РЕШЕНИЕ
№20
19.03.2020 г.,
гр. Перник
Окръжен съд Перник, гражданска колегия,
в публично заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в
следния състав
Съдия: Роман Николов
и при участието на секретаря Ива
Цветкова, като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 11 по описа за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
Глава ХХХII, чл. 365 от ГПК
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от Д.И.Д.,
ЕГН: **********,*** и Л.С.Б.,
ЕГН: **********,***,
чрез процесуалния си представител адв. В.Н. ***, със съдебен адрес:***, против
Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. Черни връх“ № 51Д, представлявано заедно от изпълнителните
директори М.М.-Г. и П.Д., като молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника, да
заплати поотделно на Д.И.Д. и Л.С.Б. както следва: Сумата от 50000
лв. (петдесет хиляди лева) на Д.И.Д., сумата 50000 лв. на Л.С.Б. (в общ размер на исковите
претенции от 100000 лева), представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата
на техния брат и внук В. И. С., ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на смъртта му – *** до окончателното й изплащане, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателно изплащане на
сумата. В хода на процеса Л.С.Б. починала и била
заместена от нейните наследници К.С.К., ЕГН: **********,*** и Е.С.С., ЕГН: **********,***.
Ищците твърдят, че ответното дружество сключило задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по полица № ***
на 02.06.2016 г. със срок на валидност от 02.06.2016 г. до 02.06.2017 г., за лек автомобил „Нисан Примера“
с рег. № ***. На *** около 13:05 ч. И.К.
управлявал л. а. „Нисан Примера“ с рег. № *** по републикански път II-64
с посока на движение от с. Граф Игнатиево към с. Труд. В района на 43 км И.К.
нарушил правилата за движение по пътищата, като изгубил контрол над
управлението на автомобила, който навлязъл в насрещната пътна лента и се ударил
челно в движещия се по нея т. а. „Фиат Дукато“ с рег. № ***, управляван от М.Н.. В резултат на удара л. а. „Нисан Примера“
се завъртял, като последвал втори удар с насрещно движещия се т. а. „Мерцедес
313“ с рег. № ***, управляван от П. И.. В резултат на ПТП по непредпазливост
била причинена смъртта на В. С. като пътник на предна дясна седалка в л. а.
„Нисан Примера“ с рег. № ***.
Ищците посочват, че във връзка с
настъпилото събитие е образувано ДП № 301/2016 г. по описа на РУ на МВР с.
Труд, пр. пр. № 8330/2016 г. по описа на ОП – Пловдив. Същото е приключило с
постановление за прекратяване на наказателно производство, поради смъртта на
виновния за настъпване на процесното ПТП водач И. С. К..
В исковата молба се твърди, че внезапната загуба довела до
множество страдания и огромни затруднения в осиротялото семейство на В. С.. Той
е бил в изключително добро здравословно състояние и напълно активен до момента
на своята смърт.
Д.Д. е сестра на починалия, като до момента на неговата смърт те
са поддържали изключително близки и топли отношения. През целия им съзнателен
живот те са живели в обич, разбирателство и взаимна подкрепа Не минава и ден,
през който доверителката ми да не тъжи за своя близък, като и към настоящия
момент все още не може да приеме загубата му.
Л.Б. е баба на починалия, като до момента на неговата смърт те са
поддържали почти ежедневно близки и топли отношения. Доверителката ми изживява
изключително тежко внезапната смърт на своя внук, като и към настоящия момент
все още не може да приеме загубата му.
Ищците
твърдят, че са налице
изключителни обстоятелства, обосноваващи изплащането на обезщетение за
неимуществени вреди на Д.
и Б. за болките и страданията и от смъртта на техния брат и внук. Това
си право същите обосновават и с Тълкувателно решение от 21. VI. 2018 г. по т. д.
№ 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД в представения отговор на исковата молба и на
допълнителната искова молба оспорва изцяло предявените искове от ищците, както и материалната им легитимация да получат обезщетение за
смъртта на В.
И. С.. По делото не се извеждало необходимото изключение,
породено от надхвърляни по интензитет и времетраене нормално присъщи страдания
за родствените връзки. Поради това се оспорва и наличието на твърдяната трайна дълбока
емоционална връзка между ищците и починалия им брат и внук, както
и твърдените като интензитет неимуществени вреди. Напротив имало липса на
такива в конкретния случай, нямало и доказателства по делото в тази насока.
Тези вреди следвало да се докажат несъмнено и без да се презюмират от съда.
Дружеството, при условията
на евентуалност, оспорва размера на предявените искове за неимуществени вреди,
които в никакъв случай не можели да имат за паричен еквивалент стойността на
претендираните размери.
Ответникът извежда, че
предвид чл. 493а, ал. 4 от Кодекса за застраховането, когато по изключение
друго лице, извън лицата по чл. 493а, ал. З от КЗ претърпи неимуществени вреди
вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания,
които е справедливо да бъдат обезщетени, размерът на обезщетението се определя
съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2. Съгласно § 96 от
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КЗ,
обн. ДВ бр. 101 от 07.12.2018 г, до влизането в сила на наредбата за
утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените
неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ се определя в размер до 5000 лв.
Поради това ответникът
намира предявения иск за неимуществени вреди, в общ размер на 100000 лв., за прекомерно завишени и неоснователни.
Размерът на претенцията не
бил съобразен и със социално- икономическите условия на живот в страната и е в
противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Справедливостта не била абстрактно понятие. Същото изисквало преценка на редица
обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на
обезщетението. Значимите за размера на обезщетението обстоятелства са
специфични за всяко дело, но задължително следвало да се съобразят общите критерии - степен на родствена и емоционална
близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение
житейски отношения и др.
Ответникът посочва, че
претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
е предявена от лице, попадащо извън кръга от лица, очертан от ППВС № 4/1961 г.
и ППВС № 5/1969 г. Съобразно постановеното ТР № 1/2018 г. по тълк. д. № 1/ 2016
г. на ОСНГТК на ВКС, такова лице има право на обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на близък само по изключение, когато бъде доказано наличието на
отношения с починалия приживе, изразяващи се в създадена дълбока и трайна
емоционална близост, довела до продължително проявяващи се болки и страдания,
обосноваващи допускането на изключение. В тази насока дружеството извежда, че в
случая не са налице предпоставките за присъждане на застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди на ищцата.
Оспорва фактическото твърдение в исковата
молба, че е настъпило пътно-транспортно произшествие между посочените участници
– лек автомобил „Нисан Примера” с водач И.К., което да е настъпило единствено
по вина на посоченото лице.
Оспорва и описания механизъм на настъпване
на пътнотранспортно произшествие. Оспорвам описания механизъм на настъпване на
пътнотранспортно произшествие, с оглед на стореното твърдение лекият автомобил
да е управляван в насрещна лента за движение от страна на посоченото лице И.К..
Навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на водачите на другите МПС-та, участници в ПТП с превишена скорост като при създалата се ситуация е следвало да предприемат
„аварийно спиране“ и да предотвратят ПТП.
Предвид на което, сочи
ответникът, дължимото на ищцата обезщетение следва да бъде намалено. Фактът на
съпричиняване следвало да бъде отчетен при реализиране гражданската отговорност
на водача на МПС, респ. на неговия застраховател, в частта за определяне
размера на обезщетението, дължимо на пострадалия. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, дължимото обезщетение на ищцата, следва да бъде намалено.
Ответникът
оспорва акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва. като дължима за период от 30.08.2016 г,, поради обстоятелството,
че на основание чл. 497, вр. 496 и чл. 106 от КЗ същата се дължи и след
представяне на всички необходими доказателства във връзка с доказване на претенцията
и след изтичане на 15 дневен срок от дата на доброволна претенция, заведена на 08.10.2018 г. Следва да бъде взето
предвид, че поради непредставяне на всички необходими доказателства за
приключване на щетата по доброволен ред, в настоящия случай лихва не следва да
бъде присъждана.
Застрахователят
на основание чл. 175 ГПК признава че,
вследствие на настъпилото на *** ПТП В. С. е получил увреждания, от които
леталният изход за него е бил неизбежен, както и, че е налице
причинно-следствена връзка между получените телесни увреждания и настъпилата
смърт.
В съдебно заседание
страните поддържат изложените от тях доводи и искания.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
от фактическа и правна страна следното:
По
делото е приета като доказателство прокурорска преписка № 8330 от
Съобразно констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 44/*** на път II-64 при км 43 около 1300
часа, е настъпило пътно транспортно произшествие между лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. № ***, управляван от
И. С. К., с ЕГН: ********** с валидно свидетелство за управление на МПС, със
застраховка „Гражданска отговорност“ в Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, валидна от 02.06.2016 г. до 02.06.2017 г.,
товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ***, управляван от
М.Г.Н., с ЕГН: ********** с валидно свидетелство за управление на МПС, без застраховка „Гражданска отговорност“ и товарен автомобил „Мерцедес 313“ с рег. № ***, управляван от П. П. И., с ЕГН: **********, с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Евро Инс“ АД, с действие
от
29.03.2016 г. до 31.03.2017 г. Водачът няма отчетен алкохол. В протокола е отразено, че и трите автомобила са с деформации, като лек автомобил „Нисан Примера“ е с цялостна деформация. В протокола е отразено, че двамата пътници в първото МПС са починали на място. В протокола за оглед на пътно-транспортно произшествие от *** подробно са описани обстоятелствата по процесното
ПТП.
Приетата по
делото съдебно техническа експертиза, както и разпита на вещото лице по същата, се установява, че няма данни за предприето спиране, за който
и да е от водачите, съответно скоростите на движение на МПС преди ПТП са били:
л. а. „Нисан“ се е движил със скорост от 91 км/ч., т.а. „Фиат“ се е движел със
скорост от 72 км/ч. И т.а. „Мерцедес“ се е движел със скорост от 79 км/ч.
Вещото лице да следния механизъм на настъпване на ПТП: т.а. „Фиат“ се движи в
дясната лента на път II-64, км 43, с посока към с. Граф Игнатиево и
скорост на движение от 72 км/ч. След него, в същата лента и посока, се движи
втори т. а. „Мерцедес“ (десен волан) със скорост от 78 км/ч. В срещуположна
посока, със скорост от 91 км/ч, се движи л.а. „Нисан“, който в неизвестен
момент се отклонява наляво и навлиза в лентата за движение на товарните автомобили.
На около 95 м преди приетия ориентир (посока към с. Граф Игнатиево) настъпва
челен, силно ексцентричен удар между предните леви части на л.а. „Нисан“ и т.а.
„Фиат“. Възникналите ударни сили създават въртящ момент, около масовите
центрове на двете МПС, водещ до завъртането им в посока обратна на
часовниковата стрелка (гледано отгоре). Предвид разликата в масите (респ.
инерционните моменти), л.а. се завърта с по- висока ъглова скорост, при което
настъпва контакта между него и страничната лява част на т.а. „Фиат“ в задно
ляво колело. Л.а. „Нисан“ продължава движението си (транслация и ротация) в
лявата за него лента, където е ударен от движещият се там, в обратна посока,
т.а. „Мерцедес“. Ударът е страничен, прав, почти пластичен, вследствие на което
двете МПС заедно се насочват в посока обратна на посоката на движение на л.а. (към
с. Граф Игнатиево) и спират на установените в протокола за оглед места.
Т.а „Фиат“ се завърта
перпендикулярно на оста на пътя, отклонява се надясно (гледано в посока към с.
Граф Игнатиево) и спира, като задния му мост навлиза на десния банкет.
По
делото е безспорно прието, че,
вследствие на настъпилото на *** ПТП В. С. е получил следните увреждания: многофрагментарно счупване
на черепа — черепен покрив, основа и лицев скелет, разкъсване и контузия на
мозъка, пълно прекъсване на гръбначния стълб в шийния му отдел, наличие на кръв
в двете плеврални кухини, двустранно множествено счупване на ребрата,
разкъсване на паренхима на белите дробове, наличие на кръв в коремната кухина,
разкъсване на паренхима на черния дроб и слезката, разкъсване на десния бъбрек,
масивно кръвонасядане в ретроперитонеума, счупване на таза, счупване на лявата
бедрена кост, счупване на двете кости на лявата подбедрица, раздробено счупване
на дясната глезенна става, разкъсно-контузна рана в областта на горната устна,
кръвонасядания в областта на главата, гръдния кош, поясната област, горните и
долни крайници, от които
леталният изход за него е бил неизбежен, както и, че е налице
причинно-следствена връзка между получените телесни увреждания и настъпилата
смърт.
По делото са представени
препис-извлечение от акт за смърт на В. И. С. № *** съставен в с. Граф Игнатиево. Видно от удостоверение за наследници същият е
оставил като такива майка
си К.С.К.. Съобразно удостоверение за съпруга и родствени връзки на община Перник К.С.К. е с баща С.Т.Б. – починал на ***, майка Л.С.Б., дъщеря Д.И.Д. и сестра Е.С.С..
Свидетелката В. А.И. установи, че ищцата Д.Д. и брат й В. И. С.
били много близки. Разликата помежду им била една година във възрастта,
поради което били непрекъснато заедно, разбирали се много добре. В едно
домакинство живеели В., Д., К. и И.. Те живеели заедно към момента на събитието
в апартамент. Към момента на катастрофата, те не са били женени и не са живели
отделно, като отделно домакинство. Живеели си с родителите. Проблеми в
отношенията на семейството не са имали. К. и И. много обичаха децата си, децата
също отговаряха с обич. Свидетелката не е чувала скандали, винаги са били
задружно семейство. Катастрофа се отразила много тежко на цялото семейство. К.
и Д. били отишли при Е.. Там се видели точно след катастрофата. Всички били
изпаднали в шок. Това събитие се отразило много тежко и на К. на Д., още по-тежко,
защото тя била с такава психика, че не можела да повярва, че брат и не е между
живите. Тя и брат и били неразделни. Семейството и било добро, много се разбирали.
В. и Д. са израствали заедно и никога не са се делили, а когато пораснали, също
се виждали почти всеки ден. Д. помагала на В. когато, имал нужда, тя го съветвала.
Д., 1 година след събитието, още не можела да се примири. В. работел и помагал
във фирмата, а когато можел, ходел да работи допълнително, за да помага на
близките си. Той бил много възпитан и лъчезарен. В тази катастрофа починал и И.,
баща на В.. В тази катастрофа Д. изгубила не само баща си и брат си, тя изгубила
подкрепа и гръб и като съвет, и грижи финансови.
Свидетелката познавала и Л.Б.. Тя беше изключително грижовна и когато
децата били по-малки им помагала, тъй като преди да се пенсионира работила като
учителка. Помагала им в учението, била грижовна баба. Тя също до последно не
можала да преживее тази загуба. Била си сложила снимка на В. до нея и
непрекъснато я гледала. Много тежко и се отрази това нещо на нея.
Свидетелката
В.К. С. заявява, че след смъртта на зет й и внука й Л. се променила. Тя като
чели остаряла и рухнала отведнъж. Последната година, почти не се движела. Това
нещо до последно и досега не са го преживяли. Баба Л. починала преди няколко
месеца. Не само детето, а и И. обичали всички. Детето В. било „зашито“ за баба
си, не само той, а и Д.. Л. споделяла на свидетелката, че като е самичка си
говори с В.. Тези деца били всичко за тях, те били едно семейство.
Окръжният съд, въз основа на изложената фактическа обстановка,
приема за установено от правна страна следното:
Предявените претенции са с правно основание чл. 432, ал.
1 във вр. чл. 493, ал. 1, т. 1, във вр. 493а, ал. 4 от Кодекса за
застраховането във вр. чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и чл.
86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, а именно от ответника, в
качеството на застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
на лице, причинило смъртта на близък родственик на ищците, се претендира
обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта. Така
предявените претенции са допустими, предвид на доказаността на роднинската
връзка между ищците и починалото лице, а именно ищците са сестра и баба на това
лице. С оглед предвидената възможност съгласно чл. 493а, ал. 4 от Кодекса за застраховането и Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на
ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, може да
бъде и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, то безспорно ищците имат
право да предявят исковете.
Като застраховател по това правоотношение
Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД е пасивно
легитимирана страна по претенцията на пострадалите лица, предвид правото им да упражнят пряк иск за понесените от тях вреди срещу него.
По силата на договора за застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са
настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС. За основателността
на предявения иск по делото следва да бъде доказано кумулативното наличие на
следните предпоставки: вреди, които стоят в причинна връзка с осъществено
застрахователно събитие, наличие на застрахователен договор, по който
застрахован е причинителя на вредата. Основен елемент на непозволеното
увреждане е вредата. Същата подлежи винаги на репариране, когато е в причинна
връзка с противоправно и виновно деяние – да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият институт на
непозволеното увреждане включва в своя фактически състав следните елементи:
деяние
(действие или бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинна връзка
и вина. Отговорността на застрахователя при деликт е гаранционно-обезпечителна
и се определя от предмета на имущественото застраховане. В съответствие с
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест
в процеса, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно
доказване, противоправното действие на водача на лекия автомобил, причинените
му от ПТП болки и страдания, както и връзката между тях. В тежест на ответника
е да докаже твърдението си за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца,
както и правоизключващи и правопогасяващи възражения чрез допустимите от закона
доказателствени средства.
В рамките на производството
са безспорни следните обстоятелства - настъпването на пътно-транспортно
произшествие, наличието на валидно съществуващо застрахователно правоотношение
към момента на настъпване на произшествието по силата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество собственика на автомобила. В случая няма
произнасяне с акт по чл. 300 от ГПК, който да обвързва настоящото решение.
Наказателното производство по случая, както се видя по-горе е прекратено от
компетентната прокуратура поради смърт на дееца.
В хода на
настоящото производство се установи, че процесното ПТП е предизвикано от
действията само и единствено от поведението на водача на лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. № *** управляван от И. С. К.. На *** същият управлява
този автомобил със скорост от над 90 км/час по път
II-64. При км 43 т.а.
„Фиат“ се движи в дясната лента на, с посока към с. Граф Игнатиево и скорост на
движение от 72 км/ч. След него, в същата лента и посока, се движи втори т. а.
„Мерцедес“ (десен волан) със скорост от 78 км/ч. В срещуположна посока, със
скорост от 91 км/ч, се движи л.а. „Нисан“, който в неизвестен момент се
отклонява наляво и навлиза в лентата за движение на товарните автомобили. На
около 95 м преди приетия ориентир (посока към с. Граф Игнатиево) настъпва
челен, силно ексцентричен удар между предните леви части на л.а. „Нисан“ и т.а.
„Фиат“. Предвид разликата в масите, л.а. се завърта с по-висока ъглова скорост,
при което настъпва контакта между него и страничната лява част на т.а. „Фиат“ в
задно ляво колело. Л.а. „Нисан“ продължава движението си в лявата за него
лента, където е ударен от движещият се там, в обратна посока, т.а. „Мерцедес“.
Ударът е страничен, прав, почти пластичен, вследствие на което двете МПС заедно
се насочват в посока обратна на посоката на движение на л.а. (към с. Граф
Игнатиево) и спират на установените в протокола за оглед места.
Тезата за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на другите двама участници в пътно транспортното
произшествие не издържа на събраните доказателства. По делото
няма установени каквито и да са факти в тази насока.
Въз
основа на събраните по делото доказателства настоящият състав на съда счита за
безспорно установено, че единствено
поведението на водача на лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. № *** И. С. К. е причина за настъпилото ПТП и причинените с него
вреди. Съобразно изведеното, същият е нарушил чл. 5, ал. 1 т. 1, чл. 20, ал. 1
и ал.
2, чл. 21 от ЗДвП, което ясно свидетелства за
противоправно поведение и неизпълнение за задължителните при управление на МПС правила. Ето защо съобразно изложеното не
може да се приеме, че е оборена презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД спрямо него и същият е осъществил хипотезата
на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. По този начин се активира отговорността на ответния
застраховател съобразно наличното застрахователно правоотношение.
По делото безспорно се
установи, че ищцата Д.И.Д. е била в особено близки отношения с починалия си
брат В.
И. С.. В тази насока безспорно се установи от свидетелските показания, че същите са израснали заедно, споделяли еднакъв живот,
държали един на друг, живеели и учели заедно и предвид обстоятелството, че
разликата във възрастта им е само една година. Живеели заедно продължително време, помагали си. Това са обстоятелства, които само сочат именно на
необходимостта от продължаващата особена връзка между брата и сестрата,
прекъсната с неговата смърт от процесното ПТП.
От събраните гласни доказателства бе доказано, че между
ищцата Л.С.Б. и починалото дете е имало изключително
близка връзка, надхвърляща представите за обичайните взаимоотношения между баба
и внуче. Създадената между тях емоционална връзка е била трайна и дълбока, като
след смъртта на внука й за ищцата са настъпили сериозни като интензитет и продължителност
морални болки и страдания до края на живота й.
Ето защо съдът счита, че ищците доказаха, че са изградили с починалия В. И. С. особено близки и трайни житейски връзки и са търпели и търпят (за ищцата Д.Д.) значителни морални болки и страдания от неговата
загуба с продължително проявление във времето, по смисъла на Тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК. Ищцата Д. търпи изключително негативно въздействие в психически план от липсата
на брат си. След смъртта на същия тя се е лишила от неговата близост, опора и
дългогодишни близки и топли отношения, така и от незаменимата му финансова
подкрепа. Тежкото й психическо състояние продължава и досега.
Възражението на ответникът
относно нормативно определени граници на процесното обезщетение е
неоснователно. Разпоредбата на § 96, ал. 1 и ал. 2 ПЗР към ЗИД на КЗ (ДВ бр. 101/2018 г. в сила от 07.12.2018 г.), с която
е установен максимален размер/лимити на обезщетението за неимуществени вреди
при застраховката
„ГО“ при
използването на МПС, не е в съответствие с общностното право, а именно с
Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г.
относно застраховката „ГО“ при
използването на МПС и за контрол върху задължението за сключването на такава
застраховка, която кодифицира както следва: Директива 72/166/ЕИО на Съвета от
24 април 1972 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки
относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на
задължението за сключване на такава застраховка, Втора директива 84/5/ЕИО на
Съвета от 30 декември 1983 г. относно сближаването на законодателствата на
държавите-членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при
използването на моторни превозни средства (МПС), Трета директива 90/232/ЕИО на
Съвета от 14 май 1990 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки
относно застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и Директива 2000/26/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 16 май 2000 г. за сближаване на
законодателствата на държавите-членки относно застраховане на гражданската
отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства (Четвърта директива
за автомобилното застраховане), както и Директива 2005/14/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. за изменение на Директиви 72/166/ЕИО,
84/5/ЕИО, 88/357/ЕИО и 90/232/ЕИО на Съвета и Директива 2000/26/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета по отношение на застраховка „Гражданска отговорност“ относно използването на моторни превозни средства. В Директива
2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно
застраховката
„ГО“ при
използването на МПС и за контрол върху задължението за сключването на такава
застраховка (чл. 9. 1. б. а) са установени минималните застрахователни суми при
задължителната застраховка, които държавите – членки следва да въведат в
законодателствата си, като минималната застрахователна сума, в случай на
телесно увреждане следва да е 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за
събитие, независимо от броя на пострадалите. Съгласно Решение на Съда на ЕО от
24.10.2013 г. по дело С - 277/12, което е задължително за националния
граждански съд, съгласно чл. 633 ГПК, като дадено по преюдициално запитване, не
се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната
застраховка „ГО“ при използване на МПС покрива обезщетението за
неимуществени вреди само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в чл. 1, § 2 от Втора Директива 84/5 на Съвета от 30 декември 1983
г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани със
застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни
средства (МПС).
Ето защо, размерът на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди при застраховката „ГО“ при
използването на МПС не следва да бъде ограничавано от размерите/лимитите в §
96, ал. 1 и ал. 2 ПЗР на ЗИДКЗ, която, като противоречаща на общностното право,
не следва да бъде прилагана.
Предвид на изложеното и като
съобрази интензитета и продължителността
на неимуществените вреди в конкретния момент от живота на пострадалия, съдът
намира, че в режима на чл. 52 от ЗЗД адекватното и пълно обезщетение възлиза на
60000
лв. Като съобрази вида,
обема и интензитета на търпените от ищците болки и страдания, съдът намира, че
адекватния размер за обезщетяване на Д.Д. е 35000 лв., а за Л.Б. 25000 лв. Този
размер на обезщетението според съда изпълнява изцяло принципа на
справедливостта в конкретния случай и се явява съразмерен относимо действително
установените вреди, претърпени от пострадалите лица. Следва да се посочи че горницата
на предявените
искове
до пълния им
предявен размер от по
50000 лв. (общо 100000 лв.) според съда са неоснователни и недоказани. Същите са в противоречие и с правилата на
справедливостта, което обуславя отхвърлянето им.
С новия КЗ, заплащането на законна лихва
върху обезщетението за забава е уредено по начин, различен от уредбата на
отменения КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал.
1, т. 2 от КЗ, която следва да намери приложение в настоящия казус,
тъй като застрахователят е постановил отказ и неоснователно, лихва се дължи
след изтичане на тримесечния срок от по чл. 496, ал.
1 от КЗ от предявяване на претенцията пред застрахователя.
Заявлението на ищцата е получено от ответника на 08.10.2018 г. г., поради което
съдът счита, че законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди
се дължи след изтичането на тримесечния срок – от 08.01.2019 г.
Предвид горните съображения, ответникът
следва да заплати законната лихва върху главницата от 60000 лева, считано от 8 януари
2019 г. до окончателно плащане на задължението.
В останалата част за периода от *** до
изтичане на тримесечния срок от по чл. 496, ал.
1 от КЗ на 08.01.2019 г., искането за присъждане на законна
лихва е неоснователно и следва да се остави без уважение.
При този изход от спора, на осн. чл. 38 от
Закона за адвокатурата, ответникът следва да заплати на адв. В.Н.
адвокатско възнаграждение в минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г.,
съразмерно на уважената част от исковете, а именно 1580 лева за Д.Д. и 1280
лева за Л.Б., или общо 2860 лева, които следва да му бъдат заплатени от
ответното дружество.
Ищцата Д.Д. е заплатила държавна такса в
размер на 2000 лева, както и 350 лева за САТЕ. С оглед уважената част от иска й
ответното дружество на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъде осъдено
да и заплати сумата от 1645 лева направени разноски по делото.
С
Определение № 66 от 21.02.2019 г. съдът е освободил от заплащането на такси и
разноски ищцата Л.Б., поради което ответникът следва да заплати по сметка на
Окръжния съд Перник, дължимата държавна такса от 1000 лева, върху уважения
размер на иска.
С отговора на исковата молба ответникът
претендира да му бъдат присъдени направените деловодни разноски, в това число и
адвокатското възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, ищците следва да заплатят на ответното дружество,
направените деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. От документите
по делото е видно, че общо направените от ответника разноски за възнаграждения
на вещи лица са в размер на 130 лева, като съразмерно на отхвърлената част от
иска, ищецът следва да заплати на ответника направените деловодни разноски в
размер на 52 лева.
Водим от изложеното Окръжен
съд-Перник
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Черни връх“,
№ 51Д, представлявано заедно от изпълнителните директори М.М.-Г. и П.Д. да заплати на Д.И.Д., ЕГН: **********,*** сумата от 35000 лв.
(тридесет и пет хиляди лева) обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
настъпилата смърт на брат й В. И. С., с ЕГН: ********** от ПТП настъпило на ***, около 13:05 ч. по републикански път II-64,
43 км с посока на движение от с. Граф Игнатиево – застрахователно събитие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по полица № ***
на 02.06.2016 г. със срок на валидност от 02.06.2016 г. до 02.06.2017 г., за лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. № ***, ведно
със законната лихва върху присъдената сума от 08.01.2019 г. до окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над присъдената по-горе сума от 35000 лв. до пълния предявен размер от 50000 лв., както
и за законна лихва за периода от *** до 07.01.2019 г. като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Черни връх“,
№ 51Д, представлявано заедно от изпълнителните директори М.М.-Г. и П.Д. да заплати на К.С.К.,
ЕГН: **********,*** и Е.С.С.,
ЕГН: **********,***, в качеството им на правоприемници на Л.С.Б., ЕГН: **********,*** сумата от 25000
лв. (двадесет и пет хиляди лева) обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
настъпилата смърт на внука й В. И. С., с ЕГН: ********** от ПТП настъпило на ***, около 13:05 ч. по републикански път II-64,
43 км с посока на движение от с. Граф Игнатиево – застрахователно събитие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по полица № ***
на 02.06.2016 г. със срок на валидност от 02.06.2016 г. до 02.06.2017 г., за лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. № ***, ведно
със законната лихва върху присъдената сума от 08.01.2019 г. до окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената по-горе сума от 25000 лв. до пълния предявен размер от 50000 лв. като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователна компания
„Лев Инс“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Черни връх“, № 51Д, представлявано заедно от изпълнителните директори М.М.-Г.
и П.Д. да заплати на адвокат В.Н., с
ЕГН: ********** ***, със
съдебен адрес:*** сумата 2860 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, която
да внесе по набирателна сметка на ОС Перник.
ОСЪЖДА Застрахователна компания
„Лев Инс“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Черни връх“, № 51Д, представлявано заедно от изпълнителните директори М.М.-Г.
и П.Д. да заплати на Д.И.Д., ЕГН: **********,*** сумата от 1645 лв. (хиляда шестстотин четиридесет
и пет лева) направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Застрахователна компания
„Лев Инс“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Черни връх“, № 51Д, представлявано заедно от изпълнителните директори М.М.-Г.
и П.Д. да заплати по сметка на
Окръжен съд Перник, сумата от 1000 лв. (хиляда лева), държавна такса върху
уважения размер на иска предявен от Л.С.Б..
ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН: **********,***, К.С.К., ЕГН: **********,*** и Е.С.С.,
ЕГН: **********,***, в качеството им на правоприемници на Л.С.Б., ЕГН: **********, да заплатят на Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. Черни връх“, № 51Д, представлявано заедно от изпълнителните
директори М.М.-Г. и П.Д. сумата от 52 лв. (петдесет и два лева) направени
разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:________________