Р
Е Ш Е
Н И Е №
Казанлък, 07.02.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и седемнадесета година в състав
Председател : КЕТИ КОСЕВА
при участието на секретаря М.К. като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 2221/2016 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са два субективно съединени иска с правно основание чл.150 от СК.
Ищците Г.Г. С., действаща чрез своя законен представител и С.Г.С., действащ със съгласието на своята майка твърдят, че сключеният на 13.09.1998 год. граждански брак между родителите им бил прекратен, с развод на 24.06.2010 год. със съдебно решение, постановено по гр. дело № 425/ 2010 год. по описа на КРС. Родителските права спрямо тях били дадени на майка им В.Д., а ответникът бил осъден да заплаща месечна издръжка за С.С. в размер на 80 лв. и за Г. С. - в размер на 70 лв. През изминали повече от шест години, обстоятелствата, при които била определена издръжката се изменили, увеличен е и определеният от закона минимум за издръжката на едно дете. Твърдят, че Г. вече ученичка в пети клас, а С. - ученик в единадесети клас. Нуждата от средства за тяхната издръжка нараснала, коренно се изменила и пазарната конюнктура в страната, която довела до увеличаване на разходите за храна, учебници, дрехи, за всичко в ежедневието. Твърдят, че ответника няма задължения за издръжка към други лица, освен тях двамата. Живее и работи в Италия и има достатъчно доходи за да им осигури търсената издръжка. Молят съда да постанови съдебно решение, с което да допусне увеличение на определената издръжка за С.Г.С. от 80 лв.от 200 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпване на основания за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска и за Г.Г. С. от 70 лв.от 180 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпване на основания за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. В с.з чрез пълномощника си заявяват, че нямат претенции за присъждане на разноските по делото.
Ответникът Г.С.С. чрез назначеният му особен представител адв. В.И.С. взема становище, че предявените искове да допустими, но неоснователни по размер. Не оспорва, че от определянето на издръжките са изминали 6 години, че децата са ученици, че нуждите на децата са нараснали, както и че са се променили условията на живот в страната. Признава, че издръжката и на двете деца следвала да бъда увеличена, но заявява, че претендираните с исковата молба размери са завишени. Претендира при определяне размера на дължимите издръжки за децата Г.Г. С. и С.Г.С., съдът да се съобрази и с размера на минималната работна заплата за страната.
Дирекция „Социално подпомагане“ общ. Казанлък са констатирали, че от май 2015 год. основните грижи за децата С. и Г. са поети от тяхната баба по майчина линия – С.Д.. Децата живеят при нея, в нейното жилище. Тя отглежда децата със средствата, които получава от майката на децата в размер на 1400лв. месечно и изплащаната от Община Казанлък дължима от бащата издръжка за двете деца в размер общо на 150лв. В.Д. живее и работи във Великобритания от 2014год. , поддържа постоянна видео и аудио връзка с децата. Работи във фирма за почистване на график 45 часа седмично с възнаграждение от 10 паунда на час. Между децата и майката е налице силна емоционална връзка. Децата не поддържат връзка и нямат контакти с баща си. Те познават и поддържат връзка със своята баба по бащина линия. Становището на Дирекцията е, че с цел защита интересите и правата на С.С. и Г. С. е необходимо присъждането на съответни издръжки в размер, реално покриващ направените месечни разходи за задоволяване на техните основни потребности.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното :
С влязло в сила съдебно решение №278/28.05.2010 год. постановено по гр. дело № 425/2010 год. на РС Казанлък сключения на 13.09.1998 год. в гр.Казанлък граждански брак между В.С.С., с ЕГН-********** и Г.С.С., с ЕГН-********** е прекратен с развод. Упражняването на родителските права спрямо децата С.Г.С., с ЕГН-********** и Г.Г. С., с ЕГН-********** е предоставено на майката В.С.Д. като е осъден бащата Г.С.С. да заплаща чрез В.С. месечна издръжка на детето С.Г.С. в размер на 70 лв. за периода от 01.10.2009 г. до 05.02.2010 г. и месечна издръжка на детето Г.Г. С., с ЕГН-********** в размер на 60 лв. за периода от 01.10.2009 г. до 05.02.2010 г., както и месечна издръжка на С.Г.С. в размер на 80 лв. и месечна издръжка на Г.Г. С. в размер на 70 лв., считано от 06.02.2010 г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на същите. Ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Казанлък, ул.”Добруджа” 50, вх.Б, ет.6, ап.42 е предоставено на жената В.С..
При определяне на издръжката съдът е взел предвид следните обстоятелства:
„ Тогава детето С. е бил на 10 год., а малолетната Г.- на 3 год. 8 месеца. За периода м.06.2008 г.- м.02.2009 г. ищцата е имала средно месечен доход от 220 лв. /декларация/. По делото не са представени доказателства за доходите на ответника, но предвид това, че той е в трудоспособна възраст и е работел в чужбина, за негов доход следва да се приеме двукратния размер на минималната работна заплата за Р.България. … По настоящем детето С. е на 11 год., а детето Г. е на 4 год.11 мес. За периода м.02.2009 г.-м.07.2009 г. ищцата не е работила, но тъй като е в трудоспособна възраст за неин доход следва да се приеме минималната работна заплата за страната, а периода от м.08.2009 г. средно месечният й доход е в размер на 262 лв. /удостоверение/. За средно месечен доход на ответника, който се установи, че работи в чужбина следва да се приеме двукратния размер на минималната работна заплата за Р.България. … съдът намира, че ответникът следва да заплаща месечна издръжка на малолетния С. в размер на 80 лв. и 70 лв. на детето Г., считано от 06.02.2010 г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, а останалите средства ведно с грижите следва да бъдат осигурени от ищцата.“
Сега С.Г.С. с ЕГН ********** е на 17 год. и 10 месеца, ученик е в 11 клас в СОУ“Екз. Антим Първи“ в гр. Казанлък, Г.Г. С. с ЕГН ********** е на 11 год. и 7 м., ученичка е в 5-ти клас на ОУ „Н.Й.Вапцаров“ в гр.Казанлък.
Видно от показанията на разпитаните като свидетели С. Д. и Т.Т. родителите на децата, Г. и В. не живеят заедно от десет години. За децата се грижи св. С.Д.. Майката е в Англия от две години, изпраща редовно средства. Бащата не дава дори издръжката, която е осъден да плаща. Намира се в Италия където работи. Децата получават присъдената издръжка от Общината. Децата поддържат отношения с брата на своя баща, техния чичо, който са то прибира в България им носи подаръци и ги посещава. Въпреки, че братята живеят заедно в Италия, бащата на децата не е изпращал по брат си или друг родственик подаръци или средства за издръжката на децата.
Исковата молба е подадена на 02.11.2016год.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи :
Предявените искове са частично основателни.
Налице е изменение на обстоятелствата, при които е определена издръжката за С.Г.С. и Г.Г. С. – децата са с почти 7 години по-големи. Вида на потребностите им значително се е увеличил, средствата необходими за задоволяването на тези потребности са нараснали веднъж поради обезценяването на паричните средства /инфлацията/, втори път поради естествения растеж в годините естествено водещ до увеличаване на средствата за храна, за облекло, за отдих и развитие.
Доходите на майката на децата възлизат на около 1800 паунда месечно или около 4000лв. брутно месечно.
Данни за доходите на ответника няма. Неговите възможности да участва в издръжката на двете деца следва да бъдат преценявани на база минималната работна заплата в страната, в която той работи – Италия. Законът за минималната заплата в Италия, беше публикуван в "Gazzetta Ufficiale" на 21 Юли 2016 г., съгласно декрет 136/2016 от 17 юли 2016 и съгласно Директива на Европейската Общност 2014/67. От 01.01.2017год. минималната работна заплата за Италия възлиза на 1038, 40 евро., т.е. около 2020лв.
Съгласно чл.142-143 СК, във връзка с чл.59 ал.5 СК и предвид задълженията на страната ни по Конвенцията за правата на детето (чл.18 ал.1 и чл.27 ал.1 и ал.4) Г.С.С. ЕГН ********** следва да участва в отглеждането на С.Г.С. с ЕГН ********** и Г.Г. С. с ЕГН ********** като заплаща издръжка от 200лв. месечно за детето С. и издръжка от 160лв. месечно за детето Г. считано от датата на подаване на исковата молба и до настъпване на основания за изменение или прекратяване на същите. Претенциите на ищцовата страна за изменение на издръжката на детето Г. от 70лв. на 180лв. в частта над 160лв. се явява недоказана по размер досежно потребностите на детето Г.. В частта до 180лв. месечно претенцията следва да бъде отхвърлена.
За новия размер издръжка Г.С.С. ЕГН ********** следва да заплати 302,40 лв. държавна такса на РС – Казанлък, от които 172,80лв. за издръжката на детето С. и 129,60лв. за издръжката на детето Г..
На ответника Г.С. е предоставена правна помощ-процесуално представителство по делото при определено възнаграждение в размер на 300лв. /Опр. 2312/23.12.2016год./. На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати на РС – Казанлък сумата 300лв. – възнаграждение за назначеният му особен представител.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ определената по гр. дело № 425/2010 год. по описа на РС – Казанлък издръжка за С.Г.С. с ЕГН ********** и Г.Г. С. с ЕГН ********** както следва:
ОСЪЖДА Г.С.С. ЕГН ********** *** да заплаща на С.Г.С. с ЕГН ********** със съгласието на В.С.Д. с ЕГН ********** издръжка от 200лв. месечно считано от 02.11.2016 год. и до настъпване на основания за изменение или прекратяване на същата в едно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
ОСЪЖДА Г.С.С. ЕГН ********** *** да заплаща на Г.Г. С. с ЕГН ********** чрез нейната майка В.С.Д. с ЕГН ********** издръжка от 160лв. месечно считано от 02.11.2016 год. и до настъпване на основания за изменение или прекратяване на същата в едно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта й до 180лв.
ОСЪЖДА Г.С.С. ЕГН ********** да заплати на Районен съд – Казанлък сумите: 302,40 лв. /триста и два лева и 40 ст./ държавна такса и 300лв., възнаграждение за особен представител.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от 14.02.2017 год. пред ОКРЪЖЕН СЪД Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :