№ 1212
гр. Варна , 02.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на втори април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500696 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Oбразувано е по частна жалба вх. № 271157/12.02.2021 г. от „Юробанк България“ АД,
ЕИК: *********, със седалище: гр. София, против Разпореждане № 261815/18.01.2021 г.,
постановено по ч.гр.д. № 454/ 2021 г. по описа на РС - Варна, 31 състав, в частта, с която е
отхвърлено заявление с вх. № 262852/14.01.2021 г. на „Юробанк България“ АД, ЕИК:
*********, със седалище: гр. София, срещу длъжника Н. Р. Ю., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от
сумата от 62 лв., представляваща банкови такси за периода от 15.01.2020 г. – 10.01.2021 г. и
за сумата от 120 лв., представляваща заплатени нотариални такси дължими съобразно
сключен Договор за потребителски кредит № FL975449 от 14.03.2019г.
Жалбоподателят, намира атакувания акт, в обжалваната му част, за неправилен и
незаконосъобразен. Счита, че заповедния съд, е постановил акта, при липса на мотиви.
Сочи, че разноските по изпълнението следва да се възложат в тежест на длъжника,
когато същият е изпаднал в забава. Твърди, че банката е уведомила длъжника с нарочна
покана, като му е предоставила подходящ срок за доброволно изпълнение, но такова не е
било направено. Излага, че в конкретния случай, са направени разноски в размер на 120 лв,
заплатени нотариални такси за връчване и изготвяне на покана. По отношение на
претендираната сума в размер на 62 лв., представляваща банкови такси, същите били
изрично уговорени в сключения между страните договор и представлявали такса за
обслужване на разплащателна сметка, както и такси за действия по ограничаване на
негативните последици при просрочие.
1
Моли, съдът за отмяна на атакуваното разпореждане, в обжалваната му част, както и
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените суми,
като претендира и сторените в производството пред Окръжен съд, разноски.
Съгласно чл. 413, ал. 2 от ГПК, настоящото производство е едностранно, поради
което и препис от жалбата не се връчва на насрещната страна за отговор.
Съдът след преценка на данните по делото приема следното от фактическа и правна
страна:
Частната жалба, е допустима – депозирана в установения преклузивен срок, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което и следва да бъде
разгледана по същество.
Производството по ч.гр.д. № 454 г. по описа на РС – Варна, 31 състав, е образувано
по подадено „Юробанк България“ АД, ЕИК: *********, със седалище: гр. София, заявление
с вх. вх. № 262852/14.01.2021, срещу Н. Р. Ю., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за следните суми,
дължими съобразно извлечение от счетоводните книги на банката, обективиращо
задължение по сключен Договор за потребителски кредит № **********/25.07.2017 г., а
именно: сумата от 24 735.56 лв., представляваща главница по сключен между страните
договор за кредит № FL975449 от 14.03.2019 г., заедно със законната лихва от датата на
сезиране на съда – 14.01.2021г. до окончателното и изплащане, сумата от 1 334.50 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 14.01.2020г. до 07.09.2020г., сумата от
27.63 лв., представляваща наказателна лихва за просрочие за периода от 14.01.2020г. до
12.03.2021г., сумата от 2 064.67 лв., представляваща наказателна лихва за просрочие за
периода от 14.05.2020г. до 10.01.2021г., сумата от 62 лв., представляваща банкови такси за
периода от 15.01.2020г. до 10.01.2021г., както и сумата от 120 лв., представляваща
заплатени нотариални такси.
С обжалваното разпореждане, заповедният съд е отхвърлил частично заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист
срещу длъжника, за сумата от 62 лв., представляваща банкови такси за периода от
15.01.2020г. до 10.01.2021г., както и сумата от 120 лв., представляваща заплатени
нотариални такси.
Настоящата инстанция счита, че частната жалба се явява неоснователна по следните
съображения:
В конкретния случай, подаденото заявление, е за издаване на заповед за незабавно
2
изпълнение, въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, за което е представен сключен
между страните договор за потребителски кредит. Длъжникът, е физическо лице и
притежава качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, доколкото няма
данни при сключването на договора да е действал в рамките на своя търговска или
професионална дейност по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Спрямо него, освен разпоредбите
на Закона за потребителския кредит (ЗПК), приложение намират и разпоредбите на Закона
за защита на потребителите (ЗЗП) и съдът дължи особена закрила на длъжника предвид
задължението му по чл. 7, ал. 3 от ГПК.
По своята същност заповедното производство е специално съдебно производство,
предназначено да създаде необходимо валидно съдебно изпълнително основание, в случай
на налично изискуемо вземане, което по дефиниция длъжникът не оспорва, но и не
изпълнява. Заповедното производство е факултативно, едностепенно и строго формално,
като кредиторът решава дали да го инициира или да се насочи към общия исков процес, в
рамките, на който да постигне осъдително решение или друг краен акт. Като формално
производство, в ГПК са изчерпателно предвидени документите, въз основа, на които следва
да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение.
По отношение на сумата от 62 лв., представляваща банкови такси за периода от
15.01.2020г. до 10.01.2021г.:
Търсената сума, в размер на 62 лв., не представлява вземане, което е изискуемо и
индивидуализирано, съгласно предвижданията на ТР № 4 от 18.06.2014 г., по т.д. № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС. Приложените с частната жалба тарифи за таксите и комисионните, които
„Юробанк България“ АД събира, не са сред изброените в чл. 417, т. 1 – 10 от ГПК,
„документи“, въз основа, на които може да се иска издаване на заповед за незабавно
изпълнение, от една страна, а от друга, документи в подкрепа на искането са представени
едва с депозираната частна жалба, а доколкото заповедното производство е строго формално
производство, то не следва жалбоподателят, чрез обжалване по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК,
да се възползва, като прилага допълнителни документи, непредставени при първоначалното
сезиране на заповедния съд.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че същите попадат под
забраната на чл. 10а от ЗПК, ал. 2, според която кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В чл. 5,
ал. 2, макар и да е уговорена дължимост на месечна такса за обслужване на разплащателна
сметка, разкрита по потребителски кредит, то същата не представлява дължимо от
кредитополучателя вземане, доколкото разплащателната сметка е разкрита за целите на
потребителския кредит и неговото обслужване, поради което и на основание чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК, същата не може да бъде претендирана. По отношение на претендираната сума в
размер на 48 лв., като част от претендираните 62 лв., представляващи такси за действия по
ограничаване на негативните последици при просрочие, то в представените тарифи е
3
посочено, че същите са дължими при неплащане в срок по договора за кредит и при заявено
от клиента ползване на допълнителната услуга за извършване на действия по ограничаване
на негативните последици при просрочие, а в сключения между страните договор, не се
съдържа такова изявление от длъжника, поради което и не е налице договорно основание за
претендирането на тази сума.
По отношение на сумата от 120 лв., представляваща заплатени нотариални такси.
В заповедното производство нито се твърди, нито се установява подобно вземане да е
дължимо, съгласно сключения между страните договор. Искането за дължимостта им е
неоснователно, доколкото макар и да са представени фактури, същите не удостоверяват
извършено плащане, представляващо нотариални такси за връчване на нотариална покана.
От една страна - не става ясно по какъв начин е формирана тази сума, доколкото от
представените доказателства за направени разноски са представени два броя фактури,
едната издадена от ЧСИ, а другата издадена от адвокатско дружество. Едновременно с това
се твърди връчване на нотариална покана, като от представените доказателства не се
установява такова. Представена е покана, в която е обективирано обявяване на предсрочната
изискуемост, както и съдържащата се в нея покана до длъжника за доброволно изпълнение в
предоставения срок. Същата, е връчена чрез ЧСИ, като не се установяват заплатени
нотариални такси. От друга страна дали е налице връчване чрез ЧСИ или чрез нотариус,
било то на изявление до длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита или
покана за доброволно изпълнение, то този метод на връчване е избран от кредитора и
доколкото в договора няма уговорка за дължимост от страна на длъжника на такъв вид
разходи, то не следва и такива да му бъдат възлагани. Поради това и длъжникът не може да
понесе отговорността за тях в този смисъл Определение № 2311/17.10.2016 г. по в.ч.гр.д. №
2152/2016 г. на ПОС/.
С цел изчерпателност, следва да се посочи, че в чл. 19 от договора е предвидено, че
всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена
форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне, чрез изпращане по
пощата с обратна разписка, препоръчана поща, с куриер или по електронна поща, достигнат
до адресите на страните, посочени в началото на договора, освен ако в настоящия договор
не е предвидено друго. Предвид разпоредбата на чл. 14 от договора, относно обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, доколкото не е предвидено друго, то следва, че за
обявяване на предсрочната изискуемост се прилага правилото на чл. 19 от договора.
В § 1 от ДР на ЗПК, се съдържа легалната дефиниция на понятието "Общ разход по
кредита за потребителя", като съгласно даденото понятие общият разход по кредита за
потребителя не включва нотариалните такси.
Изложеното обуславя извод за недължимост на претендираните суми в размер на 62
лв., представляваща банкови такси за периода от 15.01.2020г. до 10.01.2021г. и сумата в
4
размер на 120 лв., представляваща заплатени нотариални такси. Поради това,
разпореждането, в обжалваната му част, се явява правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 261815/18.01.2021 г., постановено по ч.гр. д. №
454/2021 г. по описа на РС - Варна, 31 състав, в частта, с която е отхвърлено заявление с вх.
№ 262852/14.01.2021 г. на „Юробанк България“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Средец“, ул. „Околовръстен път“ № 260, срещу длъжника
Н. Р. Ю., ЕГН **********, с адрес: ******, за издаване на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист за сумата от сумата от 62 лв., представляваща банкови такси за
периода от 15.01.2020 г. – 10.01.2021 г. и за сумата от 120 лв., представляваща заплатени
нотариални такси, дължими съобразно сключен Договор за потребителски кредит №
FL975449 от 14.03.2019г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5