Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр. ПЛЕВЕН 17.07.2020 г.
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на шести юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Анелия Докузова и в присъствието на прокурора …..…………… като разгледа докладваното от съдията Димитрова т.д.№207 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
На 05.09.2019 г. в Плевенски Окръжен съд е постъпила
искова молба от А.А.Х. от с. ***, с ЕГН: ********** и Г.А.А. от с. ***, с ЕГН: **********,
в която се твърди, че на 22.02.2015 г., по път PVN 1151, в посока
от гр. Плевен към с. ***, се движел лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***,
управляван от Е.С.К., а на същия път в обратна посока се движел лек автомобил
марка ***, модел ***, с ДК № ***, управляван от Б.Д.Д.. Около 9.30 часа, в
района на км 09+800, Е.С.К. загубил контрол над управлението на ***ТА и навлязъл в лентата за насрещно движение,
където ударил ***ТА.
Твърди се, че в резултат на удара между двата
автомобила е настъпила смъртта на Ц.А.Ц., който е брат на ищците.
Твърди се, че с влязла в сила на 02.07.2018 г. присъда
от 16.01.2017 г. по н.о.х.д. №708/2016 г. по описа на Плевенски Окръжен съд Е.С.К.
е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.4, във
вр. с ал.3, предл.1, 3, 4 и 6, б.“а“ и б. „б“, въдв вр. с ал.1, б.“б“ и б. „в“,
във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.54 от НК, във вр. с чл.2, ал.2 от НК
– причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда на Б.Д.Д. и на смъртта
на Б.Д.А. и Ц.А.Ц. при управление на МПС
със скорост по-висока от означената с пътен знак В26, без необходимата
правоспособност и в пияно състояние.
Твърди се, че лек
автомобил марка ***, модел ***, с ДК №*** към момента на процесното ПТП е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗАД
„***“, съгласно полица №***.
Твърди се, че ищците са отраснали с брат си заедно, в
задружно семейство. Твърди се, че са имали силна емоционална връзка помежду си,
както и общи интереси, които ги обединявали. След смъртта на Ц.А.Ц. животът на ищците се преобърнал –
нарушил се сънят им, загубили апетит, станали тревожни. Това ги мотивирало да предявят срещу „ЗАД ***“АД-гр. София, с ЕИК:
*** искове по чл. 226, ал.1 във вр. с чл. 223 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД със
следните петитуми:
-да бъде осъден ответника да заплати на А.А.Х. сумата
от 25 000 лв., явяваща се обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени
вреди – болки и страдания, свързани със загубата на нейния брат Ц.А.Ц., починал
в резултат на ПТП от 22.02.2015 г., причинено виновно от Е.С.К., с ЕГН:**********
като водач на лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***, застрахован по
риска „гражданска отговорност” в ЗАД „***“-гр. София, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на ПТП до окончателното и изплащане.
-да бъде осъден ответника да заплати на Г.А.А. сумата
от 25 000 лв., явяваща се обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди – болки и страдания, свързани със загубата на нейния брат Ц.А.Ц.,
починал в резултат на ПТП от 22.02.2015 г., причинено виновно от Е.С.К., с ЕГН:**********
като водач на лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***, застрахован по
риска „гражданска отговорност” в ЗАД „***“-гр. София, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на ПТП до окончателното и изплащане.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са
връчени на „ЗАД ***“АД на 01.10.2018 г. и в указания срок – на 15.10.2019 г. е
изпратен по пощата отговор, в който не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение
по полица №***.
Ответникът твърди, че Е.С.К. не е действал виновно и
противоправно.
Твърди също, че не е ясно каква е конкретната
медицинска причина, довела до смъртта на Ц.А.Ц..
Оспорва съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка между ищците и техния брат, при която само те могат да търпят
продължителни болки и страдания в резултат на смъртта му и да претендират
процесните обезщетения.
Според ответника, ищцовите претенции са завишени по
размер.
Той оспорва претенциите за лихва. Алтернативно
възразява, че част от тези претенции – за период отпреди повече от 3 години са
погасени по давност.
Прави и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, като твърди, че Ц.А.Ц. е знаел, че Е.С.К. е употребил алкохол преди
ПТП; че самият той е бил в алкохолно опиянение и че се е возел без предпазен
колан.
Препис от отговора на „ЗАД ***“АД е връчен на ищците
за допълнителна искова молба на 04.11.2019 г. и в указания срок – на 18.11.2019
г. такава е изпратена по пощата. Ищците считат, че съгласно чл.300 от ГПК, за
гражданския съд влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
относно това дали е извършено деянието, относно неговата противоправност и
относно виновността на дееца.
Ищците не твърдят нищо конкретно относно поведението
на Ц.А.Ц. и значението му за настъпването на смъртта му.
Ищците твърдят, че между тях и брат им е съществувала
изключителна близост и привързаност, поради което загубата му е довела до болки
и страдания, надхвърлящи нормално присъщите. Позовават се на ТР №1 от
21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС.
Според ищците, претенциите им съответстват на принципа
за справедливост и са съобразени с константната съдебна практика по сходни казуси.
Препис от допълнителната искова молба е връчен на „ЗАД
***“АД на 03.12.2019 г. за допълнителен отговор и в указания срок – на
17.12.2019 г. е депозиран такъв. В него се поддържа възражението за
съпричиняване.
В
о.с.з. на 09.07.2020 г. процесуалният представител на ищците – адв. Ц. е
пледирала за уважаване на предявените искове като основателни и доказани.
Претендират се и разноски по списък, приложен към молба от 12.06.2020 г.
По-късно
е представена и писмена защита, в която са развити аргументи за наличието на
активна материална легитимация на ищците и на кумулативната даденост на всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Според. Адв. М., по
делото безспорно е доказано, че ищците и починалия техен брат са отраснали заедно в задружно семейство,
като са били силно привързани един към друг. След смъртта на Ц.А.Ц. сестрите му
изцяло пременили навиците, намалили социалните си контакти и не могли да се
върнат към предишния си живот. Ищците оспорват насрещното доказване на
твърдяното от ответника съпричиняване да е успешно, защото: при страничен удар,
защитната функция на обезопасителния колан е намалена; смъртта на Ц.А.Ц. е
настъпила моментално и е без връзка със собственото му алкохолно опиянение; недоказани
са останали външно видимите за Ц.А.Ц.
прояви на алкохолното опиянение на водача на автомобила. В заключение се
претендира присъждане на обезщетение по 50 000 лв. за всяка от ищците,
като са изложени подробни съображения за неприложимостта на §96, ал.1 от ПЗР на
ЗИД на КЗ. Моли се възнаграждението по чл.38, ал.2 от ЗА да включва ДДС.
Процесуалният
представител на ответното дружество – юриск. П. моли да бъдат отхвърлени
ищцовите претенции, поради липсата на активна материална легитимация. Сочи, че
не е достатъчна близката родствена връзка, за да се присъдят претендираните
обезщетения. В случай, че съдът счете исковете за основателни, моли при
определяне размера на обезщетенията да се приеме за доказано възражението за
съпричиняване и да се съобрази ограничението, предвидено в §96, ал.1 от ПЗР на
ЗИД на КЗ. Претендира направените разноски за депозит за ВЛ и за юриск.
възнаграждение в определен от съда размер.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Не е спорно
и е видно от у-ние за родствени връзки №2/18.11.2019 г., издадено от Кметство
с. ***, Община Д., че А.А.Х. и Г.А.А.
са сестри на Ц.А.Ц..
Не е спорно и е видно от констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №316000-9918 от 21.03.2015 г. и план-схема
към него, че на 22.02.2015 г., по път PVN 1151, в посока
от гр. Плевен към с. ***, Е.С.К. е управлявал лек автомобил марка ***, модел ***,
с ДК №***, в който се е возел Ц.А.Ц.. По
същия път, но в обратна посока, Б.Д.Д. управлявал лек автомобил марка ***,
модел ***, с ДК № ***, в който пътувала Б.Д.А..
Около 9.30 часа, в района на км 09+800, Е.С.К. загубил контрол над управлението
на ***ТА и навлязъл в лентата за насрещно движение, където ударил ***ТА.
Не е спорно
и е видно от препис-извлечение от акт за смърт №*** от 23.02.2015 г., че в резултат на удара между двата автомобила е
настъпила смъртта на Ц.А.Ц..
Не е спорно
и е видно от справка от ел. страница на Гаранционния фонд относно активната към
21.02.2015 г. застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобил с ДК №***, че към
момента на процесното ПТП е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, сключена на 01.02.2015 г. със „ЗАД ***“АДАД, съгласно
полица №***.
С оглед обстоятелството, че процесният застрахователен
договор е сключен на 01.02.2015 г. /т.е. преди влизането в сила на сега
действащия КЗ/ и съгласно §22 от ПЗР на КЗ, приложима е част Четвърта от отменения КЗ. Правната квалификация на исковете е по чл.226, чл.1
във вр. с чл.223, ал.1 от КЗ /отм./, а не по чл.498, ал.3 във вр. с чл.493а от КЗ. В процесния случай не важат
ограниченията, наложени с §95 и §96 от ПЗР на ЗИД на КЗ, създадени след
постановяването на ТР №1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, със ЗИДКЗ,
обнародван в ДВ бр.101/2018 г., в сила от 07.12.2018 г.
Не е спорно
и е видно от влязла в сила на 02.07.2018 г. присъда от 16.01.2017 г. по
н.о.х.д. №708/2016 г. по описа на Плевенски Окръжен съд, че Е.С.К. е бил признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, предл.1, 3, 4 и 6, б.“а“ и б.
„б“, във вр. с ал.1, б.“б“ и б. „в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с
чл.54 от НК, във вр. с чл.2, ал.2 от НК – причиняване по непредпазливост на средна
телесна повреда на Б.Д.Д. и на смъртта на Ц.А.Ц. и Б.Д.А. при управление на МПС със
скорост по-висока от означената с пътен знак В26, без необходимата
правоспособност и в пияно състояние.
Съгласно
правилото на чл.300 от ГПК, влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Най-общо казано деянието
съставлява конкретни външни прояви на човешко действие или бездействие. В
случая деянието съставлява престъпление и то резултатно такова. Казано иначе –
в изпълнителното деяние на това резултатно престъпление се включва и
причиняването на смъртта на повече от едно лице. Връзките между отделните
елементи от фактическия състав на престъплението, които се проявяват в
механизма на настъпване на ПТП и на причиняване на уврежданията, довели до
смъртта на Ц.А.Ц., са установени в наказателното производство и не могат да
бъдат предмет на преразглеждане в настоящия граждански процес.
С оглед гореизложеното, спорен на първо място се
явява въпросът дали Ц.А.Ц. е допринесъл за смъртта си, като въпреки, че е
знаел или е следвало да знае, че Е.С.К. е употребил алкохол, се е качил в
управлявания от него автомобил и като се е возел без предпазен колан и в
неадекватно състояние – резултат от алкохолно опиянение.
За да докаже, че е налице причинна връзка между
поведението на Ц.А.Ц. и смъртта му, наред с неправомерното поведение на
деликвента Е.С.К., ответникът е поискал назначаването на комплексна съдебна
експертиза.
Видно от
заключението по тази експертиза, предвид
установения в наказателното производство механизъм на настъпване на ПТП и на
причиняване на уврежданията, довели до смъртта на Ц.А.Ц., ВЛ приемат, че
последният е пътувал легнал на предната дясна седалка, която е била със свалена
назад облегалка.
Според инж.
В. П., при хоризонтално положение на
тялото върху седалката няма как да се постави предпазния колан. При удара между
двата автомобила е била деформирана страничната дясна част на ***ТА с
проникване отдясно наляво в купето на деформираните детайли. При удара тялото
на Ц.А.Ц. се е изместило наляво между предните седалки, притиснало се е в
страничната част на облегалката на лявата предна седалка и при връщането си
надясно се е озовало на задната седалка.
ВЛ д-р С. К. акцентира върху установеното при огледа на
местопроизшествието положение на предпазните колани – те са били прибрани.
Неползването им по предназначение се потвърждава и от липсата на контактни
увреждания по тялото на Ц.А.Ц..
Както според
инж. В. П., така и според д-р С. К.,
при страничен удар като процесния и при проникващи в купето деформации на
автомобила, ефективността на предпазния колан е малка. Даже – при задържане от
колана на тялото върху седалката и облегалката, то би получило допълнителни
увреждания от удара с прилежащите повърхности на купето, намиращи се вдясно от
него: десен калник, дясна и средна колона, дясна врата.
ВЛ д-р Н. В. е заключило, че при ПТП Ц.А.Ц. е бил с концентрация
на етилов алкохол в кръвта 3.4 промила, отговаряща на наркотичен стадий на
алкохолно опиянение. То обаче не е повлияло пряко за настъпване на уврежданията
и на смъртта на лицето. Е.С.К. е бил при ПТП с концентрация на етилов алкохол в
кръвта 1.3 промила, при която видимостта на външните ѝ проявления за
човек в трезво състояние е била 64 %. Действително не е установена
толерантността на Е.С.К. към етиловия алкохол в моментите непосредствено преди
и по време на управление на автомобила, предхождащи процесното ПТП, но нито
такава задача е била поставяна на ВЛ, нито изпълнението ѝ е възможно,
според съда. Времето няма как да бъде върнато назад и да се съобрази конкретно
физическо, психическо и емоционално състояние на Е.С.К.. Не на последно място –
дори и да беше обективно възможно
установяването на толерантността на Е.С.К. към етиловия алкохол в процесните
моменти, респ. на конкретната видимост на проявите на алкохолното му опиянение,
това би имало значение, ако в същите процесни моменти Ц.А.Ц. е бил трезвен. Той
обаче сам се е поставил в субективна
невъзможност да види проявите на алкохолното опиянение на водача и да прецени дали
да се качи в процесния автомобил. Казано иначе – алкохолното опиянение на Ц.А.Ц.
е повлияло косвено за настъпване на смъртта му.
Предвид горното, съдът намира, че възражението на
ответника за съпричиняване е частично доказано – приносът на Ц.А.Ц., съизмерен
с този на Е.С.К. е, 15 % : 85 %.
Спорни по делото са и въпросите: включват ли се ищците
в кръга лица, очертан с ТР №1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, имащи право да претендират
обезщетение от застрахователя; претърпели
ли са ищците заявените в исковата молба болки и страдания; налице ли е причинна
връзка между смъртта на Ц.А.Ц. и неимуществените вреди на ищците; какъв е размера на дължимото
за неимуществените вреди обезщетение и как следва да бъде редуциран, предвид
установеното съпричиняване.
С ТР №1 от
21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС,
възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., е
допусната като изключение.
Тези други лица може да се намират или не в семейни,
родствени и наподобяващи ги фактически отношения. От значение за материалната
легитимация на лицата от разширения с ТР кръг е те да са създали трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и да търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които
в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Създаването на трайна и дълбока емоционална връзка
между сестри и братя, пораждаща предпоставки за проявление на значителни
морални болки и страдания, е възможно
поради конкретни житейски обстоятелства и ситуации, но не и задължително, затова подлежи на
доказване.
Казано иначе – правото на ищците, макар и близки
родственици на пострадалия, не е абсолютно. То може да бъде реализирано, ако те
докажат, че са създали с него особено
близка житейска връзка, предполагаща оправдани очаквания за взаимна грижа и
помощ, за емоционална подкрепа и доверие и че в резултат на неговата смърт са
настъпили сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания,
надхвърлящи
нормално присъщите за съответната родствена връзка.
В тази светлина следва да се анализират събраните по
делото доказателства.
Видно от
у-ние за родствени връзки №2/18.11.2019 г., издадено от Кметство с. ***, Община
Д., А.А.Х. е родена 1987 г., Ц.А.Ц. – 1989 г., а Г.А.А. – 1991 г. Към 2015
г. те са били съответно на 28 г., 26 г. и 24 г. – всички на възраст, в която би
следвало вече да водят самостоятелен живот и евентуално да имат собствени
семейства, на които да разчитат за помощ, подкрепа и утеха. В тази възраст –
между 20 и 30 години обичайно на преден план излизат отношенията с партньора и
приятелския кръг, за сметка на отношенията с биологичните родственици.
Св. ДОРА
МАНОВА, която е леля по майчина линия
на ищците, твърди, че към 2015 г. А. била вече женена и живеела в с. ***, а Г.
не била семейна и живеела още в дома на родителите си в с. ***. Там живеел и Ц.
с жената и децата си. Г. помагала в отглеждането на племенниците си. Всички
много се обичали и си помагали взаимно. Заедно били и в Испания, където
работели сезонно. Сестрите трудно понесли загубата на брат си. Не могли да
свикнат с нея. Станали по-тъжни.
Св. ЕМИЛ
ЙОРДАНОВ, който е чичо по бащина линия
на ищците, твърди, че те и брат им Ц. израснали заедно и били близки. Обичали
се и си помагали. Потвърждава, че Г. и Ц. живеели в с. *** при родителите си,
като Г. помагала при отглеждането на децата на Ц.. А. живеела при мъжа си в с. ***,
но често идвала в с. ***. Ищците тежко преживели загубата на Ц.. Мъчно им било
за него. Почитали паметта му – направили му „хубав“ надгробен паметник и
„хубава“ снимка. Все го споменавали.
Св.
ПАРАШКЕВА БОРИСОВА, съседка в с. ***,
твърди, че при новината за смъртта на Ц. сестрите били „вцепенени“, „стресирани
и уплашени“. После останали „затворени“, не споделяли, не били весели. Всички
сега живеели в Испания и си идвали в България през лятото.
Св. ЛАЛКА И., съседка в с. ***, твърди, че Ц. помагал на
по-малката си сестра Г. докато учела, а тя гледала децата му. А. се била
„отделила“ и живеела в с. ***, но пак се виждали често с Ц.. Всички ходели
заедно да работят в Испания от 7-8 години. Били задружно семейство. Ищците
страдали много за брат си. Станали „затворени“ и спрели да споделят след
смъртта му.
Плевенски Окръжен съд намира, че в процесния случай е
доказана само формалната връзка на
родство между ищците и Ц.А.Ц. и обичайната
емоционална близост между сестри и брат. Не се сочат, а още по-малко се доказват
конкретни извънредни житейски обстоятелства и ситуации, които да предполагат,
че тази емоционална близост е изключителна. Ц. и А. вече са имали свои семейства,
които съвсем естествено са станали най-значимият емоционален център за всеки от
тях. Г. не е била омъжена и е живеела в дома на родителите си, а не в дома на
брат си, т.е. е резонно да се предполага, че нейните очаквания за грижа и
помощ, за емоционална подкрепа и доверие, са насочени приоритетно към
родителите ѝ, а не към брат ѝ.
По делото не се доказа смъртта на Ц.А.Ц. да е
причинила на ищците морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствена връзка между брат и сестри. Следва да се отбележи, че посочените в исковата молба
морални болки и страдания, изразяващи се в нарушения
на съня, загуба на апетита и тревожност, не са изключителни, а нормално
присъщи при загуба на близък родственик. Събраните гласни доказателства сочат,
че ищците са се затворили /спрели да споделят/. Свидетелите дори не споменават
за нарушения на съня и загуба на апетита. Няма никакви доказателства за дълбоко
и трайно „преобръщане на живота“ на ищците в резултат на смъртта на брат им.
Безспорно ищците търпят загуба, но тя не е изключителна по смисъла на ТР №1 от
21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС и не обоснова основание да се направи изключение
от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС.
Предявените искове са неоснователни и недоказани и
като такива следва да бъдат отхвърлени. При това положение е безпредметно да
бъдат обсъждани възраженията във връзка с техния размер.
При този изход на спора по същество и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да заплатят в полза на ответника сумата от 1
050 лв., явяваща се разноски за депозит за ВЛ /750 лв./ и юриск. възнаграждение
/300 лв./
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения
от А.А.Х. от с. ***, с ЕГН: **********
срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ***“АД-гр. София, с ЕИК: *** иск по чл.226, чл.1 във вр. с
чл.223, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.52 с петитум: да бъде осъден ответника
да заплати на ищцата сумата от 25 000
лв. като обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди – болки и
страдания, свързани със загубата на нейния брат Ц.А.Ц., починал в резултат на
ПТП от 22.02.2015 г., причинено виновно от Е.С.К., с ЕГН:********** като водач
на лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***, застрахован по риска
„гражданска отговорност” в ЗАД „***“-гр. София, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на ПТП до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения
от Г.А.А. от с. ***, с ЕГН: **********
срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ***“АД-гр. София, с ЕИК: *** иск по чл.226, чл.1 във вр. с
чл.223, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.52 с петитум: да бъде осъден ответника
да заплати на ищцата сумата от 25 000
лв. като обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди – болки и
страдания, свързани със загубата на нейния брат Ц.А.Ц., починал в резултат на
ПТП от 22.02.2015 г., причинено виновно от Е.С.К., с ЕГН:********** като водач
на лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***, застрахован по риска
„гражданска отговорност” в ЗАД „***“-гр. София, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на ПТП до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК А.А.Х. от с. ***, с ЕГН: ********** и Г.А.А. от с. ***, с ЕГН: ********** да заплатят в полза на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ***“АД-гр.
София, с ЕИК: *** сумата от 1 050
лв., явяваща се разноски за депозит за ВЛ и за юриск. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в 2-седмичен
срок, считано от връчването му.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: