Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 21.08.2020г. гр. Асеновград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на двадесет и седми юли две хиляди и двадесета
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КАРАДЖОВА
секретар Йорданка
Алексиева
като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 2788 по описа за 2019г.
и като обсъди:
Иск с правно основание чл. 357 от КТ.
Ищецът Д.Р. твърди, че работи
като „учител по професионална подготовка“ в ПГ „Свети Патриарх Евтимий“, гр.
Асеновград. На 15,11,2019г. била издадена заповед от Директора на учебното
заведение, с която й е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за
извършено нарушение на трудовата дисциплина и правилника за вътрешния трудов
ред, тъй като не е извършена учебна дейност в 6-ти учебен час от седмичното
разписание, в кабинета са присъствали лица, на които не е определена и възложена
дейност за конкретния учебен час и в дневника на класа не са отразени никакви
отсъствия на учениците на 21,10,2019г. за шести учебен час.
Заповедта е незаконосъобразна.
По отношение на последното нарушение не са искани писмени обяснения. Освен това
изложеното в нея не съставлява нарушение на трудовата дисциплина. Ищцата е била
на работното си място, а учениците са отсъствали по причина, за която тя не
отговаря. Действително са присъствали други лица – колеги учители от същата
гимназия, но това не може да се третира като нейно нарушение. Ето защо моли да
се постанови решение, с което наложеното наказание да бъде отменено.
Освен това за месеците
октомври и ноември 2019г. не й е заплатено цялото трудово възнаграждение,
поради което моли ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от по 130 лева
за всеки един от тях. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявения иск като
недопустим, тъй като е предявен след предвидения в закона срок, а също и поради
това, че към настоящия момент трудовото правоотношение между страните е
прекратено, а това води до липсата на правен интерес. Евентуално твърди, че
предявените искове са неоснователни. Признава, че ищцата е работила на
посочената в исковата молба длъжност. Твърди, че на 21,10,2019г. не е
извършвана учебна дейност за шести учебен час от седмичното разписание, както и
че в кабинета по фризьорство са присъствали учителите З.К., Д.Ш.и Д.Т., без
това да им е възложено, както и че целият клас не е присъствал, без да са
освободени и без отсъствията им да са отразени в дневника. За всички тези
нарушения са поискани писмени обяснения, като освен това ищцата е била
изслушана и устно. Нарушенията са посочени ясно и точно в заповедта. Ето защо
моли предявеният иск за отмяна на същата да бъде отхвърлен.
По отношение на иска за заплащане на
сумата от по 130 лева за месеците октомври и ноември твърди, че намаляването на
часовете е обективен факт и се дължи на намаленият брой ученици, като само
поради пропуск допълнителното споразумение с ищцата не й е връчено през месец
септември. Няма правно основание за определяне на възнаграждение в размер на
990 лева за учебната 2019/2020 година. Ето защо ищцата претендира
възнаграждение за неизвършена работа. За да получава по-високо възнграждение на ищцата е предложено да работи по проекти
на МОН или да заема и длъжността „медиатор“ на
половин щат, но същата е отказала. Ето защо определеното и изплатено
възнаграждение за месеците октомври и ноември е законосъобразно, поради което моли
и този иск да бъде отхвърлен.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Работодателят е
наложил на ищцата дисциплинарно наказание „забележка” със заповед № РД-19-119/15,11,2019г.
за допуснати нарушения, изразяващи се в неизпълнение на трудови задължения.
От служителя са
изискани писмени обяснения (покана на лист 17) и такива са дадени от него –
лист 53. Ето защо доводите за неспазване на процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ
са неоснователни. Поради това спорът следва да бъде разгледан по същество.
Съгласно чл. 195, ал.1 от КТ в писмената заповед, с която
се налага дисциплинарно наказание следва да бъде посочено нарушението и кога е
извършено. Това изискване е изпълнено. В издадената заповед нарушенията са
точно и ясно описани - в нея се съдържат конкретни действия на ищцата, с които е нарушила трудовата
дисциплина Не е спорно между страните, а и от показанията на
свидетелите К.и Т., се установява, че
посочените в нея факти са се осъществили. Спорно е дали същите съставляват
нарушение на трудовата дисциплина. Вярно е, че отсъствието на учениците от
учебния час не може да се вмени във вина на учителя. Основателни са и доводите,
че за присъствието на трети лица (и то учители) в стаята, където следва да се
проведат учебни занятия (при липса на такива) ищцата не може да носи
дисциплинарна отговорност. Същата обаче е следвало да отрази отсъствието на
учениците в учителския дневник. Като не е направила, видно от представения
препис от съответния лист от него, безспорно е допуснала нарушение на трудовата
дисциплина.
Ето защо предявеният иск за отмяна на наложеното
наказание е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
От заключението на вещото лице по ССЕ се
установява, че за месеците октомври и
ноември 2019г. на ищцата е изплатено трудово възнаграждение в размер на по
952,38 лева за всеки от тях. Уговореното такова в сключения трудов договор и
допълнителните споразумения към него е 1098,90 лева. Ето защо на ищцата се дължи
разликата от 146,52 лева на месец. Доводите за намаляване на норматива на преподавателствата работа са ирелевантни,
тъй като за намаление на размера на дължимото възнаграждение е необходимо да се
сключи договор или споразумение между страните. Поради това и на основание
чл.128 от КТ работодателя дължи изцяло възнаграждение в уговорения размер. Ето
защо и предвид диспозитивното начало на ищцата следва
да се присъди сумата от по 130 лева, представляваща трудово възнаграждение за
месеците октомври и ноември 2019г.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 от ГПК всяка
от страните дължи на насрещната разноски, поради това, че са предявени два
обективно съединени иска, единият от които е отхвърлен. Съдът приема, че
заплатеното от страните адвокатско възнаграждение е по равно за всеки един от
тях, а направените разноски за съдебно-счетоводна експертиза касаят уважената
претенция. Ето защо ищецът дължи на ответника сумата от 400 лева, а ответникът
– сумата от 150 лева. По компенсация съдът присъжда на ответника сумата от 250
лева.
Отделно от горното ответникът следва да заплати
на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата от 50 лева, дължима държавна такса и 50
лева, заплатено възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д.Д.Р., ЕГН **********
*** против Професионална гимназия „Свети Патриарх Евтимий“, БУЛСТАТ ********* с
адрес гр. Асеновград, ул.“Училищна“ №16, представлявана от Е.К.А., за отмяна на
дисциплинарно наказание “забележка”, наложено със заповед №
РД-19-119/15,11,2019г.
ОСЪЖДА Професионална
гимназия „Свети Патриарх Евтимий“, БУЛСТАТ ********* с адрес гр. Асеновград,
ул.“Училищна“ №16, представлявана от Е.К.А., да заплати на Д.Д.Р., ЕГН ********** *** сумата от 130 лева (сто и тридесет
лева), незаплатена част от трудово възнаграждение за месец октомври 2019г. и
сумата от 130 лева (сто и тридесет лева), неизплатена част от трудово
възнаграждение за месец ноември 2019г.
ОСЪЖДА Д.Д.Р., ЕГН ********** *** да заплати на Професионална
гимназия „Свети Патриарх Евтимий“, БУЛСТАТ ********* с адрес гр. Асеновград,
ул.“Училищна“ №16, представлявана от Е.К.А., сумата от 250 (двеста и петдесет)
лева, направени по производството разноски.
ОСЪЖДА Професионална
гимназия „Свети Патриарх Евтимий“, БУЛСТАТ ********* с адрес гр. Асеновград,
ул.“Училищна“ №16, представлявана от Е.К.А., да заплати по сметка на Районен
съд Асеновград държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева и 50 лева
(петдесет лева), заплатено възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Окръжен Съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: