РЕШЕНИЕ
№ 1335
гр. Пловдив, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330117552 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по обективно и субективно съединени искове по чл.
55, ал. 1, пр. 1, от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на Н. Г. Г., ЕГН ********** и А. Д. Г., ЕГН
********** чрез адв. К. срещу „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2,
офис 40 – 46 за осъждане ответника да заплати на ищеците сумата от сумата от 40,85 лв. –
недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за заем № ******* от
30.11.2016 г., разпределена, както следва: 20,42 лв. за Н. Г. Г. и 20,42 лв. за А. Д. Г., ведно
със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба в съда – 05.11.2021 г., до
окончателното изплащане; - сумата от 242,70 лв. – недължимо платена по клауза за
неустойка по договор за заем № ******* от 30.11.2016 г., разпределена, както следва: 121,35
лв. за Н. Г. Г. и 121,35 лв. за А. Д. Г., ведно със законната лихва, считано от депозиране на
исковата молба в съда – 05.11.2021 г., до окончателното изплащане. Притендират се
разноски.
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на Д. Н. Г., ЕГН **********, починал
на 07.07.2021 г., между който и „Изи Асет Мениджмънт” АД бил сключен договор за
паричен заем № *******/30.11.2016 г. По силата на същия ответното дружество
предоставило на Д. Г. сума в размер на 400 лв. Била уговорена договорна лихва в размер на
40 % и ГПР в размер на 48,99 %, като общата дължима сума била 440,85 лв., разпределена
на 5 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 88,17 лв., за периода 30.12.2016 г. –
29.04.2017 г. В договора била уговорена и неустойка в размер на 242,70 лв., в случай че
кредитополучателят не осигури в тридневен срок от подписване на договора обезпечение
1
под формата на две физически лица –поръчители или банкова гаранция. Неустойката в
размер на 242,70 лв. се дължала разсрочено с всяка погасителна вноска, като към нея се
добавяла сумата в размер на 48,54 лв. Твърди се, че договорът за заем е недействителен на
основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/. Поддържа се, че договорената
възнаградителна лихва е нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Изтъква се, че
процесният договор е недействителен поради противоречието му с императивните
изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Поддържа се, че в договора не е разписана
методиката, по която се формира ГПР и какви компоненти са включени в нея. Изтъква се, че
дължимата по договора неустойка при неосигуряване на обезпечение не е включена в ГПР,
въпреки че представлява сигурен разход за потребителя. Сочи се и че по своето същество
неустойката има характера на скрито възнаграждение за кредитора. Ищците считат за
нищожна и предвидената неустойка поради противоречие с добрите нрави, като сочат и
допълнително основание – чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се създавали задължения, които
по своето естество се припокриват с ГПР и по този начин се нарушава изискването на чл.
19, ал. 4 ЗПК, а именно, че ГПР не може да надвишава с повече от пет пъти размера на
законната лихва. Сочи се нарушение и на материалния закон – чл. 71 ЗЗД. Ищците считат, че
платената по договора сума за лихва и неустойка била недължимо платена при начална
липса на основание.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Отрича изложените твърдения за
нарушения на нормите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Твърди, че в сключения договор е
посочен фиксиран лихвен процент, поради което липсвало задължение да се съдържа
визираната в чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК информация. Излага твърдения за правилно формиран
годишен процент на разходите, който не надвишава повече от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения. Изтъква, че на кредитополучателя била предадена
преддоговорна информация и с полагането на подписа си в договора, той се е съгласил с
всички условия, при които ответното дружество предоставя финансиране. Оспорва
твърденията за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави и
прекомерност. Изтъква, че ако кредитополучателят бе изпълнил вмененото му в договора
задължение, то вземането за неустойка не би възникнало в полза на кредитора. Поддържа,
че в годишния процент на разходите не се включват разходи, които потребителят заплаща
при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, каквато е
неустойката. Твърди, че за периода, за който се начислява неустойка за неизпълнение, не се
претендира обезщетение за забава.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представеното удостоверение за наследници от 26.07.2021 г. на Община Родопи е видно,
че А.Г. е ***** на Д. Г., а Н.Г. –негов *****.
От представения договор № *******/30.11.2016 г. е видно, че на 30.11.2016 г. между Д. Г. и
ответника е постигнато съгласие за предоставяне от последния на първия на сума от 400 лв.
в заем при ГЛП от 40%, ГПР 48,99%, дължима на 5 месечни вноски от по 88,17 лв. в
2
периода 30.12.2016-29.04.2017 г.
От представената от ответника справка (лист 28-29 от делото) е видно, че общото
задължение на ищеца по договора за заем е 683,55 лв., от които 400 лв.-главница, 40,85 лв.-
лихва и 242,70 лв.-неустойка. Платената сума е в размер на 685,55лв., от която 40,85 лв. за
възнаградителна лихва и 242,70 лв. за неустойка.
Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.
С оглед представената от ответника справка за платени от наследодателя на ищците
задължения по процесния договор съдът намира за безспорно възникването на заявеното
провоотношение с посочените от ищците параметри и извършени плащания, част от които -
сума от 40,85 лв. за възнаградителна лихва и 242,70 лв. за неустойка.
Спора се състои в наличието на противоречие на клаузи на договора и ЗПК, което да
поражда недействителност по чл. 22 от ЗПК и съответно недължимост на платена сума
извън предоставената заемна такава, в частност за възнаграждение за допълнителни услуги.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а
именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В случая, доколкото от ответника не се представя договор за кредит, но се потвърждава
наличието на такъв, без да се оспорват твърденията на ищеца за съдържащите се в него
клаузи, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, т.к. не са
упоменати - условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен
процент; не е регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна
лихва/, като не е посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява
главница и каква - лихва. Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата
дължима сума и какви вземания се включват в нея.
Във връзка с условията за прилагане на лихвения процент - липсва уточнение за базата,
върху която се начислява същият – дали върху целия размер на кредита или върху
остатъчната главница. Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният процент във
времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение дали лихвеният
процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са посочени условията /начините/
за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи
проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора
фиксиран размер от 40 %. Ето защо, нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК е налице.
Съдът намира, че този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е
недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
На следващо място, не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата
3
сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на
разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална
формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Нарушение е налице и тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 48,99 %/. В този порядък
следва да се посочи, че, съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит
яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина,
чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези
съставни елементи обаче, както бе посочено и по - горе, остават неизвестни, при което се
създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става
ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е
предвидена дължимост и такси и неустойка. От изложеното не може да се направи
еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са
изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите,
така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.
След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс,
задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя
начин да посочи какво точно е включено в тях.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9, 10 и
11 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен и на това основание.
С оглед изложеното по-горе във връзка с възраженията за недействителност съдът намира,
че същите са основателни, и съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи, каквото се явява възнаграждението за допълнителни
услуги.
Тъй като не се оспорва от ответника, че е платена сума от 40,85 лв. за възнаградителна лихва
и 242,70 лв. за неустойка, същите се явяват дадени без основание и подлежат на
4
възстановяване на кредитополучателя Д. Г., в частност на неговите наследници-възходящи
родители при равни права за всеки от тях или по 20,42 лв. за недължимо платена
възнаградителна лихва и по 121,35 за недължимо платена неустойка. Предвид това исковете
са основателни и следва да се уважат.
Уважаването на главните искове е основание за уважаване и на обективносъединените с тях
акцесорни такива по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва от завеждане на делото до
окончателното плащане.
Предвид изхода на делото на ищците се дължат разноски съобразно представения списък и
ангажирани доказателства в размер от по 102,50 лв. за държавна такса. Тъй като същите са
представлявани от адвокат по реда на чл. 38 от ЗА на адвокатско дружество *********
следва да се определи възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА, съобразно броя на
предявените искове и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения в редакцията и от 2016 г. и при съобразяване на факта на
регистрация по ЗДДС и списъка за разноски, което е в общ размер от 720 лв.
На ответинка разноски не се дължат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.2, офис 40 - 46,
представлявано от Г. Т. и А. М. да заплати на Н. Г. Г., ЕГН ********** с адрес с. ********,
ул. ******** № *** сумата от 20,42 лв. (двадесет лева и 42 ст.) – недължимо платена по
клауза за възнаградителна лихва по договор за заем № ******* от 30.11.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от депозиране на исковата молба в съда – 05.11.2021 г., до
окончателното изплащане; сумата от 121,35 лв.(сто двадесет и един лева и 35 ст.) –
недължимо платена по клауза за неустойка по договор за заем № ******* от 30.11.2016 г.,
ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба в съда – 05.11.2021 г.,
до окончателното изплащане., както и сумата от 102,50 лв. (сто и два лева и 50 ст.) за
разноски по производството.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.2, офис 40 - 46,
представлявано от Г. Т. и А. М. да заплати на А. Д. Г., ЕГН ********** с адрес с. ********,
ул. ******** № *** сумата от 20,42 лв. (двадесет лева и 42 ст.) – недължимо платена по
клауза за възнаградителна лихва по договор за заем № ******* от 30.11.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от депозиране на исковата молба в съда – 05.11.2021 г., до
окончателното изплащане; сумата от 121,35 лв.(сто двадесет и един лева и 35 ст.) –
недължимо платена по клауза за неустойка по договор за заем № ******* от 30.11.2016 г.,
ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба в съда – 05.11.2021 г.,
до окончателното изплащане., както и сумата от 102,50 лв. (сто и два лева и 50 ст.) за
разноски по производството.
5
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър център, ет.2, офис 40-46, със
******** С. К. К. да заплати на Адвокатско дружество ********* с ЕИК ********* с адрес
гр. ********, ул.******* № *** представлявано от *********** С. Г. сумата от 720 лв.
/седемстотин и двадесет лева/ адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от
ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п./_____________
6