№ 15023
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. Р. ЯНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. Р. ЯНЕВА Гражданско дело
№ 20211110158135 по описа за 2021 година
Производството е исково по молбата на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ..,
представляван от изпълнителния директор, гр.София, адрес спрямо М. И. И.,
ЕГН **********, гр.София, /Адрес/ и С. И. И., ЕГН **********, гр. София,
общ./адрес/ с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
във вр. с чл.155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които ищцовото дружество иска да бъде
прието за установено, че ответниците дължат при равни квоти на ищеца
следните суми: 2 203.80 лева, от която 1911.21 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020г. ведно със законна лихва от 30.06.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 250.25 лв. за периода от 15.09.2019г.
до 16.06.2021г., сумата от 35.90 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 16.06.2021г.
ведно със законна лихва от 30.06.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 6.44 лв. за периода от01.07.2018г. до
16.06.2021г., за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК от
09.07.2021г. по ч. гр. дело № 38180/ 2021 г. по описа на СРС.
Поддържа се, че ответниците са абонати на ищеца с абонатен № .. и са с
качеството потребител за топлоснабден имот, находящ се в гр.София,
ж.к./адрес/ и са използвали доставяна от дружеството топлинна енергия през
периода от месец май 2018г. до месец април 2020г., които не са заплатени.
1
Излага се още, че сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма „ПУМ инженеринг“ ООД, което дружество е
конституирано като трето лице – помагач на ищеца. При тези твърдения се
претендира да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено,
че ответниците дължат претендираните суми. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който
искът се оспорва изцяло вкл. се навежда давност и се навежда недопустимост
на претенцията за дялово
разпределение, което е в преценка на съда. Не се ангажират доказателства
като се оспорват част от тези на ищеца.
В съдебно заседание съдът е изменил доклада си като е приел, че
страните имат спор само досежно тяхната легитимация като потребители като
не се оспорва количеството и стойността на доставената за имота
топлоенергия.
Третото лице не взема становище.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
От договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в
НА с № 84, том X, дело с № 1959/1996г., както и от два броя удостоверение за
2
наследници – на л. 17 и л. л.121 от делото се установява, че наследодателите
на Йорданка и Иван – ответниците М. и С., са придобили през февруари на
1996г. ПС спрямо апартамент с № 2, находящ се в сграда на бл. с № 135 в
ж.к.Илинден с площ от 87.95 кв.м. Този имот съгласно удостоверение на ГИС
София от 25.11.2014г. е с настоящ адрес в ж.к.Илинден, бл.135, вх.от А до З
или исковия.
Съгласно действащите за този период ОУ, приети с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР– чл.33, ал.1 от ОУ, клиентите на
топлофикационното дружество са длъжни в 30 дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
топлофикация, да заплатят стойността на потребеното количество енергия.
Страните не спорят по доставките и тяхното количество.
Възражението на ответниците за изтекла в погасителна давност за част
от вземанията съдът намира за доказано само за сумата от 111.75 лева, която е
стойност за БГВ за периода от 01.05.2018г. до 30.06.2018г. л. 30 съгласно
неоспорените справки, л.30 от делото тъй като давност е налице за периода от
01.05.2018г. до 01.07.2018г. - покрити с давност са само месеците извън
тригодишния срок по чл.111, б.в от ЗЗД от датата на сезиране на съда –
01.07.2021г. и назад.
Или при тези доказателства съдът намира исковете за доказани и
основателни съобразно съображенията за покрити с давност вземания от
111.75 лева като за разликата от 1911.21 лева за главницата искът е доказан и
основателен, както и доказани и основателни са и исковете за мораторна
лихва в размер на 250.25 лв. за периода от 15.09.2019г. до 16.06.2021г.,
сумата от 35.90 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019г. до 16.06.2021г. ведно със законна
лихва от 30.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 6.44 лв. за периода от01.07.2018г. до 16.06.2021г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски
съобразно уважената част на исковите претенции или в общ размер на 318
лева, което е редуциран сбор на разноските за сумата от 266.08 лева за
държавна такса – 222 лева по исковото и 44.08 лева по заповедното дело, 100
лева за възнаграждение на юрисконсулт по заповедното и исковото
производства.
3
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че М. И. И., ЕГН
**********, гр.София, /Адрес/ и С. И. И., ЕГН **********, гр. София,
общ./адрес/ дължат при равни части на “Т...” ЕАД, ЕИК .. , представлявано
от изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.София,
/адрес/ следните суми: сума в размер на 1799.46 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.01.05.2018г. до
30.04.2020г. ведно със законна лихва от 30.06.2021г. до изплащане на
вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за главница до горницата до 1911.21 лева,
от която М. дължи 899.73 лева и Иван дължи 899.73 лева, мораторна лихва в
размер на 250.25 лв. за периода от 15.09.2019г. до 16.06.2021г., сумата от
35.90 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019г. до 16.06.2021г. ведно със законна
лихва от 30.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 6.44 лв. за периода от 01.07.2018г. до 16.06.2021г., за които суми е
издадена заповед по чл.410 от ГПК от 09.07.2021г. по ч. гр. дело № 38180/
2021 г. по описа на СРС и
ОСЪЖДА М. И. И., ЕГН **********, гр.София, /Адрес/ и С. И. И.,
ЕГН **********, гр. София, общ./адрес/ да заплатят на “Т...” ЕАД, ЕИК .. ,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.София, /адрес/ на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от
318 лева – съдебно-деловодни разноски за платени по делото
възнаграждение за юрисконсулт и държавна такса по гр.дела с №
58135/2021г. и с № 38180 /2021г. – всеки един по ½ от нея.
Решението е поставено с участието на трето – лице помагач на ищеца –
„ПМУ Инженеринг“ ООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5