№ 177
гр. Враца, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20211420200638 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба
на ХР. З. З. от ****, обл.Пловдив против НП № 26-0000274/19.04.21 г. на
Директора на РД”АА”-Враца, с което на жалбоподателя за извършено
нарушение по чл.34, пар.1, изр.1, пр.2 от Регламент №165/14 и на основание
чл.93в, ал.2 от ЗАПр., е наложено административно наказание – глоба в
размер на 500.00 лв., както и за извършено нарушение по чл.100, ал.1,т.1
ЗДвП и на основание чл.183, ал.1,т.1 ЗДвП е наложено наказание глоба в
размер на 10.00 лв. В жалбата и в допълнително писмено становище, се
заявяват оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното НП, поради
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон, с
искане за отмяната му на това основание, но само и изцяло в частта за
първото от горепосочените нарушения-това по ЗАПр. Затова и настоящият
съдебен състав приема, че предмет на настоящия съдебен контрол е само това
нарушение, като в останалата му част, досежно нарушението по ЗДвП,
процесното НП е влязло в законна сила като необжалвано.
Ответната страна не е ангажирала представител и конкретно становище
по жалбата.
1
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на 59
ЗАНН.
Разгледана по същество жалбата е основателна, при следните
съображения:
На 12.04.21 г. около 10.35 ч., в м.“Железен мост“ на гл.път Е-79,
км.140+112, контролни органи на РД”АА”-Враца –св.Т.Г. и К.К. спрели за
проверка управляван от настоящия жалбоподател т.а. влекач „Ман“, кат.№3 с
рег.**** и прикачено полуремарке с рег.******* който извършвал
международен превоз на товари от Р.България до Р.Германия със заверено
копие на съответен лиценз на Общността и съответно СМР. МПС-то било
оборудвано с дигитален тахограф. При проверката свидетелите установили,
че за датата 12.04.21 г., водачът не е поставил дигиталната си карта на водача
в тахографа. При тези констатации, контролните органи съставили на място
срещу жалбоподателя АУАН№282238/12.04.21 г., в който е посочено, че
водачът „управлява превозното средство на 12.04.21 г. като не е поставил
дигиталната карта на водача в дигиталния тахограх, видно от разпечатка от
дигиталния тахограф за 10.04.21 г. и 12.04.21 г. и програма ТДС -3 за дата 10-
12.04.21 г. от дигиталната карта на водача. Така описаното поведение е
квалифицирано в акта като нарушение на чл.34, пар.1, изр.3,пр.1 от Регламент
165/14 на ЕС. При проверката не е бил и представен контролен талон към
СУМПС, за което в процесния АУАН е вписано второ нарушение по чл.100,
ал.1,т.1 ЗДвП, което обаче и както се посочи по-горе, остава извън предмета
на настоящият съдебен контрол и проверка.
Горепосоченият АУАН е бил подписан и връчен на жалбоподателя без
възражения. Последвало издаването на процесното НП, с което при
идентично спрямо акта словесно и цифрово описание на обжалваното
нарушение е наложена глоба от 500.00 лв., на основание чл.93в, ал.2 ЗАПр.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът възприе на базата на
приобщените по съответния процесуален ред гласни и писмени
доказателства, а именно- свидетелските показания на Т.Г. /актосъставител/ и
К.К. /свидетел по акта/, цитираните СМР, 2 бр.разпечатки от дигитална карта
2
на водача и разпечатка от програма ТДС-3 и др. Данните от горепосочените
доказателствени източници са еднопосочни и безпротиворечиви, поради
което и не се налага по-детайлното им обсъждане.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна, че в производството по установяване на нарушението и издаване на
процесните АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения,
обуславящи отмяна на последното на формално основание, като всички
изложени в тази насока от жалбоподателя възражения са напълно
основателни.По-конкретно:
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.34, пар.1, изр.1,
пр.2 от Регламент /ЕС/№165/14 г., водачите следва да използват картите на
водача всеки ден, през който управляват превозното средство, считано от
момента на поемането му. Следователно, нарушението ще бъде извършено на
мястото и по времето, когато санкционираното за това нарушение лице е
поело управлението на превозното средство. В случая, в обстоятелствената
част на АУАН и НП е посочено, че проверката е извършена на 12.04.21 г. на
гл.път Е-79, м.“Железен мост“, км.140+112 посока гр.Монтана, като водачът
„управлява превозното средство на 12.04.21 г. и не е поставил дигиталната
карта на водача в дигиталния тахограф, видно от разпечатки от дигиталния
тахограф за 10.04.21 г. и 12.04.21 г. ...“.
Видно от самото СМР, началната дата на международния превоз на
товар е още от 06.04.21 г. При тези фактологични данни, спрямо
изключително лаконичното , а и двусмислено съдържание на
обстоятелствените части на процесните АУАН и НП /посочване на две
различни дати от превоза на 10-ти и 12.04.21 г./, в случая остава абсолютно
неясно коя е датата на извършване на вмененото нарушение, осъществявано
чрез бездействие-непоставяне на карта на водача в тахографа, възприета от
актосъставителя и АНО.Остава неясно и мястото на извършване на
нарушението, като предопределящо решаването на правния въпрос за
компетентността на АНО по правилата на чл.48 ЗАНН / в случая с оглед
маршрута-по правилата на чл.48, ал.2 ЗАНН/.
Всички горепосочени пропуски и непълноти в съдържанието на
процесните АУАН и НП досежно фактическите параметри на вмененото
нарушение, се явяват допуснати в нарушение на императивните изисквания
3
на чл.42,т.3 и т. 4 и чл.57, ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН. Затова и са от категорията
на абсолютните и съществени процесуални нарушения, тъй като ограничават
пряко правото на защита на жалбоподателя и го лишават от възможността да
разбере какво конкретно по вид нарушение му е вменено като извършено,
кога, къде и как е извършено, съответно да организира и реализира защитата
си в пълен обем. Предпоставят и пълна невъзможност за адекватен съдебен
контрол за законосъобразност на обжалваното НП и разглеждане на спора по
същество.
При така изложените съждения, обжалваното НП подлежи на цялостна
отмяна.
При този изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски за адвокатска защита и
представителство в размер на 300.00 лв., което е и минимално предвиденото
според НМАВ.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №26-0000274/19.04.21 г. на
Директора на РД“АА”-Враца, с което на ХР. З. З. от ****, обл.Пловдив, с
ЕГН:**********, за извършено нарушение по чл.34, пар.1, изр.1, пр.2 от
Регламент /ЕС/ №165/14 е наложено административно наказание глоба в
размер на 500.00 лв., на основание чл.93в, ал.2 от ЗАПр.
В останалата му част горепосоченото НП е влязло в законна сила като
необжалвано.
ОСЪЖДА ИА“АА“-София ДА ЗАПЛАТИ на ХР. З. З. от ****,
обл.Пловдив, с ЕГН:********** разноски за адвокатска защита и съдействие
по настоящето дело в размер на 300.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
4
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5