№ 583
гр. Плевен, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20224430201783 по описа за 2022
година
Производството е образувано по жалба на А. П. А, ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. К, обл. Плевен ул. „****” № 54В, против Наказателно
постановление № 645984-F661341/06.07.2022г. на Началник отдел
Оперативни дейности –В.Търново в Централно управление на Национална
агенция за приходите с което на жалбоподателя, на основание чл.185, ал.2
ЗДДСвр с чл .185,ал1 от ЗДДС е наложена „Глоба ” в размер на 500 лева за
нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ .
В жалбата се излагат доводи, че издаденото наказателно постановление
е издадено в нарушение на процесуалните и материалните правни норми,
поради което се моли съда да отмени изцяло същото, като се излагат
конкретни аргументи в тази насока,тъй като не става ясно за жалбопадетелят
коя разпоредба на Наредба Н-18МФ е нарушена.
. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и
не се представлява.
В съдебно заседание за АНО, редовно призован, представител се явява
и се представлява от юрк .Младенова.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от
фактическа страна следното:
При извършена проверка на 16.05.2022г. с начален час 09:10 ч. в центъра на
с.***, общ.****,обл.Плевен, пред тото пукт ,на сергия с площ от около,2
KB^MeTPa за продажба на разсад, е установено , че А. П. А. с ЕГН
1
**********, извършва търговска дейност без да е изпълнил задължението си
да регистрира, въведе в експлоатация и използва фискално устройство от
датата на започване на дейността на обекта .чрез което да отчита оборотите от
извършените продажби в брой.
Преди легитимация на 16.05.2022г. в 09:10 ч. е извършена контролна покупка
на разсад пипер на стойност 3,00 лв„ заплатени в брой от Р. П. -П. -ГИП с
една банкнота от 5 лева на А. П. А. , който приел плащането, върнал ресто в
размер на 2,00 лв./една монета/, но не издадал фискален касов бон .нито
касова бележка от ръчен кочан или друг документ за извършената продажба.
А. П. А. изготви собственоръчно опис на касовата наличност със сума от
25лева.
При проверката е установено ,че от масата продава единствено А. П. А.оь с
ЕГН **********, който собственоръчно е записал в описа на паричните
средства ,че не е знаел ,че трябва да издава бележки.
На 31 05 2022г. жалбопадателят представил Регистрационна карта на
земеделски стопанин N«37376/01.07.2021г. на Перелик А Косов с ЕГН
**********/ баща на проверяваното лице/.
Справка за дейността на жалбоподателят за стопанската 2020-2021г.и РЗС-
01.2380/01.07.2021г. , от които е видно ,че към датата на проверката -
16.05.2022 г. съща не е подновена.
Представени са и Регистрационна карта на земеделски стопанин №
37376/31.05.2022г.; Справка за дейността за стопанската 2021-2022г.,Анкетна
карта за регистрация на ЗС №РЗС-01-2251/31.05.2022г. от които е видно ,че А.
П. А. с ЕГН **********, считано от 31.05.2022г. се е регистрирал като
земеделски стопанин. Към Датата на проверката 16.05.2022г. в 09:10 ч. А. П.
А. с ЕГН ********** не е регистриран земеделски стопанин.
С това административно наказващият орган установил,че А. П. А. с ЕГН
********** е нарушил разпоредбите на чл.7, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерните за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин на МФ, като е бил длъжен ,но не е монтирал .въвел в
експлоатация и използвал регистрирано в НАП фискално устройство от
датата на започване на дейността на обекта.
За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена
проверка обр.Кд78 cep АА № 0468332/16.05.2022Г.И Протокол обр.Кд73
№1342728/27.05.2022г. , съставени на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с
чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
С оглед така установената фактическа обстановка, административно
наказващият орган приема от правна страна, че с описаното деяние е
нарушена разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13 12.2006 на МФ чл.7,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
2
продажби чрез електронен магазин на МФ, като е бил длъжен ,но не е
монтирал ,въвел в експлоатация и използвал регистрирано в НАП фискално
устройство от датата на започване на дейността на обекта...
Нарушението е извършено за първи път. Установеното нарушение се
потвърждава от приложените по административнонаказателната преписка
доказателства:
АУАН cep. AN № F661341 от 31.05.2022 г„ ПИП № протокол за извършена
проверка обр.Кд78 сер.АА № 0468332/16.05.2022г.и Протокол обр.Кд73
№1342728/27.05.2022г.
АУАН cep. AN № F661341 / 31.05.2022 г. е редовно предявен и връчен на А.
П. А. с ЕГН ********** на 31.05.2022г.
В АУАН № cep. AN № F661341 / 31.05.2022 г. е направено възражение.
Като взех предвид събраните по преписката доказателства, считам
постъпилото възражение за неоснователно.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение
така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е и основателна макар и не по
изложените в нея съображения:
В посочения АУАН актосъставителят е записал, че на 16.05.2022г. в 09:10 ч. е
извършена контролна покупка на разсад пипер на стойност 3,00 лв„ заплатени
в брой от Р. П. -П. -ГИП с една банкнота от 5 лева на А. П. А. , който приел
плащането, върнал ресто в размер на 2,00 лв./една монета/, но не издадал
фискален касов бон .нито касова бележка от ръчен кочан или друг документ
за извършената продажба.
А. П. А. изготви собственоръчно опис на касовата наличност със сума от
25лева,квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 7, ад.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г на .
Впоследствие на 06.07.2022г е издадено процесното наказателно
постановление с което на жалбоподателя е наложено ГЛОБА в рзмер на 500 -
ПЕТСТОТИН лева на осн. чл. 185, ал.2вр с чл 185 ал1 от ЗДДС.
Извършвайки служебна проверка за законосъобразност на НП, съдът
констатира следните процесуални нарушения:
Наказващия орган в хода на административно - наказателното
производство е допуснал съществени процесуални нарушения довели до
3
нарушаване правото на защита на жалбоподателя и водещи до отмяна на
издаденото НП.
На първо място административно-наказателната процедура по ЗАНН е
строго формална и повечето от правилата въведени от законодателят в
нормите на ЗАНН са императивни, особено тези на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Тяхното нарушение винаги следва да се характеризира като съществено и
водещо до незаконосъобразност на издадените актове.
При реализиране на административно-наказателната отговорност е
допуснато и друго нарушение на процесуалните правила, което води до
опорочаване на производството по налагане на административно наказание.
Абсолютно задължително е и в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление
административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за
което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо,
както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената,
като нарушена норма от съответния нормативен акт. .
В издаденото Наказателно постановление, на първо място
административнонаказващият ортан не е прецизирал приложимата
администрантивнонаказателна разпоредба, в която се съдържа съществен
елемент от фактичекския състав на нарушението.
Чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, посочен в този му вид като
административнонаказателна разпоредба, съддържа две хипотези:
Според първата хипотеза, санкционира се лице, което допусне или
извърши нарушение по чл. 118 или нормативните актове по неговото
прилагане, и при извършено в тази хипотеза нарушение, наказанието е от
3000 до 10000 лв. за юридически лица. .
Втората хипотеза регламентира нарушение, състоящо се в извършване
или допускане на нарушение по чл. 118,или на нормативните актове по
прилагането му, неводещо до неотразяване на приходи, при което се налага
санкция от 500 до 2000 лв. - за юридически лица.
Т.е. в чл. 185, ал. 2 са регламентирани две отделни нарушения, всяко от
които е със самостоятелен фактически състав- и предвидено наказание. Като
не е посочил в коя от хипотезите е извършено нарушението, на първо място
административнонаказващият орган е допуснал съществено процесуално
нарушение в производството, тъй като за наказаното лице не е ясно в коя от
двете хипотези е извършил нарушение.
От наложената санкция, която е извън обсега на.санкцията по пр. 2/ от
500 до 2000 лв./, може да бъде - направен извод, че административно-
наказващият орган е приел, че нарушението е по чл. 185,ал. 2, пр. 1 от ЗДДС,
а не пр.2 както е посочено.. В този случай, обаче, предвид липсата на
посочване в наказателното постановление съображения , че нарушението е
довело до неотразяване на приходите, следва извод, че наложеното наказание
е в противоречие с материалния закон.
На второ място, за разлика от наказателното производство където е
4
допустимо преквалифициране на престъплението от страна на съда, то в
административно- наказателното производство преквалифициране на
нарушението по друг текст е недопустимо и съдът е длъжен да извърши
преценка има ли нарушение на съответната правна норма, или не.
Това е така, защото преквалифицирането води до ограничаване правото
на защита на наказаното лице и невъзможност да се защити по новото
обвинение. Предвиденото в НПК изменение на обвинението в съдебно
заседание, не може да доведе до извод, че и в съдебното производство по
обжалване на наказателно постановление, съдът притежава такива
правомощия. На второ място, за разлика от наказателното
производство/където е допустимо преквалифициране на престъплението от
страна на съда/ изменение на обвинението в съдебно заседание по реда на чл.
285 от НПК/, то в административно- наказателното производство
преквалифициране на нарушението по друг текст е недопустимо и съдът е
длъжен да извърши преценка има ли нарушение на съответната правна норма
или не. .
По този начин, се ограничава съществено правото- на защита на
наказаното лице да разбере новото обвинение и да организира защитата си
срещу него. Наред с това, в правомощията на районния съд, визирани в
нормата на чл. 63 от ЗАНН, не фигурира . преквалифициране на нарушението
и се свеждат до потвърждаване на наказателното постановление, изменянето
му или неговата отмяна.
;
Предвидената в закона възможност районният съд да измени
наказателното постановление се свежда само и единствено да измени
наложеното наказание в границите на закона,когато санкцията с изрично
установен минимум и максимум и то пак в пределите на закона, но не и да
преквалифицира деянието и да наложи друга санкция по новото
преквалифицирано нарушение, защото така се засяга правото на наказаното
лице да разбере и да се защити по новото обвинение, а и съдът не притежава
такива правомощия - да налага наказания, които са в изключителната
компетентност на административно- наказващия орган.
Констатираните нередовности по своята същност опорочават
издаденото Наказателно постановление под
формата на
незаконосъобразност. Това е така, защото едно от изискванията за
законосъобразност на наказателното постановление, с което се реализира
административно - наказателна отговорност, .е то да съдържа всички
нормативно установени реквизити.
Доколкото районният съд в производството по обжалване на
наказателни постановления по реда на чл. 59-63 от ЗАНН
следва да
установява съществуването или не съществуването на описаното в
наказателното постановление административно нарушение и съответно
съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на
5
жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото
административно нарушение. Като установяването в хода на съдебното
производство на съществуването или не съществуването на описаното в
наказателното постановление административно нарушение, предпоставя
индивидуализацията на съответното административно нарушение съобразно
всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН.
Докато законът в чл. 53, ал.II от ЗАНН дава възможност на
административно наказващият орган да издаде НП макар и в АУАН да е
допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина, то това положение не се отнася до издаването на НП, при което
административно наказващият орган следва да спази всички изисквания на
нормите на ЗАНН, включително и на чл. 57, ал.1, т.5 , като неспазването на
това изискване води до не законосъобразност на наказателното постановление
и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без
да се разглежда спорът по същество.
Доколкото осъществяваната от жалбоподател дейност не се отнася
към случаите на данъчно незадължени лица, визирани в хипотезите на чл.3,
ал.2 и ал.5 от ЗДДС и чл.3, ал.4 и чл.4 от Наредба № Н-18/2006г., същото се
явява адресат на нормата на чл.7 от Наредбата. Като не е осъществило
предписанието на цитираната разпоредба.
Според настоящия съдебен състав обаче в АУАН са описани от
фактическа страна две отделни нарушения – неиздаване на фискален бон и
невъвеждане в експлоатация и регистриране в НАП, чрез изградена
дистанционна връзка на фискално устройство. В наказателното
постановление също са описани тези две нарушение, макар да е уточнено, че
второто е констатирано в резултат на установяването на първото чрез
контролна покупка.
Съгласно чл.42, т.4 и 5 и чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, както в АУАН,
така и в наказателното постановление следва да бъдат описани
обстоятелствата, при които е било извършено нарушението и посочени
законовите норми, които са нарушени. В конкретния случай видно от АУАН
и издаденото въз основа на него наказателно постановление като нарушена е
посочена само разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18, а описаните
факти запълват състава и на друго нарушение – по чл.3, ал.1 от същата
наредба.
Съдът счита че при издаване на АУАН е допуснато съществено процесуално
нарушение при описание на нарушените законови разпоредби, посочено е
само че е нарушен чл41 ал1 от Наредба Н-18 / 2006г на МФ ,без да е свързано
с ЗДДС т. е без да е посочана нарушената норма в основният закон –ЗДДС , а
именно във връзка с чл.118, от ЗДДС, който гласи „Министърът на
финансите издава наредба, с която се определят:1. условията, редът и начинът
за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на
6
документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност;“
В обстоятелствената част на акта и на наказателното постановлението не е
описан изобщо кои от съставите начл.118,от ЗДДС е нарушен ,като същият
съдържа 20 алиней , а именно
Чл 118. (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) (1) Всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това
дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи
фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
(2) Фискалните устройства и интегрираните автоматизирани системи за
управление на търговската дейност задължително имат техническа
възможност за установяване на дистанционна връзка, чрез която да подават
данни към Националната агенция за приходите. Техническите изисквания,
редът и начинът за изграждането и осъществяването на дистанционната
връзка се определят с наредбата по ал. 4, като се съгласуват с Българския
институт по метрология.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 22.11.2013 г., изм. - ДВ, бр. 1 от
2014 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от
01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 10.12.2019 г.) Фискалният
и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка
на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с
ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите
платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално
устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност. В случаите на продажби на
стоки или услуги, които се предоставят от автомати на самообслужване с
електрическо захранване и които се регистрират и отчитат чрез фискални
устройства, вградени в автоматите на самообслужване, с изключение на
услуги по обмяна на валута, фискалният бон, регистриращ продажбата, може
да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред
и начин, определени с наредбата по ал. 4. В случаите на продажби на стоки
или услуги чрез електронен магазин фискалният/системният бон,
регистриращ продажбата, може да се генерира в електронен вид и
автоматично да се предостави на електронен адрес на получателя, без да се
издава хартиен документ, по ред и по начин, определени с наредбата по ал. 4.
(3а) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 10.12.2019 г.) В случаите на
неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта по продажби/доставки
на стоки или услуги се допуска вместо фискален или системен бон да се
издава и предоставя на получателя по електронен път документ за
продажбата, който не е издаден от фискално устройство от одобрен тип или
от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на
7
търговската дейност. Условията за прилагане на тази разпоредба, формата и
съдържанието на документа, както и редът и начинът за издаване на
документа и задълженията за предоставяне на данни от документа към
Националната агенция за приходите се определят с наредбата по ал. 4.
(4) Министърът на финансите издава наредба, с която се определят:
1. условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално
устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност;
2. сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство
и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност,
техническите и функционалните изисквания към тях;
3. изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и
подаването на данни към Националната агенция за приходите;
4. издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови
бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат;
5. видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им;
6. (нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) условията и редът за
издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо
обслужване и ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД);
7. (нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г.) изискванията към софтуера за управление на
продажбите в търговските обекти и към производителите,
разпространителите и ползвателите на такъв софтуер;
8. (нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г.) изискванията към лицата, извършващи
продажби чрез електронен магазин;
9. (нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 10.12.2019 г.) формата и
съдържанието на документите, условията, редът и начинът за издаването им,
както и задълженията за предаване на данни при неприсъствено плащане с
кредитна или дебитна карта.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) При експлоатацията
на ФУ/ИАСУТД лицата по ал. 1 сключват писмен договор за техническо
обслужване и ремонт с лица, получили разрешение по реда на наредбата по
ал. 4.
(6) Всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от
търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на
течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните
складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната
агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за
търговия с течни горива.
8
(7) (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
(8) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъчно задължено
лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения
или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да
регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал. 4.
(9) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Алинея 8 не се
прилага от лице - получател по доставка на течни горива, което е бюджетна
организация по смисъла на Закона за публичните финанси или общинско
предприятие и не извършва продажби на течни горива.
(10) Данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни
горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за
доставката и движението на доставените/получените количества течни
горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на
данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата
по електронен път с квалифициран електронен подпис.
(11) Данни по ал. 10 не се подават от:
1. доставчика и получателя за доставки на течни горива под режим отложено
плащане на акциз;
2. доставчика за доставки и за доставени количества течни горива, за които са
подадени данни пред Агенция "Митници", че горивата са освободени за
потребление по реда на Закона за акцизите и данъчните складове;
3. (доп. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) доставчика за доставки,
които е отчел чрез електронната си система с фискална памет, с изключение
на доставки, извършени от обект, който не е краен разпространител и
използва като средство за измерване на разход измервателна система или
разходомер;
4. получателя за доставки, които са отчетени от доставчика чрез електронна
система с фискална памет и получателят е краен потребител;
5. получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си
система с фискална памет;
6. (отм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)
7. (нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) доставчика и
получателя по доставки за битови нужди на гориво в бутилки с вместимост до
50 кг или транспортирано чрез изградена газопреносна мрежа.
(12) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Когато органите по
приходите констатират, че краен разпространител извършва продажби на
течни горива от търговски обект и не разполага със стационарни подземни
резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята
резервоари, незабавно уведомяват съответните компетентни органи за
предприемане на действия по констатираните нарушения.
(13) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Алинея 12 не се
прилага за продажби на течни горива за целите на речния и морския
транспорт.
9
(14) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от
12.12.2020 г.) Производител/разпространител на софтуер за управление на
продажбите в търговски обект може да декларира в Националната агенция за
приходите следните данни и обстоятелства за такъв софтуер:
1. наименованието и версията на произвеждания/разпространявания от него
софтуер;
2. че софтуерът по т. 1 отговаря на изискванията, определени в наредбата по
ал. 4;
3. че не произвежда/не разпространява софтуер, предназначен за промяна на
функционалността на софтуера по т. 1 и за промяна, изтриване или друг вид
манипулиране на информацията в базата данни, с която работи софтуерът.
(15) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г.) Редът за деклариране на данните и
обстоятелствата по ал. 14 се определя с наредбата по ал. 4.
(16) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г.) Националната агенция за приходите
създава и поддържа публичен електронен списък на софтуерите за
управление на продажби в търговските обекти, за които са декларирани данни
и обстоятелства по ал. 14, достъпен на интернет страницата на Националната
агенция за приходите. Редът за вписване и заличаване от списъка, както и
неговото съдържание се определят с наредбата по ал. 4.
(17) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от
12.12.2020 г.) Алинея 14 не се прилага към интегрираните автоматизирани
системи за управление на търговската дейност и електронните системи с
фискална памет.
(18) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от
12.12.2020 г.) Лице, за което е налице задължение за регистриране и отчитане
на продажбите чрез издаване на фискален бон и желае да ползва софтуер за
управление на продажбите в търговски обект, може да избере за
управлението на продажбите да използва в търговски обект софтуер, включен
в списъка по ал. 16. Редът за избор и отказ от него, изискванията към лицата,
избрали да ползват такъв софтуер, към производителите/разпространителите
му и към софтуера се определят с наредбата по ал. 4. В търговски обект, в
който лицето е избрало да ползва софтуер, включен в списъка по ал. 16, за
управление на продажбите е длъжно да ползва само този софтуер.
(19) (Нова - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.) Алинея 18 не се
прилага за лица, ползващи интегрирани автоматизирани системи за
управление на търговската дейност и електронни системи с фискална памет.
(20) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., предишна ал. 19 -
ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.) Националната агенция за
приходите създава и поддържа публичен електронен списък на електронните
магазини, за които са подадени данни по ал. 4, т. 5. Списъкът е достъпен на
интернет страницата на агенцията. Редът за вписване и заличаване от списъка,
както и неговото съдържание се определят с наредбата по ал. 4.
Отделно от гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че в
административно-наказателното производство е било допуснато съществено
10
нарушение на процесуалните правила, довело до нарушено право на защита
на санкционираното лице, тъй като обхватът на обвинението, вписан в АУАН,
е бил непълен и неясен, като не е допуснато и в наказателното
постановление. Обективните рамки на изпълнителното деяние по
повдигнатото с процесния АУАН обвинение не са пълни , а са стеснени. В
АУАН не се посочва основният текст от закона –ЗДДС които е нарушен и
които препраща към Наредба Н-18/2006г.
Не посочване в пълното на нарушените законови разпоредби води до
неяснота за какво точно нарушение е наказано дружеството жалбоподател.
С оглед на това, съдът приема, че при съставянето на посочения АУАН са
допуснати съществени процесуални нарушения и същият е не е годна база за
издаване на обжалваното наказателно постановление. Отделно от
гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че в
административно-наказателното производство е било допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до нарушено право на защита
на санкционираното лице, тъй като обхватът на обвинението, вписан в АУАН,
е бил непълен и неясен, като същото нарушение е пренесено и в
наказателното постановление. Обективните рамки на изпълнителното деяние
по повдигнатото с процесния АУАН обниния са стеснени. В същото време е
необходимо от конкретната ситуация да се изведе еднозначен извод за
адекватна възможност за възприемане за съдържанието на повдигнатото
обвинение.
Не може дори за първи път с наказателното постановление да се въвеждат
нови съставомерни факти, по които санкционираното лице не се е защитавало
в хода на административно наказателното производство по съставяне на
АУАН,но в конкретния случай липсава токова уточнение дори в НП.
Законосъобразно съставеният АУАН има три функции: констатираща,
сезираща и обвинителна. При допуснато нарушение на чл. 42, т.5 ЗАНН,
водещо до неяснота по кой закон е съставомерна констатацията на лицето по
чл. 37 ЗАНН, не може да бъде реализирана, съгласно изискванията на закона,
обвинителната функция. Със съставянето на акта, установените факти и
обстоятелства се вменяват във фактическа вина на лицето, посочено като
"нарушител" и изразяват волята на администрацията да поддържа срещу това
лице обвинение, приписвайки му извършването на установеното в акта
нарушение. В чл. 2, ал.1 ЗАНН е прогласен принципа за законоустановеност
на административното нарушение, а дефинитивната норма на чл. 6 ЗАНН го
определя, като "...деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено
за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред". Следователно, колкото и да са укорими констатираните факти с АУАН,
ако не са субсумирани под норма от действащото право, обявяваща ги за
нарушение, за което е предвидено административно наказание, те не могат да
изпълнят обвинителната функция на АУАН, защото няма да е налице
административно нарушение, като единство от съставомерни факти и правна
квалификация. Актът трябва да отговаря на всички изисквания по чл. 42, т.1-
т.6 ЗАНН, защото те осигуряват правото на защита. Нещо повече, ако
11
посочената за нарушена правна норма /в хипотезата на непълно, неточно,
неясно квалифициране на фактите в АУАН/ е бланкетна, както е в случая,
задължително се налага да бъдат посочени допълнително и нарушените други
правни разпоредби /т.4.1 - ТР № 2/07.10.02 г. на ОСНК на ВКС/.
Дори за първи път, по реда на чл. 53, ал.2 ЗАНН, АНО не може и не е
допустимо да повдига юридическо обвинение или да го допълва, като
въвежда допълнително нарушените разпоредби, попълващи посочена в акта
бланкетна норма ,като и това в кокрентиният казус не е сторено,единствено
бланкетно е посочено че е нарушена чл41 ,ал1 от Нареба Н-18/2006г на МФ.И
щом АУАН не просто страда от нередовност, отстранима по реда на чл. 53,
ал.2 ЗАНН, а изобщо не е годен да осъществи обвинителната си функция, по
изложените по-горе съображения, не се намира нормативен способ, чрез
който този порок да бъде преодолян, освен чрез отмяна на НП като
незаконосъобразно.
Това посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Законовата
разпоредба която е нарушена, описанието на нарушението и доказателствата,
които го потвърждават не може да бъдат извличани по пътя на формалната
или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна
неопределеност в регламентацията на обществените отношения от
категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило
правото на защита на засегнатото лице. В този смисъл са без значение
индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание,
вероятно е разбрало кои са фактите и обстоятелствата, въз основа на които е
ангажирана административно наказателната му отговорност, какви са
доказателствата, които я обосновават и коя е административно наказателната
разпоредба, предвиждаща наложеното му административно наказание,
съответно нарушената материално правна разпоредба.
Така констатираните процесуални нарушения допуснати в хода на
административно наказателното производство са от категорията на
съществените, опорочават наказателното постановление изцяло и водят до
неговата отмяна.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано лице по
този закон е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен
документ.
Съгласно чл.3, ал.1 Наредбата Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
12
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи
по смисъла на Закона за пощенските услуги.
В чл.7 от Наредбата, са предвидени задължения на лицата по чл.3, да
монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП
ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта, а в ал.2 и ал.3 са
предвидени забраните да се допуска извършване на продажба на стоки и
услуги от лицата по чл.3 без функциониращо ФУ/ИАСУТД, освен в случаите,
посочени в тази наредба и да се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по
чл.3 без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите, посочени в
тази наредба.
Видно от посочените норми, в тях законодателят е предвидил няколко
самостоятелни и независими едно от друго задължения и забрани на лицата
извършващи продажби в търговски обекти и неизпълнението на което и да е
от тях е самостоятелно административно нарушение, за което е предвидена
възможност за ангажиране на административно наказателната отговорност на
лицата. Описаната и приета за установена фактическа обстановка в АУАН и
НП, съдържа описание на две отделни нарушения. едното касаещо реда и
начина за регистриране и за въвеждане в експлоатация на ЕКАФП, а другото
– реда за отчитане на продажбите, като и двете са субсумирани от
административно-наказващия орган под санкционната норма на чл.185, ал.2
от ЗДДС. Съобразно разпоредбата на чл.18 от ЗАНН е следвало да бъдат
наложени две отделни наказания. В процесния случай, както наказаното лице,
така и съдът трябва да гадае за кое от двете описани нарушения е наложено
наказанието. Това обаче е недопустимо в процедурата, при която се налага
наказание за извършено административно нарушение.
По тези съображения издаденото наказателно постановление бъде
отменено като незаконосъобразно поради нарушаване на чл.18 от ЗАНН. (вж.
последователната практика на Административен съд - Бургас, залегнала в
Решение №590/16.10.2017г. КНАХ №1999/2017г., Решение
№1044/27.05.2016г. по КНАХ №524/2016г., Решение №1835/10.11.2016г. по
КНАХ №1622/2016г. и др.)
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 645984-F661341/06.07.2022г. на
Началник отдел Оперативни дейности –В.Търново в Централно управление
на Национална агенция за приходите с което на А. П. А, ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. К, обл. Плевен ул. „****” № 54В , на основание чл.185,
ал.2 ЗДДСвр с чл .185,ал1 от ЗДДС е наложена „Глоба ” в размер на 500
13
лева за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Плевен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
14