РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Ямбол, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Петранка Ст. Жекова
Петранка П. Кирова
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Д. Ст. Л.
като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222300600339 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на М. М., депозирана
чрез служебно назначения й защитник адв.К. А., против присъда №
70/15.09.2022г.постановена по нохд № 20222310200300 по описа на РС-
Елхово.
С обжалваната присъда подс. М. М. е призната за виновна в това, че на
**.**.**** година, около 2,30часа в района на ГКПП- Лесово, обл.Ямбол,
влязла през границата на страната от Република Турция в Република
България, без разрешение от надлежните органи на властта, поради което и на
основание чл.279, ал.1, вр.с чл.54 от НК е осъдена на три месеца лишаване от
свобода и глоба в размер на 100лв.
На основание чл.66, ал.1 от НК наказанието лишаване от свобода е
отложено за изтърпяване за срок от по три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
1
Призната е за виновна и в това, че на **.**.****г., около 2,30часа в
района на ГКПП -Лесово, обл.Ямбол, трасе "Входящи автомобили и
автобуси" съзнателно се ползвала пред длъжностно лице - Г. А. К. - ******
******** на ГКПП-Лесово при ГПУ- Елхово при Регионални дирекция "
Гранична полиция"- Елхово, от неистински официален документ - италиански
визов стикер с № ********* , издаден на името на М. М., родена на
*.**.****г., на който е бил придаден вид, че е издаден на **.**.****г.от
надлежните органи на Република Италия, положен в ирански задграничен
паспорт № *********, издаден на **.**.****г., валиден до **.**.****г. на
името на М. М., родена на *.**.****г. в ****, гражданка на ****, като от нея
не може да се търси наказателна отговорност за самото му съставяне и
предмет на деянието е визов стикер, поради което и на основание чл.316, вр.с
чл.308, ал.2, вр.с ал.1 и чл.54 НК е осъдена на 10 месеца лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 от НК наказанието лишаване от свобода е
отложено за изтърпяване за срок от по три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимата е определено общо
наказание за двете деяния в размер на 10 месеца лишаване от свобода, което
на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изтърпяване за срок от по три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.23, ал.3 от НК към наказанието лишаване от свобода е
присъединено и наказанието глоба в размер на 100лева.
Подсъдимата е осъдена да заплати направените по делото разноски,
както следва: 263,44лв.в полза на Републиканския бюджет по сметката на РД
"Гранична полиция"- Елхово и 39,53лв.в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметката на РС- Елхово, както и по 5лв.за служебното издаване на
изпълнителен лист.
Разпоредено е вещественото доказателство ирански задграничен
паспорт № *********, издаден на **.**.****г., валиден до **.**.****г. на
името на М. М., родена на *.**.****г. в ****, в която е положен италиански
визов стикер с № *********, да се върне на подсъдимата М. М., след
надлежно удостоверяване върху визовия стикер, че е невалиден.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваната присъда. Прави се искане да се приеме,
2
че деянието по чл.316, вр.с чл.308, ал.2, в.с ал.1 от НК представлява
маловажен случай и на това основание следва да се преквалифицира като по
чл.316, вр.с чл.308, ал.4, т.2 НК, след което да се приложи разпоредбата на
чл.78а НК, като подсъдимата се освободи от наказателна отговорност и да й
бъде наложено административно наказание глоба. Алтернативно се пледира
наложеното наказание за това престъпление да бъде намалено от 10 месеца на
3 месеца лишаване от свобода. Прави се искане да се намали размера на
определеното общо наказание при условията на чл.23, ал.1 от НК да се
намали от 10 на 3 месеца лишаване от свобода, с приложение на чл.66, ал.1 от
НК.
Участващият по делото прокурор пледира за правилност и
обоснованост на обжалваната присъда и на това основание се иска въззивната
инстанция да я потвърди изцяло.
Въззивницата- подсъдима участва в съдебното заседание, чрез
служебно назначен защитник на първата инстанция адв.К. А., чрез която
поддържа жалбата по изложените съображения. Пледира се за
преквалифициране на деянието по чл.316, ал.1, вр.с чл.308, ал.2, в.с ал.1 от
НК в такова по чл.316, вр.с чл.308, ал.4, т.2 НК, след което да се приложи
разпоредбата на чл.78а НК. Алтернативно се иска намаляване размера на
наложеното наказание за престъпление по чл.316 от НК.
Въззивната инстанция след като обсъди доводите в жалбата,
становищата на защитника на подсъдимата и на прокурора, съгласно
правомощията си на основание чл.313 и чл.314 от НПК извърши цялостна
служебна проверка на обжалваното решение намери следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок по чл.319
ал.1 и чл.320, ал.5 от НПК и от лице имащо интерес и право на жалба.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Приетата от районният съд фактическа обстановка е правилна,
обоснована и се подкрепя напълно от събраните по делото доказателства.
По несъмнен начин е установено, че подсъдимата М. М. е родена на
*.**.****г.в гр. ***********, ******* ******** ****, с постоянен адрес
гр.******, иранска гражданка.
Подсъдимата, заедно с майка си и брат си се установили в Република
Турция от където решили да отидат в Република Италия. Тъй като не
3
разполагала с виза за влизане в Италия решила да се снабди с неистинска
такава. За целта предала задграничния си паспорт № *********, издаден на
**.**.****г., валиден до **.**.****г. на неустановено по делото лице, който
срещу заплащане поставил в паспорта неистински визов стикер №
*********, издаден на името на М. М., на който бил предаден вид , че е
издаден на **.**.****г. от надлежните органи на Република Италия. Близките
на подсъдимата също се снабдили с неистински визови стикери, поставени на
задграничните им паспорти.
Подсъдимата и нейните майка и брат отпътували с автобус от Турция,
през България за Италия на **.**.****г.. След като преминали успешно през
турския гранично- пропускателен пункт в 2,30часа на
**.**.****г.пристигнали на ГКПП-Лесово, на трасе "Входящи леки
автомобили и автобуси", с цел влизане в България. В хода на извършената
проверка на документи за самоличност на пътниците в автобуса св. Г. К.-
****** ******** в ГКПП- Лесово към ГПУ- Елхово извършил проверка на
представения от подсъдимата задграничен паспорт. Същия установил,че
приложения към задграничния й паспорт винетен стикер № ********* е
неистински.
От изготвената на досъдебното производство техническа експертиза от
вещото лице Николай Грозев е видно, че винетен стикер /разрешение за
пребиваване/ с № *********, издаден на името на М. М. е изцяло неистински
документ. Същия не е изготвен на оригинална бланка, основните защити и
реквизити, заложени при производството и отпечатването липсват или са
имитирани.
От справката за съдимост е видно, че подсъдимата не е осъждана в
България.
За да приеме за установена горната фактическа обстановка районният
съд правилно и обосновано е кредитирал обясненията на подсъдимата, дадени
в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения
материал чрез прочитане на основание чл.279, ал.2, вр.с ал.1, т.1 от НПК.
Частичните самопризнания напълно кореспондират с останалите събрани
доказателства, показанията на св.К., заключението на съдебнотехническата
експертиза, показанията на вещото лице Грозев, както и от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
4
материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Районният съд е
направил анализ на събраните доказателства и поради липса на оспорване в
тази насока е ненужно да се преповтаря.
На основание горната фактическа обстановка първоинстанционният съд
е направил правилен правен извод като е приел, че подсъдимата е
осъществила с деянието си от обективна и субективна страна престъпният
състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на **.**.**** година, около 2,30часа в
района на ГКПП- Лесово, обл.Ямбол, влязла през границата на страната от
Република Турция в Република България, без разрешение от надлежните
органи на властта.
От обективна страна подсъдимата е извършила фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол.
Подсъдимата не е имала необходимата виза, удостоверяваща правото й за
влизане в страната ни, както с оглед нейното гражданство, така и държавата,
от която идва - Република Турция. Действащият граничен режим и ред в
Република България, изискват преминаване през определени места –ГКПП
със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е
липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в
показанията на св.К.. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си
подсъдимата е нарушила установения в страната режим и ред за преминаване
на държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна
форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК- "без разрешение на надлежните органи
на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено,
предвид на това, че подсъдимата е успяла да премине държавната граница.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно,
при пряк умисъл, като подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер
на извършеното, предвиждала е неговите последици и целяла тяхното
настъпване. Предприемайки влизане на страната, чрез използване на
неистински винетен стикер била наясно с липсата на изискуемото разрешение
за влизане в Република България и в друга държава от ЕС, както и с
установения пропускателен граничен контрол при преминаване на
държавната ни граница. Освен това съзнавала, че ще влезе в страната ни без
знанието на граничните власти, следователно в съзнанието й е била
5
формирана представата за противоправния характер на деянието и за
неговите общественоопасни последици, които е предвиждала, а от волева
страна пряко е целяла и искала тяхното настъпване, за да реализира крайната
си цел достигане в Италия.
Първоинстанционният съд е направил правилен правен извод като е
приел, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна и
престъпният състав на чл. 316, вр.с чл.308, ал.2, вр.с ал.1 от НК, тъй като на
**.**.****г., около 2,30часа в района на ГКПП -Лесово, обл.Ямбол, трасе
"Входящи автомобили и автобуси" съзнателно се ползвала пред длъжностно
лице - Г. А. К. - ****** ******** на ГКПП- Лесово при ГПУ- Елхово при
Регионални дирекция "Гранична полиция"- Елхово, от неистински официален
документ - италиански визов стикер с № *********, издаден на името на М.
М., родена на *.**.****г., на който е бил придаден вид , че е издаден на
**.**.****г.от надлежните органи на Република Италия, положен в ирански
задграничен паспорт № *********, издаден на **.**.****г., валиден до
**.**.****г. на името на М. М., родена на *.**.****г. в **** , гражданка на
**** , като от нея не може да се търси наказателна отговорност за самото му
съставяне и предмет на деянието е визов стикер.
Престъплението по чл.316 НК е формално и се счита за осъществено при
установяване на ползване на документ, който може да се счита за опорочен от
гледна точка на автентичност и истинност на изявленията в него. Деянието е
довършено когато лицето на което се представя узнае за него, без значение
дали то е било заблудено или не относно автентичността и съдържанието на
документа.
По делото не е спорно, че процесния документ- визов стикер
удостоверяващ право на пребиваване в Италия има характер на официален
документ по смисъла на чл.93, т.5 НК, тъй като се издава по установен ред и
форма от длъжностно лице в кръга на службата му. На документа е придаден
вид, че изхожда от надлежен орган в Република Италия и че е и издаден на
**.**.****г. От заключението на техническата експертиза е видно, че
винетния стикер е неистински, което се кредитира напълно от съда, поради
което не остава никакво съмнение, че същия наред с качество си на
официален документ е и „неистински” по смисъла на чл.93, т.6 НК.
Следователно обективният признак от състава на посочената разпоредба
6
е налице, тъй като визовия стикер предмет на обвинението е официален
документ и същия не е автентичен, тъй като не изхожда от лице, което в
кръга на правомощията си следва да го състави, т.е. от надлежен орган на
Република Италия.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 316 НК се изразява в
„ползването” на опорочения документ. По делото е установено по безспорен и
несъмнен начин, че на **.**.****г.лично е представила неистинския винетен
стикер, положен на задграничния й паспорт, пред св.К., в качеството му на
служител на ГПУ-Елхово, за да удостовери правото си да влезе в страната ни,
каквото не е имала.
Правилно е ангажирала отговорността на подсъдимата за ползване на
документа, а не за неговото съставяне. В Решение № 429 от 31.05.2005 г. по
н. д. № 904/2004 г., I н. о. на ВКС, е прието, че престъпният състав на чл. 316
НК е субсидиарен, защото същият е приложим само когато отговорността на
ползвателя не може да се реализира за самото съставяне на документите. В
конкретния случай не са налични никакви доказателства, че именно
подсъдимата лично или посредствено е съставила документа, поради което и
правилно обвинението спрямо същата се е ограничило само до престъпното
им ползване.
От субективна страна подсъдимата е извършила деянието виновно в
условията на пряк умисъл. От характера на самото престъпление следва да се
изходи, че същата безспорно е съзнавала, че процесния документ е
неистински и че нейната цел е била да ги представи пред съответното
длъжностно лице за да влезе в страната ни, каквото право тя не притежава.
Съдът не споделя становището на защитника на подсъдимата, че
представянето на неистинския винетен стикер е с изключително ниска степен
на обществена опасност, тъй като не са настъпили вредни последици и на
това основание се иска неговото преквалифициране по чл.316, вр.с чл.308,
ал.4, т.2 НК, след което да се приложи разпоредбата на чл.78, НК.
Извършеното от подсъдимата престъпление е формално на "просто"
извършване, поради което от същото не биха могли да настъпят вреди, но от
това не следва, че същото е с ниска степен на обществена опасност. С оглед
настоящата обстановка в страната ни и Европа и мигранския натиск съдът не
счита, че извършеното от подсъдимата престъпление следва да се
7
квалифицира като маловажен случай. Още повече, че дори и деянието да се
преквалифицира като по- леко такова разпоредбата на чл.78а НК е
неприложима с оглед законовата й забрана за прилагане при наличие на
множество престъпления, какъвто е настоящия казус. Подсъдимата наред с
престъплението по чл.316 НК е извършила в условията на реална съвкупност
и престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Относно наказанията за извършеното престъпление по чл.279, ал.1
от НК:
Решаващият съд правилно е приел, че на подсъдимата следва да й
бъдат наложени наказания при превес на смегчаващите вината обстоятелства,
поради което определените две кумулативни наказания лишаване от свобода
и глоба в техния минимум са справедливи и съответни на степента на
обществената опасност на деянието и на личността на извършителя.
Наказания три месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 100лв.
напълно съответстват на степента на обществената опасност на деянието и на
личността му и със същите биха се постигнали целите на наказателната
репресия.
Правилно е приложен института на условното осъждане, тъй като за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото
лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание
лишаване от свобода.
В случайя не са налице условията за прилагане на разпоредбата на
чл.279 ал.5 НК, тъй като подсъдимата не е влязла в страната ни за да се
ползва от правото си на убежище съгласно Конституцията.
Относно наказанието за престъплението по чл. чл.316, вр.с чл.308, ал.2,
вр.с ал.1 НК:
За това престъпление съдът също е приел, че е налице превес на
смегчаващите вината обстоятелства и е определил на подсъдимата наказание
към минимума предвиден в разпоредбата на чл. 308, ал.2 от НК. Наложеното
наказание 10 месеца лишаване от свобода е справедливо и съответно както на
степента на обществената опасност на извършеното деяние както и на
личността на подсъдимата. Същата е млад човек с чисто съдебно минало и с
8
критично отношение към извършеното. На това основание наказание
наложеното наказание е справедливо и съответно на извършеното деяние и
като такова следва да бъде потвърдено. По изложените съображения съдът
намира искането на защитника на подсъдимата за намаляване размера на
наказанието до абсолютния минимум от 3 месеца за неоснователно, тъй като
това би било неоснователно снизхождение към извършителя и несъответно на
извършеното деяние.
Правилно е приложен института на условното осъждане, тъй като за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото
лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание
лишаване от свобода.
Законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК, тъй
като и двете деяния са извършени от подсъдимата в условията на реална
съвкупност, преди да има постановена и влязла в сила присъда за което и да
било от тях. Прилагайки посочената разпоредба е определено общо наказание
в размер на най- тежкото от тях, а именно 10 месеца лишаване от свобода.
По отношение на общото наказание съдът споделя изводите на първата
инстанция, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода. На това основание определения
на основание чл.66, ал.1 от НК изпитателен срок в размер на три години,
считано от влизане на присъдата в сила е справедлив и със същия биха се
постигнали целите на наказанието визирани в чл.36 НК.
Законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл.23, ал.3 от НК като
към общото наказание лишаване от свобода е присъединено наказанието
глоба в размер на 100лв.
С оглед признаването на подсъдимата за виновна правилно съдът е
приложел разпоредбата на чл.189, ал.3 от НК и е осъдил същата да заплати
всички направени разноски на досъдебното и съдебното производство, с
изключение на заплатеното възнаграждение на преводача , което остава за
сметка на органа който го е направил.
По изложените по- горе съображения въззивният съд в настоящия състав
счита, че присъдата следва да бъде потвърдена като правилна,
9
законосъобразна и обоснована.
В предвид горното и на основание чл.338 от НПК Окръжен съд- Ямбол,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 70/15.09.2022г.постановена по нохд №
20222310200300 по описа на РС- Елхово.
Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10