Решение по дело №226/2012 на Районен съд - Павликени

Номер на акта: 78
Дата: 21 септември 2012 г. (в сила от 12 октомври 2012 г.)
Съдия: Цветомил Борисов Горчев
Дело: 20124140200226
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 май 2012 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     № …....

гр. Павликени, 21.09.2012 г.

 

В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Павликенският районен съд, наказателна колегия в публично заседание на 22.09.2012 година в състав:

 

                                      Председател: Цветомил Горчев

 

при секретаря Б.Н. като разгледа докладваното от съдията АНХД N 226 по описа за 2012 г., за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

         Производство по чл. 375 и сл. от НПК.

 

         Павликенската районна прокуратура с постановление за предложение за освобождаване от наказателна отговорност от 10 май 2012 год. е предложила на съда да освободи от наказателна отговорност А.К.А. ***, Великотърновска област с ЕГН **********, роден в гр. Левски, Плевенска област, живущ ***, български гражданин, с основно образование, ученик, неженен, неосъждан, срещу когото е водено полицейско производство за престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. с чл. 343в, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК и е внесла предложение по реда на чл.78а от НК за налагане на наказание по административен ред за извършеното от А. престъпление. В съдебно заседание не се явява представител на ПРП.

 

         Обвиняемият, редовно призован се явява в съдебно заседание, дава обяснения по обвинението, признава се за виновен и искрено се разкайва.

 

         Редовно назначеният му служебен защитник счита да били налице предпоставките за приложение нормата на чл. 61 от НК, с доводи подзащитният му да е действал при условията на лекомислие и увлечение и моли за налагане наказанието по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗБППМН – „ЗАБЕЛЕЖКА”.

 

Делото е разгледано при присъствието на родителите на обвиняемия – К.А.Д. и С.И.А. *** – които поддържат заявеното от защитникът и молят за снизходително наказание.

 

Като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

 

На процесната дата - 28.04.2012 год. обвиняемият бил спрян за проверка от автопатрул на РУ "Полиция", гр. Павликени – св. Р., Р. и М., след като бил видян да управлява МПС – мотопед „Балкан” без регистрационни табели. Служителите на реда извършили проверка на мотопеда и водача и му съставили АКТ за установяване на административно нарушение. Акта бил подписан от обв. А. без възражения.

 

Установено по делото е и че с НП № 1060/2011 година, влязло в сила на 15.11.2011 година на Началник РУ „Полиция”, гр. Павликени /приложено по досъдебното производство/, обвиняемия е бил наказан по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление и настоящото деяние се явява извършено в едногодишния срок от наказването му по административен ред с цитираното НП.

 

Описаната по-горе фактическа обстановка се потвърждава от обясненията показанията разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели и приложените писмени доказателства. По същество в хода на досъдебното производство не се е спорила и от обвиняемия и защитника му.

 

         Следователно доказано е, че са засегнати обществените отношения свързани с установения ред за управление на моторни превозни средства, чийто предмет на посегателство е осъщественото от обвиняемия деяние и обуславя обективната страна на престъплението, за което е привлечен към отговорност.

 

Към 28.04.2012 год. А. бил непълнолетен, не се спори да е можел да разбира свойствата и значението на деянието и да ръководи постъпките си – заключението на ВЛ-психиатър. Според ВЛ често извършва действия които били лекообмислени или недообмислени – характерно за неговата личност, но и за мнозинството деца на неговата възраст.

 

Във връзка с изложено съдът намира като неоснователно искането на  защитата на обвиняемия, за прилагане спрямо него разпоредбата на чл. 61 от НК, тъй като деянието е било извършено поради лекомислие и че същото не представлява голяма обществена опасност. Трайно изградената съдебна практика определя лекомислието, че е свързано с интелекта на непълнолетния и изразява недостатъчната му способност да преценява характера, значението и запретеността на престъпното деяние, последиците от извършването му. В конкретното производство съдът намира като  безспорно установено,  че обвиняемия не е осъждан, няма прилагани спрямо него възпитателни мерки.  Но съдът с оглед събраните по делото доказателства, и в частност изготвената и приета съдебнопсихиатрична експертиза, намира като несъмнено установено че обвиняемия е разбирал свойството и значението на извършеното, могъл е да ръководи постъпките си към инкриминирания период, макар че е непълнолетен. Бил е в ясно съзнание, адекватен, с мотивирани и целесъобразни действия, което определя и заключението на съда че той не е бил в такова психично състояние на своето развитие което да му попречи да прецени характера, значението и запретеността на престъпното деяние, както и последиците от извършването му. Също така съдът намира, че обществената опасност на деянието не е незначителна – предвид множеството ПТП, предизвикани от неправоспособни водачи и изобщо добилия гражданственост израз „Войната по българските пътища” – описващ хаоса и ужаса по пътищата, вследствие неспазването на правилата на ЗДвП и ППЗДвП. С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че действията на обвиняемия за осъществяване на намерението му се характеризират с предварително сформиран умисъл, пряко насочен към постигане на престъпния резултат. Обвиняемият в последващите си обяснения онагледява и извода на съда, че той е съзнавал запретността на деянието, че е извършил престъпление. С оглед на изложеното съдът намира че деянието осъществено от обвиняемия не може да се приеме че е извършено по лекомислие, както и че деянието е с обществената опасност която не може да се определи като незначителна. Ето защо в настоящето производство съдът обоснова своето заключение че не са налице предпоставките посочени от законодателят а именно –  деянието да е извършено поради лекомислие и да е с неголяма обществена опасност, по отношение на  обвиняемия че не са налице, поради което и не следва да се приложи разпоредбата на чл. 61 от НК спрямо него, поради което го призна за виновен по повдигнатото му обвинение.

 

От субективна страна, обвиняемият е извършил посоченото деяние при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, т.к. същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си – да управлява МПС, без да има свидетелство за правоуправление, както и че вече е бил наказван за такова деяние. Освен това, обвиняемият е предвиждал последиците от деянието си и е искал настъпването им. Към момента на извършването на деянието, както е подробно посочено по-горе бил непълнолетен, но същият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като деянието му не е извършено от лекомислие или увлечение.

 

С оглед изложеното, съдът намери, че обвиняемият А. е осъществил състава на престъплението по чл. З43в, ал. 2, вр. ал. 1, във вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК - както от обективна, така и от субективна страна. Съдът намери, че са налице предпоставките за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и за налагане на административно наказание, посочени в императивните разпоредби на чл. 78А, ал.6 от НК. За престъплението по чл. З43в, ал. 2, вр. ал. 1, във вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК се предвижда наказание „ обществено порицание”, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава ОСМА, раздел IV от НК, от престъплението няма причинени имуществени вреди.

 

При определяне размера на административното наказание , съдът взе предвид, като смекчаващи отговорността обстоятелства възрастта на обв. и обстоятелството, че деянието е инцидентно за него, изразеното разкаяние.

 

         В този смисъл съдът счита, че следва да наложи на А. административно наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, изразяващо се в прочитане настоящото решение по местния радиовъзел в с. Недан, общ. Павликени.

 

Съдът намира, че това наказание ще въздейства на обвиняемия възпитателно и възпиращо за други неправомерни деяния.

 

При този изход на делото сторените разноски за ВЛ в размер на 60 лева следва да се възложат в тежест на обвиняемия А..

 

Водим от горното съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

         ПРИЗНАВА А.К.А. ***, Великотърновска област с ЕГН **********, роден в гр. Левски, Плевенска област, живущ ***, български гражданин, с основно образование, ученик, неженен, неосъждан ЗА ВИНОВЕН в това, че на 28.04.2012 г. в с. Недан, обл. Велико Търново, като непълнолетен, но в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, управлявал МПС - мотопед „Балкан”, без да притежава свидетелство за управление на МПС и без регистрационни табели в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с НП № 1060/2011 година на Началник РУ „Полиция”, гр. Павликени, в сила от 15.11.2011 година, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 вр. чл. 343в, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 78А, ал. 6, във връзка с чл. 78А, ал. от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност по воденото срещу него БП N 183/2012 г. на РУ на МВР, гр. Павликени и му НАЛАГА наказание по административен ред ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, изразяващо се в прочитане настоящото решение по местния радиовъзел в с. Недан, общ. Павликени.

 

ОСЪЖДА А.К.А. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ПРС сумата от 60 лева – разноски за ВЛ, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС  в 15-дневен срок от съобщаването му.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с орогинала!

Н.Я.