Р Е Ш Е Н И Е
№ 47/06.01.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
При участието на секретаря Мариана Маркова,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 5851 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен
от М.Г.И.
срещу „З.А.Д. О. З.“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ за
заплащане на сумата от 10 лв., частичен иск от 800 лв., представляваща
обезщетение за настъпили имуществени вреди на л.а. марка „М.“, модел „*“, с рег. № * – увреждане на перо чистачка, предно ляво и челно стъкло
– тонирано, при настъпването на застрахователно събитие по договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, а именно при ПТП на 06.03.2019 г. на пътя
гр. Б. – с. Р., причинено по вина на водача на автомобил влекач
„Волво“, модел „Ф12“, с рег. № *, застрахован при ответника с полица № *, ведно със законната лихва от предявяване на исковата
молба – 16.04.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
С протоколно определение от 13.12.2019 г. е
допуснато изменение на иска от 10 лв. частичен иск от сумата от 800 лв. на
563,40 лева като частичен иск от сумата от 800 лева, на основание чл. 214, ал.
1 от ГПК.
Твърди се в исковата
молба, че на 06.03.2019г., около 15.10 часа, управлявайки личния си автомобил
Мазда *, с ДК
№ * ищецът се движел по
пътя гр. Б. - с. Р.
В участъка след Затворническо общежитие Р.на пътя имало няколко големи дупки,
които били запълнени с камъни, като част от камъните били и по платното за
движение. Сочи, че настигнал движещият се пред него влекач Волво Ф12, с ДК № *, като решил да го изпревари веднага като свърши
участъкът с дупки, тъй като скоростта с която се движел била малка и
изпреварването щяло да е по-лесно. Излага, че веднага след като свършил лошият
участък, водачът на Волво Ф12, с ДК № *, ускорил бързо автомобила, като от рязкото подаване на
газта от гумите на влекача изхвръкнал камък, който ударил чистачката и челното
стъкло на неговия автомобил и го счупил. След инцидента настигнал другия водач
и го спрял, като му обяснил, че от неговия автомобил при ускорението е
изхвръкнал камък и е увредил автомобила му. Твърди, че за настъпилото ПТП попълнили
Двустранен констативен протокол за ПТП. Поддържа, че автомобилът на виновния
водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна
полица №
* от застрахователна
компания ЗАД „ОЗК – Застраховане“, със срок на действие 13.11.2018 г. -
12.11.2019 г., която полица е действаща към датата на ПТП. Навежда довод, че за
процесното ПТП уведомил застрахователя на виновния водач, като същият извършил
оглед на автомобила и съставил Опис техническа експертиза по щета с № *г., в който като увредени детайли били описани: перо
чистачка предно ляво и челно стъкло - тонирано. Твърди, че стъклото на
автомобила е оригинално, но експертът отказал да го посочи в описа, като
заявил, че нямат такава практика да описват частите дали са оригинални или не.
На 01.04.2019 г. получил Уведомление с изх. № *г., с което уведомили ищеца, че отказват да изплатят
застрахователно обезщетение, тъй като не можело да се установи, че вредите са
настъпили вследствие на декларираното събитие. Счита, че отказът на ответника е
неоснователен. Поддържа, че водачът на Волво Ф12, с ДК № * е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1, предложение последно и чл.
20, ал. 2 от ЗДвП. Сочи, че във връзка с настъпилото ПТП извършил проучване в
няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на катастрофирали
автомобили, колко ще ми струва ремонта на автомобила и установил, че сумата
необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 800 лв. Намира, че тъй
като увреденото стъкло на автомобила е оригинално, то същото следва да се
подмени единствено и само с оригинално. При тези съображения моли за уважаване
на предявения иск и присъждане на сторените съдебни разноски.
Претенцията се поддържа в съдебно заседание от
процесуален представител
адв. А., който претендира и
разноски, при съобразяване на обстоятелството, че разноските за свидетел не са
заплатени на последния и ше поиска възстановяването им.
В срока по чл. 131, ал.
1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „З.А.Д. О. З.“
АД, в който се изразява становище за неоснователност на исковата претенция.
Оспорва иска по основание и размер. Счита, че не са налице предпоставките,
необходими за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ за заплащане на застрахователно обезщетение. Намира,
че законосъобразно и обосновано е постановен отказ за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение, на основание чл. 496, ал. 2, т. 2, б. „б“ от КЗ,
тъй като основанието на претенцията не е било напълно установено. Не се
оспорва, че към 06.03.2019г. между „Цв. Тр.“ ООД и ответното дружество съществува валидно
облигационно правоотношение по застрахователна полица № * от 12.11.2018 г. за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобил марка „Волво“, с peг. № *, със срок на застраховката от 13.11.2018 г. до
12.11.2019 г., както и че на 08.03.2019 г. ищецът е депозирал уведомление за
регистриране на щета при застрахователя ЗАД „О. З.“ АД, в което сочи, че на 06.03.2019 г. по пътя между гр.
Б. и с. Р. е настигнал влекач „Волво“ с цел да го изпревари, но от
гумите на влекача хвръкнал камък, който счупил предното стъкло и чистачките на
МПС на ищеца. Сочи се, че застрахователят е извършил опис и техническа
експертиза по щета № *, оглед на 08.03.2019 г., изготвен е и снимков материал.
Установени били повреди по перо чистачка предно ляво и челно стъкло. От
представените на застрахователя доказателства обаче не било възможно да се
установи кога и при какви обстоятелства са настъпили констатираните увреждания,
респективно дали водачът на „Волво“ има качеството деликвент. Поддържа се, че
не са налице обективни данни, от които да е видно, че претърпените от ищеца
вреди, са в причинно-следствена връзка с посоченото от него събитие на
посочената дата. Липсвали каквитото и да било обективни данни, включително и в
съставения двустранен констативен протокол, водачът на застрахования при
ответното дружество автомобил да е нарушил на 06.03.2019 г. разпоредбите на чл.
5, ал. 1, т. 1, предл. последно и чл. 20, ал. 2 ЗДвП, както твърди ищецът, а
именно да е причинил имуществени вреди и да не е съобразил поведението си при
избиране скоростта на движение с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост.
Оспорва Двустранен констативен протокол за ПТП от 06.03.2019г., включително и
досежно неговата автентичност. В протокола не се съдържала никаква информация
за реализирано ПТП с посочените участници, както и обстоятелства, при които
същото да е настъпило. Твърди, че записаното в т. 14 за Превозно средство А от
протокола не е изписано от посочения за негов автор В.Й.А., както и че същият
не е положил подпис под протокола в т. 15. В условията на евентуалност, в случай,
че съдът намери предявения иск за доказан по основание, ответникът счита, че
същият е недоказан по размер като моли да се съобрази действителната стойност
на разходите, необходими за отстраняване на констатираните щети по процесния
автомобил. Навежда се довод, че съгласно чл. 20, ал. 2 от Наредба № 49 от
16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за
обществен превоз, издадена от Комисията за финансов надзор, обезщетението за
вреди на моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства
съгласно приложения № 1 - 6 от Наредба № 24 от 08.03.2006г. за задължителното
застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства. Излага, че посочената в исковата молба обща цена за ремонт на
увредените части и детайли е завишена като не е съобразена с действителната
стойност на необходимите материали и труд. Оспорва акцесорния иск за присъждане
на законна лихва върху застрахователното обезщетение, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, поради
неоснователността на главния иск. Отделно от това твърди, че застрахователят не
дължи законна лихва за забава предвид разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, а именно до изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ - 08.06.2019 г. В
този смисъл моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на съдебни
разноски.
В съдебно заседание ответникът
чрез адв. С. поддържа направените оспорвания. Моли се за отхвърляне на исковите
претенции, евентуално присъждане на обезщетение в размер на
361,50лева, съобразно т. 5 от САТЕ, доколкото липсвали доказателства, че
автомобилът е отремонтиран с оригинални части.
След преценка на събраните по делото
доказателства, настоящият състав приема за установено от фактическа
страна следното:
От представения по делото двустранен констативен
протокол за ПТП, се установява, че на 06.03.2019 г. по пътя гр. Б. - с. Р. на л. а. Мазда *, с ДК № * са причинени щети от движещия се пред него автомобил марка „Волво“, с peг. № *, изразяващи се в повреда на предно стъкло,
чистачка.
Протоколът е изготвен от
участниците в ПТП, като е отбелязвано в графа 14, че вината за настъпване на инцидента е на
водач № А, който е В.Й.А.,
водачът на л.а. „Волво“, с peг. № *, и е подписан от
него.
Не е спорно, а и от
представената застрахователна
полица се установява, че към датата на настъпване на застрахователното събитие за марка „Волво“, с peг. № *, има сключена при ответника валидна застраховка „Гражданска отговорност“ със
застрахователна полица * от 12.11.2018 г. със срок на валидност от 13.11.2018 г. до 12.11.2019 г.
За
настъпилото застрахователно събитие ищецът уведомил застрахователя
на виновния водач, като видно от представените доказателства е извършен оглед
на автомобила и съставен Опис техническа експертиза по щета с № *г., съобразно които увредените детайли са перо чистачка предно ляво и челно
стъкло - тонирано.
Видно от Уведомление с изх. № *г., получено от ищеца на 01.04.2019 г. е отказано от застрахователя
заплащане на обезщетение.
От заключението на изслушаната по
делото САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните се установява, че на 06.03.2019 г. при движение
на л. а. Мазда Б 2500, с ДК * от движещия се пред него
т. автомобил марка „Волво“, с peг. № * в участъка след
затворническото общежитие в с. Р. по път с нарушена пътна
настилка и камъни и при ускоряване на скоростта от автомобила „Волво“, с peг. №
* от гумите на последния изхвърча камък, който попада върху стъклото на л.а.
Мазда Б 2500, с ДК № * и го счупва. Съобразно
заключението са причинени материални щети, изразяващи се в счупване на челно
стъкло на л.а. Мазда Б 2500, с ДК № * и деформация на предна
лява перочистачка,
които е възможно по степен и вид да са причинени от настъпилото ПТП. Общата стойност за възстановяване на щетите, определена по средни
пазарни цени за труд и оригинални части към датата на събитието е 713,54 лв., от които 34,43 лв. за перочистачка и
679,11лв. челно стъкло, а съобразно приложение №1-6 от Наредбата №24 от
08.03.2006 г. за задължителнот застраховане по чл. 249, ал. 1 и ал. 2 от от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства е в размер на
274,11 лева – перочистачка 13,43лв и челно стъкло 260,68лв. Вещото лице
заключава, че сумата, необходима за ремонт на увредените части по алтернативни
доставчици и по средни пазарни цени на труд при справка от три сервиза, които
не притежават европейски сертификат за качество е в размер на 361,50 лева, от
които 6,70 лв. перочистачка и 354,80 лв. за предно стъкло. В съдебо заседание
вещото лице уточнява,че оригиналните части са с по-добро качество и гарантират
безопасността на движението на автомобила. При поставяне на алтернативни стъкло
се получават кривини, пречупване на светлината и се създава опасност при
движение, а чистачките са с по-добър каучук, който по-трудно измръзва и се
износва. Уточнява, че средните пазарни цени между оригинална и алтернативна
чистачка е 18,29 лева, за челно стъкло 376,86 лева, за труд 128,25 лева и
консумативи за лепене на челното стъкло – 40 лева или общо в размер на 563,40
лева. Алтернативните части не било установено дали разполагат със сертификат за
продажба. Посочва, че в номенклатурата за резервни части не се предлага челно
стъкло за процесния вид автомобил.
За установяване
автентичността на предстаения по делото двустранен констативен протокол е
допусната съдебно-графологична експертиза, неоспорена от страните, от която се
установява, че подписът в протоколът в долната му лява част е положен от В.А., като ръкописният текст в
графа 14 е изписан от него. Съобразно заключението изписаният текст и подпис в
долната дясна част от протокола не са положени от В.А..
По
делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на един свидетел
при режим на призоваване – В.Й.А.. От показнаията се установява, че при
движението на товарен автомобил марка „Волво“ в участъка
между Б. и с. Р., насипан с чакъл и камъни, от гумите на автомобила му изхвръкнал камък и
ударил предното стъкло на отзаддвижещия се лек автомобил. Излага, че е възможно
при ускоряване на автомобила да е
изхвръкнал камъка. Съставили двустранния протокол и го подписал.
Въз основа на
гореизложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 498, ал. 1–3 от КЗ
увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380
от КЗ. Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда
само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение. От буквалния текст на нормата се изяснява,
че в случая законодателят е уредил една допълнителна задължителна абсолютна
процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск в
процесуален смисъл, за която съдът следи служебно. Следователно, преди ищецът
да предяви иска си пред съда, той трябва да е преминал през описаната в чл. 498
от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, която по
правната си същност съдържа белезите на
едно рекламационно производство. В случай, че увреденото лице не е
преминало през рекламационното производство пред застрахователя,
предявения иск е процесуално недопустим.
В настоящия случай между страните няма спор, че
ищецът е отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда
на чл. 380 от КЗ на 08.03.2019 г., по който на 29.03.2019 г. е постановен отказ,
т.е. към датата на
подаване на исковата молба – 16.04.2019 г. е налице произнасяне на засрахователя по
отправената претенция. Следователно е налице предпоставката на чл. 498, ал.
3, предл. 1 от КЗ, обуславяща процесуалната допустимост на предявения иск.
Предявеният иск намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 432 от КЗ.
За основателността на
предявената претенция ищецът следва да докаже твърдените от него факти, а
именно: наличието на валидно застрахователно
правоотношение, както и осъществяването на елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане, а именно реализирането
на противоправно деяние, виновно причинено от водача на товарен автомобил марка „Волво“,
с peг. № *, от което като пряка и непосредствена последица
са настъпили твърдяните имуществени вреди в правната сфера на ищеца в
заявените размери. При доказване противоправността на деянието,
вината се предполага по силата на оборима презумпция съгласно чл. 45,
ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ответника е
да установи погасяването на задължението или правоизкючващи възражения.
От съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства – двустранен протокол за ПТП, подписан от
участниците, оспорен
по реда на чл. 193 от ГПК и чиято автентичност се установи от
съдебно-графологична експертиза и разпита на свидетеля В.А., изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза, както и приобщените
гласни доказателства, които съдът кредитира като последователни и непротиворечащи
на събрания доказателствен материал, се установява фактът и механизма на настъпилото произшествие, а именно че
на 06.03.2019 г. при рязко ускорение на товарен автомобил марка „Волво“,
с peг. № * на участък от пътя между с. Р.и гр. Б., насиен с чакъл и камъни, от гумите
на автомобила се изхвърля камък, който удря челното стъкло на движещия се зад
него л.а. Мазда Б 2500, с ДК № *, собственост на ищеца,
от което последва счупването му и повреждане на предната лява чистачка на
автомобила. При тези данни
съдът намира за доказан факта на настъпилия инцидент на тази дата и участниците
в произшествието, поради което възраженията на ответника за недоказаност на
настъпило застрахователно събитие съдът намира за неоснователни.
Не е спорно, че към
датата на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” между ответника и
собственика на лек автомобил Мазда Б 2500, с ДК № *.
В настоящото
производство подлежат на установяване всички елементи от фактическия състав
на деликтната отговорност - наличието на вредоносно деяние,
неговата противоправност, причинната връзка между деянието и вредата.
В случая
механизмът на настъпване на ПТП се установява от приобщените по делото писмени и гласни доказателства, в
т.ч. съдебно-автотехническа експертиза. Съдът кредитира заключението
като обективно и компетентно дадено и основано на специалните знания на вещото
лице и от което се установява, че от ускорението на преднодвижещия се товарен
автомобил а каменист участък от пътя е изхвърчал камък и с това причинил материални щети на предното стъкло и лявата
перочистачка на лекия автомобил Мазда. Настъпването на застрахователното
събитие се установи и от показанията на свидетеля А., участвал в
произшествието. Застрахованият
при ответника водач причинява произшествието, нарушавайки по този начин
разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗДП, съгласно която водачът на пътно превозно средство е длъжен при движение да съобразява
скоросттта с пътните условия и особеностите на релефа, за да не причини
произшествие. Правилата за движение регламентират задължителни
указания към участниците в пътното движение, които следва да бъдат спазвани за
осигуряване безопасността на движението.
По изложените съображения
от анализа на събраните по делото съдът намира, че застрахованият при ответника
водач е нарушил законовата забрана, поради което презумпцията за виновно
поведение, установена в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена.
Напротив, установява се, че водачът субективно е могъл и е бил длъжен да
предвиди, че при предприемане
на рязко ускорение в
този участък може с по-голяма вероятност да причини инцидент.
Настъпилата вреда по вид
и характер, както и причинно-следствената връзка между вредата и произшествието
се установяват по категоричен начин от събраните по делото доказателства –
представените писмени доказателства и САТЕ.
С оглед да
гореизложеното, съдът приема за доказан правопораждащия фактически състав
на деликтната отговорност
Отговорността на застрахователя
е функционално свързана с вината на деликвента, поради което исковете са
доказани по основание и за застрахователя възниква задължение за обезщетяване
на причинените вреди.
Спорен момент в процеса
е и
размерът на дължимото обезщетение. Съгласно трайната съдебна практика определеното
застрахователно обезщетение чрез вещо лице може да надвишава минималната долна
граница по чл. 4 от Методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН,
когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът
на обезщетението е определен от застрахователя в съответствие с Наредба № 24 от
8.03.2008 г. на КФН. За
възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд
по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие,
без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по
такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като
увредената вещ (в този смисъл решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т.
о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т.
о.; ; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II
т. о.; решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о.).
В
случая от изслушаната в съдебно заседание САТЕ се установява, че средните
пазарни цени за увредените части и за труд възлизат на 563,40 лева, от които
чистачка 18,29 лева, за челно стъкло 376,86 лева, за труд 128,25 лева и
консумативи за лепене на челното стъкло – 40 лева. Тъй като
действителната стойност на вредата следва да бъде съизмерима със
средните пазарни цени съдът намира, че дължимото обезщетение в настоящата
хипотеза следва да се изчисли на средната стойност между цената на
средната стойност за труд и материали в сертифицирани сервизи и
такива, които не притежават сертификат, поради което
съобразно изчисленията на вещото лице в открито съдебно заседание възлиза
в размер на 563,40лв. В тази връзка и възражението на
ответника, че следва да се вземе стойността на вредата само при отремонтиране в
несертифицирани сервизи е неоснователно.
По
тези съображения предявения частичен иск от 563,40 лв. от 800 лв. се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло в предявения размер, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.
Възражението на ответника за недължимост на законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането, съдът намира, за неоснователно, доколкото нормата
на чл. 380, ал.3 от КЗ, е приложима само в рекламационно производство пред
застрахователя, но не и
в съдебния процес. Претенцията за законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска следва да се различава от тази за
забава по чл. 86 от ЗЗД до момента на завеждане на исковата претенция, която
представлява самостоятелен иск. Правото
на лихва след датата на предявяване на иска е негова правоувеличаваща
материалноправна последица, поради което уважаването на самостоятелно
предявената главна претенция води до уважаване и на искането за присъждане на законната лихва от датата на исковата молба.
С оглед изхода на
делото, направеното искане за присъждане на разноски и надлежното
удостоверяване на сторени такива на ищеца се следва сторените разноски
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в общ размер на 910 лева, от които за заплатена държавна такса за
предявяване на иска в размер на 50 лв., 200лв. заплатен депозит за САТЕ, 300 лева за СГрЕ и 360лв. адвокатско възнаграждение. Раноските за свидетел не
са заплатени на последния, поради което не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.А.Д. О. З.“ АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. Л., ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 563,40 лв.
(петстотин шестдесет и три лева и четиридесет стотинки), по предявения частичен
иск от 800 лв., представляваща обезщетение за настъпили имуществени вреди на
л.а. марка „М.“, модел „*“, с рег. № * – увреждане на перо чистачка, предно челно стъкло –
тонирано, при настъпването на застрахователно събитие по договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, а именно при ПТП на 06.03.2019 г. на пътя гр. Б. – с.
Р., причинено по вина на водача на автомобил влекач „Волво“, модел „Ф12“, с
рег. № *, застрахован при ответника с полица № *, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 16.04.2019
г. до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 432 от КЗ.
ОСЪЖДА З.А.Д. О. З.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, предствлявано от А. Л., ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 910 лева (деветстотин и десет лева), представляваща сторени по делото разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Присъдената сума може да се изплати от
ответника чрез пощенски запис в полза на ищеца.
Препис от решението да се връчи на страните на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :