РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 2438
гр. София , 09.06.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ в закрито заседание на девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Частно гражданско
дело № 20211110130284 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 7835/28.05.2021 г. от [фирма], ЕИК [ЕИК], срещу Г. К. П за сумите от 300 BGN главница
по договор за потребителски кредит "П. Кредит Стандарт"№: [номер]/24.08.2020 г., ведно
със законна лихва от 28.05.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 35,32 BGN,
представляваща неплатено договорно възнаграждение от 10.09.2020г. до 10.03.2021 г.,
сумата от 44,57 BGN лихва за забава за периода от 11.09.2020г. до 10.03.2021 г., законна
лихва 12,31 BGN за периода от 10.03.2021г. до 27.05.2021 г., такса по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 BGN, неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга "Ф." в размер на 90 BGN, неплатено възнаграждение за
закупена услуга "Фл." в размер на 150 BGN и разноски по делото, а именно: държавна такса
в размер на 25 BGN и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 BGN.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
претендираните вземания за закупен пакет от допълнителни услуги „Фл.“ и „Ф.“ и такса по
тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III ЗПК, поради което отношенията между страните породени от него, се
регулират от правилата на специалния закон.
Съгласно чл.7, ал.3, изр.І ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, а заявлението се отхвърля, когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави (чл.411, ал.2, т.2 ГПК) или се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това (чл.411, ал.2, т.3 ГПК).
Клаузата, на която заявителят основава претенцията си за възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги „Фл.“, даваща право кредитополучателят да променя
погасителния план по договора при изпълнение на разписани изисквания (чл.15.2), е
нищожна. Същата противоречи на добрите нрави на основание чл.26, ал.1, хип.ІІІ ЗЗД,
доколкото заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително и се дължи
1
на вноски през срока на действие на договора-следователно то се дължи не при ползване на
тази услуги, а само за възможността да се ползва от предоставянето . Последното налага
единствено възможен извод, че кредитополучателя заплаща предварително не за реално
предоставени услуги, а за нещо, което той може и да не поиска. Същата противоречи на
закона (чл.26, ал.1, хип.І ЗЗД), доколкото съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.4 ЗПК видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит. Следва да се отбележи, че срещу
тази такса (възнаграждение) не се дължи никакво конкретно поведение от страна на
кредитора, поради което това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради
извършени разходи, нито заради определени действия, предприети от кредитора– арг. чл.
10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК.Тази клауза за неустойка е нищожна и поради заобикаляне на закона
предвид нормата на чл.26, ал.1, хип.ІІ ЗЗД, доколкото чрез така уговореното възнаграждение
се цели да се заобиколи императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, която предвижда, че
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. От текста на договора по отношение на
услугата „Фл.“ е видно, че предварително са разгледани варианти, при които при финансови
затруднения на длъжника същият ще може да преструктурира задълженията си по
предварително уговорена с кредитора схема за плащания. По същество се касае за
управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, но не и за допълнителна услуга,
свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Още повече,
че размерът на претендираната цена за педоставената „в полза на кредитополучателя“
услуга е несъизмеримо по-голям от лихвата за забава, която би се дължала при забава на
плащане на отделна погасителна вноска. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗПК когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. При главница от 300 лева законната лихва за забава на годишна
база е в размер на около 30 лева, докато таксата „Фл.“ е в размер на 150 лева. Видно е, че
така направената уговорка за заплащане на такса „Фл.“ изцяло попада и в хипотезата на чл.
143, ал. 1 от ЗЗП, според която неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. По същество, кредиторът си осигурява допълнително
възнаграждение в размер на половината от предоставената главница срещу минимални
облекчения за кредитополучателя, което, освен на цитираните ограничения в ЗПК,
противоречи и на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в
правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради
неравноправност.
Услугата „Ф.“ (т.5.1)се изразявала в приоритетно даване на становище по искането за
отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели, обективно не
би могла да бъде предоставена, тъй като становището по искането очевидно вече е налице
към момента на сключване на договора за кредит. В случай, че действително се касаеше за
реално предоставена подобна услуга, таксата би следвало да се събира от всеки
кредитоискател, пожелал приоритетно становище по одобрените на искането му, а не само
от тези, на които се дава положително становище и се предоставя кредит. В случая е видно,
че таксата се включва в размера на погасителните вноски, следователно е предпоставена от
вече дадено становище за отпускане на кредита, а не от приоритетното разглеждане на
искане, без оглед на резултата от това разглеждане. Не е ясно и каква е разликата между
приоритетното и обичайното даване на становище по искането за отпускане на кредит и
дали въобще има друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора „приоритетно
даване на становище“. Клаузата, на която заявителят основава претенцията си за заплащане
и на тази услуга противоречи на добрите нрави по изложените съображения, по съществото
2
си с нея кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение.
Претендираната със заявлението такса за извънсъдебно събиране на вземането
противоречи на забраната, въведена с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като разширява отговорността на
потребителя при допусната забава. Извънсъдебното събиране на кредита е дейност по
неговото управление и не може да с квалифицира като допълнителна услуга. Претенцията за
такси за извънсъдебно събиране на дълга се основава на нищожна договорна клауза, според
която длъжникът следва да заплати на кредитора второ обезщетение за забава, различно от
претендираното със заявлението обезщетението за забава, което е в противоречие с
императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК, според която при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а изискуемостта му следва автоматично
от момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект това вземане няма характер на
такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи, а по същество служи като
обезщетение за вреди от забавата.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на
претендираните вземания за закупен пакет от допълнителни услуги и такса за извънсъдебно
събиране на вземането. С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да
бъде отхвърлено и в частта за разноските над сумата от 14,81 лв. за държавна такса и над
29,61 лв. за юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ размер на
възнаграждението от 50 лв.).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх. №
7835/28.05.2021 г. от [фирма], ЕИК [ЕИК], срещу Г. К. П В ЧАСТТА за такса по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 BGN, неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга "Ф." в размер на 90 BGN, неплатено възнаграждение за
закупена услуга "Фл." в размер на 150 BGN и в частта за разноските над сумата от 14,81 лв.
за държавна такса и над 29,61 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3