№ 45
гр. Стара Загора, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20225500500448 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.258- 273 от ГПК във вр. с чл.344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225 от КТ и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по постъпила в законния 2- седмичен срок по
чл.259, ал.2 от ГПК въззивна жалба от работодателя- ответник Тракийски
университет/ТрУ/- гр.Стара Загора против изцяло негативното за него
Решение № 305/28.04.2022г., постановено по гр.д.№ 3270/2021г. по описа на
РС- гр.Ст.Загора, с което са били изцяло уважени предявените от работещия
по трудово правоотношение при него асистент И. И. К. от гр.С.З. искове за
признаване уволнението за незаконосъобразно, за неговата отмяна и за
възстановяване на предишната работа по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, със
законните последици от това. Счита, че така постановеното
първоинстанционно Решение се явява напълно немотивирано,
незаконосъобразно и неправилно, като излага подробни фактически и правни
съображения в тази насока в подкрепа на защитната си теза. С оглед на
изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 от ГПК,
моли настоящия въззивен съд да постанови решение, с което да отмените
изцяло атакуваното изцяло негативно за него първоинстанционно Решение на
РС- Ст.Загора, и вместо него да постановите друго, с което да отхвърли
изцяло всички предявени от него обективно съединени искове по чл.344, ал.1,
т.1, 2 и 3 от КТ във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, ведно със законните последици от
това. Претендира да му се присъдят всички направените по делото разноски
пред първата и въззивната инстанции. В този смисъл е пледоарията на
1
процесуалния му представител- адвокат по делото. Не е представил писмена
Защита в дадения му от съда 1- седмичен срок.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК има постъпил
писмен Отговор на въззивната жалба вх.№ 16155/14.07.2022г. от служителя-
ищец пълнолетния български гражданин- асистента И. И. К. от гр.С.З., който
е бил предупреден за законовите последици по смисъла на чл.131- 133 от
ГПК. Същият счита, че атакуваното Решение на РС- Ст.Загора било напълно
мотивирано, законосъобразно и правилно, че въззивната жалба била изцяло
неоснователна и недоказана, като излага своите подробни фактически и
правни аргументи в подкрепа на защитната си теза. Моли въззивния ОС-
Ст.Загора да не се уважава в.жалба и да се потвърди изцяло атакуваното
Решение на РС- Ст.Загора, със законните последици от това. Претендира
разноските си пред въззивната инстанция. В този смисъл е пледоарията на
процесуалния му представител- адвокат, както и писмената му Защита по
делото, подадена в дадения му от съда 1- седмичен срок.
Настоящият въззивен съд, като обсъди доводите на всяка от страните по
делото, атакуваното първоинстанционно съдебно Решение, събраните по
делото пред РС писмени и гласни доказателства, както и заключението на
новоназначената съдебна ветеринарно- медицинска експертиза пред
въззивния ОС- Ст.Загора, поотделно и в тяхната съвкупност, и приложимите
по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено и
доказано по несъмнен и безспорен начин следното :
Видно от мотивите на атакуваното изцяло негативно за въззивника-
работодател/ответник/ първоинстанционно Решение на РС- Ст.Загора, той е
обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани пред него писмени
и гласни доказателства, свързани с предмета на разлеждания по делото правен
спор, анализирал е фактическите и правните доводите на всяка една от
страните по делото и е стигнал до напълно доказани, верни и
законосъобразни фактически и правни изводи за незаконност на уволнението,
въз основа на които е постановил своето Решение.
Вън от това пред настоящата въззивна съдебна инстанция единственото
ново е приетото заключение на поисканата, назначена, изслушана и приетата
съдебна ветеринарно- медицинска експертиза/СВМЕ/, съгласно което
посочените в уволнителната заповед аутопсионни протоколи не обективирали
извършена аутопсионна дейност, не съдържали данни за извършена
аутопсионна дейност, липсвали заключения за причината за смъртта и
резултатите от извършаната аутопсия/с изключение на протокол № 170/. В
тази връзка не били съставени коректни данни за датите на настъпването на
смъртта, имало данни за загнивни процеси само на в 3, 68 % от труповете на
животните по аутопсионните протоколи. Вещото лице счита, че не били
налице обективни причини, препятстващи извършаването на аутопсия или
съставянето но аутопсионен протокол, удостоверяващ всички необходими
2
съдебно ветеринарно- медицински действия. В този смисъл са и подробните
отговори от вещото лице на уточняващите въпроси от страните, както и
допълнителните му устни пояснения във връзка с писменото му заключение
по делото. Въззивният съд счита, че експертизата е изготвена обективно,
обосновано и професионално, поради което я възприема изцяло, със
законните последици от това. Събраното пред въззивната инстанция ново
доказателство/заключение на СВМЕ/ не води до фактически и правни изводи,
различни от направени от първоинстанционния РС. Правилен и обоснован е
бил изводът на РС за недоказаност на посочените бездействия на служителя в
т.1 от уволнителната му Заповед № 1027/10.05.2022г. относно посочените в
нея негови нарушения на трудовата дисциплина, свързани със съставяне на
аутопсионни протоколи, за които липсват съществени реквизити от
съдържанието им, невъзможност в един и същи ден/15.06.2021г./ еднолично
да бъде извършена аутопсия на 17 животни, еднаквост на поставените
паталогоанатомични диагнози на аутопсираните в един и същи ден еднакви
по вид животни, отсъствието на документи, удостоверяващи предаването на
аутопсирани животни за унищожение, съответно на действително
извършената аутопсия на посочените в протоколите животни. В тази връзка
мотивирано, обосновано и правилно РС е приел, че съгласно длъжностната
характеристика на служителя К., за длъжността му „главен асистент" не му е
било възложено задължение за извършване на аутопсии на умрели животни
от учебно- опитното стопанство/УОС/ на работодателя му ТрУ- Ст.Загора.
Следователно правилно РС е преценил, че работодателят не му е възлагал
като трудова функция извършване на такава дейност и следователно не му е
вменено, като трудова функция, задължение за извършване на такива
аутопсии. Никъде в писмен документ по делото/Законов, подзаконов или
вътрешно- ведомствен/ служителят, дори и да е извършвал аутопсии с учебна
или научна цел, той не е имал вменено му задължение да съставя документ за
получаването на труповете от УОС и да отговаря за извозването им от УОС
до ТрУ за извършване на такива аутопсии. Също така липсват каквито и да са
официални доказателства по делото да му е било възложено по надлежния ред
служебно задължение да предава труповете на екарисаж след аутопсията им,
загробването им и въобще каквото и да е разпореждане с аутопсираното
животно. Поради което е обоснован фактическия и правен извод на РС в
атакуваното му Решение, че напълно необосновано, невярно и
незаконосъобразно е било посочено в заповедта/като мотиви за налагане на
наказание/, че по цитираните аутопсионни протоколи липсват документи за
действително извършена аутопсия, което се свързва и мотивира с липсата на
бележки за предаване на труповете на екарисаж. По делото още пред РС се е
установило и доказало от показанията на разпитания свидетел П.Г., че
труповете се събират няколко дни и се докарват с кола от УОС, без документ,
загнили, дори и неставащи за използването им аутопсия в резултат на
загнивните процеси, обикновено той ги приемал, а след извършване на
аутопсия ги оставял в хладилна камера. Този свидетел очевидно е и
3
длъжностното лице, което е предавало труповете на животните за екарисаж,
което се доказва и от събраните пред РС, като писмени доказателства
екарисажни /потвърдителни/ бележки.
Нито пред първоинстанционния РС, нито пред настоящия въззивен ОС-
Ст.Загора работодателят не установи и доказа защитната си теза, че в
бланките за аутопсионните протоколи имат някаква задължителна форма,
установена от нормативен акт или с вътрешно- ведомствен такъв на
работодателя, Протокол от катедрен съвет и от Факултетен съвет. По делото е
представено ръководство за упражнения по екарисажно дело и ветеринарно
медицинска техника, което е помощно такова, предназначено за нуждите на
студентите, както е отбелязано в него и към което, като приложение, е дадена
примерна Бланка за аутопсионен протокол, което се потвърждава и от вещото
лице- ветеринарен лекар. Това ръководство обаче не представлява учебник,
издаден, рецензиран и включен като такъв в задължителната учебна програма,
а представлява едно помощно помагало за целите на обучение на студентите
по ветеринарна медицина, поради което и приложението на Бланка за
аутопсионен протокол е единствено и само един примерен образец, без
какъвто и да е задължителен характер. Още повече, че въпросното
Ръководство дори не е утвърдено с протокол от факултетен или катедрен
съвет. В тази връзка съгласно показанията на свидетеля проф.С. пред РС,
значението на Аутопсионния протокол е, ако някой поиска официален
документ, въз основа на него се издава този документ. В показания си този
свидетел/служител на работодателя ТрУ/ потвърждава, че в аутопсионната
зала са получавани животни със загнивни процеси и сочи, че не може да се
постави диагноза, когато трупът е на повече от 14 дни, което е в противоречие
с написаното от самия него на стр.20, абзац 2 от посоченото Ръководство, че
не може да се постави диагноза, ако са минали повече от 24 часа от смъртта
на животното. В същото това Ръководство на стр.15, абзац 2 е посочено, че
етилогичната диагноза/причина за смъртта/ при заключение се определя при
възможност, а в Заповедта за уволнение това е прието като задължение, и
съответно липсата на диагноза в Аутопсионния протокол е третирана, като
тежко нарушение на трудовата дисциплина. От показанията на
св.Р.Д./официален практикуващ ветеринарен лекар/ се установява, че при
посещението му през м.май и м.юни в аутопсионната зала на ТрУ е имало
мъртви животни, които били вмирисани/първия път- телета, а втория път-
телета и агнета/, като в това полуразложено състояние на труповете не би
могло да се постави диагноза и заключение. Същият фактически и правен
извод за наличие на загнивни процеси при животните за аутопсия се налага и
от датата на акта на ликвидация, която е датата на смъртта на животното и
датата на извършване на аутопсията. Като по делото на РС има достатъчно
доказателства, че в много случаи смъртта на животните е настъпила в месеци
с високи температури и влажност на въздуха, което допълнително ускорява
загнивните процеси при тях, като по делото не са налице никакви
доказателства труповете да са съхранявани в хладилник. Поради което тези
4
установени и доказани по делото на РС факти и обстоятелства подкрепят
направените от първоинстанционния съд изводи, че аутопсионните протоколи
не са попълнени във всичките им раздели по обективни причини, свързани
със състоянието на аутопсираните животни, липсата на анамнеза, но не и
поради недобросъвестност на длъжностното лице- въззиваемия служител.
Безспорно пред РС са събрани множество писмени доказателства от
представени аутопсионни книги, че са налице множество аутопсионни
протоколи, състави от други лица, с частично попълване на отделните им
раздели, включително в протоколи № 26 и № 47 липсват отразени данни от
анамнеза относно цели 40 трупа на животни, като и в двата протокола е
видно, че са извършени от един и същи човек, макар изписаното заключение
да е с различен почерк. Наред с това още пред РС е било установено, че в
Аутопсионния протокол № 6/14.01.2020г. на имото на К.Д. липсват данни от
анамнеза, а заключението е допълнително дописано, Аутопсионен протокол
№ 264 е без дата, без данни от анамнеза, без име на преподавател, а само са
посочени имена на студенти, макар че е ноторно извество, че студентите не
могат да извършват сами аутопсия без надзора и ръководството на
преподавател. Наред с това в Аутопсионния протокол N 294/03.12.2020г. за
данни от анамнеза е посочено при „100% смъртност", без да е посочен броя на
птиците, а в Аутопсионния протокол № 53/06.04.2021г., подписан от доц.Р.С.
в анамнеза е записано, че птиците са открити умрели от гледачите и са
предоставени с учебна цел, което не представлява снета анамнеза, и като
заключение за смъртта на птиците е отбелязано „с учебна цел", и като липсват
студенти които да са присъствали. В Аутопсионни протоколи № 92 или 93/и
двата от 25.02.2020г./, изготвени от доц.Р.С. за аутопсия на куче „кокер
шпаньол“ липсва заключение за смъртта и резултат от хистологично
изследване. Идентично в Аутопсионни протоколи № 77/05.02.2020г. и №
85/17.02.2020г. доц.Р.С. не е попълнил графата за заключение. идентичен е
случай и Аутопсионните протоколи № 301/30.12.2020г. и № 41/22.03.2021г./и
двата изготвени от ас.Н.К./ също липсва заключение, в № 93/25.02.2020г. на
проф.С. липсват данни за анамнеза, в № 83/12.02.2020г. в анамнеза е
отбелязано „предоставени с учебна цел", което е липса на анамнеза, липсва
патоанатомична диагноза, липсва заключение, липсва име и подпис на
преподавател- присъствал на аутопсията с учебна цел. По същия начин е
оформен и Аутопсионен протокол № 72/30.01.2020г., в чиято част „Анамнеза,
клинични признаци и параклинични изследвания" същите следва да се снемат
по данни на собственика или стопанина лично от аутопсиращия и да
отразяват състоянието на животното преди смъртта му, както и на останалите
животни в стадото или региона. При очевидно и безспорно установената пред
РС- Ст.Загора практика в ТрУ труповете на животните да се приемат от св.Г.,
в отсъствието на аутопсиращия - патолог, без придружителна бележка,
практически е невъзможно да се попълни частта „Анамнеза", тъй като липсва
информация за състоянието на животното и развитието на заболяването преди
5
смъртта, клинични признаци, параклинични изледвания и др. Поради което в
тази им част мотивите на атактуваното Решение на РС- Ст.Загора са напълно
обосновани, законосъобразни и правилни.
Не се е доказано, както пред първоинстанционния РС, така и пред
въззивния ОС мотивировката на уволнителна Заповед, че било невъзможно в
един и същи ден, от едно лице да бъде извършена аутопсия на голям брой
животни и затова работодателят бил приел, че такава въобще не била
извършена. Видно обаче от мотивите на РС, в представената протоколна
книга се съдържа Аутопсионен протокол № 26/20.01.2020г., Без анамнеза за
извършена единствено от д-р К.Д. аутопсия на 20 бр., следователно друг
служител на работодателя в рамките на 1 ден е направил аутопсия на 20 бр.
свине, като същият лекар, отново сам, отново в същия ден, е аутопсирал още
веднаж 20 бр. свине съгласно приетия като писмено доказателство пред РС
Аутопсионен протокол № 47/20.01.2020г., като всички тези общо 40 бр.
животни в рамките на 1 ден са вписани в 2 бр. различни Аутопсионни
протокола № 26 и № 47 с напълно еднакви диагнози.
Следователно всички тези безспорно установено и доказани още пред
РС- Ст.Загора факти и обстоятелства опровергават защитната теза на
работодателя за невъзможност да се извърши аутопсия на 17 бр. животни на
една и съща дата/15.06.2020г./ от служителя му, за което са били съставени
Аутопсионни протоколи № 176-178 и Аутопсионни протоколи № 179-187,
цитирани изрично в процесната уволнителна Заповед, като в действителност
се касае до Аутопсионни протоколи №179-194 за 15 бр. агнета. Следователно
голяма част от Аутопсионните протоколи, изготвени и подписани от
различни длъжностни лица към катедра „Патология“ не са с пълни данни и не
са попълнени с всички реквизити, което се потвърждава от показанията пред
РС на свидетеля С..
В резултат на което работодателят е прилагал различен критерий за
едни и същи действия, като при едни служители/въззиваемия К./ тези
непълноти се приети от работодателя за нарушение на трудовата дисциплина
и се санкционирани, а за останалите горецитирани случаи и лица същите
действия не са възприети като трудови нарушения. В резултат на което
работодателят е приложил избирателен критерий и различен подход,
санкционирайки за първи път с най- тежкото дисциплинарно наказание
„уволнение“ един свой служител/въззиваемия К./ при установена още пред
РС необективност, избирателна субективност и тенденциозно отношение към
същия. Още повече, че в уволнителната Заповед изрично е цитиран
Аутопсионен протокол № 179- 187/15.06.2021г., но такъв протокол от тази
дата въобще липсва в представените от работодателя Аутопсионни протоколи
и копия от Аутопсионни книги. Също така в Аутопсионен протокол № 162-
164/19.05.2020г./с първоначална номерация № 162- 163/, изрично посочен в
уволнителната Заповед, са дописани 3 вместо 2 бр. телета и в номера на
протокола цифрата 3 е поправена на 4, без да е установено кой, кога и защо е
6
извършил тези поправки.
Същевременно РС правилно е констатирал, че всички Аутопсионни
протоколи съвпадат с данните в изготвените Актове за ликвидация, приети по
делото на РС. Неслучайно в Акта за ликвидация № 55/19.05.2020г. са
посочени 2 бр. телета, като приложение е посочен Аутопсионен протокол №
162-163/19.05.2020г./в който е вписана номерацията и бройките в
Аутопсионния протокол преди извършена поправка/ и № 164/27.05.2020г.,
което сочи, че поправката в номерацията и бройките е извършена
допълнително и се касае за 2 различни протоколи.
Всички актове за ликвидация са подписани от комисия от 3 души, което
доказва, че животните са умрели, по делото са представени отчети за
движението на животните в стопанския двор, също подписани от комисия,
както и екарисажните потвърдителни бележки, които доказват също броя на
труповете в останалите 3 бр. документа. Относно движението на животните
за периода от 01.05.2020г. до 31.05.2020г., в отразени като умрели 2 бр.
телета, отговарящи на Аутопсионен протокол № 162- 163/19.05.2020г. преди
извършената поправка, различно от описания в заповедта за уволнение
Аутопсионен протокол № 162-164 за 3 бр. телета и с акт за ликвидация №55.
В отчета за движение на животните в стопанския двор за периода от
01.06.2020г. до 30.06.2020г. са посочени като умрели 3 бр. телета и 15 бр.
агнета, отговарящи на Аутопсионен протокол № 170/03.06.2020г., акт за
ликвидация № 60, аутопсионен протокол № 176-178 и акт за ликвидация №
61, и аутопсионен протокол № 179-194 и акт за ликвидация № 62, като в
отчета за движение на животните в стопанския двор за периода от
01.08.2020г. до 31.08.2020г. са посочени като умрели 1 бр. теле, отговарящ на
Аутопсионен протокол № 215 /02.09.2020г. и акт за ликвидация № 71.
Следователно има пълно съвпадение между 4 различни по вид документи,
като за вида и броя на умрелите животни, предадени за аутопсии и извършени
от служителя К., екарисажните бележки от предадените трупове на животни
на екарисаж, съответстват на отчета за съответния месец на посочените по
вид и брой умрели животни в УОС на работодателя ТрУ- Ст.Загора, което е в
достатъчна степен и дълбочина обсъдено в мотивите на атакуваното
първоинстанционно Решение. Което от своя страна оборва мотивировката в
процесната уволнителна заповед, че служителят К. не бил извършвал реално
аутопсии, само бил съставял Аутопсионни протоколи. Тези изводи на РС за
недоказаност на сочените нарушения на трудовата дисциплина по т.1 от
уволнителната Заповед не се опровергава от единственото ново доказателство
пред въззивния съд- заключението на СВМЕ по делото.
Нито пред първоинстанционния РС, нито пред настоящия въззивен ОС
въззивникът- работодател не е представил по делото каквито и да са писмени
доказателства, че на въззиваемия- служител К. е бил изготвят и връчван
график за провеждане на лекции и упражнения със студентите от III курс,
летен семестър на 2020/2021 учебна година, сек."Патоанатомия", утвърден и
7
подписан от някакво оторизирано за това длъжностно лице от факултет
„Ветеринарна медицина“ или от Секция „Патоанатомия“, нито пък по делото
до момента работодателят твърди, че на служителя му е бил връчван такъв
график. Още с Исковата молба ищецът- работодател е представил 6 бр. листа,
озаглавени „Разпис за лекциите и упражненията със студентите от III курс,
летен семестър на 2020/2021г., секция "Патоанатомия", в различни варианти,
за провеждане на присъствени практически занятия по посочената учебна
дисциплина. Още повече, че по- голямата част от тези „Разписи“ са без
подпис на изготвилото ги или утвърдилото ги длъжностно лице и официален
печат.
На 2 бр. от екземплярите е наличен подпис на проф.С. и ръкописен
текст, положен от него, без да е посочена дата на полагане на подписа и на
ръкописния текст. Има само един вариант на „Разпис", с изцяло напечатан
текст, подписан от ръководителя на катедрата и подпечатан с печата на ТрУ, с
изх.№ 26/22.04.2021г., като всички екземпляри на „Разпис"/с изключение на
последния изх.№ 26/22.04.2021г./ не представляват официални такива. Още
повече, че с молив, срещу всеки час за упражнения по дните в седмицата, от
необозначено лице е отбелязана, със съкращение или само с инициали,
фамилията на преподавателя, който ще води упражнението, като фамилията
на въззиваемия е обозначена с буквата „К".
В показанията си пред РС свидетел проф.С. твърди, че в началото на
всеки семестър графикът за провеждане на упражнения по дисциплината
„Патоанатомия" се изготвяли от него, като той разписвал официален график,
който се разпространявал на преподавателите от лаборантката, което обаче не
е било подкрепено от писмените доказателствата пред РС по делото, и по
първоинстанционното дело не се съдържат никакви доказателства, че
работодателят ТрУ е връчвал на служителя си К. официално подписан от
ръководителя на катедрата график. Нещо повече, при предявяване на св.
Проф.С. на разписите, намиращи се на стр.33, 34, 35 и 36 от
първоинстанционното дело, последният установява, че на разписите на стр.33
и 34 съкращенията на имената на преподавателите са написани от
лаборантката, а не от него, като свидетелят не уточнява кога точно е
коригирал разписите, приложени на стр.35 и 36 от делото, нито пък се
представят доказателства, че коригираните от проф.С. разписи са били
връчени на служителя, нито пък че последният е бил запознат по някакъв
начин с тези коригирани графици. Свидетелят проф.С. установява, че
графици е имало както в лабораторията, така и в моргата, но пред РС не е
било установено, след поправката на графиците от свидетеля, къде точно са
поставени поправените графици, нито пък се установява по категоричен
начин те да са сведени до знанието на преподавателите и по-точно до
знанието на ищеца. Св. Д. сочи, че принципно в началото на семестъра на
преподавателите се дават утвърдени от проф.С. графици, но не дава
показания да е присъствал на връчване на утвърден график на въззиваемия К..
Св. Д. също е установил пред РС, че на разписите на стр.33, 34 и 35 от делото
8
съкращенията на имената на преподавателите са написани от лаборантката,
но по първоинстанционното дело не е бил представен никакъв утвърден
график в началото на семестъра от проф.С., който да е надлежно връчен на
преподавателите, вкл. и на въззиваемия К..
При подробен анализ за събраните пред него писмени доказателства в
мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение се сочи, че според
първоначалния „Разпис" за летния семестър на въззиваемия не са били
разпределени упражнения със студенти в четвъртък, а в петък въобще няма
упражнения със студенти до датата 19.04.2021г., когато на служителя К. е
била връчена покана изх.№ 1843/19.04.2021г. за даване на писмени обяснения
по реда на чл.193 от КТ, по който повод очевидно за пръв път според
доказателствата в първоинстанционното дело му става известно, че в
първоначалния „Разпие" са били извършени някакви неофициални промени,
отново без подпис и печат, чрез задраскване с молив на съкращенията на
фамилията на преподавателя за провеждане на упражненията, и са му
възложени упражнения и в четвъртък от 11.00-13.00ч. с 13- а и 14- а група,
като дотогава той провежда всички упражнения, разпределени му по
неофициалния „Разпие" в понеделник, вторник и сряда всяка седмица.
Следвайки този първоначален връчен му График служителят К. не е
провеждал упражнения на 11.03.21г., на 18.03.21г. и на 08.04.21г., които дати
се падат все в ден от седмицата „четвъртък“, но остава недоказана от
работодателя тезата му, че непровеждането на упражнения на тези дати се
дължи на виновното поведение на служителя К.. Напротив- по делото на РС и
съгласно подробните мотиви на атакуваното първоинстанционно Решение,
това най- вероятно се е дължало на надлежното му и несвоевременно
информиране за извършени промени от работодателя му в първоначалното,
макар и неофициално разпределение на упражненията, което му е било
известно и по което са се провеждани упражненията до средата на м.април
2021г.
Въпреки направените във въззивната жалба оплаквания, въззивникът-
работодател не е доказал по безспорен и категоричен начин, както пред РС,
така и пред ОС, че служителят му К. е извършил твърдените в заповедта за
уволнение нарушения на трудовата дисциплина, представляващи
непровеждане на упражнения на 10.03.2021г. от 13.15ч. с 15-а и 16-а група и
от 15.15ч. със 7-а и 8-а група, на 16.03.21г. от 13.15ч. с 5-а и 6-а група и на
17.03.21г. от 15.15ч. със 7-а и 8-а група.
В този смисъл са напълно обосновани, доказани и законосъобразни
мотивите на РС, че от представеното по делото копие от Протоколната книга
на секция „Патоанатомия“ било видно, че там е било вписано името на
служителя К., като преподавател, който е провел упаржненията на посочените
дати със споменатите студентски групи, и е бил положен подписа му.
От Протоколната книга на секция „Патоанатомия" се установява, че
упражнението на 10.03.2021г. от 13.15ч. с 15-а и 16-а група и от 15.15ч. със 7-
а и 8-а група е практическо- аутопсия на куче. По делото е представен
9
Аутопсионен протокол № 33/10.03.2021г. за проведено практическо
упражнение „аутопсия на куче“, с имена и подпис на студенти от 7-а и 8-а
група и подпис на служителя К., положен вдясно на листа, до подписите на
студентите. Неслучайно в мотивите си РС се позовава на показанията на
разпитаните пред първата съдебна инстанция свидетели В.М./студент от 15-а
група/, че упражненията по „Патоанатомия” на тази група са водени от д-р К.
и д-р К., като не се е случвало д-р К. да отсъства внезапно от упражнение. В
подкрепа на това съгласно представения Списък на студентите по
ветеринарна медицина, III- ти курс, 15-а група, свидетелят е присъствал лично
на практическото упражнение на 10.03.21г., като на тази дата списъкът за 15-
та и 16-та група е подписан от двама преподаватели- въззиваемия д-р К. и
колегата му д-р К.. В подобен смисъл са и показанията на свидетеля
Д.Д./студент от 7-а група/, че упражненията по „Патоанатомия" на негова
група и на другата 8-а група/с които групи се провеждали упражненията в ден
„сряда“/, същите се водели от въззиваемия д-р К. и от колегата му д-р Д., че
д-р К. бил присъствал на занятия, но „отстрани", без да взема пряко участие в
учебния процес, вкл. и при аутопсии, че аутопсионните упражнения му ги е
водил най-вече д-р К.. Видно от представения Списък на студентите по
ветеринарна медицина, III- ти курс, 7-а група, свидетелят е присъствал на
практическото упражнение на 10.03.21г., като на тази дата списъкът за 7-а и
8-а група е подписан от двама преподаватели- въззиваемия д-р К. и колегата
му д-р К.. Освен това този свидетел си спомня, че въззиваемия д-р К. му е
водил упражнения "Заболяване на дихателната система", а темата, видно от
Протоколната книга, е преподавана на 7-а група на 17.03.2021г. от 15.00ч.,
което упражнение в заповедта за наказание се сочи, като непроведено от
служителя К.. Също така друг свидетел пред РС- Б.П./студент от 5а група/,
сочи, че упражненията по „Патоанатомия" на негова група и на другата 6-та
група/с които групи се провеждали упражненията във вторник/, се водели
предимно от въззиваемия д-р К..
По дело на РС е било прието без никакво оспорване от която и да е от
страните писмено заключение на съдебно- почеркова експертиза, съгласно
което ръкописният текст „ендокардити“, изписан най- отдолу в колоната за
16.03.2021г. вертикално на листа, на Списъка на студентите по ветеринарна
медицина, III- курс, 6-а група и ръкописният текст „забол. на дих.с-ма“,
изписан най- отдолу в колоната за 16.03.2021г., вертикално на листа, на
Списъка на студентите по ветеринарна медицине, III- курс, 5-а група, са
изпълнени лично от въззиваемия- служителя К..
От събраните и коментиране от РС гласните доказателства/показанията
на свидетелите/ Д., П., М., д-р К. непротиворечиво се е установило, че по
график упражненията са винаги за 2 групи в един и същи час, с 2-ма
преподаватели. Проверката на присъстващите студенти от групите се
извършвала по списъци за всяка група, преди началото на упражнението, от
10
единия от двамата преподаватели, след което групите се разделяли за
упражнението, което се провеждало в различни зали, всяка с една от групите
и с един от двамата преподаватели. Св.К. сочи недвусмислено пред РС, че
когато имало 2 групи упражнения- във 2-ра лаборатория се взимали
списъците от преподавателите, съответно преподавател 1 и преподавател 2 се
разбирали помежду си, единият да вземе едната група, а другият- другата
група. Преподавателят, взел папката, вписвал тематичната единица на
занятието от преподавателя, който правел проверката, най- отдолу, под
съответната дата. Следователно е напълно обоснован и доказан извода на РС,
че преподавателят, извършил проверката на присъстващите студенти по
списъка на студентите от 5-а и 6-а група за упражнението на 16.03.2021г. е
бил въззиваемия служител К., който собственоръчно е изписал тематичната
единица на упражнението на 5-а и 6-а група на посочената дата, съответно
„Забол. на дих.с-ма“ и „Ендокардити“, което безспорно доказва, че
служителят К. се е явил за провеждане на това упражнение, извършил е
проверка на студентите и е провел упражнение с 6-а група, което е било
вписано и в Протоколната книга, макар и с друго наименование на
дисциплината „Заболявания на ССМ/сърдечно- съдовата система/.
Напълно мотивирано, доказано и законосъобразно РС е приел в
мотивите си, че служителят К. е изпълнил задължението си по график за
провеждане на упражнения на 10.03.2021г. от 13.15ч. с 15-а и 16-а група и от
15.15ч. със 7-а и 8-а група, на 16.03.21г. от 13.15ч с 5-а и 6-а група и на
17.03.21г. от 15.15ч. със 7-а и 8-а група. Изводите на РС за проведени
упражнения от служителя на посочените дати с посочените групи не се
опровергава от показанията на свидетеля проф.Т.С.- декан на ВМФ, който
сочи, че за установяване присъствието или отсъствието на ищеца от часовете
за провеждане на упражнения е била извършена проверка на записите от
видеонаблюдението, като се установило, че на 10.03.21г. имало две занятия,
като на първото ищецът липсвал, на второто участвал с друг колега, а на 16,
17 и 18 март отсъствал. Самият св.С. уточнява пред РС, че в семинарната зала
по „Патоанатомия"/където са проведени семинарните упражнения на 16 и 17
март/, нямало камера за видеонаблюдение, а в аутопсионната зала, където е
проведено практическото упражнение на 10.03.21г./аутопсия на куче/ имало
сензорна камера, която се активирала само при движение. По графика на
10.03.21г. аутопсионното упражнение с 15-а и 16-а група е било между
13.15ч.- 14.45г. и това със 7-а и 8-а група е било между 15.15ч.-16.45ч., а
служителят е бил наказан за непровеждане на упражнението, както от 13.45ч.,
така и от 15.15ч. Тези показания на св.С. не са съвсем категорични и
обективни поради заявената от самия него липса на камера в залата за
семинарни упражнения/при което въобще липсва запис от тази зала, в която
се провеждат семинарните упражнения на 16 и 17 март/, а записът от
камерата в аутопсионната зала също не може да бъде приет като средство за
категоричното установяване отсъствието на К. от аутопсионното упражнение
на 10.03.21г. с оглед сензорния вид на камерата, която се активира само при
11
движение, но не и при покой. Наред с това за 10.03.21г. свидетелят не
уточнява кое е обедното и кое е следобедното упражнение, но все пак
свидетелят е забелязал служителя К. на едното от двете упражнения на тази
дата.
Следователно напълно обоснован и правилен е изводът на РС за
недоказаност на описаните в т.2 от Заповед № 1072 нарушения на трудовата
дисциплина/нарушение на графика за провеждане на занятия с редовни
студенти по специалност „Ветеринарна медицина" III курс през летния
семестър на учебната 2020/2021г./- непровеждане на присъствени
практически занятия със студенти по дисциплина „Специална патологична
анатомия" на посочените дати.
По отношение датата 07.04.2021г.- тя не фигурира в т.2 от заповедта за
наказание, където са изброени занятията, за които работодателят твърди, че
не са проведени от служителя му и съответно той е бил санкциониран. Също
така на тази дата/07.04.2021г./ има съставен аутопсионен протокол № 56-57 за
извършена аутопсия на 4 бр. птици с подписа за преподавател служителя-
гл.асистент И. К., както и списък с подписи на студенти от 7-а и 8-а група. На
посочената дата 07.04.2021г. от 13.00 ч. на занятие на 15-а и 16-а група са
отбелязани 2 имена в протоколната книга, като първото е на служителя К., а
второто на ас. К. и фигурират подписите на двамата. На същата тази дата на
занятието от 15.00 ч. проведено със 7-а и 8-а групи служителят К. има
положен подпис на 3-то място, а на първо и второ място са посочени ас.Д. и
ас.К., като имената на последните двама липсват в аутопсионния протокол,
поради което те най- вероятно са се вписали в протоколната книга, като
провели занятие на 07.04.2021г., без реално да са го провели, понеже не са
подписали аутопсионния протокол.
Изводът на първоинстанционния съд за недобра организация и липса на
достатъчен контрол при удостоверяване на проведените лекции и упражнения
в Протоколната книга се подкрепя изцяло от пропуските при воденето й, като
правилно РС е констатирал, че в графата "подпис на ръководител катедра",
който следва да извършва контрол по воденето й, няма поставен нито един
подпис на ръководителя- т.е. липсва осъществяване на текущ контрол. За
такъв контрол и проверка, вписан във заповедта с дати 19.04.2021г. и
21.04.2021г., се сочи в доклад на проф. д-р Т.С., която проверка не е ясно въз
основа на какво е била евентуално извършена. РС е констатирал
противоречието, че от една страна проверката на 19.04.2021г. е извършена въз
основа на сигнал с писмо от д-р Д., а от друга страна в същия този доклад се
сочи, че сигналът е бил подаден чак на 21.04.2021г. Следователно не може с
категоричност да се приеме, че на 19.04.2021г. е била правена проверка по
докладна от д-р Д. от същата дата. Наред с това РС правилно е обсъдил, че
записванията в Протоколната книга са напълно нередовни, като на
24.09.2020г. от 10.00 ч. няма отразени нито тема, нито преподавател на
проведеното упражнение, нито подпис, за 25.09.2020г. от 8.15ч., 10.00ч. и
12ч., няма отразени тема, 29.09.2020г. от 10.00 ч. и от 12.30 ч. не е попълнена
12
тема. На проведена лекция на 22.10.2021г. в протоколната книга няма тема на
лекция и подпис на проф.Д., а на 22.10.2021г. от 14.00 ч. и 26.10.2021г. от 10
ч. няма тема на лекцията и подпис на свидетеля проф.С., посочен като
преподавател.
Поради което напълно мотивиран, правилен и законосъобразен е
изводът на РС относно описаните в т.З от заповед № 1072 нарушения на
трудовата дисциплина „бездействие на служителя/- несвоевременно вписване
в Протоколната книга на проведените от него занятия на 16 и 17 март и на 07
април 2021г., и констатираните на 21.04.21г. по- късни вписвания за тези дати
на проведени от служителя упражнения, което очевидно се дължи на недобра
организация в катедрата и факултета, и на липса на достатъчен текущ контрол
при удостоверяване на проведените лекции и упражнения. Следователно на
посочените в т.3 от уволнителната Заповед нарушения, при липса на писани
вътрешни правила за водене на протоколните книги, е без фактическо и
правно значение кога служителят- св.К. е предоставил за подпис книгата на
съответния преподавател, кога служителят- въззиваем К. се е подписал в нея.
Предвид всичко гореизложено въззивният съд счита, че атакуваното
първоинстанционно решение в своя краен резултат е напълно правилно,
обосновано и законосъобразно, най- тежкото дисциплинарно наказание
„уволнение" е наложено на служителя К. в нарушение на чл.189, ал.1 от КТ,
понеже при налагане на наказанието не са били спазени правилата на
посочената разпоредба. Работодателят ТрУ не е взел предвид всички факти и
обстоятелства, свързани с организацията по транспортирането от УОС на ТрУ
на труповете на умрелите животни, предаването им в аутопсионна зала без
съпроводително писмо и предаването на труповете на аутопсираните животни
на УОС или за унищожение, неуведомяването му за извършени промени в
графика за провеждане на упражнения, както и цялостното му поведение и
нивото на изпълнение на служебните му задължения - качеството на
преподавателската му и научноизследователска дейност като главен асистент.
Видно от материалите по делото на РС и от мотивите на атакуваното
първоинстанционно Решение, основните задължения на служителя К. по
длъжностна характеристика, като гл.асистент са били свързани с учебно-
възпитателна работа и научно-изследователска работа, той не упражнява
професията си като ветеринарен лекар практически, поради което не е член на
Българския ветеринарен съюз/БВС/ и не е подчинен на Закона за
ветеринарно- медицинската дейност/ЗВМД/, а представлява част от
академичния състав на ТрУ и е подчинен единствено и само на Закона за
академичнато развитие на академичния състав на Република България, като
съгласно приетия по делото на РС негов Атестационен лист от 11.11.2020г.
оценката за работата му по тези две направления е много добра. По
направление „Учебно-преподавателска дейност", качеството на
преподавателската дейност на служителя К. по т.1.1 е оценено от студентите и
катедрения съвет като „мн.добра/отлична/", с максималната оценка 20 точки,
13
общо 40 точки, а по направление „Научно-изследователска дейност" той е
получил общ брой точки 158. Следователно общият брой точки на К. по
Атестационния лист е 252, което, видно от раздел „Изисквания за
необходимия брой точки" представлява обща оценка „Мн.добра". Дадените от
К. писмени обяснения по реда на чл.193 от КТ пред работодателя му не са
били взети предвид от ТрУ при определяне на дисциплинарното наказание и
не са били обсъдени. Безспорно е установено още пред РС, че на К. не са били
налагани никакви предходни дисциплинарни наказания. Следователно дори и
да са налице някакви пропуски в работата му, те не се значими и не се дължат
на негово виновно поведение, а наложеното му най- тежко дисциплинарно
наказание е прекомерно по тежест и не съответства на тежестта на
евентуалните му пропуски. Не се установи и доказа на работодателя да е
причинена някакво вреда от действия или бездействия на служителя К. при
изпълнение на трудовите му задължения, очевидно не е налице и виновно
поведение от страна на К., което да представлява съществено нарушение на
трудовата му дисциплина и това само по себе си да е единственото
фактическо и правно основание за налагане на най-строгото дисциплинарно
наказание „уволнение".
Поради което въззивният съд счита, че в.жалба на работодателя ТрУ-
Ст.Загора се явява изцяло неоснователна и недоказана, че атакуваното с нея
първоинстанционно Решение е напълно мотивирано, законосъобразно и
правилно, поради което следва да се потвърди, с всички законни последици
от това.
На основание чл.280, ал.2, т.3, пр.2 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1,т.2
и т.3 от КТ, това въззивно съдебно Решение може да се обжалва в общия
законен 1- месечен срок от датата на връчването му на всяка от страните, чрез
настоящия въззивен ОС- Ст.Загора, пред ВКС- гр.София.
Ето защо, воден от горните мотиви и на основание чл.258- 273 от ГПК
във вр. с чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.225 от КТ, и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД,
въззивният ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 305/28.04.2022г. по гр.д.№
3270/2021г. по описа на РС- гр.Ст.Загора.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по касационен ред, в 1- месечен
срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС-
София.
Председател: _______________________
Членове:
14
1._______________________
2._______________________
15