Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 16.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА
гр.дело № 7292 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл.280, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.36, ал.1, вр.ал.4,
вр.чл.26, ал.2 ЗА с цена на иска 24324,00 лв. и чл.92 ЗЗД цена на иска 3000 лв.
Производството по делото е образувано по
подадена искова молба от П.Д.К., ЕГН**********,***, ***против Р.П.В., ЕГН**********,***,
в която твърди, че по силата на сключен договор за правна помощ и съдействие от
04.04.2014г., между ищцата от една страна като адвокат и Р.П.В., действащ със
съгласието на баща си П.Г., като доверител, тя се задължила да извърши всички
правно допустими действия за защита на правата и интересите на ответника, свързани с нанесените му
имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от ПТП,
настъпило на 22.03.2014 г., при което са му причинени телесни повреди, а той от
своя страна се задължил да й заплати възнаграждение в размер на 30 % от
окончателната сума, която ще получи като обезщетение и лихва за причинените му
вреди. Твърди, че се задължила да изпълни поръчката лично и изцяло с нейни
средства, като плащала всички необходими разноски /такси за преписи, разходи и
възнаграждение за колеги, с които си сътрудничила, пътни разноски във връзка с
водене на наказателното дело и гражданското дело, както и за проведените срещи,
всички в района на местожитество на доверителите, множество телефонни разговори
и др./. Твърди, че направените от нея разноски за защита на интересите на
доверителя се включват в договореното възнаграждение от 30% и са изцяло за
сметка на ищцата. Твърди, че в сключеният договор е уговорена и неустойка в
размер на 3 000лв. В т.V. 16 от договора е договорено, че неустойката се дължи
независимо от договореното в т. 3 възнаграждение. Твърди, че в изпълнение на
поетите от нея задължения, ответника бил представляван по наказателното
производство от ***, със съгласие на доверителя, но възнаграждението му се
заплаща от ищцата, като всички действия се обсъждали и решавали с нея и се
съобразявали с исканията му в рамките на закона. Твърди, че на 09.01.2015 г.
наказателното производство приключило с присъда. Твърди, че още на 21.01.2015 г. била заведена искова
молба пред СГС, с която се претендира З. "Д.з. АД, правоприемник на ***да
бъде осъден да заплати обезщетения, съответно в размер на 150 000лв.,
представляващи частичен иск от сумата от 350 000 за причинените на ответника
неимуществени вреди, както и обезщетение за претърпените във тази връзка
имуществени вреди в размер на 1080 лв.
ведно със законната лихва върху всяка една от сумите от датата на
увреждането до тяхното окончателно плащане. Твърди, че е образувано гр.д. №
906/2015 г., I г.о., 14 състав по описа
на СГС. Твърди, че на 26.06.2015 г. на ищцата било връчено съобщение от СГС за
насрочване на делото. Твърди, че секретарката в кантората на ищцата, веднага е уведомила по телефона
за датата на съдебно заседание, ако ответника желае да присъства и за
допуснатия свидетел, който трябва да осигурят за делото и с показанията на
който ще установяват търпените неимуществени вреди. Твърди, че първото съдебно
заседание по делото било на 02.11.2015 г., след което делото беше обявено за
решаване, като по делото на 13.11.2015г. е депозирана и писмена защита. Твърди,
че на 18.01.2016 г. е постановено Решение, с което З. "Д.з. АД,
правоприемник на ***е осъдена да заплати в полза на Р. ***В., действащ със
съгласието на законният си представител П.В.Г. сумата от 80 000 лв. (осемдесет
хиляди лева), представляващи обезщетение за причинени по повод възникнало на
22.03.2014г. ПТП неимуществени вреди, както и сумата от 1080 лв. представляваща
обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху всяка една от сумите от датата на 22.03.2014г. до окончателното изплащане
на вземането. Твърди, че постановеното Решението е обжалвано с Въззивна жалба,
депозирана на 18.02.2016 г., като в процеса на администриране на делото към
горестоящия съд на 29.03.2015 г., ищцата получила уведомление от Р.П.В., с
което считано от датата на уведомление се прекратява сключеният договор за
правна помощ и съдействие и от тази дата ищцата е спряла да изпълнява
задълженията си по договора. Твърди, че след проведените многократни разговори
с ответника, същия отказва да заплати на ищцата дължимите суми по договора от
04,04.2014 г., вкл. и дължимата неустойка. Твърди, че интересите му през цялото
време са защитавани компетентно, грижливо, добросъвестно, изцяло в негова
полза. Твърди, че през времето на действие на договора е положила дължимата
грижа и е извършила всички необходими действия в изпълнение на поръчката.
Твърди, че е оведомявала точно клиента за хода на делото. Твърди, че е
налице изпълнение на договора от страна
на ищцата- заведено е дело пред СГС, всички призовки и съобщения се изпращат до
нея, разменени са книжата по делото. Твърди, че въпреки, че тя добросъвестно е
изпълнила задълженията си по сключения договор е налице пълно неизпълнение на
задълженията на Р.В.. Счита, че в случая са налице валидни облигационни
отношения, произтичащи от договора за правна помощ и съдействие от 04.04.2016
г., който по съществото си е договор за поръчка. Излага съображения, че в
разпоредбата на чл.280 от ЗЗД, е посочено че предмета на договора за поръчка се
свежда до извършване на фактически и правни действия, свързани с осигуряване
заплащането на застрахователно обезщетение за причинените на ответника вреди от
застрахователно събитие - причинени телесни повреди на Р.П.В., при ПТП
настъпило на 22.03.2014 г. Твърди, че с посочения договор за правна защита и
съдействие страните са уговорили заплащане на възнаграждение по смисъла на
чл.286 от ЗЗД. Договора е сключен в качеството на ищцата на адвокат. Съгласно чл.36 ал.1 от Закона за
адвокатурата, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд като същото
може да се уговори в абсолютна сума или процент върху определен материален
интерес с оглед изхода на делото.Твърди, че в конкретния случай
възнаграждението е определено при условията на чл.36 ал.4 от ЗА в размер на 30
% от полученото от ответника застрахователно обезщетение, което законът
допуска. Твърди, че този договор е прекратен поради оттегляне на поръчката,
каквато възможност е изрично предвидена в него и в чл.26 ал.1 от ЗА. Счита, че
съгласно разпоредбата на чл.288 ал.1 от ЗЗД и чл.11 от сключения договор
обстоятелството, че ответника е оттеглил поръчката не го освобождава от
задължението да заплати уговореното възнаграждение, като в случая е приложима
нормата на чл.26 ал.2 от ЗА според която при неоснователно оттегляне на
пълномощията адвокатът има право на възнаграждение в пълен размер.Сочи в тази
връзка Решение №1171 по гр.д. №3886/2013
г., по описа на 8 състав на Софийски апелативен съд, по напълно аналогичен
случай. Моли, да бъде осъден ответника Р.П.В., действащ със съгласието на баща
си П.В.Г., както следва: 1/ за сумата от 24 324 лева, представляваща
възнаграждение по договора за правна помощ и съдействие от 04.04.2014 г. ведно
със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане;2/ за сумата от 3000 лева, представляваща неустойка по
смисъла на чл.16 от договора за правна помощ и съдействие от 04.04.2014 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.Претендира направените по делото разноски.
В законовия срок по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, в който твърди, че Договорът за правна помощ и съдействие е изменен устно в
частта относно дължимото адвокатско възнаграждение. Твърди, че след като адв. К.
се е запознала с тежкото материално състояние на пострадалия при ПТП Р.П.В.,
страните са се съгласили, че адв. К. ще представлява пострадалия безплатно и че
няма да й се дължи адв. възнаграждение в размер на 30 % от получената като
обезщетение сума. Твърди, че пред съда са представени декларации и видно от
приложеното по делото съдебно Решение по гр.д. 906/15 СГС 1-14 с-в. на адв. К.,
е присъдено адв. възнаграждение в размер на 3149,95 лв. на основание чл. 38 от
Закона за адвокатурата, уреждащ оказването на безплатна адв. помощ и
съдействие. Счита, че адв. възнаграждение възмездява реално извършена работа, а
предявяването на настоящия иск, при положение, че адв. хонорар е присъден при
условията на безплатно адв.съдействие, ще доведе до недобросъвестно извличане
на имотна облага. Твърди, че за една и съща работа ищецът претендира заплащане
на две възнаграждения - договореното по чл. 3 от процесния договор в размер на
20% от обезщетението, при положение, че вече му е присъдено такова в размер на
3149.95 лв. на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата. В условията на
евентуалност, оспорва П.В.Г. и/или Р.П.В. да са подписвали приложения към исковата молба
Договор за правна помощ и съдействие от 04.04.2014 г. в ***. В този смисъл
твърди, че договорът е нищожен поради липса на съгласие на осн. чл 26, ал. 1
ЗЗД. Евентуално твърди, че договорът е нищожен, тъй като накърнява добрите
нрави. Излага съображения, че константната практика на ВКС приема, че договор,
с който адвокатско възнаграждение е уговорено в размер 25 % от получено
обезщетение за неимуществени вреди, противоречи на добрите нрави. На още по-голямо
основание уговорено адв. възнаграждение в размер на 30 % противоречи на добрите
нрави и поражда нищожност на договора. В условията на евентуалност твърди, че и
Р.П.В., и П.В.Г., са неграмотни и не са разбирали съдържанието на Договора за
правна защита и съдействие, поради което същият е нищожен поради липса на
съгласие. Оспорва подписът положен на стр. 3 от договора срещу полето
„Довереник", да е положен от адв. П.К., което е основание за нищожност на
договора поради липса на съгласие. Твърди на осн. чл. 26, ал.1, че Договорът за
правна помощ и съдействие е нищожен поради противоречие със закона в чл. 8,
предл. последно, а именно „довереникът има право след завеждане на претенцията
пред съда да направи отказ от иск в случай, че доверителят оттегли пълномощните
си от довереника", както и в чл. 10 от права и задължения на доверителя-
„да подпише необходимите адвокатски пълномощни !...!, като договореното
възнаграждение по адвокатските пълномощни, независимо дали е посочено като
платено или дължимо, не ограничава договореното плащане по чл. 3 от настоящия
договор". Твърди, че на практика се възпрепятства възможността за
предоговаряне на условията по договора и неговото изменение и се поражда
възможност за многократно претендиране на възнаграждения във връзка с
представителството на пострадалия при ПТП Р.П.В.. Счита клаузата и за нищожна,
тъй като накърнява добрите нрави. Твърди, че Договорът за правна помощ и
съдействие е нищожен поради заобикаляне на закона. При условията на
евентуалност, твърди, че не са настъпили основанията за изискуемост на
задължението за заплащане на уговореното възнаграждение. В чл. 3 от договора е
посочено, че доверителят ще заплати на довереника възнаграждение в размер на 30
% от сумата, получена от доверителя като обезщетение и лихви за нанесените
имуществени и неимуществени вреди в случай, че бъде постигнато извънсъдебно
споразумение със застрахователя и 30 % процента от сумата, получена от
доверителя като обезщетение и лихви за нанесените му имуществени и
неимуществени вреди в случай, че обезщетението бъде постигнато по съдебен ред.
Твърди, че посоченото Решение по гр.д. №906/2015 г. по описа на СГС 1-14 състав
е обжалвано изцяло от З. „Д.з." АД и на ищеца не е изплащана никаква сума,
тъй като в никоя своя част Решението не е влязло в законна сила. Не е издаван
изпълнителен лист в полза на пострадалия Р.П.В. за суми по Решението, същият не
е получавал никакви суми, представляващи обезщетение за нанесени имуществени и
неимуществени вреди вследствие претърпяно ПТП. Твърди, че освен всичко
гореизложено, така опредленият в Договора размер на възнаграждението надвишава
в пъти обичайно договаряните адв. хонорари по сходни казуси, т.е. - дори и при
допустимост на резултативното му договаряне, винаги следва
да се преценява
с оглед обема
и правната сложност
на извършената от довереника работа. Твърди, че в случая насрещните
престации на страните по договора са неравностойни. Счита, че по делото липсват
доказателства, удостоверяващи, че ищцата е изпълнила задължението си по
процесния договор и че не е възникнало правото да получи възнаграждение - не се
дължи адв. възнаграждение, тъй като адв.К. не
е осъществявала
процесуално представителство нито в гражданското, нито в наказателното производство, образувано във връзка с настъпилото ПТП.
Счита така определеният в договора размер на наустойките в чл. 16 от Договора
за прекомерен. Твърди, че не са настъпили основанията за изискуемост и
ликвидност на неустойката. Оспорва твърдението в исковата молба, че е отказвал
да заплати суми, тъй като липсват приложени доказателства за това, че е бил
канен да заплати дължими суми към ищцата. Възразява срещу размера на
претендираното адв. възнаграждение по настоящото дело. Оспорва твърдението в исковата молба, че ответникът е бил
информиран за предявяването на иска пред СГС, хода на делото, решението по
него. Още повече, че същият е неграмотен и дори да види писмените документи,
той не разбира съдържанието им. Претендира направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от Договор за
правна помощ и съдействие от 04.04.2014г. Р.П.В., действащ лично и със
съгласието на неговия баща П.В.Г. в качеството си на доверител е възложил на
адв.П.К. се е задължила да извърши всички правно допустими действия /примерно
посочени с оглед конкретна преценка: водене и участие в наказателни и
граждански дела, снабдяване и представяне на документи, справки преговори за
сключване на споразумения, представителство пред надлежни институции и лица и
др./ за защита на личните интереси на доверителите, свързани с нанесените им
имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от ПТП,
настъпило на 22.03.2014г., прикоето са причинени телесни повреди на Р.П.В..
Довереникът се задължава да изпълни поръчката от името на доверителя и за
негова сметка. Съгласно чл.3 Доверителят ще заплати на довереника
възнаграждение в размер на 30 % от сумата, получена от доверителя като
обезщетевие и лихви за нанесените имуществени и неимуществени вреди в случай,
че бъде постигнато извънсъдебно споразумение със застрахователя и 30 % от
сумата, получена от доверителя като обезщетение и лихви за нанесените му
имуществени и неимуществени вреди в случай, че обезщетението бъде постигнато по
съдебен ред. Съгл.чл.4 Довереникът се задължава да изпълни поръчката в защита
на интересите на доверителя лично и със свои средства. Чл.8 Довереникът има има
следните права: …при точно изпълнение на поръчката да получи договореното в
чл.3 възнаграждение, да преупълномощава трети лица или адвокати с правата си по
настоящия договор за ивършване на конкретни съдебни и извънсъдебни действия,
довереникът има право след завеждане на претенцията пред съда, да направи отказ
от иск в случай, че доверителят оттегли пълномощните си от довереника или с
действията си, препятства изпълнението на настоящия договор. Съгласно чл.10,
който е в раздел Права и задължения на доверителя, да издаде всички необходими
пълномощни на името на довереника във връзка с изпълнение на настоящия договор,
като предостави на довереника право да преупълномощава със своите права и други
адвокати по свой избор. Да подпише необходимите адвокатски пълномощни за
процесуално представителство по граждански и наказателни дела или други,
необходими във връзка с изпълнение на поръчката, като договореното възнаграждение
по адвокатските пълномощни, независимо дали е посочено като платено или
дължимо, не ограничава договореното плащане по чл.3 от настоящия договор. Чл.11
да заплати определеното в т.3 от настоящия договор възнаграждение. Възнаграждение
се дължи при получаване на обезщетенията, независимо дали същото е получено по
съдебен ред или по споразумение. Възнаграждението се дължи независимо от
договорено и посочено такова в пълномощни по дела. Възнаграждението се дължи и
в случаите, в които доверителят направи оттегляне или отказ от иск и/или
извънсъдебно споразумение със застрахователя, след завеждане на претенцията,
пред съд или застраховател, отдоверезгика в изпълнение на поетите от същия
задължения по настоящия договор.Чл.15 Довереникът извършва със свои средства
всички необходими разноски за изпълнение на договора, като такси,
възнаграждения на вещи лица, експертизи, хонорари, командировъчни, разходи за
пътуване и всякакви други. Разноските се възстановяват от доверителя само в
случаите когато са присъдени извън обезщетението. Окончателни такси и разноски
по дела се заплащат от довереника след точно изпълнение на задълженията по чл.
3 от настоящия договор. Съгласно чл.16 При оттегляне на поръчката доверителят
дължи неустойка в размер на 3 000лв. Неустойката се дължи независимо от
договореното в т.3 от настоящия договор възнаграждение във връзка с изпълнение
на задълженията от страна на довереника.Всички разходи безусловно се
възстановяват и в случай, че доверителят не е заплатил договореното плащане в чл.3
от настоящия договор, като стойността на направените разходи представлява
договорена неустойка в полза на довереника.
Договора за правна помощ
и съдействие от 04.04.2014г. е оспорен от ответника по делото с твърдение, че
същия не е автентичен- че подписите, положени в него за Р.В., П.В. и П.К., не
са положени от лицата, сочени като техни автори. Открито е производство по
чл.193, ал.1 ГПК и е допусната съдебно-графическа експертиза, чието заключение,
съдът възприема като обективно, обосновано, безпристрастно и компетентно. От
него се установява, че подписът срещу текста „ за негова..", подписа над
текста .."процента/от сумата.." , подписа в лявата част пред текст
„..със застрахователя.." на стр. 1 и подписа срещу ръкописния текст „Дал
съгласие" на стр. 3 от Договор за правна помощ и съдействие от
04.04.2014г. са положени от едно и също лице.
Подписът срещу текста „..получена от доверителя.." , подписа над текста „ДОВЕРЕНИКА", подписа в
лявата част пред текста „..обезщетението бъде.." на стр. 1 и подписа за
„Доверител" на стр. 3 от Договор за правна помощ и съдействие от
04.04.2014г. са положени от едно и също лице.
Подписът срещу текста „ за негова..", подписа над текста
.."процента/от сумата.." ,
подписа в лявата част пред текст „..със
застрахователя.." на стр. 1 и подписа
срещу ръкописния текст „Дал съгласие" на стр. 3 от Договор за
правна помощ и съдействие от 04.04.2014г. са положени П.В.Г.. Подписът срещу текста „..получена от
доверителя.." , подписа над текста „ДОВЕРЕНИКА", подписа в лявата
част пред текста „..обезщетението бъде.." на стр. I и подписа за
„Доверител" на стр. 3 от Договор за правна помощ и съдействие от
04.04.2014г. са положени от Р.П.В.. Ръкописния текст, цифрите „30%" и текста „тридесет" на стр. 1 от Договор за правна помощ и съдействие от
04.04.2014г, ръкописния текст в чл. 1 от
Договор за правна помощ и съдействие от 04.04.2014г. и ръкописния текст изписан
в т.1/дата и име на доверителя/ в горната част на Договор за правна помощ и
съдействие от 04.04.2014г. не е изписан от едно и също лице. Ръкописният текст, цифрите „30%"
и текста „тридесет" на стр. 1 от Договор за правна помощ и
съдействие от 04.04.2014г. и ръкописния текст в чл. 1 от Договор за правна
помощ и съдействие от 04.04.2014г. е изписан от една и също лице. Ръкописният текст, цифрите „30%" и текста „тридесет" на стр. 1 от
Договор за правна помощ и съдействие от 04.04.2014г, ръкописния текст в чл.
1 от Договор за правна помощ и съдействие
от 04.04.2014г. , ръкописния текст изписан в т.1/дата и име на доверителя/ в
горната част на Договор за правна помощ и съдействие от 04.04.2014г, не е
изписан от П.В.Г. и Р.П.В.. Предвид изложеното, съдът приема направеното
оспорване на Договора за правна защита и съдействие от 04.04.2014г. като
неавтентичен за неуспешно. Същия е подписан от Р.В. и П.В., въпреки
възражението за неграмотност на посочените лица. В тази връзка са ангажирани и
доказателства, че Р.В. е завършил основно образование, а П.Г. притежава
сведетелство за управление на МПС съгл. писмо № 316000-17245/15.05.17г.
Видно от уведомление с
нотариална заверка на подписите от 23.02.2016г. Р.В., действащ със съгласието
на П.В., е уведомил адв.П.К., че считано от датата на получаване на настоящото
уведомление прекратява сключените с П.К. договори за застрахователна и правна
помощ и оттегля всички пълномощни, с които е
упълномощена да представлява Р.П.В., ЕГН **********, в качеството му на
пострадало лице в резултат на ПТП, настъпило на 22.03.2014 г. вследствие на
което са причинени телесни повреди на Р.П.В., ЕГН **********.
Установява се от
приложеното НОХД № 2102/2014г. по описа на РС-Плевен, че подсъдимия ***- роден
на ***г. в ***, живее в ***, ***, ***, с ***, ***, ***, неосъждан, ЕГН **********
е признат за виновен в това, че на 22.03.2014 г. в ***при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил "***", с ***нарушил правилата за
движение:Чл.5, ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата - Всеки участник в движението по пътищата с
поведението, си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди,;Чл.20 ЗДвП, ал./ 2/ Водачите на пътните превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и с всички
други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението.
Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да наматрскоростта или да
спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за
движението.,Чл.47 от ЗДвП - Водач на пътно превозно средство, приближаващо се
към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да
може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство, Чл.48
от ЗДвП - На кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно
средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или
приближават от дясната му страна, а водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства независимо от
местоположението и посоката им на движение и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на Р.П.В. *** - изразяваща се в счупване на черепа, с контузия
на мозъка вследствие на което му било причинено разстройство на здравето,
временно опасно за живота - престъпление по чл343, ал.1, б."б", пр.2,
вр. чл.342, ал.1 НК, вр. ял. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК, като на основание чл.
78А от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ -ГЛОБА в размер на 1500,00 лева в полза на Държавата. Подсъдимия ***със снета
по-горе самоличност е осъден да заплати на Р.П.В. ***, облЛлевен със съгласието
на баща му Папи В.Г. сумата от 200,00 лева, представляваща направени по делото
разноски от частния обвинител за адвокатско възнаграждение. В наказателното
производство Р.В. е конституран като частен обвинител и е представляван от
повереника адв.А.Б.. Същия е упълномощен лично от Р.В., действащ със съгласието
на П.В. с пълномощно от 04.04.2014г. и договор за правна помощ и съдействие от
същата дата. Пълномощното е депозирано в досъдебното производство с молба от
10.04.2014г./л.59-60 от досъдебно производство № Д-680/2014 на РП-Плевен,
приложено по НОХД № 2101/14 по описа на РС-Плевен/
Установява се от
Пълномощно от 13.11.2014г. и Договор за правна помощ и съдействие от
13.11.2014г./л.132 от делото/, че Р.В. със съгласието на П.В. е упълномощил
адв.П.К. и й е възложил „Оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в
завеждане и водене на гражданско дело за получаване на обезщетение за
причинените на Р.В. имуществени и неимуществени вреди при ПТП от 22.03.2014г.“
Договорено е възнаграждение- безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Уговорено е, че „окончателно уредени отношения чрез договор за правна помощ и
съдействие.“
Видно от представения
протокол по гр.д.№ 906/2015г. на СГС от дата 02.11.2015г., Р.В. е бил представляван
по делото от адв.Б., преупълномощена от адв. К..
Видно от искова молба
вх.№ 7056/21.01.2015г. по описа на СГС, че адв.П.К., в качеството си на
пълномощник на Р.В. и П.В. е предявила иск срещу ЗАД Виктория за заплащане на
обезщетение за претърпените от Р.В. имуществени и неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 22.03.2014г.. Предявен е иск за 150000 лв. неимуществени вреди
частичен от 350000 лв. и 1080 лв. за имуществени вреди. Установява се от Молба
вх.№ 04.04.2015г. на СГС по гр.д.№ 905/2015г., че адв.П.К. е взела становище по
отговора на исковата молба, подаден от ЗАД Виктория. В хода не делото е
допуснато увеличение на предявения иск на 200000 лв. Адв.П.К. е депозирала
писмена защита по гр.д.№ 906/2015г. с вх.№ 139772/13.11.2015г. По гр.д.№
906/2015г. по описа на СГС е постановено съдебно решение от 18.01.2016г., с
което е осъдена ЗАД Виктория да заплати на Р. П.В., с ЕГН: **********, действащ
лично и със съгласие на зак.представител П.В.Г. на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/
отм./ и чл,86, ял.1 от ЗЗД сумата от 80000,00лв. (осемдесет хиляди лева),
представляващи обезщетение за причинени по повод възникнало на 22.03.2014г. ПТП
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 22.03.2014г.
до окончателното изплащане на вземането като отхвърля иска за разликата над
80000,00лв. до пълния предявен размер от 200000.00лв., частично от 350000.00лв.
като неоснователен. ***е осъден да
заплати иа Р.П.В., е ЕГН: **********, на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД сумата от 1080,00лв. (хиляда и осемдесет лева), представляващи
обезщетение за причинени по повод възникнало на 22.03.2014г. ПТП имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 08.05.2014г. до
окончателното изплащане вземането. ЗАД Виктория, е
осъдена да заплати адвокат П.К., с адрес ***, ***на осн.чл.38 от ЗАдв. сума в
размер на 3149,95лв./три хиляди сто четиридесет и девет лева и
0.95ст./-адв.хонорар.
Решението е обжалвано от
адв.П.К., в качеството й на пълномощник на Р.В. и П.В. с въззивна жалба вх.№
22486/18.02.2016г. по гр.д.№ 906/2015г. на СГС.
С молба вх.№
43025/30.03.2016г., депозирана по гр.д.№ 906/2015г. на СГС Р.В., действащ със
съгласието на П.Г. и М.А.е оттеглил пълномощията си дадени на адв.П.К. и е
представил пълномощно, с което е упълномощен адв. С.Ч., който да го
представлява по гр.д.№ 906/2015г. на СГС до окончателното му приключване във
всички инстанции.
Въз основа на подадената
от адв.П.К. въззивна жалба е образувано в.гр.д.№ 2635/2016 по описа на Софийски
апелативен съд. С решение №
55/09.01.2017г., постановено по гр.д.№ 2635/2016г., Софийски апелативен съд
е осъдил Дженерали застраховане
АД/правоприемник на ЗАД Виктория/ да
заплати на Р.П.В., с ЕГН: **********, действащ лично и със съгласие на
зак.представител П.В.Г. на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./ и чл,86, ал.1 от ЗЗД
сумата от 120000,00лв., представляващи обезщетение за причинени по повод
възникнало на 22.03.2014г. ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума от 22.03.2014г. до окончателното изплащане на вземането и е
отменил решението по гр.д.№ 906/2016г. в отхвърлителната част.
Видно от покана за
доброволно изпълнение по изп.д.№ 20179170400054 № 1502/02.02.2017г.,
Изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 2635/2016г. по описа на Апелативен съд
–София, на Р.П.В. е издаден изпълнителен лист за сумата от 200000 лв.
неимуществени вреди, в едно със законната лихва от 22.03.2014г. до
окончателното изплащане на сумата и 1080 лв. имуществени вреди. Въз основа на
изпълнителния лист е образувано посоченото изпълнително дело.
Видно от Платежно
нареждане за кредитен превод от 07.02.2017г. Дженерали застраховане АД е
превело сумата от 233048,85 лв. по изп.д.№ 20179170400054 по щета № 21064708/05
по сметка на ЧСИ С.Д..
Съдът дава вяра на
всички разпитани по делото свидетели А.Н.Б., П.В.Г., М.Г.Г. и М.Т.А., въпреки
че са посочени от двете страни по делото и са заинтересовани от изхода не
делото като близки родственици на ответника и сътрудник на ищцата по делото.
Показанията им са логични еднопосочни в съществената си част в съответствие с останалите, събрани по
делото доказателства. От тях се установява, че св.А.Б., който е сътрудник в
кантората на адв.П.К. е посетил домът на Р.В. скоро след настъпилото ПТП на
22.03.2014г., където е разяснил на родителите на Р.В. съдържанието на Договор
за правна защита и съдействие от 04.04.2014г., попълнил е част от текста в договора
ръкописно, а друга част е била попълнена в адвокатската кантора. Договора е
подписан от Р.В. и неговия баща П.Г.. Никой от семейството не е изложил
твръдения, че те двамата са неграмотни и че не разбират съдържанието на
договора. Адв.К. е превела сумата от 1080 лв. от собствената си сметка, с която
сума е заплатила за използвани материали за операция на Р.В.- костен цимент.
Адв. К. по направено от Р.В. и родителите му искане е предоставила на Р.В. сума
за заплащане на разходи по годежа на Р.В.. Те са поискали и сумата от 10000 лв.
от адв.П.К. за да покрият разходи за сватба, но тя е отказала да им я даде.
След това те се обърнали към друг адвокат от САК, който им дал исканата сума и
те оттеглили дадените пълномощия на адв.П.К.. П.Г. е ходил на дело в ***и в
кантората на адв.К. ***. П.В. има шофьорска книжка и управлява МПС. П.Г. е
разбрал, че договореното възнаграждение на адв.К. е 30 % от сумата, която ще
получи Р. като обезщетение. Р.В. е получил обезщетение за претърпените вреди. Р.
е бил в домът си при посещението на св.Б.и при подписване на договора за правна
помощ и съдействие, след като вече е бил лекуван с черепно-мозъчна травма в
болница. Р. има завършен 8-ми клас и продължава да учи.
От обясненията на Р.В.,
дадени по реда на чл.176 ГПК се установява, че той в момента посещава 10-клас в
училище, след като е завършил успешно 8-ми клас.
При така установеното от фактическа страна,
съдът приема следното от правна страна:
По искът с правно основание чл.280, вр.чл.79 ЗЗД,
вр.чл.36, ал.1, вр.ал.4, вр.чл.26, ал.2 ЗА с цена на иска 24324,00 лв.:
При
договорът за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на
доверителя възложените му от последния правни действия. Принципно договорът за
поръчка не е възмезден, освен ако страните са уговорили възнаграждение(чл. 286
от ЗЗД). Договорът за правна защита и съдействие като разновидност на
мандатното правоотношение е възмезден договор по принцип според чл. 36 от
ЗАдв., освен в случаите на чл. 38 от ЗАдв.
Основните характеристики
на договора за процесуално представителство по дела /договор за правна защита и
съдействие/ го определят като договор за поръчка - чл. 280 - чл. 292 ЗЗД. В
отклонение на общото правило, установено в чл. 286 ЗЗД, съгласно което
възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само когато е уговорено,
възнаграждението по договор за процесуално представителство, сключен с адвокат,
се дължи винаги - чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Посочената
разпоредба предполага дължимото възнаграждение за положения адвокатски труд да
бъде уговорено с договор, но това не е императивно изискване, тъй като договор
може и да няма, без това да лишава адвоката от правото да получи възнаграждение
- чл. 36, ал. 3 ЗА. За разлика от пълномощното за процесуално представителство,
което трябва да е в писмена форма, а устно само по изключение - чл. 33 ГПК и
чл. 25, ал. 1 ЗА, за договора между клиент и адвокат не е предвидена писмена
форма /тя е само за доказване/. Съгласието е валидно и ако не е оформено
писмено или възнаграждението е дължимо и тогава, когато договорът между адвокат
и клиент не е в писмена форма или когато е в писмена форма, но не е представен
по делото, по което адвокатът е приел да окаже правно съдействие.
Първият спорен между страните въпрос е
свързан с истинността на процесния договор за правна защита от 04.04.2014г. в
частта му относно авторството на изявлението на Р.В. и П.Г. за сключване на
договора и за поемане на задължение за заплащане на адвокатско възнаграждение
от "възнаграждение в размер на 30 % от сумата, получена от доверителя като
обезщетевие и лихви за нанесените имуществени и неимуществени вреди в случай,
че бъде постигнато извънсъдебно споразумение със застрахователя и 30 % от
сумата, получена от доверителя като обезщетение и лихви за нанесените му
имуществени и неимуществени вреди в случай, че обезщетението бъде постигнато по
съдебен ред". Твърденията на ответника са, че той, както и баща му, с
чието съгласие той е подписал процесния договор са неграмотни и не са разбирали
съдържанието на договора и не са положили подписи. От приетата по делото
съдебно-графическа експертиза се установи, че подписите върху договора са
изпълнени от посочените лица Р.В. и П.В., поради което възражението на
ответника в този смисъл се явява неоснователно.
Недоказани останаха
твърденията на Р.В., че той и П.Г. са неграмотни, поради което не са разбрали и
не са изразили съгласие за поемане на задължение за заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 30 % от полученото обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, както и законната лихва. По делото е налице в обясненията
на основание чл.176 ГПК, признание от Р.В., че е завършил успешно ***, а
понастоящем е ученик в ***. Установи се и че П.В. притежава свидетелство за
управление на МПС, което предполага завършено основно образование. Съгласно чл.151,
ал.2 ЗДвП Свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от
органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило първи
гимназиален етап на средно образование, поради което съдът приема, че П.В. има
завършен начален етап на средно образование, което предполага неговата
грамотност. Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно направеното
възражение за нищожност на процесния договор поради липса на съгласие.
При условията на
евентуалност е направено правоизключващо възражение за нищожност на Договор за
правна защита и съдействие от 04.04.2014г., като противоречащ на добрите нрави,
поради нееквивалентност на престациите. Противоречието с добрите нрави се свързва с
нарушаване на морални, неписани норми на обществения живот от гледна точка на
които е морално недопустимо сключеният договор да породи съответните правни
последици. Нееквивалентността на престациите, когато има като резултат
нарушаването на такива норми по посочения начин, обуславя нищожност на договора
поради противоречие с добрите нрави. Това тълкуване на закона е направено по
задължителен начин с решение № 615/15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009
г., III г. о. на ВКС, постановено при условията на чл. 290 ГПК. В него е
прието, че нарушение на добрите нрави е налице при нееквивалентност на
престациите, в който случай, сключената сделка е нищожна. Вярно е, че законът не
забранява уговаряне на възнаграждение в процент от полученото от застрахователя
обезщетение, но това само по себе си не означава, че предварителното уговаряне
на процент от възнаграждението, без да има яснота какъв обем от дейности
мандатарят ще извърши, няма като последица нарушаване на възприети от
обществото морални и етични норми. В процесния договор за правна помощ и
съдействие от 04.04.2014г. е уговорено съгласно чл.3, че „Доверителят ще
заплати на довереника възнаграждение в размер на 30 % от сумата, получена от
доверителя като обезщетевие и лихви за нанесените имуществени и неимуществени
вреди в случай, че бъде постигнато извънсъдебно споразумение със застрахователя
и 30 % от сумата, получена от доверителя като обезщетение и лихви за нанесените
му имуществени и неимуществени вреди в случай, че обезщетението бъде постигнато
по съдебен ред.“ При така договореното
възнаграждение се стига до нееквивалентност на престациите. Действията на
довереника адв. П.К. за изпълнение на поръчката се изразяват в подаване на
искова молба, въз основа на която е образувано гражданеско дело за присъждане
на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди от Р.В., депозиране
на писмено становище по делото, писмена защита, преупълномощаване на адвокат,
който е осъществил процесуално представителство в едно съдебно заседание и
подаване на въззивна жалба. Въпреки, че съгласно процесния договор адв.П.К. е
поела защита на Р.В. и в наказателното производство, видно от приложеното НОХД
2101/2014г., адв. П.К. не е осъществила правна защита на Р.В. нито лично, нито
чрез преупълномощен от нея друг адвокат. В това производство Р.В. е участвал в
качеството на частен обвинител и е бил защитаван и представляван от адв. А.Б.
въз основа на самостоятелно пълномощно, подписано от Р.В. със съгласието на
неговия баща П.В.. Сключен е и самостоятелен догововор за правна помощ с адв.А.Б.,
видно от пълномощно и договор от 04.04.2014г. В този договор е уговорено
възнаграждение в размер на 200 лв., която сума е присъдена с постановената по
делото присъда в полза на частния обвинител Р.В.. Въпреки, че няма пречка едно
лице да бъде представлявано от повече от един адвокат, по делото няма
доказателства, че освен адв.Б., Р.В. е бил представляван и от адв.П.К. или от
преупълномощен от нея друг адвокат по НОХД № 2101/2014г. по описа на РС-Плевен.
Срещу извършената от адв.К. престация по Договор за правна помощ и съдействие
от 04.04.2014г. и съобразно присъденото на Р.В. обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди и лихви за забава в общ размер от 233048,85
лв., ищцата адв.К. следва да получи сумата от това дружеството ответник
получава възнаграждение в размер на 69914,66 лв., което съставлява 30% от присъденото
застрахователно обезщетение, въпреки че в настоящото производство ищцата е
претендирала само сумата от 30 % от присъдените с първоинстанционня акт
обезщетения в общ размер от общ размер от 81080 лв. в размер на 24324,00 лв. Съдът
намира, че престациите са нееквивалентни. Преценката съгласно установената
съдебна практика се прави към момента на сключване на договора. Липсата на
еквивалентност в случая не се опровергава от обстоятелството, че размерът на
обезщетението се определя от усърдието на доверителя. Последното е така,
доколкото и при нисък размер на присъденото обезщетение, при положените усилия
от страна на довереника адв.К. в описания по-горе обем, размерът на
възнаграждението по договора е неадекватен и оттам и неморално висок. Вярно е,
че по делото от показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че
адв.К. е предоставила средства за лечението на Р.В., както и за отпразнуването
на годежа на Р.В., но тези развили се между тях правоотношения не са част от
предмета на процесния Договор за правна помощ и съдействие от 04.04.2014г. Същите
съставляват други самостоятелни уговорки между страните по делото и те не са
предмет на изследване в настоящото производство, макар да се установи, че
именно отказа на ищцата да продължи да предоставя средства за различни нужди на
ответника по делото, да е станал повод за оттегляне на пълномощното. В случая
нарушаването на добрите нрави идва и от това, че предмет на договора за
застрахователна и правна помощ е постигане на обезщетение, което Р.В. следва да
получи от застрахователя за претърпени неимуществени и имуществени вреди от
ПТП. С оглед на изложените съображения, съдът намира, че е морално недопустимо
така сключения договор да породи своите правни последици и същият е нищожен
поради противоречие с добрите нрави. По делото няма данни и изразени становища,
че той би бил сключен и без клаузата за възнаграждение /чл. 26, ал. 4 ЗЗД/,
поради което нищожността следва да бъде обявена по отношение на целия договор.
В горепосочения смисъл е задължителната практика на ВКС, постановена по реда на
чл.290 ГПК съгласно Решение № 153 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3014/2014
г., III г. о., ГК, където е прието, че дори договор за правна помощ и съдействие,
в който е уговорено възнаграждение за постигане на застрахователно обезщетение
в размер на 25 % от постигнатото обезщетение е нищожен, като противоречащ на
добрите нрави поради нееквивалентност на престациите. На още по-голямо
основание следва да бъде приет за нищожен като противоречащ на добрите нрави
договор, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 30 % от
постигнатото обезщетение.
След като съдът намери
за основателно направеното правоизключващо възражение за нищожност на процесния
договор, не дължи произнасяне по останалите направени от ответника по
делото възражения при условията на
евентуалност.
Само за пълнота на
изложението може да бъде посочено, че съдът намира за основателно и направеното
правопроменящо възражение, че процесния договор е бил променен в частта за
уговореното възнаграждение. Както беше посочено по-горе, адв.К. е осъществила
правна помощ и съдействие на ответника по делото в гражданското производството
за присъждане на обезщетение на ответника по делото, за претърпени от него
вреди от ПТП. Не се събраха доказателства, от които да бъде установено, че тя
лично, или чрез преупълномощен от нея адвокат е съществила защита на Р.В. в наказателното производство. Не е спорно, че
такава помощ и съдействие е осъществила в гражданското производство. Видно е от
представеното Пълномощно от 13.11.2014г. и Договор за правна
помощ и съдействие от 13.11.2014г./л.132 от делото/, че Р.В. със съгласието на П.В.
е упълномощил адв.П.К. и й е възложил „Оказване на правна помощ и съдействие,
изразяващи се в завеждане и водене на гражданско дело за получаване на
обезщетение за причинените на Р.В. имуществени и неимуществени вреди при ПТП от
22.03.2014г.“ Договорено е възнаграждение- безплатно на основание чл.38, ал.1,
т.2 ЗА. Уговорено е, че „окончателно уредени отношения чрез договор за правна
помощ и съдействие.“ Доколкото защитата и правната помощ по Договор за правна
помощ и съдействие от 04.04.2014г. се установи да съставляват само такива по
гражданското производство по гр.д.№ 906/2015г. по описа на СГС, то съдът
намира, че е налице съвпадане на лицата и предмета на договорите за правна
защита и съдействие от 04.04.2014г. и този от 13.11.2014г., поради което за
валиден следва да бъде приет, последния по време договор, който по съществото
си представлява договор за изменение на първоначалния такъв именно в частта за
уговореното възнаграждение. В договора от 13.11.2014г. е уговорена безплатна
правна помощ, която да бъде осъществена от адв. К. на Р.В.. Видно е, от
представеното решение по гр.д.№ 906/2015г. по описа на СГС, че възнаграждение е
присъдено на адв.К. на основание чл.38 ЗАдв. в размер на 3149,95 лв.
Съдът намира за
основателни възраженията на ответника и по отношение на факта, че не са
настъпили предпоставките, предвидени в Договор за правна помощ и съдействие от
04.04.2014г. за заплащане на уговореното в чл.3 от Договора възнаграждение.
Предпоставка за настъпване на изискуемостта на същите е получена от Р.В. като
обезщетение и лихви за нанесените му имуществени и неимуществени вреди в
случай, че обезщетението бъде постигнато по съдебен ред. По делото не се
установи при условията на пълно и главно доказване от носещата
доказателствената тежест ищца, че Р.В. е получил обезщетение и посочения
размер. В тази връзка се ангажираха само гласни доказателства, които са
противоречиви по отношение на размера на получената от Р.В. сума. Има твърдения
за 150000 лв. и за 200000 лв. По делото е представено и Платежно нареждане за
кредитен превод от 07.02.2017г., от което се установява, че Дженерали
застраховане АД е превело сумата от 233048,85 лв. по изп.д.№ 20179170400054 по
щета № 21064708/05 по сметка на ЧСИ С.Д..
Няма обаче никакви доказателства за това, дали постъпилата по сметка на ЧСИ
сума е изплатена на Р.В., освен противоречивите показания на свидетелите в този
смисъл. Освен горепосоченото, съдът намира и че не е налице предпоставката „обезщетението
да бъде постигнато по съдебен ред“, така както е уговорено в чл.3 от Договора
към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция. Не е
спорно между страните, че въпреки, че застрахователя е превел горепосочената
сума по сметка на ЧСИ по образуваното изпълнително дело, по издадения
изпълнителен лист от невлязлото в сила съдебно решение на въззивната инстанция,
той е оспорил изцяло съдебното решение, въз основа на което е издаден
изпълнителния лист. Към момента на приключване на съдебото дирене, делото по
подадената жалба е висящо пред ВКС на РБ. Предвид изложеното и доколкото няма
влязло в сила съдебно решение, съдът намира, че не е налице „постигнато
обезщетение по съдебен ред“, нито е налице извънсъдебно споразумение със
застрахователя, поради което не е настъпила изискуемостта на уговореното в
процесния договор възнаграждение.
От
друга страна, по делото се установи извършената от адв.К. работа за правна
защита и съдействие на Р.В., която работа видно от постигнатото на настоящия
етап застрахователно обезщетение е била предприета уместно и изцяло в интерес
на Р.В., поради което за него възниква задължение да обезщети адв.К., но на
друго законово основание, а не по процесния договор за правна защита и
съдействие. В тази връзка следва да бъде посочено, че по делото се установи, че
адв. К. е направила и разноски във връзка с предприетата работа, възмездяването
на които също може да бъде претендирано на друго правно основание.
С оглед гореизложеното,
съдът намира предявения иск за неоснователен и недоказан, поради което следва
да бъде отхвърлен в целия си предявен размер от 24324,00 лв.
По искът с правно основание чл.92 ЗЗД цена на иска
3000 лв.:
Основание за заплащане
на неустойка за неизпълнение на договор е: наличие на валидно договорно
задължение, неизпълнение на задължението, уговорена неустойка. При неустойка
съгласно чл. 92 ЗЗД вредите се обезщетяват, без да е нужно да бъдат
доказвани. Съдът намира, че не се доказа
първата от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на иска, а именно
наличието на валидно договорно задължение с оглед извода на съда за нищожност
на процесния Договор за правна защита и съдействие от 04.04.2014г. като
противоречащ на добрите нрави. Макар и да се установява наличието на уговорка
за нустойка, както и договорно неизпълнение от неустоечния вид, не са налице
предпоставите за уважаване на иска поради липсата на първата от кумулативно
изискуемите предпоставки. С оглед изложеното искът се явява неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен в целия си предявен размер от
3000 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника, направените от него
разноски в настоящото производство. По делото е представен списък с разноски,
както и договор за правна помощ и съдействие, в който е уговорено, че адв.И.М.
ще предостави правна помощ на Р.В. безплатно, на основание чл.38, ал.1, т.2
ЗАдв. Нормата предполага, лицето на което е предоставена безплатна адвокатска
помощ на това основание да е лице, което материално затруднено. По делото са
наведени твърдения, че Р.В. е получил застрахователно обезщетение, в размер
който да му позволи да заплати за правна помощ, но този въпрос в настоящото
производство не може да бъде изследван. Липсват и възражения на другата страна
в този смисъл. Предвид изложеното и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. следва
ищцата да бъде осъдена да заплати на адв. И.М. адвокатско възнаграждение,
определено в минималния размер съгласно Наредба за минималните размери за
адвокатските възнаграждения, в размер на 1349,72 лв. Съдът намира, че
разноските в размер на 200 лв. за вещо лице не следва да бъдат възлагани в
тежест на ищцата, тъй като приетата по делото експретиза е изслушана във връзка
с откритото производство по реда на чл.193 ГПК за неистинност на процесния
договор, което оспорване, направено от ответника по делото е неуспешно, поради
което разноските за вещо лице следва да останат в тежест на ответника по
делото.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от
П.Д.К., ЕГН**********,***, ***против Р.П.В., ЕГН**********,***, иск с правно основание чл.280, вр.чл.79 ЗЗД,
вр.чл.36, ал.1, вр.ал.4, вр.чл.26, ал.2 ЗА, ответника да бъде осъден да плати
на ищеца сумата от 24324,00 лв., представляващи възнаграждение по Договор за
правна помощ и съдействие от 04.04.2014г., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от
П.Д.К., ЕГН**********,***, ***против Р.П.В., ЕГН**********,***, иск с правно основание чл.92 ЗЗД, ответника
да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 3000,00 лв., представляващи
неустойка по чл.16 по Договор за правна помощ и съдействие от 04.04.2014г.,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, вр.чл.38, ал.2 ЗАдв., П.Д.К., ЕГН**********,***,
***ДА ЗАПЛАТИ НА адв.И.С.М., от САК
№ ********** сумата от 1349,72 лв за предоставена безплатна адвокатска
помощ.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: