№ 42
гр. П., 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Административно
наказателно дело № 20233520200090 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*** с ***, гр. П., бул. ***, представлявано от управителя В.
В. В., действащ чрез пълномощника си адв. Ц. Н. И., АК-Т. и със съдебен адрес, Т., ул. „**“
2, ет.1, ПРОТИВ Наказателно постановление № ****г. на директор на дирекция „Инспекция
по труда“-Т., с което за нарушение на чл. 62, ал.1 от Кодекса на труда на дружеството
жалбоподател е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
1500.00 лв.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, като в
законоустановения 14-дневен срок е депозирал жалба срещу него. Моли съдът да го отмени
като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Ц. И.,
който пледира за цялостна отмяна на атакуваното НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрисконсулт
Христова, която оспорва жалбата с доводи и съображения в подкрепа на издаденото НП.
Моли се същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Районна прокуратура – Т., ТО - П., редовно уведомена, не изпраща представител.
При извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда" гр. Т. на 22.02.2023г. около
13:00ч., по работни места в обект - пункт за изкупуване на черни и цветни метали, намиращ
се в гр. П., ул. „***, стопанисван от работодателя „***“ ООД гр. П. с *** е установено, че в
посочения обект полага труд лицето Е.Ф.Б. с ЕГН: **********, на длъжност „общ работник“
с определено работно време за деня от 08:30 ч. до 17:00 ч., с обедна почивка с
продължителност 30 минути и уговорено дневно трудово възнаграждение за извършената
работа, в размер на 40 лв., като за посочената дейност лицето е получило от работодателя
лични предпазни средства -ръкавици.
Към момента на проверката по работни места в обекта на контрол, работникът участвал
при извършване на дейност по смяна на кофа на багер със стандартно приспособление за
захващане на товари. В посочената дейност участвал като „монтьор" Й.П.П. с ЕГН:
**********, както и управителя на дружеството В. В. В., който извършвал повдигане на
подлежащото на монтаж приспособление с помощта на мотокар.
При извършена на 02.03.2023г. проверка в офиса на инспекцията по труда в гр. Т., на
изисканите и представени от работодателя документи по възникване, осъществяване и
1
прекратяване на трудовите правоотношения било установено, че на 01.02.2022г.
работодателят е сключил с Е.Ф.Б. писмен трудов договор № 026 за работа на длъжност „общ
работник", с уговорено място на работа гр. П., с работно време - 8 часа и основно трудово
възнаграждение в размер на 650 лв.
Със заповед №022/01.02.2023г. работодателят е прекратил трудовия договор на Е.Ф.Б.,
считано от 01.02.2023г.
Установено е, че към момента на проверката, че търговецът в качеството си на
работодател не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето, полагащо труд преди
постъпването му на работа. Възприетите обстоятелства актосъставителят С. Ц. Д. описала в
съставения акт и дала правна квалификация на соченото нарушение – по чл. 62, ал. 1 вр. чл.
1, ал. 2 от КТ. Така съставения акт бил връчен на жалбоподателя.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление,
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите
по делото и приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК писмени
доказателства, както и въз основа на гласните доказателства, събрани чрез разпит на
свидетелите П. П. Т. и Г. Д. К..
Следва да се отчете, че посочените гласни доказателствени средства са единни и
непротиворечиви, като в хронологична последователност свидетелите дават сведения
относно фактите свързани с извършената проверка, респ. съставянето на акта. В изложеното
от тях се съдържа информация за направената констатация към момента на проверката че
лицето Е.Ф.Б. е полагало труд в обекта като е посочил работодателя, за когото престира
труда си. Нещо повече, по делото е налична декларация, попълнена от завареното да полага
труд лице, в която същото е отразило, че престира труд като „общ работник“ с конкретно
работно време, работно място, уговорено възнаграждение и почивка.
Съдът обсъди и показанията на св. Е.Ф.Б. – воден от жалбоподателя, който твърди, че
познава управителя на търговското дружество „***“ ООД и е работил една година в тази
фирма, но към момента на проверката не се водил на работа при нея. Бил безработен и
регистриран като такъв в Бюрото по труда. Свидетелят твърди, че само помагал на лицето
Данчо да извърши ремонт на багер. Бейтолов твърди още, че не бил попълвал никакви
документи, а само бил подписал някакви, без да е запознат с тяхното съдържание, както и
че нямал уговорка с управителя на „***“ ООД за заплащане, тъй като имал уговорка с
Данчо за плащане след завършване на ремонта за деня.
Съдът приема, че в своята съдържателна част показанията на Бейтулов не
установяват релевантни факти и обстоятелства, противостоящи с нужната степен на
стабилност и достоверност на единната доказателствена съвкупност, събрана в
производството.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, тъй като изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следните съображения:
Настоящият състав намира, че актът за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление са издадени от компетентни органи.
При служебната проверка за законосъобразност, съдът не констатира наличие на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административно
наказващия орган, които да представляват основание за отмяна на наказателното
постановление на формално основание.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че лицето Е.Ф.Б. не е полагало труд на
процесния обект и е попълнило предоставената му от инспекторите декларация под силен
стрес и уплаха. В тази насока са всички събрани в производството писмени доказателства и
гласни доказателствени средства.
Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпването на работа.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 КТ изрично предвижда, че отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Трудовите правоотношения имат специфични признаци, които определят характера
2
на конкретното правоотношение – работно място, работно време и почивка, уговорено
възнаграждение на работника или служителя за положения труд, срок на договора и т. н.
Несъмнено установено от доказателствата по делото е, че лицето Е.Ф.Б. е заварено на място
да престира труд. Същият е отразил, че има уговорено работно време, работно място,
почивка, възнаграждение. Всичко това сочи, че в процесния случай, Бейтолов е реализирал
съдържанието на задължението си по трудовото правоотношение с работодателя, но без
сключен в писмена форма трудов договор.
За „***“ ООД в качеството на работодател е възникнало задължение да уреди
трудовите отношения с работника в писмена форма със сключване на трудов договор. В
процесната хипотеза работодателят, към момента на проверката, не е бил сторил това, като
допускайки Бейтолов да престира труд е осъществил и състава на административното
нарушение.
Тъй като се касае за реализиране на обективна отговорност на юридическо лице,
субективните признаци на състава не следва да бъдат обсъждани.
Съдът напълно споделя преценката на АНО, че процесното нарушение не може да се
квалифицира като „малважно“, респ. не следва да се прилага разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават
нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи на нарушения от този вид. Освен това, приложимостта на общата
разпоредба на чл.28 от ЗАНН е изключена от чл.415в, ал.2 от КТ.
Правилно е определена санкциониращата разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ и
индивидуализиран размера на имуществената санкция в минималния предвиден от закона
размер от 1500 лв., който ще способства за постигане целите на наказанието, без да
съставлява необосновано негативно въздействие върху субекта на отговорността.
В този смисъл съдът прие, че наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото, и направеното искане за присъждане на разноски, на
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на ответната по жалбата страна сторените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ****г. на директор на дирекция
„Инспекция по труда“-Т., с което за нарушение на чл. 62, ал.1 от Кодекса на труда на „*** с
***, гр. П., бул. ***, представлявано от управителя В. В. В. е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 1500.00 лв.
ОСЪЖДА „***“ с ***, гр. П., бул. ***, представлявано от управителя В. В. В., ДА
ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Т., СУМАТА от 80.00 лв. /осемдесет
лева/ - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – Т. в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3