гр. Видин 24.09. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският окръжен съд наказателно отделение, в публично заседание на дванадесети септември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.
И.
ЧЛЕНОВЕ: В.С.
Р. Д.
при секретаря А. А. и в присъствието на прокурора М. К., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д. ВНОХД №118 по описа за 2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:
С присъда №97, постановена на 05.03.2019 година по н.о.х.д.№617 по описа за 2019 година на Районен съд - Видин, подсъдимият К.Б.К.,***, ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 12.05.2017г., в град Видин, в СУ"Цар Симеон Велики", в парното в училището, е извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст, а именно - М.М.С., родена на *** година, ученичка в същото училище, като сложил дясната си ръка върху гърдите й, след което бръкнал с нея под блузата й и я опипал по гърдите - престъпление по чл.149, ал.1 от НК, за което и на основание чл.149, ал.1 във вр. с чл.54 и чл.36 от НК съдът го е осъдил и му е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от една година и шест месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така определеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът е осъдил подсъдимия К. да заплати на М.М.С., подпомагана от родителите си Е.В.М. и М.С.М. сумата от 1500/хиляда и петстотин/лева, представляващи стойността на нанесени неимуществени вреди на М.М.С. в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 12.05.2017година, до
i
окончателното изплащане, като до пълния размер от 3000/три хиляди/ лева искът е отхвърлен като недоказан.
Съдът, е осъдил подсъдимия К. да заплати по сметка на ОД МВР Видин сумата в размер на 979.70лева, представляващи разноски за вещи лица по досъдебното производство.
Съдът, е осъдил подсъдимия К. да заплати на гражданските ищци и частни обвинители Е.В.М. и М.С.М., като майка и баща на пострадалото лице - М.М.С., сумата в размер на 400.00лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
По така постановената присъда в законоустановения срок е постъпила една въззивна жалба от подсъдимия К.Б.К., чрез защитника му адвокат Б.В. ***, в която се сочи, че присъдата е незаконосъобразна, и необоснована както в наказателната, така и в гражданската й част. Сочи се, че за да се произнесе с осъдителна присъда, първостепенният съд се е доверил единствено и само на непълнолетната свидетелка, пострадала по делото, която към момента на деянието е била малолетна. Освен това, след преценка на всички събрани по делото доказателства се твърди, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, като аргумент за това се сочи, че за 20годишен стаж, подсъдимият е бил безупречен работник и не са се установили никакви прояви и наклонности, които по принцип представляват патология и не би могло да няма проявления за изминалия период от време.
От друга страна се сочи, че експертизата на пострадалата М.С. е установила, че същата „умее да постига набелязаната цел", поради което се иска да бъде допуснат до разпит и бъде призован училищния психолог за установяване обстоятелства в тази насока. Съдът относно това искане преценява, че с оглед разкриване на обективната истина и събиране на всички доказателства по делото за и против подсъдимия, следва да бъде уважено това искане.
Със жалбата се иска да бъде отменена атакуваната присъда, като бъде постановена оправдателна такава.
По отношение на фактическата обстановка, въззивният състав след като се запозна подробно с целия доказателствен материал, намира, че същата е обективно установена от първоинстанционния съд. Производството по делото е протекло по общия ред, като подсъдимият К. не се е признал за виновен. Безспорно е установено по делото и по този факт не се спори от страните, че на 12.05.2017година, малко преди 13 часа, в помещението на параджиите в СУ"Цар Симеон Велики" в град Видин, първо е влязла пострадалата М.М.С. в 12.51.09ч/л.85/., а няколко минути по-късно в 12.57.05/л.88 ДП/ в същото помещение е влязал и работещия на длъжността „параджия" подсъдим К.Б.К.. В 13.13.44ч./л.88 ДП/ от стаята излязла С., а малко след това, в 13.14.03ч./л.89 ДП/ от помещението излязъл и подсъдимия, отишъл до вратата на стаята, намираща се срещу стълбите, върнал се отново в стаята и напуснал стаята облечен за излизане навън в 13.15.07/л.90 ДП/. Точното време на влизане и излизането на пострадалия и подсъдимия от помещението, се установява от видеотехническата и лицево-идентификационната експертиза на записите от камерите в училището, намираща се от л.75 до л.97 по ДП.
Същевременно по делото се установява, че пострадалата М.С. и внучката на подсъдимия В. са връстнички, съученички и приятелки. Била създадена практиката, М. и В. и техни приятелки – Х. и М, често да ходят в служебното помещение на параджиите, за да си оставят ученическите раници, когато имат други ангажименти в училището или за времето на час по физическо възпитание, или в голямото междучасие, като там си говорели, слушали музика, като понякога присъствали и поединично и двамата работещи като параджии в училището - К. и С.. Същевременно както М., така и В. са от близкото до град Видин село Капитановци и понеже са били приятелки, често се случвало и двете да се прибират с колата на родителите на М. ***.
В процесния ден - 12.05.2017 година, пострадалата установява, както пред органа на досъдебното производство, така и в разпита пред съдия/л. 106 ДП/, които показания са прочетени в съдебното производство, че тъй като учела втора смяна в училището, която започвала в 13.30, пристигнала от село в град Видин с училищния автобус в 13.15 часа и понеже имало време до 13.30, отишла в служебната стая на параджиите да послуша музика, като за първи път се е случвало да бъде сама в тази стая. Установява се също, как малко след нея влязъл подсъдимия, който започнал разговор с нея относно това, има ли си гадже, какъв приятел трябва да си търси, за да знае какво да прави той с нея, да си прави масаж на гърдите, и същевременно какви действия предприел заедно с този разговор, като с едната си ръка държал коленете й, а с другата бръкнал под блузата й. Тази фактическа обстановка се установява в голям обем действително от пострадалата, но при спазване на всички правила за разпит на малолетен свидетел, в присъствието на психолог от една страна, а от друга тези й показания за случилото се в служебната стая, веднага след като се е случило, пострадалата С. е разказала първо на приятелката си и внучка на подсъдимия Виктория, а после и на другите си две приятелки и те го потвърждават в показанията си, дадени на досъдебното производство, и прочетени пред първостепенния съд. Освен това, свидетелката Д. Г., на длъжност ИДПС при РУ ОД МВР - Видин, е провела разговор и снела обяснения от М.М.С., в които в същата последователност пострадалата разказала за случилото се, като Г. е снела обяснение и на М. К., която също дала подробни показания. Друг свидетел, същи изпълняващ ИДПС при РУ ОД МВР-Видин – В. В. Б., снела обяснение от непълнолетната Х. Л., която обяснила какво точно им разказала М.С. за случилото се в служебната стая на параджиите. Още един свидетел - изпълняващ длъжността ИДПС при РУ ОД МВР-Видин – А. Г. С. установява как е снела обяснения на В.В. В., внучка на подсъдимия по делото, и непълнолетната установява същите обстоятелство относно това, какво е разказала М. С. един час след случилото се в служебната стая.
Подсъдимият К.Б.К. не се признава за виновен и твърди, че не е извършил каквито и да е действия спрямо малолетната С., както и че това е плод на някаква организация за неговото набеждаване заради влошени взаимоотношения между М. и В. преди време, когато във втори клас М. блъснала В. в час по физическо и В. си порязала челото. Твърди, че именно по повод на тази случка на 10.05.2017г. М. С. заплашила В.В., че ще я остави без приятелки и гладна.
Окръжен съд Видин, вземайки в предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
С оглед така посочената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, настоящият състав намира, че така извършеното деяние е съставомерно както от обективна, така и от субективна страна, в каквато насока има пространни мотиви от първостепенния съд.
Настоящият въззивен състав намира, че от обективна страна, деянието е напълно съставомерно, тъй като се установява по безспорен начин на първо място, че на инкриминирания ден в точно посоченото време, отразено в снимките във фотоалбума по видеотехническата и лицево- идентификационната експертиза на записите от камерите в училището, в служебната стая на параджиите в СУ"Цар Симеон Велики" в град Видин са се намирали пострадалата М.М.С. и подсъдимият К.Б.К.. На второ място, настоящият състав намира извода и мотивите на първостепенният съд относно даване вяра на показанията на М.С. за логични и последователни, базирани изцяло на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Правилно първостепенният съд е обсъдил в съвкупност всички свидетелски показания и е съпоставил същите както на непълнолетните свидетелки - приятелки на пострадалата С. – Х. Л. и М. К. с тези на Сашова от една страна, а от друга е преценил и показанията на трите свидетелки, работещи на длъжността ИДПС при РУ ОД МВР-Видин – Д. Г., В. Б. и А. Г. С,А. К., Ц. Т., и А. Б., във връзка с работата им по случая във връзка със служебните им задължения. Съдът е обсъдил и показанията на служебните лица от СУСимеон Велики" и обосновано е приел за всички тях поотделно и в тяхната съвкупност, че всички показания са непротиворечиви, логично и последователно подредени, Към тези мотиви на първостепенният съд, настоящият състав може да добави и съображенията си за това, че така събраните устни доказателства заедно със писмените такива, се подкрепят и от друго косвено доказателство, а именно: действително няма преки доказателства за времето от 12.57.05ч., когато в служебната стая влязъл подсъдимият до 13.13.44ч., когато от стаята излязла пострадалата С. на 12.05.2017 година, но самите реакции както на пострадалата С, така и на подсъдимия показват, че е станало нещо нередно - свидетелят Ц. Т. -инспектор в РУ-Видин/л.58 от първоинстанционнто дело/ установява, че преглеждайки записа на видеокамерите, е видял, че „след това излиза първо детето, гледа си в телефона и със забързана крачка тръгва по коридора и след около минути излиза и параджията, оглежда се и тръгва с нормална крачка също по коридора". От снимките от фотоалбума се установява, че детето излиза от стаята в 13.13.44, а само след 19 секунди в 13.14.ОЗч. излиза и подсъдимия, оглежда се, в 13.14.16ч. се връща в стаята/л.90 ДП/, и в 13.15.ОЗч. излиза облечен с яке и напуска училището. Всички тези действия при излизането от служебната стая както на детето, така и на пострадалия показват притесненото поведение и на двамата, което преценено и съпоставено с обсъдените по-горе доказателства дават основание на съда на направят извода за наличие на обективна страна на деянието.
От субективна страна деянието също е съставомерно, тъй като начина на извършване на престъплението сочи на пряк умисъл - същият е съзнавал обществено опасния характер на деянията, предвиждал е техните последици и е искал настъпването им, тъй като подсъдимият е знаел възрастта на М. С. по простата причина, че е връстничка и приятелка на неговата внучка В, и въпреки това, е предприел незаконосъобразни действия спрямо нея.
По оплакванията в жалбата: Както бе отбелязано по-горе, оплакванията във въззивната жалба са, че присъдата е незаконосъобразна, и необоснована както в наказателната, така и в гражданската й чест. Поддържа се оплакването, че за да се произнесе с осъдителна присъда, първостепенният съд се е доверил единствено и само на непълнолетната свидетелка, пострадала по делото, която към момента на деянието е била малолетна. Твърди се също, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, като аргумент за това се сочи, че за 20годишен стаж, подсъдимият е бил безупречен работник и не са се установили никакви прояви и наклонности, които по принцип представляват патология и не би могло да няма проявления за изминалия период от време.
Настоящия въззивен състав намира всички оплаквания за неоснователни, поради следните съображения:
По оплакването, че за да се произнесе с осъдителна присъда, първостепенният съд се е доверил единствено и само на непълнолетната свидетелка, пострадала по делото, която към момента на деянието е била малолетна, съдът подробно изложи по-горе своите съображения за това, че показанията на М.С. са преценени в съвкупност с всички други писмени и гласни доказателства, същите си кореспондират и няма нито едно противоречие, и както посочи съдът се подкрепят и от действията на С. и подсъдимия при излизането от служебната стая, които показват стрес и притеснение.
По оплакването, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, като аргумент за това се сочи факта, че за 20годишен стаж, подсъдимият е бил безупречен работник и не са се установили никакви прояви и наклонности, които по принцип представляват патология и не би могло да няма проявления за изминалия период от време, съдът намира същото за неоснователно, тъй като тъй както е известно и видно, този вид деяния се извършват между възрастен и дете, което дори и разбирайки, че става нещо нередно, не е готово да реагира и обикновено няма смелост да сподели или пък е заплашено да го сподели с когото и да било.
Други оплаквания, които се подържат и от подсъдимия през цялото наказателно производство е това, че той е набеден в извършването на деянието в резултат на това, че отношенията между М.С. и В.С. и съответно между родителите им са влошени от един случай във втори клас, когато М. бутнала Виктория в час по физическо възпитание и й счупила главата; че пострадалата С. „умее да постига набелязаната цел", в смисъл, че така осъществила заканата си към В., че ще я остави без приятелки и гладна, и така подсъдимият останал без работа, а фактически той издържал внучката си В., като в този смисъл се сочи, че срещу пострадалата е събирана подписка от децата в училище за отстраняването й и класната ръководителка В. ги била насочила към училищния психолог, който първостепенният съд отказал да допусне до разпит.
Съдът, след преценка конкретно на тези оплаквания и кореспондиращите им доказателства, прие, че и тези оплаквания са неоснователни поради следните съображения:
- по основното твърдение на подсъдимия, че той не е извършил посочените в обвинението блудствени действия спрямо пострадалата М.С., освен горепосочените съображения по отношение на обективната съставомерност, съдът намира, че това твърдение се опровергава и от непоследователното му поведение по време на наказателното разследване, тъй като видно от показанията на заместник-директора на училището - свидетелката И. Г. се установява, че същия ден на 12.05.2017г. след обяд подсъдимият е бил извикан в училището и пред директора, заместник директора и гласната ръководителка е бил запитан виждал ли е същия ден М.С. в стаята на параджиите, говорел ли е с нея, на който въпрос той отговорил: „Той каза, че я е виждал, била е в стаичката, но не е водил разговор, защото влязъл, колкото да си вземе дреха или да си остави дреха на закачалката, но не се е задължал в стаичката повече от минута. Аз го попитах сигурен ли е, защото има камери, записи и ще проверим, той каза, че е сигурен"/л.61 от първоинстанционното дело./ Същата свидетелка установява още, че след като директорът на училището констатирал това несъответствие между твърденията на подсъдимия и видяното на видеозаписа, това е дало основание подсъдимият да бъде освободен от работа.
- непоследователното поведение на подсъдимия се установява и във въззивната инстанция, където в лична защита същият посочи, че „В парното помещение е абсолютно забранено да влизат.", въпреки, че по делото се установи, че е установена трайна практика тези четири момичета да ходят по няколко пъти в това помещение да хапват, да слушат музика, да си оставят ученическите раници и както подсъдимия, така и останалите параджии не само че не са им забранили или направили забележка да влизат там, но дори не са уведомили някого от ръководството на училището за това. Същевременно в първостепенният съд подсъдимият е посочил, че тъй като в стаите на училището през зимата е 30 градуса, а в коридорите 10 градуса, „Аз съм ги пускал да закусват долу на топло при мен и това е било над една година, в голямото междучасие са идвали при мен/л. 126 от първоинстанционното дело/.
- по оплакването на подсъдимия, че той е набеден в извършването на деянието в резултат на това, че отношенията между М.С. и В.С. и съответно между родителите им са влошени от един случай във втори клас, когато М. бутнала В. в час по физическо възпитание и й счупила главата, същото е неоснователно, тъй като от всички събрани доказателства не се установява такъв факт. Разпитана е класната ръководителка в началния курс на този клас - свидетелката Н. И. И., която в показанията си както в ДП, така и в съдебното такова/л.79 от първоинстанционното дело/, установява, че „Нямам спомен от по-особен случай в час по физическо възпитание", като и класната ръководителка от прогимназиалния курс Б. също установява, че не знае за такъв инцидент между двете момичета.
- по оплакването, че пострадалата С. „умее да постига набелязаната цел", в смисъл, че така осъществила заканата си към В., че ще я остави без приятелки и гладна, и така подсъдимият останал без работа, тъй като фактически той издържал внучката си В, това оплакване също е неоснователно. Съдът намира, че това изречение „Умее да постига набелязаната цел" е извадено от контекста му в описателната част на Съдебно психолого-психиатрична експертиза/л. 126 отДП/, където от изследване на пострадалата С. с тест на А. – Е. диагностика на характерологичните особености на личността й, наред с всички други характерови особености е посочено и това, че умее да постига набелязаната цел. Този извод за наличието на такава особеност на пострадалата в никакъв случай не може да бъде свързано конкретно със твърдението на подсъдимия, тъй като такава евентуална връзка между деянието и някакво намерение от страна на пострадалата да преследва някаква цел не е доказана с нито едно доказателство.
- по оплакването, че пострадалата С. била заплашила внучката на подсъдимия Виктория, че „ще я остави без приятелки и гладна", съдът също не намери по делото доказателства, или пък доказателства за конкретни намерения относно това. Свидетелката В. - настояща класна ръководителка, чиито показания от ДП са приобщени като доказателство по делото в тази насока е установила, че „Не си спомням някой да ме е информирал за случай, при който М. да е заплашила В., че ще направи така, че тя да остане без приятелки и ще я остави гладна."
- по оплакването, че срещу пострадалата е събирана подписка от децата в училище за отстраняването й и класната ръководителка В. ги била насочила към училищния психолог, който първостепенният съд отказал да допусне до разпит, съдът положи всички усилия да бъдат събрани максимално всички доказателства касаещи казуса и допусна до разпит педагогическия съветник Б.К., която не установи подобни обстоятелства. Относно пострадалата С., Б.К. посочи, че я познава по име, защото е била разпитвана по случая, но не би я разпознала и че няма спомен детето М. да е било изпращано при нея за психологическа помощ. Същото установява и директора на училището С./л. 104 от първоинстанционното дело/. В тази връзка, съдът установи и от показанията на настоящата класна ръководителка Войчева, чиито показания от ДП са приобщени по делото, че „ Наблюденията ми като класен ръководител на М. са следните - мога да я определя като добра ученичка със среден успех около 5.00. Не създава проблеми, дисциплинирана е и спазва утвърдените правила в училище. Не е конфликтна, контактува предимно с 3- 4 момичета от класа, една от които е Виктория - внучката на К.Б.." Тест от посочените доказателства, не се доказва това твърдение и оплакването е неоснователно.
По отношение на постановеното в гражданската част на присъдата, в която е присъдено обезщетение за причинените неимуществени вреди на М.М.С., съдът намира, че съдът правилно и по справедливост е определил размера на обезщетението, поради което и в тази част атакуваната присъда следва да бъде потвърдена.
Вземайки предвид горните съображения, въззивната инстанция намира, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна, тъй като след обстойно обсъждане на доказателствата, намира, че направеният извод от първостепенният съд е правилен, а закона правилно приложен. Същата е постановена в съответствие с всички събрани гласни и писмени доказателства по делото, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от Наказателно процесуалния кодекс, Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №97, постановена на 05.03.2019 година по н.о.х.д.№617 по описа за 2018 година на Районен съд - Видин.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.