Решение по дело №102/2020 на Административен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 242

гр. Перник, 15.06.2020 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд-Перник, в публично съдебно заседание на пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

       Съдия: Слава Георгиева

при съдебния секретар Е. В., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 102/2020г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на А.Т.М., с ЕГН **********, с адрес: *** против Решение № КПК-1/03.01.2020г. на директора на ТП–П. на НОИ, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-13-105 от 03.12.2019г. против разпореждане № О-13-999-00-********** от 18.11.2019г. на ръководител по изплащане на обезщетения и помощи. С разпореждането е отказано изплащане на парично обезщетение по болничен лист № ***/02.09.2019г., издаден от ЛКК.

В жалбата се излагат аргументи свързани с незаконосъобразност на оспореният административен акт. Сочи, че неправилно е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност, с разпореждане на длъжностно лице, което не му било връчено, както и че не  му е връчено експертно решение на ТЕЛК № ***от заседание № 95 ат 11.10.2019г., постановено по жалба на НОИ, с което болничният лист е отменен. Оспорва се и компетентността на органа, издал разпореждането, с което му е отказано изплащане на обезщетение за временна неработоспособност. Иска да се отмени оспореното решение.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП–П. към НОИ, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Й. С. оспорва жалбата. Пледира същата да се отхвърли като неоснователна. Заявява претенции за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд–Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и приложените по делото доказателства, и след като провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата  е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния акт. Депозирана е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО. Насочена е срещу акт, който съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО подлежи на обжалване. Въз основа на това жалбата е процесуално допустима и ще се разгледа по същество.

По фактите:

На жалбоподателят е издаден от ЛКК болничен лист №  ***/02.09.2019г. за временна неработоспособност, породена от   общо заболяване, с диагноза  по МКБ: *****. Определеният режим на лечение е домашно-амбулаторен. Болничният лист е за периода от 01.09.2019г. до 30.09.2019г..

С вх. № Р14-13-000-00-000*** от 04.09.2019г. от осигурител „***“ООД е депозирано удостоверение относно правото за изплащане на парично обезщетение по болничен лист № ***/02.09.2019г.

В електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им, воден от НОИ на дата 11.09.2019г. са постъпили данни от Групова практика за специализирана медицинска помощ по ортопедия и травматология за издаден болничен лист № ***/02.09.2019г.. 

При анализ на данните, постъпили в ЕРБЛРО за жалбоподателя се установило, че същият е в непрекъснат отпуск за неработоспособност от 03.06.2019г. с диагноза по МКБ: ****.

Директорът на ТП на НОИ–Перник упражнявайки правомощията си по чл. 112, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето /ЗЗ/, във връзка с чл. 63, ал. 2 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи сезирал ТЕЛК-П. да се произнесе по  болничен лист№ ***/02.09.2019г.. 

С Разпореждане № Д-13-999-00-********** от 12.09.2019г. ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите спрял производството по отпускането/изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност на А.Т.М. по  болничен лист № ***/02.09.2019г. до произнасяне на ТЕЛК по подадената жалба. Копие от жалбата и издаденото разпореждане за спиране на производството били изпратени на жалбоподателя с писмо с известие за доставяне на настоящия адрес на лицето. Писмото и известието за доставяне са върнати на 17.09.2019г. с отбелязване "непознат".

В ТП-Перник към НОИ на 14.11.2019г. е постъпило ЕР № ***, от заседание № 95 от 11.10.2019г. на ТЕЛК, ІІ с-в общи заболявания към МБАЛ „***“АД–гр. П.. Съгласно него обжалвания болничен лист № ***/02.09.2019г. не е потвърден. Съставът на ТЕЛК въз основа на медицинската документация от ЛКК не е установил състояние обуславящо продължителна временна нетрудоспособност на лицето. Върху експертното решение е направено отбелязване, че същото е влязло в сила на 11.11.2019г..

С  Разпореждане № О-13-999-00-********** от 18.11.2019г. ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите към ТП– Перник на НОИ   е отказал  изплащане на парично обезщетение/помощ за общо заболяване на М. по болничен лист ***/02.09.2019г.  Отказът е мотивиран с отменен болничен лист от ТЕЛК.

Разпореждането е оспорено от М. в срока по чл. 117, ал. 2 от КСО.

С Решение № КПК-1 от 03.01.2020г., директорът на ТП– П. на НОИ е отхвърлил жалбата на М. като неоснователна и по същество  потвърдил Разпореждане № О-13-999-00-********** от 18.11.2019г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите.

Решението на директора на ТП на НОИ-П. е предмет на съдебен контрол в настоящото производство.

Горната фактическа обстановка се възприе от представените документи съдържащи се в административната преписка, които като неоспорени от страните се ценят като годни доказателства. В хода на съдебното производство страните не ангажират доказателства и не са установени факти, различни от възприетите от административния орган и отразени в оспореното решение.

При горните фактически констатации, настоящият състав на Административен съд - Перник, прави следните изводи:

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО е решението на Ръководителя на ТП-Перник към НОИ. Оспореното решение е издадено от директора на ТП-Перник към НОИ, който съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "е" от КСО е  компетентен орган да разгледа жалби срещу разпореждане на длъжностното лице, с което се отказва изплащане на парични обезщетения по глава четвърта. Разпореждането, с което е отказано изплащане на парично обезщетение за **** е издадено от компетентен орган. Видно от приети заповеди и длъжностна характеристика, издателят на заповедта е определен да издава индивидуални административни актове, разпореждания за отказ за изплащане на обезщетения.

Разпореждането е издадено в изискуемата форма за валидност. При издаването му е спазена предвидената в закона форма, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Същото е мотивирано и има изложени фактически и правни основания. Отразени са фактическите изводи, който са подведени под конкретни правни норми. От своя страна в решението са изложени фактически изводи, направени от решаващия орган  при осъществената контролна дейност, които са подведени под съответната правна норма. Съдържа ясно формулиран диспозитив и информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано. По-горестоящият административен орган е постановил своя акт след като е разгледал жалбата по същество. Изложил е мотиви, от които се установява, че споделя извода на издателя на административния акт за наличие на предпоставките по  чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО за постановяване на отказ да се изплаща парично обезщетение/помощ за общо заболяване.

В хода на административното производство са допуснати процесуални нарушения, но същите не могат да послужат за самостоятелна отмяна на акта.

 Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са материално законосъобразни и се позовават на прави норми разписващи правомощието да се постанови акт с такова съдържание. Правното основание за издаване на разпореждане № О-13-999-00-********** от 18.11.2019г. на ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите към ТП– П. на НОИ  е  разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от КСО. Съгласно нея, когато лицето няма право на обезщетение, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите издава разпореждане за отказ.  Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност. Отпускът поради временна неработоспособност се удостоверява с болничен лист. Съгласно чл. 112, ал. 2 от Закона за здравето болничен лист може да се обжалва от териториалните поделения на НОИ.

В настоящия случай болничният лист е обжалван по съответния ред. С експертно решение № 13022-095 от 11.10.2019г. на ТЕЛК, ІІ-състав болничния лист не е потвърден. Видно от поставения печат върху него същото е влязло в сила на 11.11.2019г.  По силата на чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето то е задължително за всички лица, органи и организации в страната, в т. ч. и за органите от НОИ. Отмяната на болничния лист  правилно е зачетена  от ответника по жалбата, защото това е фактическото основание за постановения отказ да се изплати обезщетението за временна неработоспособност. В обжалвания административен акт коректно е посочено наличието на влязло в сила решение на ТЕЛК, с което не се потвърждава болничния лист. Право на парично обезщетение за временна неработоспособност не е възникнало, защото не е налице годен титул, който да го обоснове. Събраните по делото доказателства установяват по категоричен начин, че е налице отменен болничен лист,  поради и което лицето не е в отпуск поради временна неработоспособност и същото няма право на обезщетение. Като е достигнал до същите изводи, ответникът е постановил акт, който не страда от отменителни основания.

Не се възприемат възраженията изложени в жалбата, касателно невръчена жалба, подадена от директора на ТП-П. на НОИ срещу болничния лист, както и ЕР № *** от 11.10.2019г. на ТЕЛК, ІІ-състав. Това е така, защото косвен съдебен контрол относно законосъобразността на експертното решение на ТЕЛК, в настоящето производство не може да се осъществява. Дори да се приеме, че не е връчено въпросното експертно решение, то видно от доказателствата по делото жалбоподателят е узнал за съществуването му още на 22.11.2019г., когато е получил разпореждането за отказ. Решението на ТЕЛК е приобщено като годно доказателство и в настоящето производство. При нарочно направена служебна проверка се установи, че жалба против това експертно решение до приключване на съдебното дирене не е  постъпвала в Административен съд-П., а това е компетентния съд, който може да разгледа жалба срещу въпросното решение на ТЕЛК. Установяването на законосъобразността, респ. незаконосъобразността на експертното решение, с което е отменен болничният лист, въз основа на който се претендира обезщетение за временна неработоспособност за периода от 01.09.2019г. до 30.09.2019г., не е в правомощията на органите на ТП–П. на НОИ. Връчването на експертното решение също не е в правомощията на ответника. Последният по силата на чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето следва само да го зачете, защото решението е влязло в сила и е задължително за всички лица, органи и организации в страната, в т. ч. и за органите от НОИ. При това положение правилно ответникът е потвърдил разпореждането за отказ за изплащане на обезщетение по болничния лист за процесния период.

С оглед на изложеното жалбата на А.Т.М. против Решение № КПК-1/03.01.2020г. на директора на ТП–П. на НОИ, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-13-105 от 03.12.2019г. против разпореждане № О-13-999-00-********** от 18.11.2019г. на ръководител по изплащане на обезщетения и помощи е неоснователна. И решението и разпореждането, с което е постановен отказ са издадени от компетентни органи и са в необходимата  форма за действителност. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването им, които да доведат до самостоятелната им отмяна.  Материален закон е приложен точно. Същите са в съответствие на целта на закона. С оглед горното жалба ще се отхвърли като неоснователна.

По разноските:

При този изход на спора ответникът по жалбата има право на разноски. Същите са своевременно заявени и представляват разноски за юрисконсулско възнаграждение.  На основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК разноски за юрисконсулско възнаграждение са дължими. Осъществено е процесуално представителство. Същите на основание чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ се определят в минимален размер на 100.00лева. Жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на ТП–П. на НОИ направените по делото разноски в размер от 100, 00 лв. /сто лева/.

Настоящото производство е по жалба срещу решение, издадено по оспорване на разпореждане от категорията по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "е" от КСО, поради което и на основание чл. 119 от КСО решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд–Перник

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Т.М. против  Решение № ***/03.01.2020г. на директора на ТП–П. на НОИ, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-13-105 от 03.12.2019г. против разпореждане № О-13-999-00-********** от 18.11.2019г. на ръководител по изплащане на обезщетения и помощи.

ОСЪЖДА А.Т.М.,  с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на  ТП– П. на НОИ съдебни разноски по делото в размер на 100, 00 /сто/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

СЪДИЯ:/п/