Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 39 09.01.2020 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, Гражданско отделение,
VІ състав
На 09.01.2020 г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
Членове: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа
докладваното от съдията ГЕОРГИЕВА в.гр.д.№ 2906 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 37861/17.12.2019 г. по описа на ПОС /вх. № 25714/28.11.2019 г. по описа на ЧСИ/, подадена от Д.П.А.,
в качеството й на длъжник, чрез пълномощника адв.Т.Н. ***, срещу действия на ЧСИ Людмила Мурджанова, рег. № 819
на Камарата на ЧСИ, с район на действие Пловдивски окръжен съд, по изпълнително дело № 20148190400797, изразяващи се в отказ да прекрати
производството по изпълнителното дело.
Жалбоподателят поддържа, че
произнасянето е неправилно, тъй като са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за
прекратяване на образуваното изпълнително дело, по което е конституиран като длъжник на
осн.чл.429 ГПК в качеството на наследник по закон на първоначалния такъв, доколкото в продължение на повече от две
години по него не са извършвани изпълнителни действия. Излага подробни съображения. С оглед на това, моли съда да отмени постановения отказ и за
даде указания на ЧСИ да
прекрати изпълнително дело.
Взискателят по изпълнителното дело
– „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, гр.Пловдив в
законоустановения срок по чл. 436, ал. 3, изр. 1 от ГПК не е
подал възражение срещу жалбата.
По делото са представени мотиви на
ЧСИ Мурджанова по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата.
Приложено е и копие от
изпълнителното дело.
Пловдивският окръжен съд, след като разгледа жалбата и приложените
с нея материали, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството по изпълнителното дело е
образувано на 03.11.2014г. на основание Изпълнителен лист от 05.08.2014г.,
издаден от PC -Пловдив по ч.гр.д. 1326/2014 г., със
страни: взискател „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД и длъжник М.А.С..
Поради настъпила в хода на изпълнителото дело смърт на длъжника на 27.01.2019
г., като неин наследник по закон е конституиран настоящият жалбоподател Д.П.А..
В молбата си за образуване на изпълнителното дело
от 03.11.2014г. взискателят Д е поискал от съдебния изпълнител да пристьпи към
изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, като на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложил на ЧСИ
всички предвидени в закона права, вкл. да определя начина на изпълнението и да
бъде пазач на описаното имущество.
С
оглед това, с разпореждане от 03.11.2014г. е насрочен опис на
движими вещи в дома на длъжника на 18.12.2014г. и е наложен запор върху
пенсията на длъжника. Длъжникът е уведомен със съответната ПДИ от 04.11.2014г, изпратено е и
запорно съобщение до РУСО от дата 06.11.2014г..
С
разпореждане от 12.01.2015г. е наложена възбрана върху собствена на длъжника
идеална част от ПИ с идентификатор 00702.6.267 - нива, находящ се гр. Асеновград, вписана в СВп под
акт №*,том**., и длъжникът е уведомен със съобщение от 12.01.2015г.
С разпореждане от 27.03.2015г. е насрочен опис на
движими вещи в дома на длъжника на дата 22.04.2015г., и длъжникът е уведомен
със съобщение от 31.03.2015г.
В периода от 22.04.2015г. - 18.05.2016г. са проведени
общо четити публични продани на недвижим имот, собственост на длъжника, които
са обявени за нестанали поради липса на наддавателни предложения .
С молба от 27.05.2016г. взискателят е поискал поради
безуспешното провеждане на проданите на недвижимия имот да бъде спряно
изпълнението по отношение на същия, без да се вдига възбраната, а с последваща молба от
11.08.2016г. л.185 от изп.дело/ е поискал
от съдебния изпълнител да извърши проучване на имуществото на длъжника и
пристъпване към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, вкл. чрез
изпълнение върху притежаваните от длъжника недвижими имоти, движими вещи и
вземания от трети лица.
С молба от 02.10.2017г./ л.187/, взискателят
е поискал проверка за наличие на банкови сметки и изпълнение чрез налагане
на запор върху тях.
С разпореждане
от 31.10.2017г. / л.191/ е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника на
07.12.2017г. С протокол от 07.12.2017г. на ПЧСИ Георги Кисьов е констатирано,
че опис не е извършен поради неосигурен достъп от длъжника.
С молба от 15.10.2018г. взискателят
отново е поискал проверка за наличие на банкови сметки и съответно налагане
на запор, както и опис на притежавани от длъжника движими вещи. В
резултат, с разпореждане
от 25.10.2018г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника, изпратено е и запорното
съобщение до ТЗЛ.
С нова
молба от 15.08.2019г. взискателят е поискал
извършване на справки и запор на
банкови сметки, запор на трудово възнаграждение, пенсия или други вземания на
длъжника, възбрана и публична продан на недвижими имоти на длъжника, запор и
продан на МПС, опис и продан на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. В
тази връзка, с разпореждане от 14.11.2019г. е наложен запор банкови
сметки на длъжника, настоящ жалбоподател Д.П.А., изпратени са и запорните
съобщения до ТЗЛ.
С молба вх. № 23883 от 07.11.2019 г. длъжникът е
направил искане за прекратяване на изпълнителното производство поради
настъпване на условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С обжалвания отказ,
постановен на 13.11.2019 г. / л.226/ съдебният изпълнител е отказал
да прекрати изпълнителното производство на посоченото основание.
Видно от съобщение изх.№ 40916/14.11.2019
г. на лист последен от изпълнителното дело, отказът е съобщен на частния жалбоподател на 21.11.2019 г., чрез пълномощника му по делото.
Въз основа на така установеното,
съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима.
Същата е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжник, срещу подлежащо на
обжалване действие по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК – отказа на съдебния изпълнител да спре,
да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, в законоустановения срок за обжалване.
Разгледана по същество, частната
жалба е неоснователна, поради следното:
Съгласно приетото в мотивите на т.
10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни
действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или
са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Смисълът
на тази правна норма е свързан с това, че в изпълнителния процес взискателят
има задължението със своите действия да поддържа неговата висящност, която не е
обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното
производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на
изпълнителното производство зависи от взискателя, от това какви изпълнителни
способи ще иска да бъдат приложени от съдебния изпълнител, от искането за
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на
активност от взискателя в хода на изпълнителното производство да отправя искане
до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние
продължава в период от две години, ще води до неговото прекратяване.
В настоящия случай не се
установява поддържаното от жалбоподателя основание за прекратяване на
изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК - поради
това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в
продължение на две години. Следва да се отбележи, че в процесната хипотеза,
взискателят е поискал с молбата си за образуване на изпълнително производство
от 03.11.2014 г. от частния съдебен изпълнител да
извърши всички изпълнителни действия посочени в чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, а именно да направи пълно проучване на
имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи,
книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на
описаното имущество. Срокът от две години, в който бездействието на взискателя
води до прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се брои от
датата на подаване на молбата, с която този субект е поискал от съдебния
изпълнител да извърши определено изпълнително действие, което правило важи и в
случаите, в които взискателят е направил искане, но съдебният изпълнител
бездейства, както и когато действието не се извършва, тъй като взискателят не е
внесъл дължимите авансово разноски за осъществяване на посоченото от него
действие по изпълнение. В последните две хипотези също се изисква активност от
страна на взискателя, за да бъде проведено изпълнителното производство до своя
край, тъй като той е страната, която може да поиска от съдебния изпълнител да
извърши посочено от него изпълнително действие, което той не е направил,
въпреки че е бил длъжен да го стори, или пък да поиска да бъде постановен
изричен отказ за извършване на посоченото от него изпълнително действие, за да
може да упражни правото да обжалва този акт пред окръжния съд на основание чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК, с което би се преодоляла липсата на
движение в процеса по принудително изпълнение.
Следователно в случая двугодишният
срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, в който
взискателят е трябвало да поиска осъществяване на ново изпълнително действие
започва да тече от 03.11.2014 г. – датата на подаване на молбата, с
която той е направил първото искане до съдебния изпълнител да предприеме
изпълнителни действия , в резултат на което е насрочен опис на движими вещи на длъжника на
18.12.2014 г. и е наложген запор върху пенсията му / разпореждане от 03.11.2014
г./ . Този двугодишен срок
изтича на 03.11.2016 г. Същевременно, обаче от материалите по
изпълнителното дело се установява, че преди да изтече този срок е насрочен нов опис на движими
вещи от 27.03.2015 г., а на 22.04.2015 г. е насрочен опис на недвижим имот,
последван от действия по четири публични продани, нестанали поради липса на
наддавателни предложения / описани по-горе/. Поради неуспешното прилагане на
този изпълнителен способ и преди да са изминали две години от последната публична продан , с молба от 11.08.2016 г.
взискателят е поискал прилагането на друг способ след проучване на
имущественото състояние на длъжника, а с молба от 02.10.2017 г. / а не както
погрешно се сочи в жалбата 02.10.2016 г./ е поискал налагане на запор върху банкови
сметки на длъжника. Поради установена
липса на разкрити такива, с разпореждане от 31.10.2017 г. е насрочен опис на
движими вещи, който не се е осъществил поради неосигурен достъп от длъжника.
Последвали са нови искания от 15.10.2018 г. и 15.08.2019 г. за прилагане на
различни спосочи за изпълнение, описани по-горе в настоящото решение. С оглед на това следва да се заключи, че
взискателят по процесното изпълнително дело е проявявал постоянна активност в
хода му, като е искал от съдебния изпълнител да извършва нови действия по
изпълнението, което е ставало редовно и винаги преди да е изтекъл двугодишният
срок, който е предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което и не са осъществени тези
факти, при които в цитираната правна норма е предвидено, че изпълнителното
производство ще се прекратява по силата на закона. С овластяването на съдебния
изпълнител, взискателят практически му е възложил служебно да поддържа
висящността на изпълнителното производство. Това означава, че не са налице
твърдените от длъжника основания за прекратяване на и. д. № 20148190400797 по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова, поради което и обжалваният акт на
съдебния изпълнител, с който е отказал да прекрати принудителното изпълнение е
законосъобразен и подадената жалба трябва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА жалба вх. № 37861/17.12.2019 г. по
описа на ПОС /вх. № 25714/28.11.2019 г. по описа на ЧСИ/, подадена от Д.П.А.,
в качеството й на длъжник, чрез пълномощника адв.Т.Н. ***, срещу действия на ЧСИ Людмила Мурджанова, рег. № 819
на Камарата на ЧСИ, с район на действие Пловдивски окръжен съд, по изпълнително дело № 20148190400797, изразяващи се в отказ от 13.11.2019 г. да прекрати производството по
изпълнителното дело при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящето решение да се
изпрати на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..................
ЧЛЕНОВЕ: 1..................
2...................