и доп.)
потребители на услугите В и К са лицата с вещни права (собственост, строеж,
ползване) върху водоснабдения имот и правоотношението им с В и К – оператора се
урежда от приети от тях общи условия – член 8, ал.1 от Наредбата. С оглед твърденията на страните,
представените писмени доказателства /заявление за промяна на партида от
06.08.2018г. и предписание № 049573 от 20.11.2013г./ и приложеното ч.гр.дело №
00657/2019г. по описа на ДРС, съдът намира за безспорно, че ответникът е ползвал
недвижимият имот с предназначение за процесния период – жилище, находящо се в град Добрич, ж.к. „*” № *, ет.*, ап.*. Съдът намира за безспорно
установено извършване на доставки на ВиК - услуги от страна на ищцовото
дружество. Между страните е възникнало облигационно правоотношение, чийто източник е
сключен помежду им договор, имащ характеристиките на договора за продажба съгласно чл.183 и сл. ЗЗД, тъй като има за предмет
предоставяне на потребителя на определени услуги срещу заплащане на цена. По
силата на договора в правната сфера на всяка от страните са възникнали редица
права и задължения, в това число задължения на продавача да предоставя на
купувача посочените
в ОУ ВиК - услуги, а за ответника - да
заплаща стойността на получените и ползвани услуги. Спорен е
размерът и дължимостта на потребеното количество вода въз основа на валидно
възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ищецът в качеството
му на „В и К” оператор е предоставял на ответника в качеството му на потребител
на услуги – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води за процесния
обект за процесния период. С оглед изложеното в тежест на ищцовото дружество е да докаже наличието
на претенция за заплащане на претендираната сума по иска по чл.422 вр. чл.415 ГПК, като основание и размер, респективно начислената върху главниците законна
лихва.
С оглед изложеното, между страните по делото е налице
валидно облигационно
правоотношение, по силата на което за ответника е формирано задължение към В и К - оператора за заплащане на
предоставени услуги в периода 18.07.2018г. до 17.12.2018г. Предвид категорично установеното, че
водомерът с № 166184 в процесния имот е бил повреден, считано от 20.11.2013г.,
когато е издадено предписание № 049573, подписано от тогавашния ползвател,
съдът намира, че за изчисляване на дължимото количество изразходена вода следва
да се приложат нормите на чл.20, ал.3 вр. чл.26, ал.2 вр. чл.25, ал.8 и ал.10
от ОУ на ответното дружество. Тъй като липсват данни за средномесечния разход
за съответния период от предходната година, се прилага правилото на чл.25,
ал.8, т.1 от ОУ, а именно: при липса на индивидуални водомери, месечното
количество изразходена питейна вода се определя по 6 куб.м при топлофицирано
жилище и по 5 куб.м – при нетоплофицирано за всеки обитател /в случая жилището
е нетоплофицирано/. Броят на обитателите не е посочен в карнета /числото 6 е за
предходния ползвател/, но в съдебно заседание, проведено на 19.09.2019г.,
пълномощникът на ответника е заявил, че ползвателите са трима /л.51 от делото/,
което съдът преценява по реда на чл.175 ГПК. При тези изходни данни, за петте
месеца на процесния период е следвало да се начислят общо 75 куб.м вода. По
силата на чл.25, ал.10 ОУ това количество следва да се завиши с още 3 куб.м.,
тъй като нормата предвижда, че при сгради – етажна собственост или при имоти с
повече от един потребител след водопроводното отклонение до поставянето на
индивидуални водомери, определените по реда на ал.8 количества вода се
завишават всяко тримесечие с 1 куб.м за всеки обитател. За този период са били
в сила цените, посочени в Решение № ПР-Ц-1 от 28.02.2018г. на КЕВР в размер на
2,607 лева без ДДС, с начислен данък – 3,1284 лева за куб.м. Дължимата стойност
на доставената вода в размер на 78 куб.м и ВиК - услуги е в размер на общо 244,02
лева, поради
което искът като основателен, следва да бъде уважен до този размер, а за
горницата от него до претендираните 878,21 лева се отхвърли като неоснователен.
Предвид уважаване на
главния иск, подлежи на уважаване и на акцесорния за обезщетението за забава в
размер на законната лихва върху главницата от всяка една предоставена и незаплатена ВиК - услуга,
считано от изискуемостта й, настъпваща в първия ден след изтичане на 30 дневния
срок за плащане от датата на фактурирането на услугата, на всяко непогасено
фактурирано месечно задължение за предоставена ВиК - услуга през посочения
по-горе период, до датата на подаване на заявлението /21.02.2019г./, като
началната дата е 19.09.2018г. Общият размер на дължимата мораторна лихва е в
размер на 6,14 лева, изчислен чрез интернет сайта „Calculator.bg”. За разликата от тази сума до претендираните 20,13 лева
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Следва да се отхвърли и искът по
чл.86, ал.1 ЗЗД върху сумата от 244,02 лева, дължима от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 21.02.2019г., до окончателното изплащане. Това е
така, тъй като със заявление вх.№ 3774 от 21.02.2019г. не е искано такова
вземане, поради което и заповедният съд не го е присъждал /вж. т.4а от ТР № 4
от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2014г., ОСГТК на ВКС/. Съгласно трайната съдебна
практика, предметът на иска по чл.422 вр. чл.415 ГПК следва да съвпада с
предмета на заявеното в заповедното производство.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца по делото следва да се присъдят направените в
настоящото производство разноски в размер на общо 74,70 лева съразмерно
уважената част от иска /75 лева държавна такса, 100 лева депозит за вещо лице и
100 лева юрисконсултско възнаграждение съобразно нормата на чл.78, ал.8 ГПК вр.
чл.25, ал.1 НЗПП/. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника са дължими
разноските съразмерно отхвърлената част
от иска и представен списък по чл.80 ГПК в размер на 254,93 лева. Съгласно т.12
от ТР № 4 от 18.06.2014г. т.д. № 4/2014г., ОСГТК на ВКС, съдът определя
разноски в заповедното производство в размер на 20,37 лева.
Водим
от горното, съдът :
Р Е
Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото на основание чл.422
във връзка с чл.415 ГПК,
че К.М.С., ЕГН ********** с адрес ***, дължи на “Водоснабдяване и канализация”
AД Добрич със седалище и адрес на управление: град Добрич, бул. „Трети март” №
59, ЕИК *********, по заповед №
335 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 22.02.2019г., издадена
по ч.гр.дело № 00657/2019г. по описа на ДРС, следните суми:
244,02 лева /двеста четиридесет и четири лева и две стотинки/, представляваща
незаплатени задължения за предоставени ВиК услуги (водоснабдяване, отвеждане и
пречистване на отпадни води) за периода от 18.07.2018г. до 17.12.2018г. за обект с административен
адрес: град Добрич, ж.к. „*” № *, ет.*, ап.*, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
от присъдените 244,02 лева до претендираните 878,21 лева, както и иска по
чл.86, ал.1 ЗЗД за законната лихва върху
присъдената главница от датата на заявлението – 21.02.2019г., до окончателното
плащане;
6,14 лева /шест лева и четиринадесет стотинки/, представляваща сбор от обезщетенията за забава в размер на
законната лихва в изплащането на всяка една предоставена и незаплатена ВиК
услуга, считано от изискуемостта й, настъпваща в първия ден след изтичане на 30-
дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услугата, за всяко
непогасено фактурирано месечно задължение за предоставена ВиК услуга през
посочения по-горе период, до датата на подаване на заявлението /21.02.2019г./,
като началната дата е 19.09.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от
присъдените 6,14 лева до претендираните 20,13 лева.
ОСЪЖДА К.М.С., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на “Водоснабдяване
и канализация” AД Добрич със седалище и адрес на управление: град Добрич, бул.
„Трети март” № 59, ЕИК *********, сумата 74,70 лева /седемдесет и четири
лева и седемдесет стотинки/, представляваща разноските в производството по
гр.дело № 01489/2019г. по описа на ДРС съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА К.М.С., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на “Водоснабдяване
и канализация” AД Добрич със седалище и адрес на управление: град Добрич, бул.
„Трети март” № 59, ЕИК *********, сумата 20,37 лева /двадесет лева и тридесет
и седем стотинки/, представляваща разноските в производството по ч.гр.дело № 00657/2019г.
по описа на ДРС.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” AД Добрич със седалище и
адрес на управление: град Добрич, бул. „Трети март” № 59, ЕИК *********, да
заплати на К.М.С., ЕГН ********** с адрес ***, сумата 254,93 лева
/двеста петдесет и четири лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща
разноските в производството по гр.дело № 01489/2019г. по описа на ДРС
съразмерно на отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия :