Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 05.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на десети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 14749 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 415180 от 25.05.2018 г.,
постановено по гр. д. № 60323/2017 г. по описа
на СРС, I ГО, 124 състав, е
признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Н.Р.С. искове, че последният дължи на „Т.С.“ ЕАД
сумата от 190, 76 лв. главница за доставена топлинна енергия в периода м.05.2014
г. – м.04.2016 г. за аб. № 077977, ведно със законната лихва от 08.02.2017 г.
до окончателното изплащане, както и сумата от 22 лв. - мораторна лихва за
периода 15.09.2014 г. – 27.01.2017 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 21.03.2017 г. по гр.д. № 7790/2017 г. на СРС, I ГО, 124 състав. Производството е прекратено в частта по предявените от „Т.С.“
ЕАД срещу Н.Р.С. искове за признаване на установено, че последният дължи на „Т.С.“
ЕАД, на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. ал.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
сумата от 653, 63 лв. - главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2014
г. – м.04.2016 г. за аб. № 077977, както и на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с
чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД – сумата от 32, 74 лв. - мораторна
лихва за периода 15.09.2014 г. – 27.01.2017 г. Отхвърлени са предявените
от „Т.С.“ ЕАД срещу С.Д.П. искове за признаване на установено, че С.Д.П. дължи
на „Т.С.“ ЕАД солидарно с Н.Р.С., на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. ал.415, ал.1 ГПК, суми (главница
и лихви) за доставена и незаплатена топлинна енергия в периода м.05.2014 г. –
м.04.2016 г. за аб. № 077977, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 21.03.2017 г. по гр. д. № 7790/2017 г. на СРС, I ГО, 124 състав. Ответникът Н.Р.С. е осъден да заплати на ищеца, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 75 лв. - разноски в заповедното и сумата от 575 лв.
- разноски в исковото производство. Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени
предявените срещу С.Д.П. искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“
ЕАД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и
неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон. Счита, че е изпълнил доказателствената си тежест да
установи, че ответницата има качеството потребител на топлинна енергия, както и
наличието на облигационно правоотношение помежду им при общи условия с предмет
– доставка на топлина енергия за битови нужди. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да уважи предявените срещу ответницата С.Д.П. искове, като
му присъди сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от ответницата С.Д.П..
Третото лице – помагач на ищеца - „Т.С.“ ЕООД, не е депозирало в срока по
чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.
Решението в частта, с която са уважени предявените срещу Н.Р.С. искове,
както и в прекратителната му част, в която има характер на определение, е
влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК,
намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 117, находящ се в
гр. София, ж. к. „********, като му дължат солидарно сумата от 899, 13 лв., от
която: сумата от 815, 38 лв. - главница, представляваща стойността на ползвана
и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., както и
изравнителна сметка по обща фактура № **********/31.07.2014 г. за отоплителен
сезон м.05.2013 г. – м.04.2014 г., сумата от 34, 49 лв. - за дялово
разпределение, сумата от 29, 01 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2014 г.
– 27.01.2017 г. върху стойността на потребената топлинна енергия и сумата от 5,
48 лв. - мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение. Във връзка с
подадено на 08.02.2017 г. заявление, по ч.гр.д. № 7790/2017 г. по описа на СРС,
124 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите
суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответниците са депозирали възражения.
Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед
за изпълнение, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответниците. В първото по делото открито съдебно заседание пред СРС ответницата
С.Д.П. и ответникът Н.Р.С., чрез процесуалния му представител адв. В., са
оспорили предявените искове.
На 08.02.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н.Р.С. и С.Д.П. за сумата от 844, 39 лв. – главница,
както и 54, 74 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2014 г. – 27.01.2017 г. В
т.12 от заявлението е пояснено, че сумите са за доставена от ищеца топлинна
енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., както и за отоплителен сезон
м.05.2013 г. – м.04.2014 г. съгласно обща фактура № **********/31.07.2014 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „********, ап.117, аб. №
077977. Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за потребена топлинна
енергия: 815, 38 лв. - главница и 49, 26 лв. -лихва и за дялово разпределение: 29,
01 лв. - главница и 5, 48 лв. - лихва. В т.13 от заявлението е посочено, че
сумите се претендират в условията на солидарност на основание чл.32 СК.
С разпореждане от 21.03.2017 г. по ч. гр. д. № 7790/2017 г. на СРС, 124
състав, съдът е постановил исканата
заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и разноски в размер на 75
лв., от които: 25 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
В срока
по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът С.Д.П. е депозирала възражение, с което е
заявила, че предвид местоживеенето й в чужбина и липсата на собственост върху
имота, не дължи процесните суми.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът Н.Р.С. е депозирал възражение, с
което е заявил, че не дължи процесните суми.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на
делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по
исков ред.
С молба от 27.03.2018 г., депозирана пред СРС, ответникът Н.Р.С. е
заявил, че оттегля частично възражението си, като поддържа същото само по
отношение на сумата от 653, 63 лв., представляваща неизплатена сума за
доставена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2015 г. и сумата от
32, 74 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2014 г. –
27.01.2017 г.
Представен е договор № У94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД –
възложител и „Т.с.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По
силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението на вещото лице инж. Б.В.-Т.по изслушаната пред СРС съдебно
- техническата експертиза се установява, че топлинната енергия, постъпила в
абонатната станция, се измерва от общ топломер, монтиран в абонатната станция,
който се отчита в началото на всеки
месец по електронен път чрез преносим „терминал“, с който се снема показанието
на топлинна енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното
количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи, които са за
сметка на топлопреносното предприятие, което в случая е направено. Констатира
се, че в процесния период фирмата за дялово разпределение – „Т.с.“ ЕООД е
извършвала разпределението на топлинна енергия в блока. За процесния период
м.05.2013 г. – м.04.2016 г. е начислявана топлинна енергия за отопление на
имота, битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация. Дължимата сума за периода възлиза на 1 517, 98 лв., формирана
като фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 802, 99 лв. е намалена
със сумата за възстановяване от изравнителни сметки в размер на 285, 01 лв. Отчитането и
разпределението на топлинна енергия е извършвано в съответствие с действащата
нормативна уредба. Констатира се, че топломерът е преминал метрологична
проверка и е годно средство за търговско измерване.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото
лице Г.Г., се установява, че не са извършвани плащания на процесните
задължения.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка
въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо.
В предмета на делото е включен
установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от
длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо
другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в
редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна
енергия“.
Понятието „потребител на топлинна
енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до
17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва
топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и
с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието
„клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието
„потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
С ТР
№ 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се
отнася и за редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ преди ДВ, бр.54 от 2012 г., визиращи
като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови
нужди.
Собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на
закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните
тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната
мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата
топлинна енергия.
С депозираното възражение срещу
заповедта за изпълнение ответницата С.Д.П. изрично е оспорила качеството си на
собственик на процесния имот. В тежест на ищеца е докаже качеството на
ответницата на потребител на топлинна енергия, което е предпоставка за
съществуването на облигационно правоотношение между страните, в какъвто смисъл
е и докладът на съда по чл.146, ал.1, т.5 ГПК. Ищецът не е ангажирал никакви доказателства
в подкрепа на твърденията си, че ответницата има качеството потребител на
топлинна енергия за битови нужди за посочения в исковата молба недвижим имот и
за процесния период. Също така ищецът претендира вземанията си в условията на
солидарност от двамата ответници при условията на чл.32 СК, съгласно ал.2 на който
съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на
семейството. По делото обаче не са ангажирани доказателства процесният имот да
е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, а признанието на част от
задължението от единия длъжник не обвързва другия, поради което по отношение на
него ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
основанието на претенцията си.
Ето защо, следва да се приеме, че
ответницата не е надлежно пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по
предявените срещу нея искове. Тъй като претенцията на ищеца не е установена по
своето основание, не се налага обсъждане на доказателствата, ангажирани за
установяване на размера й. С оглед неоснователността на претенцията за главницата,
неоснователна се явява и претенцията за мораторна лихва предвид акцесорния й
характер.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Ответницата по жалбата има право на
разноски пред въззивната инстанция, но не претендира и не ангажира
доказателства да е сторила такива, поради което разноски не следва да й се
присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 415180 от 25.05.2018 г., постановено по гр. д. № 60323/2017 г. по описа
на СРС, I ГО, 124 състав, в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която са отхвърлени
предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес ***, срещу С.Д.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „********, искове с правно основание чл.422 ГПК - за
признаване на установено, че С.Д.П., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 844, 39 (осемстотин четиридесет и
четири лева и тридесет и девет стотинки) лв. - доставена и незаплатена топлинна енергия в
периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. за аб. № 077977 и сумата от 54, 74
(петдесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки) лв. мораторна лихва за периода
15.09.2014 г. – 27.01.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 21.03.2017 г. по ч. гр. д. № 7790/2017 г. на СРС, I ГО, 124 състав.
Решението в частта, с която са уважени предявените срещу Н.Р.С. искове, както
и в прекратителната му част, в която има характер на определение, е влязло в
сила като необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето
лице - помагач на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес ***.
Решението
не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.