№ 323
гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Жанет Марчева
при участието на секретаря А.СТ.Т
като разгледа докладваното от Жанет Марчева Гражданско дело №
************** по описа за 2022 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявена искова
молба от „*****“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.“*******“ № *** представлявано от Д Ш и П Д, чрез адв. С З от САК
със съдебен адрес гр.С, ул.“******“ № 57, партер срещу С. Ж. А. с ЕГН
********** с адрес гр.Ш, ул.“С“ № ** вх** ет** ап.**
В исковата молба се сочи, че по силата на сключен между “*****» АД и
ответника Договор за потребителски кредит № ***** от **/**/****г. за
предоставяне на кредит в размер на 3220.50 лв. за текущи нужди, срещу което
ответникът се задължил да го върне в срок за 70 месеца, ведно с начислените
лихви, такси и комисионни. Сумата била усвоена, видно от банково бордеро
№ ****** от **/**/****г. Длъжникът изпаднал в забава на **/**/****г., след
непогасяването на две последователни вноски и банката изпратила
уведомление до длъжника, че обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем
на основание чл.14 от договора. Уведомлението било връчено от призовкар
на ЧСИ по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради ненамирането на длъжника на
**/**/****г.
Освен неиздължената главница в размер на 1995.46 лв., ответникът
1
дължал мораторна лихва в размер на 192.94 лв. за периода от **/**/****г. до
**/**/****г., възнаградителна лихва в размер на 177.04 лв., неиздължени
такси от 183 лв. за периода от **/**/****г. до **/**/****г. (включващи такса
за обслужване на разплащателна сметка, такси за действия по ограничаване на
негативни последици при просрочие), както и такса от 72 лв. за връчване на
уведомление за предсрочна изискуемост.
Поради неизпълнението на задължението по подадено заявление от
ищеца по чл.417 от ГПК, било образувано ч.гр.д. № ****/****г. на ШРС, по
което заповедния съд издал Заповед за изпълнение на парично задължение №
****/**/**/****г. и изпълнителен лист № *** от **/**/****г. Заповедта била
връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което заповедния съд дал
указания за предявяване на искове за вземанията, което ищецът сторил в срок.
В заключение се иска от съда да признае за установено в отношенията между
страните, че за ищецът съществуват вземания от ответника по заповедта,
посочени по-горе, както и разходите в заповедното и настоящото
производства.
Препис от исковата молба, ведно с приложените към нея документи са
връчени редовно на ответника, чрез назначения в хода на производството
особен представител – адв. Б. З. от ШАК, като в законоустановения
едномесечен срок е депозиран писмен отговор. В него се излага, че исковете
са допустими, но неоснователни. Не се оспорва наличието на облигационна
връзка между страните, както и факта на усвояването на кредита. Оспорва се
обаче факта на неизпълнение на задължението на длъжника, както и че е
обявена предсрочната изискуемост на вземанията по кредита, тъй като
уведомлението не е получено лично от длъжника. Прави се възражение за
наличие на неравноправни клаузи в договора.
В съдебно заседание за ищеца се явява преупълномощен представител
– адв. Й Д Й от ШАК, който поддържа исковата молба и излага подробни
доводи за уважаването й изцяло, както и присъждане на разноските.
За ответникът се явява особения представител – адв. Б. З., като
поддържа писмения отговор. В представените по делото писмени бележки,
доразвива изложените в писмения отговор правни аргументи за
неоснователността на исковете.
Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по
2
делото доказателства и становищата на страните, приема от фактическа
страна следното:
Със Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, въз
основа на документ по чл.417 от ГПК с № ****/**/**/****г. по ч.гр.д. №
****/****г. на ШРС състав на съда е разпоредил длъжника – ответник да
заплати сума от 1995.46 лв. – главница по Договор за потребителски кредит
№ ***** от **/**/****г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – **/**/****г. до изплащане на вземането, сума от 177.04
лв. – възнаградителна лихва за периода от **/**/****г. до **/**/****г., сума в
размер на 192.94 лв. – мораторна лихва за периода от **/**/****г. до
**/**/****г., сума в размер на 183 лв. – такси за периода от **/**/****г. до
**/**/****г., сума в размер на 72 лв. – разходи по уведомяване за периода от
**/**/****г. до **/**/****г., както и разноските в общ размер на 438.47 лв.
Бил издаден и изпълнителен лист № *** от **/**/****г. Поради
ненамирането на длъжника на адресната му регистрация, както и поради
липсата на регистриран трудов договор и осъществяване на стопанска
дейност, заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът е указал на
заявителя да предяви искова молба на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Исковата молба е депозирана в срока, указан от съда.
Безспорно е установено по делото, а и видно от Договор за
потребителски кредит № ******* от **/**/****г. (лист 9 от делото), ищецът
предоставил на ответника сума в размер на 3220.50 лв. със срок за погасяване
70 месеца. Падежната дата е 10 – то число на месеца. Било уговорено
кредитът да се олихвява с променлив лихвен процент от 5.737% годишно,
като годишния процент на разходите бил 12.21%.
В присъединеното заповедно дело № ****/****г. са представени в
пълнота Декларация за присъединяване на застраховано лице към
застрахователна програма „Защита на плащанията“ от **/**/****г., искане до
банката, декларация за лични данни от **/**/****г., потребителски план,
надлежно подписани от лицето, както и Методология за определяне на
референтен лихвен процент по потребителски кредити, Тарифа на банката в
сила от **/**/****г., Общи условия на банката. От приложения погасителен
план се установява, че последната погасителна вноска по кредита била на
**/**/****г. Видно от бордеро на банката от **/**/****г. кредита бил усвоен
3
от ответника, чрез привеждането му по посочената от него банкова сметка.
С писмо до лицето чрез ЧСИ Д З. е обявена предсрочната изискуемост
на кредита, поради забавени погасителни вноски с падеж **/**/****г. и
**/**/****г. Писмото – уведомление е връчено чрез ЧСИ З. по реда на чл.47
от ГПК чрез залепване на уведомление на вратата на длъжника.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е прието, като пълно
и обосновано дадено. Вещото лице заключава, че сумата по кредита е усвоена
чрез еднократен превод в пълния му размер на **/**/****г. с превод по
банковата сметка на длъжника, като са заплатени такса, застраховка и
дължимо вземане към „*****“ АД. Размерът на дължимата главница е
1995.46 лв., възнаградителна лихва – 177.04 лв., мораторна лихва – 192.94 лв.,
разходите по уведомяването – 72 лв., а дължими такси – 183 лв.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени доказателства, като обосновава следните правни
изводи:
По допустимостта на исковете: Налице е правен интерес от водене на
настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно
производство, по което заповедта е връчена на длъжника по чл.47 от ГПК и
даване от съда на указания на заявителя да предяви исковете за вземанията си
по заповедта.
По основателността на исковете по чл.422 от ГПК: По делото се
установи безспорно, че между страните са възникнали отношения по договор
за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от Закона за потребителски
кредит (ЗПК). Не се оспорва и обстоятелството, че сумата по кредита от
3 220.50 лв. е усвоена изцяло от кредитополучателя – ответник с
привеждането й по неговата банкова сметка. Договорът отговаря и на всички
изисквания на ЗПП, като съдържа изискуемите реквизити на чл.11 от ЗПК и в
този смисъл възраженията за наличие на неравноправни клаузи не се
възприемат от съда.
Спорния по делото въпрос е дали е настъпила предсрочната
изискуемост за задълженията по договора за кредит за текущо потребление и
4
към кой момент.
В мотивите на т.18 от Тълкувателно Решение № 4 от 18.06.2014г. по т.д.
№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в
чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на една от страните по
договора и при наличието на две предпоставки: обективния факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента
на получаване от длъжника на волеизявлението, че са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. В конкретния случай в Договора за
кредит от **/**/****г., както и в чл.IV.1 от ОУ е посочено, че банката има
право да обяви кредита за предсрочно изискуем при непогасяване изцяло или
отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита,
отпуснат от банката, както и при неизпълнение на което и да е задължение по
договора с физическото лице. Към момента на изпращането на
Уведомлението до длъжника – **/**.****г. е имало забава в плащанията, като
кредитополучателят не е заплатил повече от две погасителни вноски,
включващи главница и лихви. Съдът намира обаче, че е налице и втората
предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем към
**/**.****г., а именно волеизявлението да е достигнало до длъжника.
С изменението на чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни
изпълнители (обн.ДВ, бр. 86 от 2017 г.) е предвидено правомощие на частния
съдебен изпълнител да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във
връзка с гражданскоправни отношения, в чийто обхват попада и адресираното
до ответника уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита. Действащата норма на чл.47, ал.5 от ГПК, приложима и през ****г.
изисква ответникът да е търсен на посочения адрес в продължение на един
месец, като невъзможността да бъде намерен се констатира най-малко с три
посещения, с интервал от поне една седмица между тях, като най-малко едно
от посещенията е в неприсъствен ден. Тези изисквания са спазени, тъй като
лицето е търсено в периода **/**, **/** и **/**/****г., като **/**.****г. е
събота. Връчителят на ЧСИ е залепил уведомление, като в двуседмичния срок
(до **/**/****г.) ответникът не се е явил да получи книжата и горното е
удостоверено от Нотариуса. По делото има ангажирани доказателства за
5
спазване на изискванията на чл.47, ал.3 от ГПК, доколкото са правени
справки за адресната регистрация на кредитополучателя – ответник, както и
сключени от него трудови договори в този период. В този смисъл, поради
изчерпване на всички възможности за намиране на длъжника може да се
приеме, че е налице редовно връчване на уведомлението за предсрочна
изискуемост към **/**/****г. От това следва извода, че предсрочната
изискуемост е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.
За пълнота следва да се отбележи, че дори да приемем, че предсрочната
изискуемост не е била обявена преди образуване на заповедното
производство, поради невръчването на уведомлението лично на ответника-
длъжник, то с Решение № 60162 от 26.01.2022 на ВКС по т. д. № 2482/2018г.,
II т.о. се приема, че съдът разглеждащ установителен или осъдителен иск по
реда на чл.415, ал.1 и чл.422, ал.1 от ГПК не е обвързан от фактическото
положение към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК, тъй като моментът към който се установява
съществуването на вземането е моментът на приключване на съдебното
дирене в исковия процес. Ако в исковото производство се установи, че
потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем
не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването
на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече
настъпването на изискуемостта на вземането. Когато изявлението на банката е
инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като
приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с
връчването на препис от исковата молба, ако са налице предвидените в
договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за
предсрочно изискуем в исковото производство е факт, който следва да бъде
съобразен от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК в рамките на
претендираните суми. В този смисъл са Решение № 60009 от 02.06.****г. на
ВКС по т.д. № 2891/2019г., II г.о. и Решение № 10 от 25.02.2020г. на ВКС по
т.д. № 16/2019г., II т.о.
В настоящия случай изявление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем се съдържа в исковата молба, поради което съдът намира, че
предсрочната изискуемост е настъпила в исковото производство и това е
факт, който следва да се съобрази от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК.
6
В Решение № 198 от 18.01.2019г. на ВКС по т.д. № 193/2018г., I т.о. се
приема, че когато исковата молба, в която е обективирано изявление на
банката – ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита
предсрочно изискуем, е връчена чрез особен представител, то връчването
представлява надлежно уведомяване на длъжника – ответник. В този смисъл
отново са изпълнени изискванията на надлежно уведомяване на длъжника.
Така при обявена в исковото производство предсрочна изискуемост,
ответникът дължи изцяло главницата по кредита, като в случая договорната и
санкционната лихва се претендират за предхождащ заявлението по чл.417 от
ГПК период. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
изцяло кредитирано от съда, е, че към датата на връчване на исковата молба
на ответника по делото дължимата главница е на стойност 1995.46 лв.,
възнаградителната лихва е в размер на 177.04 лв., санкционната лихва е в
размер на 192.94 лв. и разходите по изискуем кредит, представляваща такси
са в общ размер на 255 лв. Въз основа на тези изчисления, съдът намира, че
исковете за главница, договорното възнаграждение, санкционнната лихва и
таксите са основателни и следва да се уважат в размерите претендирани от
ищеца, доколкото претендираните размери съвпадат с тези на експертизата.
Доколкото настоящото производство има за предмет вземанията по
заповедта по чл.417 от ГПК, то ищецът успя да докаже в цялост тяхното
основание и размер.
По отношение на разноските в заповедното и в настоящото
производство: Изходът на спора обосновава и произнасянето на съда за
разноските, сторени от ищеца в производствата. В заповедното са направени
разходи от заявителя в общ размер на 438.47 лв. В исковото производство са
направени разходи от ищеца в общ размер на 1323.53 лв., от които 127.41 лв.
платена държавна такса, 300 лв. – възнаграждение за вещо лице, 400 лв. –
възнаграждение за особен представител и 496.12 лв. определено от съда
юрисконсулско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на
„*****“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.“*******“ № *** представлявано от Д Ш и П Д, чрез адв. С З от САК със
съдебен адрес гр.С, ул.“******“ № 57, партер СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ
от С. Ж. А. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, ул.“С“ № ** вх** ет.5, ап.**
произтичащо от Договор за потребителски кредит № ******* от **/**/****г.,
по силата на който се дължи сумата от 1995.46 лв. (хиляда деветстотин и
деветдесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща
дължима и непогасена главница по договора, ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на постъпване на заявлението в съда, а именно
**/******г. до окончателното плащане на вземането, сумата от 177.04 лв.
(сто седемдесет и седем лева и четири стотинки), представляваща
договорна лихва за периода от **/**/****г. до **/**/****г., сумата от 192.94
лв. (сто деветдесет и два лева и деветдесет и четири стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от **/**/****г. до **/**/****г.,
както и сума от 183 лв. (сто осемдесет и три лева) , представляваща дължими
такси за периода от **/**/****г. до **/**/****г., както и сумата от 72 лв.
(седемдесет и два лева), представляваща дължими разходи по уведомяване
за периода от **/**/****г. до **/**/****г., за които вземания е издадена
Заповед № ****/**/**/****г. за незабавно изпълнение на парично задължение
по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист № *** от **/**/****г. по ч.гр.д.№
****/****г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. Ж. А. с ЕГН **********
да заплати на „*****“ АД с ЕИК ********* разноски в исковото
производство в размер на 1323.53 лв. (хиляда триста двадесет и три лева и
петдесет и три стотинки) и в заповедното производство в размер на 438.47
лв.(четиристотин тридесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
8