№ 1412
гр. Варна , 19.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500759 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.121 ГПК.
Образувано е по частната жалба вх.№ 275703/1.03.2021 от Д. М. П. против
Определението на ВРС-51с-в № 261645/9.О2.2О20 по гр.д.№ 15859/2020, с което е
оставено без уважение възражението на ответника за местна неподсъдност на спора пред
ВРС.
Счита същото за неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушение на
материалния и процесуалния закон и затова моли за неговата отмяна, като излага следните
доводи :
Съдът не бил обсъдил фактическите обстоятелства, наведени в отговора на ИМ,
които имали значение при определяне местната подсъдносто.
Механичното цитиране на формулировката, дадена в § 1 т.15 от ЗЗДт на понятието
"настоящ адрес" не можело да игнорира необходимостта от задълбочено изследване на
обстоятелствата, въз основа на които да бъде постановен мотивиран съдебен акт.
Според практиката на ВКС неправомерните действия на родителите, извършени с цел
промяна на местната подсъдност, винаги следва да се установяват и затова не можели да
служат за основание за прилагането на принципната правна норма, особено в случаите,
когато фактическото пребиваване на детето се различавало от правно разпореденото.
В конкретния случай било ясно, че налице било пълна липса на дължимото от закона
и морала отношение на майката към детето, гьй като битувало безконтролно поведение,
изразено в пълна липса на отговорност, представляваща постоянна промяна в адресите на
местопребиваване на детето, което било несоциално, непълноценно, неприемливо
1
отношение и в противоречие с интересите на детето от страна на майката.
Счита, че производството следва да се разглежда по трайно установеното фактическо
местоживеене на детето, което от своето раждане живее на адрес гр.Обзор ул.„Средна гора"
№ 6.
Детето било посещавало детската градина „Обзорче“ в гр.Обзор от 22.05.2018г до
20.10.2020г без прекъсване, имало личен лекар д-р Панайот Павлов, практикуващ на
територията на гр. Обзор.
В края на 2020г ищцата без съгласието на бащата била отвела общото им дете на
неизвестно за него място и едва от ИМ узнал, че детето е със сменено фактическо
местоживеене, личен лекар и детска градина, които действия и решения майката била
осъществила без съгласието на бащата. Фактическото пребиваване на детето към момента
на подаване на ИМ било гр.Варна, но неговата обичайна среда на живот била в гр.Обзор.
Отвеждането на детето от неговото обичайно местоживеене без съгласието на единия
родител не можело да обоснове компетентност на съда да разгледа спор за родителски права
на мястото, на което детето е отведено.
До м.ноември 2020г детето е живяло в общия на семейството дом в гр.Обзор.
Безспорно родителите били разделени от края на 2019г, а майката се установила в дома на
родителите й в гр.Бяла, обл. Варна.
Тъй като страните били в спокойни отношения и имало разбирателство и
кооперативност досежно отглеждането на общото им дете, полагали грижи за Даниел в
еднакъв обем, вкл. и по отношение на издръжката, като не били променили обичайната му
среда на живот, трайно изградена в гр. Обзор - местоживеене, детска градина, личен лекар,
обкръжаващи го близки хора.
Твърди се, че от средата на м.ноември 2020г детето пребивавало с майката си на
неизвестно за ответника до този момент място, а от приложените с ИМ доказателства било
видно, че било записано в детско заведение и при личен лекар на територията на гр.Варна,
без знанието и съгласието на ответника.
Сочените обстоятелства не можели да обосноват местната компетентност на съда в
гр.Варна.
Счита, че действията на ищцата били предварително подготвени и насочени към
едностранна промяна на фактическото пребиваване на детето от гр.Обзор в гр.Варна, довело
респективно до промяна на местната подсъдност.
Съдът не е определил къде е обичайната среда на живот на детето Даниел, а тя била в
гр.Обзор и нямало никаква причина да бъде променена.
Явно детето пребивавало в гр.Варна последните няма и месец преди завеждане на
2
делото, когато е било отведено там от ищцата без разрешение на бащата и без неговото
съгласие.
Обстоятелството, че към момента на завеждане на делото 11.12.2020г, детето
пребивава в гр.Варна на адреса на ищеца нямало определящо значение относно
подсъдността на предявения иск, защото това фактическо състояние било временно и се
дължало единствено и само на неправомерните действия на ищеца, изразяващи се в отказ да
предаде детето на бащата и да му дадяла достъп.
Поради изложеното счита, че компетентният да разгледа спора съд е Районен съд -
гр.Несебър. Поради това моли за отмяна постановеното от ВРС определение и делото да
бъде изпратено на местно компетентния съд в гр.Несебър.
В срока по чл.276 ГПК ответната страна по жалбата Ц. Е. Д. е депозирала писмен
отговор вх.№ 278551/16.03.2021 със становище за неоснователността й и затова моли за
оставяне без уважение на същата.
Частната жалба е депозирана в срок и е допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения :
РС е сезиран с иск, чието правно основание е в разпоредбите на чл.127 ал.2 СК за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете
Даниел, род.2.10.2016г, на майката, при която да бъде определено и местоживеенето на
детето; на бащата да бъде определен режим на лични отношения, както и същия да бъде
осъден да заплаща издръжка, както и иск по чл.127а СК за заместващо съгласие на бащата
на детето да бъде издаден задграничен паспорт .
Действително, нормата на чл.127 ал.2 СК предвижда специална местна подсъдност,
когато следва да бъде разрешен спор между родителите за първоначално определяне на кого
от двамата да бъде предоставено упражняването на родителските права и при кого от
родителите да живее детето. И това следва да бъде съдът по настоящия адрес.
В СК от 2009г липсва легално определение на понятието „настоящ адрес“. Такава е
дадена в § 1 т.15 от ДР на Закон за закрила на детето /с изменението от 2003г/ – „настоящ
адрес е адресът, на който детето пребивава“. Понятието има субсидирано приложение по
отношение на СК, тъй като е въведено за нуждите на Закона за закрила на детето и
предвидените в него административни процедури и доколкото липсва подобна легална
дефиниция в СК.
Практиката на ВКС е последователна относно разбирането за „настоящ адрес на
3
детето“. Така в Опр.№ 185/23.04.2013г на ВКС по ч.гр.д.№ 2198/2013г, II ГО; Опр.№
324/29.06.2017г по ч.гр.д.№ 2536/2017г, IV ГО, Опр.№ 187/25.03.2013г по ч.гр.д.№
1956/2013г, IV ГО; Опр.№ 188/ 17.04.2019г по ч.гр.д.№ 1331/2019, ІV ГО ; Опр.№
310/4.07.2019г по ч.гр.д.№ 2078/2019г, III ГО. В тях се приема за настоящ адрес
фактическото пребиваване на детето към момента на предявяване на ИМ по чл.127 ал.2 СК.
Затова в тези случаи определянето на специалната местна подсъдност изключва общата по
чл.105 ГПК. В част от горепосочените актове на ВКС /а именно : опр.№№ 187/2013г,
188/2019г и 310/2019г са изложени мотиви и за това, че при спор за местна съдебна
компетентност се преценява къде е било фактическото пребиваване на детето и това е
мястото, където е била неговата обичайна среда на живот. Временното отсъствие на детето
от това място не означава смяна на пребиваването му, нито отвеждането /респ.задържането/
на детето от обичайното му местопребиваване от единия родител без съгласието на другия,
може да обоснове компетентност за разглеждане на спора за родителски права от съда по
мястото, където детето е било отведено/задържано.
Настоящият случай не е такъв.
От съвпадащите изявления на двете страни, обективирани в обстоятелствената част
на ИМ на ищцата, и в предявения от ответника насрещен иск, става ясно, че родителите на
детето са живели съвместно в гр.Обзор, на който адрес ответникът продължава да живее и
понастоящем. Фактическата раздяла между тях е настъпила през м.11.2019г, откогато не
живеят заедно. Майката заминала да живее в гр.Бяла, Варненска обл., където е домът на
нейните родители и там пребивавала до края на 2020г – знанието за този факт е признато от
ответника в неговия НИ.
В съответствие с това са и представените от него самия писмени доказателства -
справки, издадени от НБД, от които се установява, че от 7.10.2006г детето Даниел има
постоянен адрес в гр.Обзор ул. „Средна гора“ № 6, и настоящ такъв в гр.Бяла ул.“Андрей
Премянов“ и настоящ адрес : гр.Бяла ул.“Андрей Премянов“ № 38.
Исковата молба е подадена на 11.12.2020г.
В подкрепа на твърдението, че ищцата от м.10.2020 се е установила да живее с детето
в гр.Врана в жилището на своя баща, е представено копие от НА за собственост от 1993г на
апартамент № 30 в бл.11 ет.1 в жк“Победа“ в гр.Варна, посочен в адресната част на исковата
молба.
От сл.бел., изд. от ДГ“Карамфилче“-гр.Врана, е видно, че за учебната 2020/2021г
детето е било записано там 2-ра група, като за периода м.11-12.2020г е имало прекъсвано на
посещенията поради наложените ограничения във връзка с приетите в държавата
противоепидемиологични мерки.
Предвид горното съдът приема, че в противоречие с гореустановените факти е
4
твърдяното от ответника, че детето е било посещавало постоянно детска градина в гр.Обзор
за периода след раздялата им през м.11.2019 до м.10.2020, за което представя сл.бел., изд.от
ДГ„Обзорче“, след като за този период очевидно е живяло заедно с майка си първоначално в
гр.Бяла на адреса, посочен за настоящ на детето още от 2016г, а впоследствие - в гр.Варна на
адреса на жилището на нейния баща. Видно от годината на съставянето НА - 1993г, се
налага изводът, този адрес е бил известен на бащата, тъй като не се касае за имот, придобит
непосредствено преди завеждането на настоящото дело или в хода на производството, за да
се мисли, че майката е отвела детето в неизвестна посока, както се твърди от ответника. Ето
защо се налага изводът, че жилището в гр.Обзор не отговаря на критериите за обичайно
местопребиваване на детето. Такова е било това в гр.Бяла, след което - в гр.Варна. При това
положение преместването на детето не може да бъде квалифицирано като неправомерно
отвеждане от майката на място, различно от обичайното му местопребиваване, за да бъде
изключена компетентността на съответния съд.
С оглед на гореизложеното, правилно ВРС е приел, че е компетентен да разгледа
предявените искове и затова възражението на ответника за местна неподсъдност като
неоснователно следва да бъде оставено без уважение.
С оглед на горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д. М. П. вх.№ 275703/ 1.03.2021,
против Определението на ВРС-51с-в № 261645/9.О2.2О20 по гр.д.№ 15859/2020, с което е
оставено без уважение възражението на ответника за местна неподсъдност на спора пред
ВРС.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6