Р Е Ш Е Н И Е
№260170
гр.Пловдив, 04.02.2021.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателно отделение, Втори наказателен състав в публично заседание на осми
януари, през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 3715 по описа за 2020 година на
ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 0013697/28.05.2020г. на началник отдел“Контрол и
правоприлагане“ в Националното тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ) гр.София с което на М.Л.П. ***, ЕГН ********** на
основание чл.179, ал.3, вр. чл.139, ал.6 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 30 (триста) лева
за това че е изпълнил задължение по чл.139, ал.6 от ЗДвП и осъществил
административно нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП.
С жалба от М.Л.П. се прави искане за
отмяна на издаденото НП. Представят се доводи за заплатена компесаторна такса
веднага след съставяне на АУАН, съгласно посоченото от контролните органи. в
разписка връчена след съставяне на акта. Посочва че управляваното МПС е имало
заплатане винетна такса, но на стария му регистрационен номер.
Жалбоподателят редовно призован, в
съдебно заседание не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият
орган се представлява от юрисконсулт Д.Т.която пледира за потвърждаване на
наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. В пледоарията
посочи че в хода на производството не са допуснати процесуални нарушения,
фактическата обстановка е установена правилно, а АУАН и НП са издадени от
компетентни лица. Развива доводи за съставомерност на извършеното, като пледира
за потвърждаване на НП изцяло, тъй като плащането на компесаторната такса е по
сметка на ГД Полиция на МВР а не е постъпила по сметка на АПИ.
Съдът приема, че жалбата е подадена в
рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съдът, след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по
съдебния контрол, намира за установено следното:
На 10.12.2019г. около 14:40 часа на
републикански път
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
писмените и гласни доказателства – показанията на свидетел В.А. , събрани в
хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената
част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява
годно доказателствено средство, съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП за констатациите
в него, се установява гореописаната фактическа обстановка. По делото не се
събра доказателствен материал, който да оборва така възприетите фактически
положения.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния
спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно
в тези случаи е достатъчно
доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя
като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази
причина подобно психично отношение не
може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на
ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както
и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази
насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато
АУАН или НП не са издадени от надлежен
орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила
при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава
съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и
че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Като прецени изложената фактическа
обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и
при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр.
чл.84 от ЗАНН, настоящият състав
на Пловдивски районен съд, достигна до
следните правни изводи.
Съдът счита, че наказателното
постановление е издадено от оправомощено за това лице, по смисъла на чл.189е,
ал.1, вр. с чл.167а от ЗДвП – Г.Т.– *** на Отдел при АПИ, който видно от
приложената Заповед № РД-11-1423/02.12.2019г. е бил оправомощен от Председателя
на Управителния съвет на АПИ да издава НП за процесното нарушение.
АУАН е съставен от материално и териториално компетентно лице видно от приложената Заповед № РД-11-10/04.06.2019г.
на Председателя на Управителния съвет на АПИ.
Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и
срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
По същество няма спор, че пътният
участък, по който се е движел товарният автомобил, управляван от жалбоподателя,
попада сред тези, за които се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура – винетна такса. Няма спор и че към датата на проверката за
автомобила не е имало заплатена т.нар. „електронна винетка“, което се доказва
показанията на свидетел А., както и с приложената извадка от Електронната
система на АПИ. За неналичие на заплатена винетна такса потвърждават и
действията на жалбоподателят предприети на 12.12.2019г. за заплащане на
компесаторна такса. По мнение на съда в процеса се събраха достатъчно
доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че водачът не е
разполагал и с валидна винетка за управлявания от него автомобил. Във връзка с
изложеното съдът споделя становището на процесуалния представител на АНО, че
направеното заплащане по друга сметки и то на орган не свързан с продажбата на
електронни винетни от правна страна не представлява плащане на винетка. Поради
тази причина съдът счита, че изводите на АНО за липса на доказателства за
заплатена винетна такса са правилни, законосъобразни и почиващи на доказателствата
по делото. При това положение съдът стига до следните изводи.
На жалбоподателя е
вменено нарушение по чл.139, ал. 6 от ЗДвП съгласно която - водачът на пътно
превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата (ЗП)
в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно
средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. Съгласно разпоредбата
на чл.10а, ал.7, вр. с ал.6, т.1 от ЗП – за товарния автомобил, управляван от
жалбоподателя, предназначен за превоз на товари с маса до 3,5 тона – се дължи
закупуване на електронна винетка. Както стана ясно – към дата на проверката
такъв валиден стикер не се доказва да е бил закупен (хартиен или електронна
винетка), поради което правилно поведението на жалбоподателя е било санкционирано
под нормата на чл.179, ал.3 съгласно която - водач, който управлява пътно
превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна
такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата се наказва с глоба от 300 лв. Поради всичко горепосочено съдът намира, че в
случая при доказано административно нарушение, правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като законосъобразно
е наложено и предвиденото за това нарушение наказание. Видно от санкционната
норма – размерът на наказанието е фиксиран в закона, поради което и не може
допълнително да бъде намаляван от съда.
В заключение съдът счита, че не е
налице хипотеза на маловажност по чл.28 от ЗАНН, доколкото допуснатото
нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да се приеме,
че обществената му опасност е явно незначителна. В тази връзка съдът напълно
споделя и подробните съображения на АНО изложени в НП, поради което и намира за
безпредметно да ги преповтаря. С оглед всичко казано
по-горе, настоящият състав намира, че отговорността на жалбоподателя е правилно
и законосъобразно ангажирана, като в хода на процеса не са допуснати съществени
процесуални нарушения, поради което издаденото постановление следва да се
потвърди изцяло.
Предвид
изхода на правния спор искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е
неоснователно, въпреки настъпилите изменения в чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ,
бр. 94 от 2019 г.), съгласно които в производството по обжалване на НП
принципно съдът може да присъжда разноски на страните. От страна на АНО не е
постъпило искане за присъждане на разноски, поради което и съдът не дължи
служебно произнасяне в тази насока.
Поради изложеното и на основание чл.63, ал.1, предл. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 0013697/28.05.2020г. на
началник отдел“Контрол и правоприлагане“ в Националното тол управление (НТУ)
към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр.София с което на М.Л.П. ***, ЕГН **********
на основание чл.179, ал.3, вр. чл.139, ал.6 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 30 (триста) лева
за това че е изпълнил задължение по чл.139, ал.6 от ЗДвП и осъществил
административно нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните за неговото изготвяне пред Пловдивски
административен съд по реда на глава ХІІ на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
В.И.