Р Е Ш Е Н
И Е
260252/22.2.2021г.
гр.Варна,
22.02.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд, първи наказателен
състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ДИМОВА
при секретаря Валентина Батешкова, като разгледа докладваното от председателя АНД № 4330 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от С.К.Н. *** срещу Наказателно постановление № 19-0819-004392/02.08.2019г.
на началник група към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на
лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева на
основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.178, ал.1, т.8 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита наказателното постановление за незаконосъобразно и издадено
в нарушение на материалния закон. Оспорва фактическите констатации, изложени в
акта. Счита, че в съставения АУАН не е конкретизирано с какви действия и по
какъв начин е осъществено вмененото му нарушение. Изтъква, че организирането на
движението е било в съответствие с проект за „Временна организация и
безопасност на движението“, съгласуван с компетентните служби на Община Варна,
поради което намира, че наказващият орган погрешно е формирал извод за наличие
на административно нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло атакуваното наказателно постановление.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично.
Представлява се от адв.Няголов, който поддържа жалбата на изложените в нея
основания.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира писмени бележки, в които изразява
становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без
уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че
жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от жалбоподателя
разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна –
наказаното физическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна, по следните
съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното: Жалбоподателят заемал длъжност
технически ръководител при „ВИП Билдинг груп инвест“ ЕООД-гр.Варна. Посоченото
дружество осъществявало строителни дейности на обект, намиращ се на ул.“Никола
Вапцаров“ в гр.Варна, срещу сградата на Административен съд-Варна. Във връзка с
извършвания строеж, на 12.05.2019г. върху пътното платно пред обекта било
разположено специализирано МПС- бетоновоз,
който доставял бетон за строителните работи. Около 16,30ч. свидетелите Е.Ж.Г.
и Л.М.М.-служители на сектор „Пътна полиция“-Варна констатирали, че пътната
лента за движение в посока бул.“Осми приморски полк“ е заета от специализирания
автомобил, което принуждавало останалите автомобили да го заобикалят,
навлизайки в лентата за насрещно движение. Установили също, че не е поставена
съответна сигнализация за това, че пътната лента е затворена, в резултат на
което движението на автомобили в района било силно затруднено. Двамата поискали
от жалбоподателя, в качеството му на технически ръководител на обекта, да
представи разрешение, издадено от Община Варна, съгласувано със Сектор „Пътна
полиция“-Варна за създаване на временна организация на движението, но такова не
било представено. С оглед тази обстановка на същата
дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на
жалбоподателя за това, че като длъжностно
лице (технически ръководител) извършва дейност в обхвата на пътя, несвързана с
предназначението му (строително-ремонтни дейности), без разрешение от
собственика или администрацията, управляваща пътя- Община Варна. Актът бил
съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан без
възражения. Писмени такива били
депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, с приложено към тях копие на проект
за „Временна организация и безопасност на движението“ (ВОБД), касаещ
организирането на движението по платното на ул.“Никола Вапцаров“ при извършване
на бетонови и товарно-разтоварни дейности на строителния обект, съгласуван с
компетентните служби на Община Варна и одобрен от директор при Дирекция „АГУП“.
Възраженията били обсъдени от определена за целта комисия, която приела, че с
представянето на посочения проект не са удовлетворени нормативните изисквания и
изразила становище за законосъобразност на акта. Въз основа на съставения АУАН
на 02.08.2019г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което
на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 2000
лева за нарушение на чл.9, ал.3 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
събраните по делото доказателства:
от разпита на свидетелите Е.Ж.Г.
и Л.М.М., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията
на разпитаните свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни,
безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната
достоверност. Двамата се явяват непредубедени и незаинтересувани от изхода на
делото, тъй като не са се е намирали в някакви особени отношения с жалбоподателя
и не извличат ползи от твърденията си, при което показанията им следва да бъдат
счетени за обективни и правдиви.
В показанията на разпитаните свидетели се съдържа достатъчно информация,
кореспондираща и на приложените писмени доказателства, съдържащи се в
административнонаказателната преписка, която позволява изложената фактическа
обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин. Следва да се отбележи,
че жалбоподателят по начало не привежда доводи, противоречащи на фактическите
изводи на съда.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: В настоящото производство съдът
следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният
и материалният закон,
с оглед описаните в НП
факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Според разпоредбата
на чл.9, ал.3 от ЗДвП поставянето
на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с
предназначението му, може да става само след разрешение от собственика или
администрацията, управляваща пътя. Нормативните
изисквания за извършване на подобни дейности са детайлизирани в Наредба № 3 от
16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. Според
чл.2, ал.1 и ал.2 от Наредбата работите, които създават затруднения и опасност
за движението, като намаляване на широчината или нарушаване на целостта на
пътната (уличната) настилка, на банкетите или на тротоарите, следва да се сигнализират. Сигнализацията
по ал. 1 е временна и се поставя непосредствено преди започване на СМР или след
установяване на препятствие в пътен или уличен участък. От своя страна нормата на чл.76,
ал.1 от Наредбата изисква при извършване на дълготрайни СМР да се
изработва проект за временна организация и безопасност на движението (ВОБД), а третата алинея на цитираната разпоредба посочва, че необходимото
съдържание на проекта следва да включва идейни схеми за вида и разположението на сигнализацията с пътна маркировка, пътни
знаци, пътни светофари и други средства за сигнализиране в работния участък с
необходимите
разстояния и размери, както и обходния маршрут (при необходимост) и неговата сигнализация. Работният проект за ВОБД за улици и
местни пътища следва да се съгласува най-малко 15
дни преди започване на работите със
съответната общинска администрация и със службите за контрол на Министерството
на вътрешните работи (чл.80, ал.1 и ал.3 от Наредбата). Органите по чл.
80, съгласували ВОБД, с
изключение на службите за контрол на Министерството на вътрешните работи,
издават заповед за въвеждане и
поддържане на ВОБД, с която се указват временният режим на движение, срокът
на действие на ВОБД и съставът на комисията за приемането на временната
организация и за нейното премахване (чл.81, ал.1 от Наредбата). Чл.81, ал.2 от Наредбата
изисква лицата, които извършват
дълготрайни СМР, да посочват отговорното лице за участие в комисията
по ал. 1.
Нормата на чл.83, ал.1 от Наредбата задължава лицата, които извършват
дълготрайни СМР, задължително да уведомяват службите за контрол на Министерството на вътрешните работи не
по-малко от 24 часа преди започване на работите и предоставят графика за
тяхното изпълнение, името, длъжността и адреса за кореспонденция и начина за
връзка с отговорното длъжностно лице по чл. 81, ал. 2.
От
изброените изисквания в случая е изпълнено това по чл.76, ал.1 от Наредбата- изготвен е проект за
временна организация на движението при изход от строителен обект, бетониране и
товаро-разтоварни работи по платното на ул.“Никола Вапцаров“. Проектът също
така е съгласуван със
съответната общинска администрация. Няма данни обаче същият да е съгласуван със службите за контрол на Министерството
на вътрешните работи. От показанията на свидетелите се установява и че не е била поставена
каквато и да било сигнализация за затварянето на пътната лента поради наличието
там на специализиран автомобил. От съществено значение за конкретния случай е липсата на заповед за въвеждане и поддържане на ВОБД по чл.81, ал.1 от Наредбата, издадена
от съответната общинска
администрация. По
делото не са представени доказателства за наличието на изискуемата от
цитираната норма заповед, а и не се твърди такава да е била издадена. Заповедта за
въвеждане и поддържане на ВОБД по чл.81, ал.1 от Наредбата указва временният режим на движение, срокът на действие на ВОБД и
съставът на комисията за приемането на временната организация и за нейното
премахване и
следователно представлява разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя за поставянето на предмети или извършването на дейност в
обхвата на пътя, несвързани с предназначението му. Доколкото в случая такава заповед не е била
издадена, правилно е констатирано наличието на нарушение на чл.9, ал3 от ЗДвП,
тъй като на пътната лента е бил поставен предмет (бетоновоз) и са извършвани
дейности, несвързани с предназначението на пътя (доставка на бетон), без
съответно разрешение на собственика
или администрацията, управляваща пътя. Съдът намира, че правилно
административнонаказателната отговорност е насочена към жалбоподателя. Касае се
за деяние, изразяващо се в нареждане извършването на
административно нарушение-разполагане на специализиран автомобил на пътното
платно и разтоварване на бетонова смес. Според разпоредбата на
чл.24, ал.2 от ЗАНН за
административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на
предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите,
които са ги извършили, както и
ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. Не се спори по делото, че Н., в качеството си на технически ръководител, е
наредил извършването на посочените действия. Следователно
той е отговарял за законосъобразното извършване
на строителните работи, включително и отливането на бетон посредством специални
съоръжения, поради което насочването на
административнонаказателната отговорност към него е законосъобразно.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по
чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на
ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.
42
и чл.
57 от ЗАНН реквизити; издадени
са в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра
на вътрешните работи). Описанието на нарушението е
достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере
извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата
си. Съдът намира, че липсата на конкретизация в НП на вида на извършваната в
обхвата на пътя дейност не е накърнила процесуалните права на жалбоподателя,
тъй като с посочването, че се касае за строително-ремонтни дейности е внесена
достатъчна яснота относно твърденията на наказващия орган. Следва да се
отбележи, че процесуалните
нарушения са съществени само ако са довели до реално накърняване на
процесуалните права на санкционираното лице. В случая сочената
в жалбата недостатъчна конкретизация е без съществено значение, предвид особеностите на случая и не
е от естество да ограничи правото на защита на жалбоподателя, който несъмнено е имал отлична представа за извършваните на процесната
дата дейности.
Съдът намира, че наказващият орган е изпълнил надлежно
задължението си да посочи правилно законовите разпоредби, които са нарушени
виновно. Доколкото задължението поставянето на предмети или извършването
на дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, да се извършва само след снабдяване с надлежно разрешение, е установено с
нормата на чл.9, ал.3 от ЗДвП, съдът намира за достатъчно посочването на тази
разпоредба, като не е необходимо цитирането на съответните текстове от
Наредбата, които не въвеждат процесното задължение, а регламентират условията и редът за
създаване на временна организация и безопасност на движението.
Наказанието е наложено на основание чл.178, ал.1, т.8 от ЗДвП, предвиждащ
санкция за лице, което променя въведената организация на
движение без съгласуване с органите на Министерството на вътрешните работи и
администрацията, стопанисваща пътя. По отношение
посочената санкционна разпоредба в съдебната практика са обособени две
становища. Според едното мнение нормите на чл. 9, ал. 3
от ЗДвП и нормата на чл. 178, ал. 1,
т. 8 от ЗДвП са несъвместими, тъй като чл. 178, ал. 1,
т. 8 от ЗДвП не регламентира наказание за
нарушението по чл. 9, ал. 3 от ЗДвП, а съдържа
самостоятелен състав на административно нарушение, изразяващо се в самоволна
промяна на организацията на движението, като под
организация на движението следва да се разбира регулирането му с пътни знаци,
пътна маркировка и светофари. Приема се в част от
съществуващата съдебна практика, че с разпоредбата на чл. 9, ал. 3
от ЗДвП е допуснат разрешителен режим за поставянето на
предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с
предназначението му само след разрешение от собственика или администрацията,
управляваща пътя. А административно-наказателната разпоредба на чл. 178, ал. 1,
т. 8 от ЗДвП е с изпълнително деяние
"променя" организацията на пътя, като не става въпрос за разрешение,
визирано в чл. 9, ал. 3
от ЗДвП, а за съгласуване, което означава, че поставянето
на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя е дейност, различна
от промяната организацията на пътя.
Настоящият състав споделя второто становище, според което
не
е налице съществено разминаване между фактическия състав на
разпоредбата на чл. 9, ал.3 ЗДвП и
този по чл. 178, ал.1,
т.8 от ЗДвП, доколкото поставянето на предмети и
извършването на несвойствена дейност върху пътното платно безспорно води
до промяна на организацията на движение по съответния
пътен участък. Съдът намира, че санкционната норма на чл. 178, ал.1,
т.8 ЗДвП обхваща широк кръг от хипотези на нарушение на
нормалното движение по пътното платно, една от които е и тази, предвидена в
разпоредбата на чл. 9, ал.3 ЗДвП, а именно- затваряне на пътен
участък
без предварително разрешение от
компетентните органи. Под „съгласуване“ при тълкуването на нормата на чл.178, ал.1,
т.8 от ЗДвП следва да се разбира получаване на съответно разрешение, т.е.-на
заповед, в която да бъде определен временният режим на движение, срокът на действие на ВОБД и т.н., доколкото именно с
издаването на такава заповед се постига целта на закона, а именно-избягване на
опасност от произшествия поради извършването на несвойствени дейности на
пътното платно. Изложеното становище се споделя и в практиката на ВАдмС- в Решение № 1472 от 14.10.2020 г. на АдмС
- Варна по к. а. н. д. № 1845/2020 г. например се приема
изрично, че затварянето
на цяла пътна лента без разрешение от съответните органи представлява нарушение по чл.9, ал.3 от ЗДвП, като е прието за
законосъобразно санкционирането му по реда на чл.178, ал.1, т.8 от ЗДвП.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с
по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, липсата на
издадена заповед, в която да бъде определен временния режим на движение, е
довел до непоставяне на съответна сигнализация, затрудняване на останалите
участници в движението и задръствания (видно от показанията на св.Г.). При
положение, че във връзка с нарушението е възникнала опасност от произшествия и
е било силно затруднено движението на МПС в района, случаят по никакъв начин не
би могло да бъде счетен за маловажен.
Предвид изложеното искането за отмяна на наказателното постановление,
изложено в жалбата, се явява неоснователно. Същото следва да бъде потвърдено
като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода
на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр.
чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР- Варна следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, в
размер определен в чл. 37 от Закона
за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно
чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За
защита по дела по ЗАНН чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение
се определя от съда. В случая юрисконсултът не е участвал лично в проведените съдебни заседания,
а единствено е представил писмени бележки. Същевременно случаят не
се отличава с фактическа или правна сложност,
поради което съдът намира, че следва да се
присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева,
като посочената сума следва да бъде заплатена от жалбоподателя в полза на ОД на
МВР Варна.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава Наказателно
постановление № 19-0819-004392/02.08.2019г. на началник група към ОДМВР-Варна, Сектор
„Пътна полиция“-Варна, с което на С.К.Н. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53
ал.1 от ЗАНН и чл.178, ал.1, т.8 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба
в размер на 2000 лева, като законосъобразно.
ОСЪЖДА С.К.Н. ***,
ЕГН:********** *** сумата от 80,00 лева /осемдесет лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: