Определение по дело №2105/2014 на Районен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

 

гр. Варна 15.05.2014г.

 

          Варненски районен съд – тридесет и седми  състав в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и четиринадесета  година в състав

 

                                                                                        ПРЕДСЕДЕТЕЛ:  Пл. Караниколов

 

 

           Разгледа НОХД №2105 по описа на Варненски районен съд за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по повод внесен във ВРС обвинителен акт от РП Варна срещу подс. С.Й.В.  за престъплeние по чл.202 ал.2 т.1 във вр. с чл.201 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК и по  чл.220 ал.1 във вр. С чл.26 ал.1 от НК.

 

            Съдът след като се запозна с материалите по делото намира, че при изготвянето обвинителния акт е допуснато съществено процесуално нарушение, като същото е допуснато и в хода на досъдебното производство.

 

          ДП 146//2010г. по описа на ОД на МВР-Варна е образувано срещу Виновното лице за престъпление по чл.201 от НК, като в качеството на обвиняема за извършени престъпления по  чл.202 ал.2т.1 вр.чл.201 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК и чл.220 ал.1вр.чл.26 ал.1   от НК е привлечена С.Й.В.. .

       Търговско дружество МДЦ „Кооператор"ООД - Варна било учредено с договор от 25.02.2000г. между „Турмедико" АД -гр.София и ОС на ТПК - гр. Варна. Същото било вписано по фирмено дело с решение от 17.03.2000 г. на ОС-Варна, с капитал на дружеството в размер на 56 900 лева. На 09.10.2000 г. С.Й.В. била назначена за управител на МДЦ „Кооператор" ООД - гр. Варна по силата на договор за възлагане на управление, влязъл в законна сила на 01.01.2001 год. На 28.12.2002 г. бил подписан нов договор за управление на дружеството, в сила от 01.01.2003 год. На 12.03.2009 г., председателят на ОС на ТПК -София, издал Заповед № 18/2009 г. за извършване на финансова инспекция на МДЦ "Кооператор" - ООД - Варна, във връзка с дейността на В. по управление и разпореждане с имуществото на дружеството.  В хода на финансовата инспекция, били констатирани нарушения и неизпълнение на договор за възлагане на управлението на МДЦ "Кооператор" - ООД - Варна от страна на В.. Същите били свързани с изплащане на собствено трудово възнаграждения като терапевт, със завишен размер, сключване на договор за правна помощ и изплащане на възнаграждение на сина и-св. й.с., изплащане на суми за дарения на храм в с.Баново, обл.Варненска и сключване на договори с търговски дружества за извършване на услуги и СМР, които не са били реализирани частично или изцяло, както следва: с „Клийн консулт" ЕООД - гр. Варна за почистващи услуги; ЕТ „Комфорт-Н" - гр. Варна за извършени СМР, дърводелски услуги и обзавеждане; с „Тидман" ЕООД - гр. Варна за СМР; със „Стройинвест АГ" ООД - гр. Варна за извършени СМР; с ЕТ „Кастеф" - гр. Варна за изработка на визитки, рекламни материали, кочани с рецепти и отчети /медицински формуляри/; с „Катрин комерс" ЕООД - гр. Варна за доставка на материали; с „Жуст 2001" ДЗЗД - гр. Варна за компютърно обучение на персонал; сключени застраховки живот със ЗАД „Булстрад живот" - гр. София.Съзнателно сключила неизгодни сделки  - дарение на православен храм  гр.Суворово, обл.Варна, със ЗАД „Булстрад живот“ гр.София, православен храм с.Баново, обл.Варна,  с Йово Богданов Стефанов.

Горепосочените нарушения били извършени от В., през периода от 20.02.2006 год. до 30.12.2008 г. и 19.04.2006 г. – 28.05.2007 г. След приключване на финансовата инспекция на В. бил съставен Акт за начет №9100158/25.05.2009 г., който не и  е бил връчен поради отказ от нейна страна.           На 09.04.2009 г. , по силата на решение на общо събрание на съдружниците  в МДЦ "Кооператор" - ООД – Варна, В. била освободена от длъжност управител.

        Съдът констатира, че в хода на ДП са били събрани противоречиви доказателства, като в първата група са показанията на представляващи търговците, с които подсъдимата  е била в договорни отношения, представените договори и фактури, а във втората група са показанията на лекарите и други служители, работещи в сградата, ползвана от  „Амбулатория – МДЦ за специализирана извънболнична помощ Кооператор”-ООД/ в това число показанията на свидетелите Софтова-Златарова, А-Стоянова, Златкова- Николова, Димитров, Атанасова и др./, съгласно които не всички услуги, СМР и др., особено  изготвянето на рекламни материали и брошури, за които са били представени писмени доказателства-договори и фактури, реално са били извършени, като втората група гласни доказателства изобщо не са коментирани в постановлението.В този смисъл не става ясно кои доказателства прокурорът кредитира и кои не и какви са неговите мотиви да даде вяра на едни и да отхвърли други събрани по делото доказателства. Липсата на анализ на доказателствата, събрани в хода на ДП, особено когато те са противоречиви и на конкретни мотиви, води до необоснованост на постановлението за прекратяване на наказателното производство и лишава и съда от възможност да прецени каква е била действителната воля на прокурора и дали неговите правни изводи са законосъобразни..

          Схематично е посочено, че са назначени множество съдебно-счетоводни и технически експертизи, без да е ясно какви са били заключенията на вещите лица, кредитира ли ги прокурора и ако не- защо не ги кредитира.Отразено е единствено заключение на последната комплексна експертиза, но видно от постановлението за прекратяване на наказателното производство, в същото е отразено, че наличието на изгодност или не на сделките не може да бъде категорично установено, предвид липсата на достатъчно документация, която да доведе до подобен извод.Във връзка с така отразеното заключение съдът счита, че не е ясно въз основа на какви доказателства е формирано становището на представителя на ВРП.

         Съдът счита, че следва да посочи и факта, че стойността на присвоените от подсъдимата В. . парични суми възлиза на 196 913, 94 лева, които покриват критерия за „особено големи размери”, тъй като са многократно над размера на 140 пъти установената в страната минимална работна заплата към момента на извършване на процесното престъпление. Изцяло в същия смисъл е и константната практика на ВКС на РБ, а именно Тълкувателно решение №1/30.10.1998 г. по тълк. дело № 1/98 г. на ОСНК на ВКС на РБ, според което  при определяне квалифициращите признаци “големи размери” и “особено големи размери” за различните видове престъпления, ако друго не е посочено в закона критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението, което надхвърля 70, съответно 140 пъти установената в страната минимална работна заплата. Съобразно Постановление №8 на МС от 20.01.2006 г. за определяне на нов размер на МРЗ за страната, считано от 01.01.2006 г. размерът на МРЗ за страната възлиза на 160 лв.  Съобразно Постановление №324 на МС от 06.12.2006 г. за определяне на нов размер на МРЗ за страната, считано от 01.01.2007 г. размерът на МРЗ за страната възлиза на 180 лв.  Съобразно Постановление №1 на МС от 11.01.2008 г. за определяне на нов размер на МРЗ за страната, считано от 01.01.2008 г. размерът на МРЗ за страната възлиза на  220 лв.    Налага се категоричният извод, че размерът на присвоената сума многократно надхвърля установените критерии за понятието “особено големи размери”.

        Деянието представлява и „особено тежък случай” по смисъла на чл.93, т.8 от НК, с оглед настъпилите вредни последици и другите отегчаващи обстоятелства – изключително високия размер на присвоените пари, които многократно надвишават установените размери, квалифициращи деянието като присвояване в “особено големи размери”. Съгласно ППВС №9/1975г. при квалифициране на престъпленията като такива, извършени при условията на „особено тежък случай” трябва да се има пред вид преди всичко паричната равностойност на предмета на присвояването.

       На следващо място, при преценка наличието на „особено тежък случай”, съдът отчете и начина на извършване на престъплението , а именно предварително планирано, подготвяно и добре обмислено.

     Тези обстоятелства разкриват изключително високата степен на обществена опасност на деянието и обосновават изключителната тежест на случая. Според съдебната практика на ВКС, споделяна и от настоящия състав /Решение №1/15.01.2009г., по к.н.д.№714/2008г., І н.о./, особено тежкият случай може да е налице не само когато и деянието и дееца се отличават с изключително висока обществена опасност. Достатъчно е такава да е обществената опасност само на деянието или само на дееца.

 

          Така описаното процесуално нарушение не би могло да бъде отстранено в хода на съдебното произовдство.

 

            След извършване на съответните действия по отстраняване на допуснатото нарушение, РП Варна следва да внесе обвинителен акт отговарящ на изискванията на НПК.

 

            На основание изложеното и чл. 249, ал. 2 т.2 от НПК

 

 

 

 

                                                  Р А З П О Р Е Д И Х :

 

 

            Прекратявам съдебното производство по НОХД № 2105 по описа на ВРС за 2014 г. Тридесет и седми  състав.

            Разпореждането  подлежи на обжалване или протест в четиринадесет дневен срок пред ВОС.

            Препис от разпореждането да се изпрати на РП Варна  и обвиняемата – С.Й.В..

 

            Делото да се върне на РП Варна за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.

 

 

 

                                                                                        Районен съдия:...........................