№ 7872
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20231110145068 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗК „фирма“,
чрез юрк. К. З., срещу Агенция „(агенция)“ ((агенция)), с която е предявен иск
с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3 403,39 лева - главница,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско“ на МПС, ведно с включени ликвидационни разноски
в размер на 20 лева, ведно със законната лихва от 10.08.2023 г. (датата на
подаване на исковата молба в съда) до окончателното изплащане на
дължимата сума).
В исковата молба се твърди, че на 03.03.2018 г., в (град), (адрес) срещу
магазин „Т.“, лек автомобил „(марка)“, модел (модел), с рег. № (номер),
управляван от В. Д. Н., преминава през несигнализирана и необезопасена
неравност /дупка/ на пътното платно като реализира ПТП с материални щети
по автомобила. За настъпилото ПТП е съставен Протокол за ПТП № (номер)
от (дата) г. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие пред ищеца
като застраховател е образувана щета № (номер) по имуществена застраховка
„Каско“ на МПС, полица № (номер) със срок на валидност от 16.04.2017 г. до
15.04.2018 г. При извършения оглед на лекия автомобил са констатирани
щети. В съответствие с установените като вид и степен щети и на базата на
опис, експертиза и оценка е определен размерът на обезщетението на
увреденото МПС, а именно сумата в размер на 3 383,39 лева. Сумата е
изплатена в полза на застрахованото лице с платежно нареждане от
16.04.2019 г. Тъй като се касае за реализирано произшествие на път,
стопанисван от ответника, според ищеца същият не е изпълнил задълженията
си по поддържането на пътищата, което е дейност по осигуряване на
1
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година. Във връзка с изплатеното обезщетение по имуществената
застраховка „Каско“, за ищеца се е породил правният интерес за предявяване
на иск срещу Агенция „(агенция)“ в размер на изплатеното застрахователно
обезщетение, ведно с ликвидационни разноски в размер на 20 лева. Ето защо
моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск.
Претендира направените по делото разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
Агенция „(агенция)“ за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило
становище по същата чрез юрк. М. Г.. Процесуалният представител на първо
място възразява, че исковата молба е нередовна, тъй като не е ставало ясно
каква е скоростта, с която се е движил процесният лек автомобил, попадайки
в твърдяната неравност на пътя. Счита иска за допустим, а по същество – за
неоснователен. Отбелязва, че в конкретния случай не са налице
предпоставките по чл. 410, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на
ответника. Сочи, че според описанието, дадено от ищеца, пътният участък, в
чиито рамки се е реализирал инцидентът, е част от републикански път I-9,
преминаваща през урбанизираната територия на гр. (град). Според чл. 30, ал.
5 от ЗП ответникът осъществява дейности по текущ ремонт и зимно
поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии за населените места с население до 100 000 души, каквото
населено място гр. (град) не е. На осн. чл. 30, ал. 3 ЗП вр. чл. 55, ал. 1 и ал. 2
от Правилника за прилагане на ЗП, между (агенция) и Областно пътно
управление – гр. (град) и Община (община) е сключено Споразумителен
протокол от 18.09.2017 г. за съвместно финансиране на поддържането на
републиканските пътища в границите на урбанизираната територия на гр.
(град). Навежда, че обстоятелствата относно настъпването на пътния
инцидент, неговия механизъм и състоянието на пътния участък към момента
на настъпването му, са останали неизяснени. Възразява да е налице
причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и
състоянието на пътното платно. Освен това счита, че поведението на водача
на автомобила и в частност скоростта на движение на автомобила е в пряка
връзка с настъпване на процесното ПТП. Навежда, че е налице хипотеза на
неспазване на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, предвид което навежда
възражение за съпричиняване от поне 50 % от страна на водача, управлявал
увредения лек автомобил.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли иска. Претендира разноски, в това число за юрисконсултско
възнаграждение. С отговора ответникът на основание чл. 219, ал. 1 ГПК прави
искане за привличане като трето лице - помагач Община (община), което е
допуснато с определение 01.10.2023 г.
Третото лице – помагач изразява становище за неоснователност на иска,
за което излага подробни съображения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
2
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание 410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл. 49
ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, приложима към
процесното спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, с
плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
което отговаря за неговите виновни противоправни действия. Обемът на
суброгационното право включва както правата срещу физическото лице –
пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 –
49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в
този смисъл ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото
се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в
изправност/, и вредата не следва от обективното качество на вещта.
Следователно отговорността на ответника Агенция „(агенция)“ е
предпоставена от установяването на следните юридически факти: 1) наличие
на валидно към момента на ПТП застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ на МПС между увреденото лице и ищеца
за процесното МПС; 2) ищецът да е обезщетил застрахования за покрит
застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора; 3) наличие на
всички посочени в чл. 49 ЗЗД елементи на фактическия състав на
гаранционно – обезпечителната отговорност (вреди, причинени от лице, на
което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работата при или по повод
изпълнението на работата).
Според разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на
гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от
другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. Когато обаче
отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител се ангажира не за
активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие - неизпълнение на
задължение за осъществяване на действие, то в основанието на исковата
претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице,
имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. В настоящия
случай следва да се установи дали ответникът е имал задължение да
поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това
неизпълнение.
От събраните по делото доказателства, в т. ч. и представената по делото
застрахователна полица № (номер) (лист 9 от делото), със срок на валидност
от 16.04.2017 г. до 15.04.2018 г. и общи условия на ищеца (лист 22-34 от
делото), се установява наличие на застрахователно правоотношение между
ищеца и собственика на увредения лек автомобил марка „(марка)“, модел
3
(модел), с рег. № (номер), с което ищецът е приел да покрива риска от
последици от злополука при ПТП по собствено на застрахования МПС.
Наличието на застрахователно правоотношение, както и че ищецът е
обезщетил застрахования се установява и от съвкупната преценка на
останалите представени по делото доказателства по делото: протокол за ПТП
№ (номер) от (дата) г.; уведомление за настъпило застрахователно събитие;
опис-заключение (л. 10-12 от делото); експертиза по щета № (номер);
сравнителна експертиза по щетата № (номер); доклад по щета № (номер)/1;
преводно нареждане за кредитен превод от ищеца на собственика на
увреденото МПС за сумата от 3383,39 лева (л. 21 от делото).
Въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени и гласните
доказателства, чрез разпита на свидетеля В. Д. Н., които следва да бъдат
ценени като ясни, последователни, убедителни и кореспондиращи с
останалите доказателства по делото, както и от заключението на вещото лице
по съдебната автотехническа експертиза, което при преценката му по реда на
чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, настоящият съдебен състав приема за
доказано следното: в срока на действие на застрахователния договор на
03.03.2018 г. в (град), (адрес) срещу магазин „Т.“ е настъпило застрахователно
събитие - ПТП, при което лек автомобил „(марка)“, модел (модел), с рег. №
(номер), управляван от В. Д. Н., е преминал през несигнализирана и
необезопасена неравност /дупка/ на пътното платно, вследствие на което на
процесния автомобил са причинени материални щети, чиято реална стойност,
според заключението на експерта е в размер на 2948,34 лева. Свидетелят Н.,
който се явява и лицето, което е управлявало процесния автомобил, подробно
изяснява обстоятелствата по настъпване на процесното ПТП на 03.03.2018 г. в
гр. (град) – поради попадане в необозначена пътна неравност (дупка) е спукал
две гуми и една въздушна възглавница. Пояснява, че дупката е била дълбока
около 20 била и се е намирала точно на кръговото движение на изхода от гр.
(град) към гр. (град), завой надясно към к. к. (курорт). Съдът намира, че
показанията на свидетеля Н. са достатъчно подробни и логични, като
кореспондират и с приетите писмени доказателства. От заключението по
изготвената автотехническа експертиза се изяснява, че всички увреждания на
процесния автомобил „(марка)“, модел (модел), с рег. № (номер), отразени в
описа на застрахователя и протокол за ПТП № (номер) от (дата) г. се намират
в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.
Предвид това и при липса на събрани доказателства в различна насока, следва
да се приеме, че вредите са причинени именно при посочения от ищеца
механизъм.
Не е спорно между страните, а и видно от представеното по делото
преводно нареждане за кредитен превод от ищеца на собственика на
увредения автомобил се установява, че за настъпилото застрахователно
събитие застрахователят-ищец е изплатил на собственика на увреденото МПС
сумата от 3383,39 лева за причинените на застрахованото имущество щети,
поради което е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на
увреждането. Както беше посочено и по-горе експерта е констатирал, че
действителната стойност на причинените щети по процесния автомобил
4
„(марка)“, модел (модел), с рег. № (номер) възлизат на сумата в размер на
2948,34 лева, като обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск
„Каско“ при ПТП са в размер между 15 лева и 25 лева.
От посочените доказателства се установява механизма на настъпване на
вредите, неизправността на пътната настилка и характерът на повредите на
МПС. Не е спорно, че процесният пътен инцидент е настъпил на
републикански път. Основният спорен по делото въпрос е кое е лицето, което
отговаря за състоянието на пътната настилка, където е настъпило процесното
ПТП. По делото се установи, че процесното ПТП е настъпило в (град), (адрес)
– на кръговото движение на изхода от гр. (град), за което няма спор, че е част
от републикански път I-9. Републиканските пътища са изключителна
държавна собственост и тяхното управление се осъществява от Агенция
„(агенция)“, която на основание чл. 30, ал. 1 ЗП осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Според
чл. 30, ал. 3 ЗП, Агенцията и общините осъществяват съвместно по взаимна
договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии при
условията и по реда, определени с правилника за прилагането на закона - чл.
41 ППЗП. Съгласно чл. 48, т. 2, б.“в“ ППЗП, законът вменява задължението за
организиране дейностите по поддържане на пътищата относно
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за
населените места с население над 100 000 души, на съответните общини, като
Агенцията участва във финансирането им. В тази връзка по делото е
представен споразумителен протокол (л. 43-50 от делото) между (агенция) и
Община (община), със срок на действие от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.,
относно поддържането на републиканските пътища в границите на Община
(община), според чл. 4 от който то се извършва от общината, а според чл. 1,
(агенция) участва във финансирането съгласно Приложение № 1, видно от
което за процесния пътен участък (попадащ в (улица)) е предвидено
финансово участие на (агенция). С оглед предходното, съдът намира за
необходимо да посочи, че законът е възложил поддържането на
републиканските пътища като нормативно задължение на ответника, като без
значение е по какъв начин ответникът е избрал да организира изпълнението
на това свое задължение (чрез възлагане поддръжката на пътя на друго лице
по силата на обществена поръчка или договаряне с общината по
местонахождението на републиканския път). Дадената правна възможност по
чл. 30, ал. 3 ЗП Агенция „(агенция)“, в качеството на собственик на път от
републиканската пътна мрежа да постигне взаимна договореност с общината
по местонахождението на републиканския път относно неговата поддръжка,
не освобождава Агенцията от нейното задължение по чл. 19, ал.1, т. 1 ЗП,
нито го прехвърля на съответната община - то остава задължение на
собственика на пътя, който по своя преценка може да реши как да осъществи
изпълнението му. При сключен договор с друго юридическо лице или
Община за извършване на поддръжка и ремонт на пътя неизпълнението му от
тяхна страна е въпрос на тяхна договорна отговорност към Агенцията за
неизпълнението на договора, но не я освобождава от отговорността по чл. 49
5
ЗЗД към увреденото лице. В подкрепа на изложеното е Решение №
3398/17.05.2017 г. по в. гр. д. № 16347/2016 г. на Софийски градски съд, IV –
A въззивен състав.
На основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ ищецът има право да получи и
обичайните разноски във връзка с щетата. Съдът намира, че сумата от 20
лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване
на застрахователната щета, поради което същата следва да се включи в общия
размер на дължимата от ответника сума.
Не се доказа по делото с поведението си водачът на процесния
автомобил да е допринесъл за вредоносния резултат, като е нарушил
правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, поради което съдът намира за неоснователно
релевираното от ответника възражение за съпричиняване по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД.
Недоказан по делото остана и твърдения от ищеца размер на
причинените от процесното ПТП вреди на застрахования автомобил, като
съгласно кредитираното от съда заключение на автотехническата екпертиза,
стойността необходима за възстановяване на уврежданията по процесния лек
автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
2948,34 лева.
От всичко изложено по-горе се налага извод, че предявеният иск е
частично основателен и същият следва да бъде уважен за сумата от 2968,34
лева, като до пълния предявен размер от 3 403,39 лева следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК при този изход на спора право на
разноски има както ищецът - пропорционално на уважената част от иска
(87.22 %), така и ответникът - пропорционално на отхвърлената част (12.78
%). Ищецът е представил доказателства за направени разноски в общ размер
на 646,14 лева, от които 136,14 лева за държавна такса, 350 лева за заплатен
депозит за изготвената САТЕ, 60 лева за заплатен депозит за свидетел и 100
лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78,
ал. 8 ГПК, от които пропорционално следва да получи 563,54 лева. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната,
което изчислено от съда съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ е в
размер на 100 лева, от което пропорционално следва да получи 12,78 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД Агенция
„(агенция)“, БУЛСТАТ (номер), със седалище и адрес на управление: (град),
(адрес), представлявана от инж. Я. Й. да заплати на ЗК „фирма“ АД, ЕИК:
6
(номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), представлявано
от С. Н. Ант. и П. В. Д. сумата от 2968,34 лева - главница, представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“ на МПС, с включени ликвидационни разноски в размер на 20 лева,
ведно със законната лихва, считано от 10.08.2023 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над присъдените 2968,34 лева до пълната претендирана сума от 3
403,39 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК Агенция „(агенция)“,
БУЛСТАТ (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес),
представлявана от инж. Я. Й. да заплати на ЗК „фирма“ АД, ЕИК: (номер),
със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), представлявано от С. Н.
Ант. и П. В. Д. сумата от 563,54 лева, представляваща сторените по делото
съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ЗК „фирма“ АД, ЕИК:
(номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), представлявано
от С. Н. Ант. и П. В. Д. да заплати на Агенция „(агенция)“, БУЛСТАТ
(номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), представлявана
от инж. Я. Й. сумата от 12,78 лева, представляваща сторените по делото
съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Община (община),
БУЛСТАТ (номер), с адрес: (град), (адрес) като трето лице -помагач на
страната на ответника Агенция „(агенция)“, БУЛСТАТ (номер).
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7