Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Бяла С., 25.03.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав,
в публично съдебно заседание на 26 февруари, Две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
КАТЯ ГЕРДОВА
При секретаря Таня Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия ГЕРДОВА гр.д. № 640/2019 г. по описа на РС – Бяла С., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „А.Б.“ ЕАД
(правоприемник на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от А. В. Д. и М.М., заедно, чрез адв.И.Й. с
адрес ***, хотел Рила, офис № 411, с която се иска да се установи наличието на
претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен
лист срещу ответника „А.Н.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя Ц. Г.И. за общата сума от
751,95 лв., представляваща
незаплатени месечни такси за използване на услуги за периода от 17.05.2017г. до
26.10.2017г. по Договор за използване на мобилни услуги Е0989676/28.04.2009г.,
Договор за използване на мобилни услуги М3251620/16.07.2012г., Договор за
използване на мобилни услуги №М3431752/08.12.2012г., Договор за използване на
мобилни услуги М5262507/06.08.2016г., 839,72
лв., представляваща задължения по Договор за лизинг М5262507/06.08.2016г.
за периода от 26.05.2017г. до 27.11.2017г., 56.00 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължения
по Договор М5262507/06.08.2016г. в размер на стандартните месечни такси до
изтичане на посочения в договора срок, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда- 22.03.2019г.,
до окончателното заплащане,
въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 426/2019г. по описа на БСлРС, както и
направените по делото разноски в заповедното и в исковото производство.
ИСКОВЕ
С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.92
от ЗЗД и чл.342 от ТЗ.
В едномесечния срок указан в разпоредбата
на чл.131 от ГПК ответника не е депозирал писмен отговор във връзка с
предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите
възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи
това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.
В с.з. се явява неговият пълномощник,
който признава иска в частта за сумата
по договора за лизинг, но оспорва останалите суми, които са начислени за
мобилни услуги и интернет.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 426/2019г. по описа на РС-Б.С.. Допусната и приета е по делото СТЕ, чието
първоначално и допълнително заключение не е оспорено от страните и възприето от
съда като обективно и безпристрастно.
Съдът като взе предвид доводите изложени
в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно
от приложеното ч.гр.д.№ 426/2019г. по описа на БСлРС срещу длъжника „А.Н.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Ц. Г.И. е издадена Заповед № 265/26.03.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 751,95 лв., представляваща
незаплатени месечни такси за използване на услуги за периода от 17.05.2017г. до
26.10.2017г. по Договор за използване на мобилни услуги Е0989676/28.04.2009г.,
Договор за използване на мобилни услуги М3251620/16.07.2012г., Договор за
използване на мобилни услуги №М3431752/08.12.2012г., Договор за използване на
мобилни услуги М5262507/06.08.2016г., 839,72лв. представляваща задължения по
Договор за лизинг М5262507/06.08.2016г., 56.00 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на задължения по Договор М5262507/06.08.2016г. в размер на
стандартните месечни такси до изтичане на посочения в договора срок, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда- 22.03.2019г., до окончателното заплащане, както и направените по делото
разноски в размер на 32.95 лв. държавна такса и 300.00 лв.- адвокатско
възнаграждение.
Ответното дружество с възражението по
чл.415 от ГПК е оспорило вземането на заявителя и издадената заповед по чл.410
от ГПК. Въз основа на това заявителя в законоустановеният срок е депозирал
писмена искова молба предявена по реда на чл.422 от ГПК вр.415 от ГПК.
В исковата молба ищеца навежда доводи, че
между „А.Б.“ ЕАД (правоприемник на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД), и ответното дружество „А.Н.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Ц. Г.И. е съществувал валиден договор за използване на мобилни
услуги Е0989676 от 28.04.2009г., като по силата на Приложение № 1/30.04.2015г.
към договора са активирани тарифни планове за пренос на данни Мтел Бизнес
мобилен интернет М с месечна абонаментна такса (МАТ) 11.99 лв., без ДДС за
мобилни номера ********** и **********, със срок на действие 2 години./до
30.04.2017г., приложен по делото/.
В т. 6.2.3 от Приложението е посочено, че
ако абонатът не уведоми писмено оператора за прекратяване на договора, ползването на услугите по приложението
продължава за неопределен срок при същите условия и може да бъде прекратено по
всяко време с едномесечно писмено предизвестие от всяка страна без неустойки.
С Приложение № 1/30.04.2015г. към договор
Е0989676 от 28.04.2009г. е активиран и тарифен план Мтел Бизнес смарт ХL с МАТ
34.99 лв. без ДДС за номер *********, със срок на действие 2 години./до
30.04.2017г./. Съгласно т. 7.2.4. от Приложението договорът продължава
действието си при тези условия, ако в рамките на последния таксуващ период
лиспва писмено уведомление за прекратяването му.
В исковата молба се посочва, че до м.април
2017г. ответното дружество е заплащало дължимите суми, след което въпреки
продължаване използването на услугите и липсата на писмено уведомление за
прекратяване на договора, абонатът е спрял да плаща. По договор Е0989676/28.04.2009г.
са издадении фактури на обща стойност 675,16 лв., както следва: фактура № *********
за периода от 17.05.2017г. до 16.06.2017г. на стойност 672,18 лв. и фактура № *********
за периода от 19.06.2017г. до 19.07.2017г.
на стойност 2.98 лв. Към втората фактура от 19.06.2017г. на стойност 71.38 лв.
е издадено кредитно известие за 68.40 лв. и ищеца претендира остатъка от 2.98 лв.
По договор сключен между ищеца и ответното
дружество № М3251620/16.07.2012г. за
използване на мобилен номер ********** и Приложение № 1/30.04.2015г. към него е
активиран тарифен план Мтел Бизнес смарт ХS с МАТ 8.99 лв. без ДДС за срок от 2
години/до 30.04.2017г./. По този договор е останала дължима фактура № *********/19.06.2017г.
с падеж 19.07.2017г. на стойност 35.30 лв., която е кредитирана с кредитно
известие в размер на 24.84лв. и е останал остатък 10,46 лв.
По договор М3431752/08.12.2012г.
ответното дружество е използвало мобилен номер **********. Съгласно Приложение
№ 1/30.04.2015г. за срок от две години/ до 30.04.2017г./ е активиран тарифен
план Мтел Бизнес смарт ХS с МАТ 8.99 лв. без ДДС. До м.април 2017г. ответното
дружество е заплащало дължимите суми, след което въпреки липсата на писмено
уведомление за прекратяване на договора абонатът е спрял да плаща.
По договора са издадени следните фактури
на обща стойност 18,10 лв, от които: Фактура № ********* за периода от 26.05.2017г.
до 25.06.2017г. на стойност 10,79 лв. и фактура № ********* за периода от 26.06.2017г.
до 26.07.2017г. на стойност 7,31 лв.
На 06.08.2016г. за срок от 24 месеца/до
06.08.2018г./ страните сключили договор М5262507 за мобилен номер ********** с
тарифен план Мтел М Клас ХS с МАТ 7.00 лв. без ДДС. До м.април 2017г.
ответникът е изпълнявал задълженията си за заплащане на месечните абонаментни
такси за използваните услуги, след което е спрял да плаща. По договор М5262507/06.08.2016г.
са издадени и дължими следните фактури на обща стойност 48,23 лв. подробно
описани в исковата молба и приложени по делото.
Към фактура № *********/26.10.2017г. е
издадено кредитно известие за 2.17лв. и ищеца претендира остатък от 6.23 лв.
На 06.08.2016г. към договор М5262507 от
06.08.2016г. е закупен на изплащане мобилен апарат Samsung Gа1аху S7 Еdge Рink
Со1d, сериен номер 357330071731608 за сумата от 1439,53 лв. с първоначална
вноска 59.98 лв. и 23 бр.месечни вноски от 59.98 лв. По договора за закупуване
на изплащане са дължими посочените в и.м. фактури за периода 26.05.2017г. -
27.11.2017г. на обща стойност 839,72 лв.
Поради неизпълнение на задълженията на
абоната по договор М5262507/06.08.2016г. за заплащане на използваните услуги
същият е прекратен, считано от 15.11.2017г. на основание т. 54.12. от Общи
условия на „А.Б." ЕАД. При прекратяване на договора по вина на
потребителя, последният дължи неустойка за неизпълнение поради неспазения срок
на договора в размер на 56,00 лв. за която сума е издадена фактура № *********/
15.11.2017г.
Предвид гореизложеното за ищеца се
породил правен интерес от търсената съдебна защита посочена в петитумната част
на исковата молба.
Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК не е депозирало писмен отговор, не е взело становище по и.м., не е
направило възражения по нея и не е ангажирало доказателства.
В с.з. от 03.12.2019г. се явява негов
пълномощник, който признава иска в
частта за сумата по договора за лизинг, но оспорва останалите суми, които са
начислени за мобилни услуги и интернет.
В с.з. проведено на 22.01.2020г. пълномощника
на ответното дружество заявава, че оспорва фактурата издадена на 17.05.2017г.,
а именно № *********/17.05.2017г. на обща стойност 672,18 лв./л.36 от делото/ в
частта за периода от 12.05.2017г. до 14.05.2017г. за който е начислен огромен
интернет от 600,00 лв.
Твърди,
че за периода от 12.05.2017г. до 14.05.2017г. мобилен номер ********** бил изключен на 12.05.2017г. около
18:00ч. на гръцката граница, когато Антоанета Недкова-пълномощник на ответника,
която ползвала този телефонен номер, напуснала територията на Р.Бъргария и
телефона бил включен отново на 14.05.2017г. около 23:00ч. За тези три дни Недкова
твърди, че била на територията на Р.Турция, като и двата телефона-личния и
служебният били изключени.
За останалият период потреблението и разговорите,
които са проведени на територията на
страната не оспорва сумите.
За
изясняване фактите по делото е допусната СТЕ с вещо лице компютърен специалист,
чието първоначално и допълнително заключение са приети от страните без
възражения и от съда като безпристрастни и обосновани.
Вещото лице Б.Б. заяви, че при направено
проучване в системата на ищеца „А.Б.“ ЕАД, констатирал, че месечното
потребление на абонатите за всяка мобилна услуга се извършва автоматично,
независимо дали става въпрос за разговори, SMS или интернет потребление.
Техническите устройства създават така наречения CDR – записи върху които
абсолютно липсва човешка намеса и това се извършва автоматично от специализиран
софтуер, посредством който се следи за целостта на трафичните данни, при
преноса им между мрежовите компонетнти.
Тези записи се събират във файл, като на
всеки 20 минути този файл се изпраща към друга система и той се генерира
автоматично. В същото време друга система, въз основа на това какъв е абоната,
какъв е неговия план, отстъпки и изобщо параметрите на договора, извършва
т.нар. „билинг фактура“ издавана на абоната, върху което също липсва човешка намеса. Във фактурата е описано
месечното потребление на абоната, а именно какви разговори е извършвал, количеството
SMS-и, количеството на потребения
интернет.
Поради възникнали спорове, много
оператори използват трета/независима/ страна за отчитане на фактурите, като „А.Б.“
ЕАД, ползва „Амдокс“.
В третата страна, ако има някаква грешка
това ще доведе автоматично до масова грешка за всички абонати, като преди
влизането й в действие се извършват множество тестове от различни експерти, с
цел да се отстранят всички грешки.
В „Амдокс“ на експрета не му е известно
да има такива грешки, които да са довели до проблеми с „А.Б.“ ЕАД.
Вещото лице посочи, че номер 0888 129 700 принадлежи
към договор Е0989676/28.04.2009г. към който са издадении фактури на обща
стойност 672,18 лв.
За мобилен номер 0888 129 700 мобилната
услуга е спряна на 27.02.2017г. От допълнително представени от ищеца данни този
номер е бил активен в периода от
28.04.2017г. до 15.06.2017г. в 13:02ч./до неговото спиране, като
експерта посочи, че за този период от време има проведени разговори, респ. са
фактурирани ползваните услуги.
На 15.06.2017г. е прекратен договора,
поради прехвърляне към друг мобилен
оператор.
За мобилен номер ********** услугата е
спряна на 11.09.2017г. и прекратена на 15.11.2017г., поради не плащане.
Поради възникнали въпроси в хода на
процеса, на вещото лице били зададени допълнителни въпроси от пълномощника на
ответното дрежуство, като експерта във връзка с тях изготвил допълнително
заключение. В него посочил, че за периода от 12.05.2017г., 13.05.2017г. и
14.05.2017г. за мобилен номер 0888
129 700, когато са осъществени тези трафични данни, които са постъпили към „Билинг“ системата, за тях няма
никакви записи, тъй като се пазят само шест месеца по Закона за електронните
съобщения /ЗЕС/. Ищеца не е задължен да ги пази след изтичане на шестмесечният срок, а дори следва да бъдат
унищожени по закон.
В заключението си експерта посочил, че при прехвърляне на мобилен номер
от един оператор към друг, се отчита в момента, в който се спре обслужването на
абонатен номер към текущия оператор, т.е. до момента на прехвърлянето всякакви
услуги, които е черпил абонатния номер. В случая правилно са начислени
трафичните данни до датата на прехвърляне от единия към другия оператор.
Данните са правилно начислени, видно и от другите ползвани телефонни номера от
абоната с различен по стойност и количество ползван интернет. Постъпвали са
данни в системата, че е имало такъв трафик и той е отчетен и остойностен, но те
не се съхраняват, тъй като е изтекъл голям период от време.
От служебно извършена справка се
установи, че поради смяна платформана на
Мобилтел от 2010г. са променени само номерата на първоначалните договорите за
мобилни услути с други номера, поради което неприложението по делото на договор
Е0989676/28.04.2009г. и договор М3251620/16.07.2012г., а само приложенията към
тях, не означава, че абоната е сключил друг вид договор и процесните фактури не
се отнасят към първочалните договори.
С оглед фактическата обстановка по
делото, съдът прави следните правни изводи:
I.Относно
иска за главница-чл.422 ГПК вр.чл.415 ГПК вр.чл.79 от ЗЗД.
Предявеният положителен установителен иск
по чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, за установяване на парично вземане е
допустим, като е налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа
и от приложеното ч.гр.д.№ 426/2019 г. по описа на Районен съд гр. Бяла С., по
което има издадена срещу ответното дружество „А.Н.“ ЕООД,***, Заповед №
265/26.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за
процесните суми. Срещу заповедта за
изпълнение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подадено възражение от длъжника „А.Н.“
ЕООД,***, представлявано от управителя Ц. Г.И. за което кредиторът „А.Б.“ ЕАД е
уведомен редовно със съобщение, връчено на 07.05.2019г. Положителният
установителен иск по чл.422 от ГПК е предявен на 13.05.2019г./виж куриерското
клеймо-л.66 от делото/ и входирана искова молба на 14.05.2019г. в БСлРС, т.е. в
рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество настоящият съдебен
състав намира иска по чл.422 от ГПК за основателен.
В
хода на производството по предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже
възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
пораждането му и изпълнението на насрещните задължения по процесният договор от
страна на ищеца.
В тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване чрез установяване на плащане в уговорените срокове на
месечните вноски, дължими по договорът за ползвани абонатни далекосъобщителни
услуги.
Не е спорно между страните по делото, че
ответното дружество „А.Н.“ ЕООД,*** е страна по сключени с ищеца „А.Б.“ ЕАД
(правоприемник на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД),
договори за използване на мобилни услуги Е0989676/28.04.2009г., № М3251620/16.07.2012г.,
№М3431752/08.12.2012г., № М5262507/06.08.2016г. и Договор за лизинг
М5262507/06.08.2016г., по силата на които дружеството предоставило на ответника
мобилни услуги и вещ при условия и цени, визирани в допълнителните приложения,
съставляващи неразделна част от контракта, както и че срещу него са издадени
процесните данъчни фактури за дължими от дружеството суми, а също така и че против „А.Н.“ ЕООД,***,
е издадена и Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за
същите тези суми.
Ответното дружество не е депозирало
писмен отговор в срока по члр.131 от ГПК, но в с.з. се явява негов пълномощник,
надлежно упълномощен с нотариално заверено пълномощно, който не оспорва оспорва
облигационна връзка на договорите.
Пълномощника на ответника в с.з. от
22.01.2020г. заяви, че е абонат на „А.Б.“ ЕАД от 2004г., като винаги са плащани
всички сметки и никога не са оспорвани.
Заяви, че не оспорва исковата сума по
договора за лизинг, но оспорва сумата от 672,18 лв. начислена по фактура №
*********/ 17.05.2017г. и то в частта за начисленият мобилен интернет от 494,02
лв.
Съдът намира, че това оспорване не е
проведено успешно от ответното дружество.
Видно от заключенията/първоначално и
допълнително/ на вещото лице по СТЕ, които съдът кредитира като обосновани и
компетентни, е установено, че месечното потребление на абонатите за всяка
мобилна услуга-разговори, SMS е мобилен интернет се извършва автоматично от
софтуер, без човешка намеса.
Ищцовото дружество „А.Б.“ ЕАД, ползва
трета независима страна „Амдокс“ за отчитане на фактурите, при която не е
допусната грешка в изчисленията. В противен случай такава грешка би се отразила
на всички абонати, а не само за ответника.
Експерта посочил, че мобилен номер
********** е бил активен в периода от м.април до м.юни 2017г./до неговото
спиране/, като за този период от време има проведени разговори, респ. са
фактурирани ползваните услуги. Действително за този период няма запазени данни
в архива на ищцовото дружество, тъй като по ЗЕС те се съхраняват само 6 месеца
и след изтичането на този срок подлежат на унищожаване.
Доказатателства в обратна насока не са
представени от ответника във връзка с неговите твърдения, че телефония апарат с
мобилен номер ********** бил изключен.
За
предоставените в периода от 17.05.2017г. до 26.10.2017г. далекосъобщителни /мобилни/ услуги
"Мобилтел" ЕАД/правоприемник е „А1” ЕАД/ е издало фактури на обща
стойност 751,95 лева, окомплектовани с Приложение А, чрез които установява
изпълнение на задълженията си произтичащи от контракта. Ответникът не оспорва
валидността на договора и неизпълнението на претендираните от кредитора
задължения. Не релевира доказателства, от които може да се направи извод, че е
погасил задължението си, посредством плащане или чрез друг способ за погасяване
на дълга, с оглед което претенцията като основателна следва да бъде уважена в
тази част.
В т.5.2. от договора се сочи, че за
неуредените условия се прилагат Общите условия за взаимоотношенията между
„Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществени мобилни наземни мрежи
на дружеството. По делото не са приложени ОУ, но същите са публикувани на сайта
на „А1” ЕАД и са публично достъпни.
В т.5.5 от договора е записано, че с
подписването на договора, абонатът декларира, че е запознат и съгласен с
приложимите ОУ, неразделна част от него. Според т.26.4. от ОУ, които са
публикувани на страницата на ищцовото дружество и са публично достъпни, заплащането
на услугите се извършва въз основа месечна фактура, издадена за таксуващия
период, за който абоната е уведомен при сключване на договора. Изрично е
посочено, че неполучаването на фактурата не го освобождава от задължението за
плащане на дължимите суми.
Освен това още при получаване на фактура
№ *********/17.05.2017г. на обща стойност 672,18 лв., ответното дружество е
имало правната възможност да оспори начислените в нея суми по реда на чл.60 от
ОУ на мобилният оператор, което не е направило.
В заключение съдът приема, че приетата по
делото експертиза установява, че ищецът е изпълнил задълженията си по
договорите, като е предоставил съответните услуги на ответника, който ги е
ползвал за периода, определен в процесните фактури, включително и по оспорената
фактура № *********/17.05.2017г. на обща стойност 672,18 лв.
Липсват както твърдения, така и данни за
извършено плащане от страна на ответника, а и принципно в тежест на абоната е
да докаже, че е изпълнил задълженията си по договорите да заплаща месечните
такси и цени на доставени услуги. Действително задълженията като конкретни суми
са посочени в процесните фактури, но основанието за плащане представляват не
фактурите, а ползваните услуги, които вещото лице констатира, че в системата на
ищцовото дружество е отразено потребление и оттук няма значение дали фактурата
е получена или подписана от клиента. След като той има сключен договор, по
който получава изпълнение, следва да дължи и насрещно такова.
Следователно искът за признаване на
установено, че се дължи от ответника на ищеца общата сума от 751,95 лв.,
представляваща незаплатени месечни такси за използване на услуги за периода от
17.05.2017г. до 26.10.2017г. по Договор за използване на мобилни услуги
Е0989676/28.04.2009г., Договор за използване на мобилни услуги
М3251620/16.07.2012г., Договор за използване на мобилни услуги
№М3431752/08.12.2012г., Договор за използване на мобилни услуги
М5262507/06.08.2016г.г. се явява основателен и доказан по размер и следва да
бъде уважен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда- 22.03.2019г., до окончателното заплащане,
въз основа на което е издадена Заповед № 265/26.03.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 426/2019г. по описа на РС-Бяла С..
II.
Относно иска по Договора за лизинг за
заплащане на лизингови вноски.
Няма спор по делото, че ответното
дружество е получило по Договор за лизинг М5262507/06.08.2016г., мобилен апарат
Samsung Gа1аху S7 Еdge Рink Со1d, сериен номер 357330071731608 срещу лизингова
цена от 1439,53 лв., платима на 23 вноски, всяка в размер 59.98 лв. (чл. 4).
Съгласно чл. 12 ал. 1 от Договора за
лизинг, в случай на неизпълнение на задължението за плащане на лизингови
вноски, лизингодателят има право в съответствие с разпоредбите на договора,
общите условия и действащото законодателство, да обяви месечните вноски за
предсрочно изискуеми, като в т.12.3 от договора е предвидено, че месечните
вноски стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за
мобилни услуги.
В исковата молба ищецът посочва, че
сумата за неплатените лизингови вноски за периода 26.05.2017г. - 27.11.2017г. е
в размер на 839,72 лв. начислена в процесните фактури приложени с и.м., която
сума не се оспорва от пълномощника на ответното дружество.
При това положение, съдът счита, че след
като не са платени дължимите лизингови вноски в установения размер от 839,72
лв. за периода 26.05.2017г. - 27.11.2017г. по погасителния план по договора за
лизинг, предявеният установителен иск за тази сума се явява основателен и
следва да бъде уважен. За да направи този извод, съдът намира, че без значение
е фактът дали неплатените лизингови вноски са обявени за предсрочно изискуеми,
както и дали договорът за мобилни услуги е бил законосъобразно прекратен от
оператора, тъй като понастоящем е изтекъл срокът, предвиден за плащане на
всички лизингови вноски и няма данни ответникът да е върнал мобилното
устройство на ищеца, като лизингодател. Този факт следва да бъде съобразен от съда
при решаването на спора, с оглед императивното правило на чл. 235 ал. 3 от ГПК.
Освен това, няма данни ответникът да е върнал лизинговата вещ на ищеца, нито е
лишен от възможността да я ползва и при прекратен договор с лизингодателя -
ищец.
Следователно иска в тази част за сумата
839,72лв., представляваща задължения по Договор за лизинг М5262507/06.08.2016г.
за периода от 26.05.2017г. до 27.11.2017г. е основателен и следва да бъде уважен.
III.
Относно иска с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.415 ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД- заплащане на неустойка.
В т.6.3.1 от приложение № 1 е уговорена
неустойка в полза на „А.Б.” ЕАД/правоприемник на „Мобилтел“ ЕАД/ при предсрочно
прекратяване контракта по вина на абоната, в размер на месечните абонаментни
такси дължими до изтичане посочения в договора срок. Съобразно разясненията
дадени в т.3 на ТР №1/15.06.2010г. по ТД №1/2009г. на ВКС, ОСТК: „Нищожна
поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции“. В настоящия
казус, преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвестността в
гражданските и търговски правоотношения, размерът на уговорената неустойка,
съставляващ сбор от всички месечни такси по договора от момента на неизпълнение
до края на срока му, е в разрез с присъщите й по закон функции, тъй като не е
съобразен нито с естеството на обезпеченото задължение, нито с възможните вреди
от неизпълнение. Така уговорената неустойка би довела до несправедливия правен
резултат, доставчика да получи имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да предоставя
ползването на услуга. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави, защото
създава условия за неоснователно обогатяване на доставчика на услугата, като
нарушава принципа за справедливост и сочи на извод, че неустойката излиза извън
присъщите й по закон функции. На практика тази клауза обезсмисля възможността,
абоната да се откаже от договора, тъй като дължи всички такси под формата на
неустойка.
Отделно от това визираната клауза се
явява неравноправна по смисъла на чл.143, т.14 от ЗЗП, тъй като налага на
потребителя изпълнение на неговите задължения за заплащане абонаментна такса до
края на уговорения срок, без доставчика да предоставя съответните услуги.
Неустоечните клаузи не са индивидуално уговорени, тъй като съставляват част от
предварително изготвени от оператора бланкови договори, в които се попълват при
подписването им единствено данните индивидуализиращи конкретния потребител и
избрания план или вид предоставяна услуга. Това води до извод, че ответникът, в
качеството на потребител не би могъл да влияе върху съдържанието им,
договаряйки със служителя на дружеството промени в бланкетните клаузи. Противното
– предоставена такава възможност при подписване на процесните договори, не се
установява от доказателствата, ангажирани от ищцовата страна.
В случая съдът не обсъжда прекомерна ли е
неустоечната клауза или не. Съдът намира клаузата за нищожна – изначално към
датата на сключването на договора, отсъствието на валидно съглашение за
заплащане на неустойка води до частична недействителност (нищожност) на
сключения договор в тази му част. Тъй като противоречието между клаузата за
неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва
изводът, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и
съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част
договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка в какъвто и да било размер.
С оглед изложеното, съдът счита, че
претендираната въз основа на нищожните договорни клаузи неустойка в размер на
56.00 лв. по Договор М5262507/06.08.2016г. представляваща стандартните месечни
такси до изтичане на посочения в договора срок, не се дължи и претенцията в
тази част като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
IV. Относно
възражението за давност направено от ответника.
Във възражението по чл.415 от ГПК ответника
е навел възражение, че сумите са погасени по давност, тъй като договорите са
сключени с „А.Б.“ ЕАД (правоприемник на
„МОБИЛТЕЛ” ЕАД) през 2009г. и през 2012г., а заявлението е подадено едва
през 2019г. В тази връзка следва да се
отбележи, че действително по аргумент от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД вземанията на
доставчиците на комуникационни услуги по договорите им с потребителите, какъвто
е и настоящият случай, се погасяват с изтичане на кратката три годишна
погасителна давност. Това положение в последна сметка е установено и в
задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18
май 2012 г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Освен това съгласно чл.
116, б. „б“ от ЗЗД давността се прекъсва с предявяването на иск относно
вземането, а съгласно чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД същата не тече, докато трае
съдебния процес относно вземането.
В настоящия случай обаче посоченият
тригодишен период от време не е изтекъл. В тази връзка следва да се отбележи,
че като начален момент на давността следва се приеме моментът на изпадане на
ответника в забава по отношение на заплащането на посочените в процесните
фактури суми.
Съгласно чл. 422 ГПК искът се счита
предявен от момента на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
От падежа на задълженията, описани във фактурите/16.06.2017г.-27.12.2017г./ до
датата на депозиране на заявлението – 22.03.2019 г. не са изминали 3 години, поради
и което не може да се приеме, че вземанията са погасени по давност.
В обобщение следва да се посочи, че искът
за общата сума от 751,95 лв., представляваща незаплатени месечни такси за
използване на услуги за периода от 17.05.2017г. до 26.10.2017г. по Договор за
използване на мобилни услуги Е0989676/28.04.2009г., Договор за използване на мобилни
услуги М3251620/16.07.2012г., Договор за използване на мобилни услуги
№М3431752/08.12.2012г., Договор за използване на мобилни услуги
М5262507/06.08.2016г., както и искът за сумата от 839,72 лв., представляваща
незаплатени задължения по Договор за лизинг М5262507/06.08.2016г. за периода от
26.05.2017г. до 27.11.2017г., ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда- 22.03.2019г., до
окончателното заплащане, въз основа на което е издадена Заповед № 265/26.03.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№
426/2019г. по описа на РС-Бяла С.,
следва да бъдат уважени.
Искът за сумата от 56.00 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължения по Договор М5262507/06.08.2016г.
в размер на стандартните месечни такси до изтичане на посочения в договора
срок, поради предсрочно прекратяване на
договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда- 22.03.2019г., до окончателното заплащане,
въз основа на което е издадена Заповед № 265/26.03.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 426/2019г. по описа на РС-Бяла С., следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
V. По разноските.
Процесуаланият представител на ищеца е
поискал присъждане на разноски/л.119 от делото/ в исковото производство за
внесена държавна такса 267,05 лв./л.70 от делото/ и депозит 400.00 лв. за вещо
лице./л.94 от делото/, а в заповедното производство е поискал присъждане на
разноски за внесена държавна такса от 32,95 лв. и 300,00 лв. адвокатско
възнаграждиние.
Предвид разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
съдът в настоящото производство следва да се произнесе и по разноските в
заповедното производство, като разпредели отговорността за същите съобразно
уважената част на иска, доколкото тези разноски не се включват в предмета на
установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна последиците от
уважаването, респективно отхвърлянето на иска.
С оглед изхода на настоящия исков процес,
ответното дружество „А.Н.“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на ищеца и
направените от последния разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 426/2019 г. по описа на Районен съд гр. Бяла С.
в общ размер от 321,63 лв.(1591,67 лв.х
332,95 лв./1647,67 лв. = 321,63 лв.) съразмерно с уважената част от исковете.
При този изход на процеса, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК, ответника „А.Н.“ ЕООД ще следва да заплати на ищеца
направените в настоящото исково производство по гр.д.№ 640/2019г. по описа на
БСлРС разноски в общ размер от 644,38 лв.(1591,67 лв.х 667,05
лв./1647,67лв.=644,38 лв.) съразмерно с уважената част от исковете.
Ответника е направил разноски в размер на
200.00 лв. внесен депозит за вещо лице по допълнителното заключение по СТЕ, но
неговият пълномощник в с.з. не е поискал присъждане на разноски и следователно
такива не му се дължат.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответното дружество „А.Н.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Ц. Г.И., че същото ДЪЛЖИ на „А.Б.“ ЕАД (правоприемник на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД), ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от А. В. Д. и М.М., заедно, чрез адв.И.Й.
с адрес ***, хотел Рила, офис № 411, на основание чл.415 от ГПК вр.чл.422 от ГПК вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД вр. чл.342,ал.1 от ТЗ,
общата сума от 751,95 лв./Седемстотин
петдесет и един лева и 95 стотинки/, представляваща незаплатени месечни такси
за използване на услуги за периода от 17.05.2017г. до 26.10.2017г. по Договор
за използване на мобилни услуги Е0989676/28.04.2009г., Договор за използване на
мобилни услуги М3251620/16.07.2012г., Договор за използване на мобилни услуги
№М3431752/08.12.2012г., Договор за използване на мобилни услуги
М5262507/06.08.2016г., сумата от 839,72
лв./Осемстотин тридесет и девет лева и 72 стотинки/, представляваща
незаплатени задължения по Договор за лизинг М5262507/06.08.2016г. за периода от
26.05.2017г. до 27.11.2017г., ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда- 22.03.2019г., до
окончателното заплащане, въз основа на което е издадена Заповед №
265/26.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 426/2019г. по описа на РС-Бяла С..
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А.Б.“ ЕАД (правоприемник на
„МОБИЛТЕЛ” ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от А. В. Д. и М.М., заедно, чрез адв.И.Й. с адрес ***, хотел
Рила, офис № 411, против „А.Н.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Ц. Г.И., иск с правно основание чл.415 от ГПК вр.чл.422 от ГПК
вр.чл.92 от ЗЗД за приемане за установено по отношение на ищеца „А.Б.“ ЕАД, че
ответното дружество му дължи сумата от 56.00
лв./Петдесет и шест лева/, представляваща неустойка за неизпълнение на задължения по Договор
М5262507/06.08.2016г. в размер на стандартните месечни такси до изтичане на
посочения в договора срок, поради
предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда-
22.03.2019г., до окончателното заплащане, въз основа на което е издадена Заповед № 265/26.03.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 426/2019г. по описа на РС-Бяла С., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „А.Н.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Ц. Г.И. ДА ЗАПЛАТИ на „А.Б.“ ЕАД (правоприемник на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД), ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от А. В. Д. и М.М., заедно, чрез адв.И.Й.
с адрес ***, хотел Рила, офис № 411, направените разноски по настоящото исково
производство по гр.д.№ 640/2019г. по
описа на БСлРС в общ размер от 644,38 лв./Шестстотин
четиридесет и четири лева и 38 стотинки/, както и сторените от ищеца разноските
в заповедното производство по ч.гр.д.№
426/2019г. по описа на БСлРС в размер от 321,63 лв./Триста двадесет и един лева и 63 стотинки/, съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е
изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК
препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в
сила, да се приложи по ч.гр.д. № 426/2019г.по описа на РС-Б.С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: