№ 61
гр.Дулово, 19.04.2019 г.
Районен
съд – Дулово, граждански състав в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. КЪНЧЕВ
при секретаря НИНА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 645 по
описа за 2017 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен
е установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК
във вр. с чл. 108 от ЗС.
Претенцията на ищеца А.Б.С.
с ЕГН **********,*** против „МИГ” ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: *****, представлявано от законния представител
М.И.Г.
се основава на твърдения, че е собственик на:
- сграда с идентификатор *****,
със застроена площ от 50кв.м, брой етажи:1, с
предназначение: постройка за допълващото застрояване;
- сграда с идентификатор *****, със застроена площ от
8кв.м, брой етажи:1, с предназначение: постройка на допълващото застрояване,
построени в върху поземлен имот с идентификатор *****по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед *****г. на
изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър; адрес на
поземления имот: *****; площ: 6675 кв. м; трайно предназначение на територията:
урбанизирана; начин на трайно ползване:за складова база, при граници и съседи: *****,***,***,***.
Ищецът твърди, че е придобил
правото на собственост върху процесните сгради въз основа на Постановление за
възлагане на недвижим имот № *****г. от публичен изпълнител при Регионална
дирекция - Варна на Агенция за държавни вземания, поправен с Постановление за
поправка на постановление за възлагане на недвижим имот № *** от ****г.
от публичен изпълнител при Регионална дирекция - Варна на Агенция за държавни
вземания.
С Постановление за възлагане на
недвижим имот от дата *****г. по изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ Е.Ю.с
per.
№
***, влязло в законна сила на **** г.. на
ответника по делото - „Миг” ЕООД, ЕИК ***** били възложени и той придобил
правото на собственост на поземлен имот, находящ се в *****, „Индустриална
зона-юг”, с идентификатор № *****или имот № ***
от кадастрален район *** по
одобрената карта на ****, с
площ от 6574 кв.м., граници и съседи: *****,***,***,***, трайно предназначение
на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - складове за
обслужване на селското стопанство, представляващ застроена и незастроена площ,
ведно със сградите в него със застроена площ, предназначение и съответния номер
на сградите както следва:
- Склад „едно” - склад тютюн цех
юг № 1-сграда *** по скица, с идентификатор
*****.**, едноетажна сграда със застроена площ
334 кв.м., със съответните идеални части от поземлен имот с идентификатор *****;
- Склад „едно” - склад тютюн цех
юг № 1-сграда *** по скица, с идентификатор
*****.***, едноетажна сграда със застроена площ
334 кв.м., със съответните идеални части от поземлен имот с идентификатор *****;
- Склад „две” - склад тютюн цех
юг № 2-сграда *** по скица, с идентификатор
*****.** едноетажна сграда със застроена площ
342 кв.м., със съответните идеални части от поземлен имот с идентификатор *****;
- Склад „едно” - склад тютюн цех
юг № 2-сграда *** по скица, с идентификатор
*****.****, едноетажна сграда със застроена площ
350 кв.м., със съответните идеални части от поземлен имот с идентификатор *****;
-Цех манипулация-юг,
представляващ първи самостоятелен етаж с идетификатор *****.***, едноетажна сграда със застроена площ
564 кв.м. от сграда *** по скица
двуетажна със застроена площ от 564 кв.м., със съответните идеални части от
поземлен имот с идентификатор *****и съответните
идеални части от общите части на сградата.
-Цех манипулация-юг,
представляващ втори самостоятелен етаж с идетификатор *****.***, едноетажна сграда със застроена площ
564 кв.м. от сграда *** по скица
двуетажна със застроена площ от 564 кв.м., със съответните идеални части от
поземлен имот с идентификатор *****и съответните
идеални части от общите части на сградата.
- Трафопост -
сграда *** по скица с идентификатор *****.***, едноетажна сграда за енергопроизводство
със застроена площ от 20 кв.м., със съответните идеални части от поземления
имот *****, ведно с машини и съоръжения, при граници и съседи: имот № ***, имот № ***,
имот №*** и имот№ ***.
Твърди още, че
при обявяване на публичната продан и преди това при извършения опис на имотите
преди издаване на Постановлението за възлагане на недвижим имот от дата *****г.
по изпълнително
дело № ***** по описа на ЧСИ Е.Ю.с per. № *** не са съобразени
изискванията на Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени
зони. Смята, че поради липсата на определен прилежащ терен към собствените му
сгради и подход към
същите, възможността за тяхното ползване е поставена под въпрос.Излага и други
съображения във връзка извършените описи на продадените сгради и публичната
продан, прави възражения за несъобразяване с изискванията на Наредба №
14/23.07.2001г. Представя писмени доказателства.
Иска от съда да постанови решение, с което да
признае за установено че той е
собственик на сграда с идентификатор *****,
със застроена площ от 50кв.м , брой етажи:1, с
предназначение: постройка за
допълващото застрояване и на сграда с идентификатор *****, със застроена площ от 8кв.м, брой етажи: 1, с
предназначение: постройка на допълващото застрояване, построени върху поземлен имот с идентификатор *** и да осъди ответника да му предаде
владението им. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответника
депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността и допустимостта на
предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Заявява, че иск по чл. 108 от ЗС е допустим само и
единствено когато ищецът се легитимира като собственик на процесната вещ.
Според него в настоящия случай тази легитимация не била налице, макар и
привидно представените с исковата молба писмени доказателства да сочат на това.
Намира, че исковата претенция е изцяло неоснователна, тъй като ищецът не бил
собственик на нито една от посочените в исковата молба сгради. Всички те
представлявали допълващо застрояване по смисъла на чл. 41-48 от ЗУТ и като
такива са спомагателни - обслужващи постройки към сградите с основно предназначение.
Макар и същите да не се били самостоятелен предмет на публичната продан и да не
са описани в постановлението за възлагане, с което търговското дружество -
ответник се легитимира като собственик, и тези постройки на допълващо
застрояване като принадлежност следват главната вещ, съгласно чл. 98 от ЗС.
Според
ответника тези постройки нямат самостоятелно предназначение и не могат да имат
друг собственик след провелата се публична продан на земята (целият парцел) и
основните сгради в същия. Позовава се на Тълкувателно решение № 5 от 18.05.2017
год. на ВКС по т. д. № 5/2015 год. на ОСГК, съгласно което „постройки, които не
представляват самостоятелен обект на правото на собственост, трайно прикрепени
към земята или принадлежност към основния обект - земя или сграда, на общо
основание следват собствеността на земята, респ. сградата, към която са
прикрепени, респ. която са предназначени да обслужват, и за тях е приложима
разпоредбата на чл. 92 от ЗС /респ. чл. 98 от ЗС/ и при публичната продан на
имота“. Поради тази причина прави възражение, че ищецът не е собственик на
процесните постройки, а същите като постройки на допълващо застрояване са
последвали главната вещ и при възлагането на последната тези постройки са
станали собственост на „МИГ“ ЕООД ****.
Ищецът
А.С. – редовно призован, не се явява, представлява се в съдебно заседание от
адв. Н.Д. ***, който заявява от името на своята доверител, че поддържа
предявения иск и моли да бъде уважен. Представя писмена защита в която излага
подробни съображения във връзка с претендирането от него право на собственост
върху процесните сгради.
Ответникът
„МИГ“ ЕООД – редовно призован, не изпраща законен представител, представлява се
в съдебно заседание от адв. Ц. *** и адв.Н. ***, които от името на
представляваното от тях търговско дружество заявяват, че оспорват исковата
претенция и молят съда да я остави без уважение. Представят писмена защита в която
излага подробни съображения относно неоснователността на исковата претенция.
Претендира разноски.
По
делото е изготвена съдебно техническа експертиза
която да даде отговор на въпроса относно характера на сградите, за които ищеца
твърди че са негова собственост и възможно ли и да съществуват самостоятелно
без основната вещ, извършен е и съдебен оглед.
За
да се произнесе съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
С Постановление
за възлагане на недвижим имот № *****г., поправен в частта касаеща номера на
имота с Постановление за поправка на постановление за възлагане на недвижим
имот № ***г. на ищеца като купувач
по публична продан е възложен от публичен изпълнител при Регионална дирекция -
Варна на Агенция за държавни вземания Поземлен имот, находящ се в *****,
„Индустриална зона-юг”, с идентификатор № *****/с номер по предходен план ****/, с площ от 6574 кв.м., ведно с построените в него
сгради, две от които процесните.
За задължения на ищеца по
ипотечен кредит към БАНКА ДСК АД, през 2012 година е образувано изпълнително
дело № ***** по описа на ЧСИ- Е.Ю.с рег. № *** на
КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Силистра.
На ***година е извършен опис на недвижимо
имущество съставляващо поземлен имот с идентификатор № *****с площ от 6574 кв.м. ведно с построените сгради в него.
След проведена публична продан през 2017 година с постановление за възлагане от
*****година имота е възложен от частния съдебен изпълнител в собственост на
купувача и ответник в настоящото производство „МИГ ЕООД с ЕИК *****.
На *** година по молба на ищеца до директора
на СГКК- Силистра, след като е загубил собствеността на обекта предмет на
публичната продан е поискал изменение на кадастралната карта и регистър, като с
това изменение са обособени като самостоятелни обекти три топли връзки с
идентификатори *****.**, *****.*** и *****.***, и като собственик е
записан А.Б.С..
В тази връзка е представен
по делото и приет като доказателство писмен отговор с изх. № ***г. на Началника на
СГКК-Силистра, от който става ясно, че след съпоставка на представените в СГКК
–Силистра доказателства в това число и
постановлението за възлагане на ЧСИ Е.Ю.като собственик е заличен А.С. и като
такъв е записан ответника, включително и на сграда с идентификатор *****представляваща
по своето естество на предназначение -
тоалетна.
Съгласно Писмен отговор с изх. № ***г. на Главният архитект на Община Дулово/листи 56 и
57 от делото/ от 2007г. до 2017г. за Поземлен имот с идентификатор № *****/с
номер по предходен план ***/ за който е
отреден УПИ IX- за тютюнева промишленост, няма издавани никакви строителни книжа –
разрешение за строеж, преустройство, удостоверение за търпимост и др., на
предходния собственик на имота. ПУП одобрен със Заповед № ****г. не е изменян.
Предмет на настоящото производство както
бе посочено по-горе е установяване правото на собственост върху сграда с
идентификатор *****със застроена площ от 50кв.м., брой етажи:1, с предназначение: противопожарно депо, и
сграда с идентификатор *****със застроена площ от 8кв.м, брой етажи:1, с
предназначение: тоалетна.
Ищеца твърди, че не ответникът, а той е
собственик на тези две сгради тъй като не фигурирали в постановлението за
възлагане от ***7г. и не били предмет на публичната продан.
Съдът намира ,че съгласно разпоредбата на чл.108 ЗС собственикът
може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има
основание за това. Ревандикационният иск е вещен, собственически иск,
предоставен на разположение на невладеещият собственик срещу владеещия без
правно основание несобственик. При този иск в тежест на ищеца е да установи, че
той е собственик на вещта и че ответникът владее вещта без основание.
Собственикът на земята е
собственик и на постройките върху нея, освен ако е установено друго. Собствеността
на терена се разпростира и върху намиращите се върху него строежи. Но
презумпцията е оборима.
От процесуално правна
страна, искът е допустим, но от
материално правна страна , разгледан по същество иска е неоснователен.
На първо място,
неоснователно е възражението на ищеца, че при обявяване на публичната продан и
преди това при извършения опис на имотите преди издаване на Постановлението за
възлагане на недвижим имот от дата *****г. по изпълнително дело № ***** по описа на
ЧСИ Е.Ю.с per. № *** не са
съобразени изискванията на Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи
за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Именно разпоредбата на чл. 70 от същата
наредба дава дефиниция на предназначение на сградите и постройките, а именно: „Застрояването в
урегулираните поземлени имоти, предназначени за застрояване, е:
1. основно - със сгради,
мрежи и съоръжения, чието предназначение отговаря на конкретното предназначение
на поземления имот, определено с подробния устройствен план;
2. допълващо - с
постройки, мрежи и съоръжения, обслужващи или допълващи дейностите в сградите
на основното застрояване в урегулирания поземлен имот.”
Съгласно разпоредбата на
чл.41 от ЗУТ допълващо застрояване в
урегулиран поземлен имот се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и
второстепенни постройки към сградите на основното застрояване. В разпоредбата
на чл. 46 от ЗУТ законодателят е посочил кои
второстепенни постройки на допълващото
застрояване (летни кухни и леки постройки за отоплителни материали и инвентар,
кладенци, чешми, септични ями и временни тоалетни) могат да се изграждат в
урегулирани поземлени имоти.
Така с отчуждаването на
сградите на основно застрояване , в собственост на приобретателя е преминала и
собствеността на допълващото застрояване съгласно разпоредбата на чл.97 и чл.98
от ЗС.
Публичната продан е законна,
когато длъжникът е собственик и се провежда въпреки волята му.
В съдебната практика трайно
и непротиворечиво се приема, че публичната продан съставлява деривативно
основание за придобиване на собственост, при което възлагането на недвижимия
имот като едностранен властнически акт на съдебния изпълнител има вещноправно
действие. Като деривативен способ възлагането е производно на правата на
длъжника като предишен собственик и прехвърля върху купувача единствено онези
права, които длъжникът е имал върху имота. На действителния
собственик е признат правен интерес да защити правата си по исков
ред, вкл. и чрез установителен иск за собственост срещу купувача, комуто имотът
е възложен при публичната продан.
Съгласно
разпоредбата на чл. 452 и сл. от ГПК
всички действия които не са извършени от длъжника преди възбраната или които са
извършени след нея са недействителни и не могат да се противоставят както на
взискателя, така и на трети лица. Направеното от ищеца искане за изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри
чрез нанасяне на нови обекти и промяна в границите на съществуващи
обекти в ККР е непротивопоставимо на ответника тъй като е направено след като е
имало вписана възбрана.
В тази насока
са и представените от ищеца с исковата молба като доказателства - Удостоверение за идентичност на обекти на кадастъра от
инж. Р.С. - лице, правоспособно да извършва дейности по кадастъра,
Скица на поземлен имот № ****г., издадена от СГКК – Силистра, Скица на сграда №
***г.,
издадена от СГКК – Силистра, Скица на сграда № ****г., издадена от СГКК –
Силистра, Скица на сграда № ****г., издадена от СГКК - Силистра , Скица на сграда № ****г., издадена от СГКК – Силистра, и Скица
на сграда № ***.,издадена от СГКК – Силистра.
По делото
безспорно се установи от заключението на вещото лице изслушано в съдебно
заседание, че сграда с идентификатор *****със застроена площ от 8 кв.м. е
тоалетна и съгласно ЗУТ представлява постройка на допълващо застрояване която
обслужва всички сгради в поземления имот и не може да се използва без тези
основни сгради. С оглед на това същата не представлява и не може да бъде
самостоятелен обект на правото на собственост.
От извършеният
по делото съдебен оглед на место безспорно се установи, че сграда с
идентификатор *****е противопожарно депо с изграден пред него бетонов резервоар
пълен с вода. То е построено съгласно нормативните изисквания за
пожаробезопасност предвидени в Наредба № 2 за противопожарните строително-технически
норми от 1987г., Наредба
Iз-2377 от 15.09.2011 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите , Наредба № 8121з - 647 от 1 октомври 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите.
Изградено е
във връзка с основното предназначение на поземления имот – за тютюнева
промишленост. Това съоръжение е било необходимо, изградено е единствено и само
за да може да функционира имота като такъв и за обслужване на основните сгради
– складове и административна сграда. По смисъла на закона противопожарното депо
се явява постройка на допълващо построяване, не може да функционира
самостоятелно и не може да бъде самостоятелен обект на правото на собственост.
Предназначението му няма как да бъде променено тъй като същото може да се
използва само за обслужване на основните/главните/сгради, тоест представлява
принадлежност към основния обект.
Съгласно ТР № 5/2015г. от 18.05.2017г.
на ОСГК на ВКС при придобиване на
правото на собственост върху недвижим имот на основание публична продан, ако в
постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира построената в
имота сграда, върху същата не е било насочено принудително изпълнение чрез
налагане на възбрана, не е описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо
нея не е проведена публична продан, ако същата представлява самостоятелен обект
на правото на собственост, не намира приложение правилото на чл. 92 от Закона
за собствеността (ЗС), за да се приеме, че по силата на постановлението за
възлагане е придобита собствеността и върху сградата. В случай че същата
представлява несамостоятелен обект на собственост, правилото на чл. 92 ЗС се
прилага на общо основание. Изключение от това правило е налице, когато към
имота са трайно прикрепени постройки или съоръжения, които не представляват
самостоятелни обекти на собственост. Собствеността върху тези постройки и
съоръжения следва собствеността върху земята или сградата, към която те са
трайно прикрепени, дори те да не са изрично описани в постановлението за
възлагане на имота или сградата.
В настоящият случай процесните две сгради с
идентификатори *****и *****, не представляват самостоятелен обект на правото на
собственост, трайно са прикрепени към земята и представляват принадлежност към
основния обект. Те на общо основание следват собствеността на земята, респективно
сградата, към която са прикрепени или са предназначени да обслужват, и за тях е
приложима разпоредбата на чл. 92 ЗС (респ. чл. 98 ЗС) и при публичната продан
на имота. Собствеността върху тези постройки и съоръжения следва собствеността
върху земята или сградата, към която те са трайно прикрепени, дори те да не са
изрично описани в постановлението за възлагане на имота или сградата.
В тази
връзка съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че след като
процесните две сгради не са били предмет на принудителното изпълнение, то няма
как ответника да е придобил собствеността върху тях и че постановлението за
възлагане от 14.09.2017г. на ЧСИ Е.Ю.не поражда правни последици относно
прехвърляне на собствеността върху тези сгради..
В тежест на ищеца и при условията на пълно
и главно доказване, беше да установи и докаже, че е собственик на процесните
сгради, което не беше сторено.
Предвид изхода на делото претенцията на
ищцовата страна относно разноските по делото са неоснователни , а на ответника
основателни, и ищеца следва да му заплати направените такива в размер от 1438.64 лева съгласно представените писмени доказателства-
адвокатско възнаграждение от 1200 лева и 238.64 лева за възнаграждение на вещо
лице.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от А.Б.С. с
ЕГН **********,*** против „МИГ” ЕООД
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от
законния представител М.И.Г., иск с правно основание чл.124,ал.1 от
ГПК ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА
УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОТВЕТНИКА, че ищеца
А.Б.С. с ЕГН ********** е собственик
на: сграда с идентификатор *****, със застроена площ от 50кв.м., брой етажи:1, с предназначение: постройка за допълващото застрояване и на сграда с
идентификатор *****, със застроена площ от 8кв.м, брой етажи:1, с
предназначение: постройка на допълващото застрояване, построени върху поземлен имот с идентификатор *****по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед *****г. на
изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър; адрес на
поземления имот: *****; площ: 6675 кв. м; трайно предназначение на територията:
урбанизирана; начин на трайно ползване:за складова база, при граници и съседи: *****,***,***,***, и на основание чл. 108 от ЗС да осъди ответника МИГ” ЕООД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: *****, представлявано от законния М.И.Г., да предаде на тези две сгради на ищеца А.Б.С.
с ЕГН **********.
ОСЪЖДА А.Б.С. с ЕГН **********,*** да заплати на „МИГ” ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****,
представлявано от законния представител М.И.Г., сумата от 1 438.64 лева /хиляда четиристотин тридесет и осем
лева и шестдесет и четири стотинки/,
представляваща направени разноски по
делото.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред Окръжен съд -
Силистра.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: