Решение по дело №15478/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260148
Дата: 8 януари 2021 г. (в сила от 8 януари 2021 г.)
Съдия: Калина Кръстева Анастасова
Дело: 20191100515478
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№……………..

гр. София, 08.01.2021 г.

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно  заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

        МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА

при секретаря И. Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 15478 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 111607 от 10.05.2019 г. по гр.д  № 79006/2017 г. по описа на СРС, 161 с-в е отхвърлен предявения от В.В.К., ЕГН ********** срещу ЧСИ У.К.Д. с рег.№ 858 на КЧСИ положителен установителен иск по чл.422 ГПК вр. с чл. 45 ЗЗД вр. чл. 441, изр. І ГПК за сумата 273,00 лв. със законната лихва от 11.09.2017 г. до изплащане на вземането, която сума представлява обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразен акт на ответната страна като частен съдебен изпълнител по изпълнително дело №20168580400375 (25,00 лв. – държавна такса за жалба по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, по която е образувано ч.гр.д. №5731/2017 г. на СГС-ІІ А с-в; 48,00 лв. – определени от ЧСИ такси по ТТРЗЧСИ за администриране на жалбата; 200,00 лв.– заплатено адвокатско възнаграждение в производството по ч.гр.д.№5731/2017 г. на СГС-ІІ А с-в), за която сума е издадена Заповед от 15.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №63207/2017 г. на Софийски районен съд, І г.о.-161 състав.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищеца В.В.К., в която се излагат съображения, че решението на СРС е неправилно и необосновано. Според въззивника неправилно районният съд е приел, че не е налице противоправност от страна на съдебния изпълнител, като не е съобразил, че имуществените вреди са направени и са в резултат на неправомерно поведение на ЧСИ по производството, по което длъжника – ищец е защитил накърнени права и законни интереси. Именно при обжалване действията на ЧСИ ищецът е направил разходи за заплащане на такси, разноски и възнаграждение на адвокат, като от съда е прието, че действията са незаконосъобразни /Решение от 23.06.2017 г. по гр.д.№ 5731/2017 г. по описа на СГС, II А състав/. Последните се изразяват в определяне на възнаграждението за юрисконсулт на взискателя по реда на чл.78, ал.8 ГПК в размер несъобразен с действащата към този момент правна уредба и дела на длъжника от дълга. С оглед изложеното незаконосъобразното постановление на ЧСИ, с което са определени разноските е отменено. Заявява правни и фактически доводи, че разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК е процесуалноправна норма. Освен това във всички случаи изплатеното възнаграждение за един адвокат съставлява разноски, като с оглед разпоредбата на чл.73, ал.1 ЗЗД паричното задължение може да бъде изплатено от всяко трето лице. Поради това изводите на СРС, че в производството не е доказано реално заплащане от ищеца на тези разходи, както и настъпването на имуществена вреда за нея от това се явяват неоснователни.

Отправя искане за отмяна на решението, като неправилно и уважаване на иска. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ЧСИ У.К.Д. е подала писмен отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Поддържа, че постановеното от СРС решение е правилно и обосновано. Допълва, че постановеното от СГС решение във връзка с обжалване действията й като ЧСИ при определяне на разноски за юрисконсулт на взискателя на основание чл.78, ал.8 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо по обуславящите настоящия иск въпроси в т.ч. свързаните с правомерността на действията й. Заявява, че не носи отговорност за непозволено увреждане за сторените от длъжника разноски, след като е упражнявал правомощията, определени по закон в чл. 78, ал. 8 ГПК и е определил размер на възнаграждение съответен на предвидения от закона размер – чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от ЗПП и чл.27 от Наредба за заплащане на правната помощ – от 50.00 лв. до 100.00 лв. Евентуално посочва, че като платец по представеното платежно нареждане не е посочена ищцата, а друго лице. Заявява, че изводите на СРС са правилни и законосъобразни и в частта, в която е прието недоказване настъпването на реална вреда за ищцата от заплащане на адвокатско възнаграждение в посочения размер – 200.00 лв. Последното доколкото сумата действително не е внесена от ищцата, а от В.В.Т.. Отправя искане за потвърждаване на решението на СРС и претендира присъждане на разноски.

Третото лице – помагач на страната на ответника – „ДЗИ-О.З.“ АД, е подал становище по въззивната жалба, като излага доводи за правилност на поставеното решение и неоснователност на  въззивната жалба.

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.

С молба с вх. № 11465/31.03.2016г. от Т.С.ЕАД до ЧСИ У.Д. е направено искане за образуване на изпълнително дело по изпълнителен лист, издаден по гр.д. №30320/2015г. на СРС, 73 с-в срещу В.В.К., както и искане за присъждане юрисконсултско възнаграждение в размер на 390,00 лв.

С покана с изх. №71896/20.12.2016г. по изп. дело №20168580400375 длъжника е поканен да заплати доброволно дължимото на взискателя съобразно изп. лист, издаден по г.д. №30320/2015г. на СРС, 73 с-в.

С постановление с изх. №28767/22.02.2017г. на ЧСИ Д. по изп. дело №20168580400375 са уважени молби на длъжниците В.В.К., И. Г.О.и В.Г.И., с които е направено възражение по чл. 78, ал. 8 от ГПК за прекомерност на възнаграждението за юрисконсулт присъдено на взискателя, като последното е намалено от 390,00 лв. на 96,00 лв.

С постановление с изх. №36408/28.03.2017г. на ЧСИ У.Д. по изп. дело №20168580400375 е оставена без движение жалба на длъжника  В.В.К. с вх. №35896/27.03.2017 г., като на същата е указано да внесе 25,00 лв.–държавна такса за жалба по изпълнително дело на основание чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и 48,00 лв. на основание т. 5 и 9 от Тарифата за таксите и разноските към ЗСЧИ.

От представената пред първата инстанция разписка №02000565351596/11.04.2017 г. се установява, че ищцата е заплатила 25,00 лв., като държавна такса по сметка на СГС във връзка с подадената жалба срещу постановлението на ЧСИ Д..

От разписка №02000565354698/11.04.2017г. се установява, че ищцата е заплатила 48,00 лв., представляващи такса по ТТРЗЧСИ по жалба срещу постановление на ЧСИ Д..

С Решение от 23.06.2017 г. по ч.гр.д. №5731/2017 г. на СГС-II A с-в по жалба на длъжника-ищец по настоящото дело, е отменено в една част Постановление на ЧСИ У.Д. с рег.№ 858 на КЧСИ с изх. № 28767/22.02.2017г. по изп. дело №20168580400375, като е постановено намаляване на основание чл. 78, ал. 5 ГПК на размера на разноските на взискателя Т.С.ЕАД за възнаграждение за юрисконсулт от присъдените 64,00 лв. на определените 33,33 лв. С постановеното решение е оставено без уважение искането на жалбоподателя В.В.К. за присъждане на сторени в производството пред СГС по обжалване на постановлението по реда на чл.435 –чл.438 ГПК разноски в размер на 273,00 лв., от които 25.00 лв.-заплатена държавна такса по сметка на СГС, 48.00 лв.-заплатена такса по ТТРЗЧСИ и 200.00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.

По подадено от длъжника В.В.К. заявление по реда на чл.410 ГПК на 11.09.2017 г. е издадена на 15.09.2017 г. заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 273.00 лв.-имуществена вреда причинена на длъжника по изпълнителното дело във връзка с незаконосъобразен акт на ЧСИ - обжалване действията на ЧСИ по определяне с постановление на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение на взискателя по реда на чл.78, ал.8 ГПК и отмяна в една акт на постановлението на ЧСИ. Срещу издадената заповед е подадено възражение по чл.414 ГПК и е образувано настоящето производство по искова молба на заявителя- ищец в производството.

Въз основа на изложеното, въззивният съд счита следното:

Съгласно чл. 441 от ГПК и чл. 74 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Задължение за частния съдебен изпълнител да извърши едно или друго действие възниква, ако то е предвидено в процесуална правна норма и е налице възникнал юридически факт от хипотезата й. Тази отговорност е за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения.

Наложилата се съдебна практика застъпва становището, че съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан от това дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата. В този смисъл по настоящето производство съдът не е обвързан от преценката на съда извършена при обжалване по реда на чл.435-чл.438 ГПКК действията на съдебния изпълнител.

По реда на чл. 441 ГПК във врз. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ пасивно легитимирани да отговарят са длъжностни лица, които изпълняват дейност по принудително изпълнение на съдебни решения, за действията им при и по повод на тази дейност. Определящ е видът дейност, като частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител - тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. При иск, предявен на основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, отговорността ще е налице, когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълняване на дейността на ЧСИ, и причинна връзка. В този смисъл е задължителната за първоинстанционните и въззивните съдилища практика на ВКС, постановената по реда на чл. 290 ГПК, в т.ч. Решение № 281 от 11.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3219/2014 г., III ГО; Решение № 264/8.04.10 г. по г. д. № 474/09 на ВКС, IV ГО, и № 120/8.07.11 г. по т. д. № 1123/10 на ВКС, ТК, II ТО.

Съгласно трайната практика на ВКС, съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата. Чл. 74 ЗЧСИ препраща към общия институт на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Производството по чл. 74 ЗЧСИ вр. с чл. 45 ЗЗД има за предмет репариране на действителните вреди, настъпили вследствие неправомерно поведение на ЧСИ, при условие, че се установи по безспорен начин наличие на неправомерно действие/бездействие, вреди и причинна връзка между тях, а вината се презюмира до доказване на противното.

Отговорността е деликтна и възниква при нарушен негативен интерес. Тя има за цел да обезщети увреденото лице, като го постави в положение преди осъществяването на вредоносния факт. В конкретния случай този факт е частична отмяна на постановлението за разноски, в причинна връзка с което се твърди, че са сторени разноските. Настоящия състав намира, че в производството не е установено неправомерно поведение на ЧСИ във връзка с определяне на дължимите разноски за възнаграждение за юрисконсулт, които длъжника – ищец в настоящето производство следва да заплати на взискателя по образуваното изпълнителното дело. Както правилно е отбелязал ЧСИ в своето становище, постановеното от СГС решение във връзка с обжалване действията й като ЧСИ при определяне на разноски за юрисконсулт на взискателя на основание чл.78, ал.8 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо по обуславящите настоящия иск въпроси свързани в т.ч. свързаните с правомерността на действията й.

Настоящият състав, намира че при издаване на постановление с изх. № 28767/22.02.2017г. по изп. дело №20168580400375 ЧСИ У.Д. с рег.№ 858 на КЧСИ е съобразила действащите и приложими правни норми на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл.37 от ЗПП и чл.27 от Наредба за заплащане на правната помощ, като е определил размер на възнаграждение съответен на предвидения от закона размер –от 50.00 лв. до 100.00 лв. Както е предвидено в разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и издадена въз основа на тази разпоредба наредба на Министерския съвет. Поради това съдът намира, че с издаване на постановлението ЧСИ не е извършил неправомерни/противоправни действия и отговорността му за репариране на понесените от длъжника имуществени вреди във връзка с обжалването на постановлението за разноски не следва да бъде реализирана. 

Освен това в допълнение съдът намира и следното:

Налице е съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, която настоящия състав споделя - решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., съгласно което "длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство, само ако не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга преди това". В посоченото решение е прието, че "Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение той отговаря за разноски в изпълнителното производство. Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е различна по обем в зависимост от това дали изпълнителният лист е предявен пред държавен съдебен изпълнител, или пред частен съдебен изпълнител. С оглед така изразеното становище, съдът намира че сторените разноски от длъжника във връзка с обжалване по реда на чл.435-чл.438 ГПК на постановлението на ЧСИ по определяне на разноски за юрисконсулт по реда на чл.78, ал.8 ГПК в полза на взискателя не следва да бъдат репарирани от ЧСИ, доколкото в производството не е установено неправомерно действие от негова страна в тази връзка по образуваното изпълнително дело.

Поради съвпадане изводите на двете инстанции постановеното от СРС решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

По разноските:

          При този изход на спора в полза на въззивника не следва да бъдат присъждани разноски.

Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 111607 от 10.05.2019 г. по гр.д  № 79006/2017 г. по описа на СРС, 161 с-в.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.