РЕШЕНИЕ

 

Номер

от

09.01.2018

Град

Мездра

 

	Мездренския районен		съд			граждански	състав

 

В

Открито

заседание на 22.12.2017 г. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Секретар

Валя Пенова

 

като разгледа докладваното от

Съдия Вътков

 

гражданско

дело номер

1599

по описа за

2017

година.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

М.М.И., ЕГН ********** ***, като майка и законен представител на малолетното дете В.Г.Т., ЕГН **********, е предявила иск против Г.Л.Т., ЕГН ********** ***, с който моли съда да измени размера на присъдената с решение по гр. дело №944/2013 г. на МзРС издръжка, която ответникът е осъден да заплаща на малолетното дете чрез майка му и законен представител М.И. от 120 лв. на 200 лв. месечно, считано от 26.10.2017 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, платима чрез майката и законен представител М.И..

 Искът е с правно основание чл. 150 СК.

В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК, от ответника е постъпил отговор, в който оспорва иска по размер.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е гр. дело №944/2013 год. на МзРС.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане на В.Г.Т. ЕГН **********, е родена от майка М.М.И., ЕГН **********, и Г.Л.Т., ЕГН **********. Към момента детето е малолетно.

 В исковата молба се твърди, а и от приложеното гр. дело №944/2013 год. на МзРС се установява, че с Решение №9/26.01.2014 год., постановено по приложеното гр. дело, влязло в сила, съдът е осъдил Г.Л.Т. с ЕГН ********** ***, да заплаща месечна издръжка на детето си В.Г.Т. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.М.И. ЕГН **********, в размер на по 120 лв. /сто лева/ месечно, считано от 26.09.2013 год., до настъпване на основания за изменяването или прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, до окончателното и изплащане.

В исковата молба се твърди, че обстоятелствата, при които е била определена издръжката, дължима от ответника, трайно са се изменили, и са налице условията за нейното увеличаване. Твърди се, че детето Василена расте, увеличават се разходите и за храна, облекло, учебни пособия и лечение, и майката е силно затруднена материално.  

Ответника в писмения си отговор оспорва иска по размер.

Майката е представила документ за доходите си, от който се установява, че средномесечното и трудово възнаграждение е в размер на 609 лв. Ответника също е представил документ за доходите си, от който се установява, че средномесечното му трудово възнаграждение е в размер на 575 лв.

По делото е разпитана свидетелката С., която твърди, че родителите на детето са разделени от 2013 год., бащата е „безхаберен“, не дава редовно определената по друго дело издръжка, майката е силно затруднена финансово. Детето има нужда от лечение, тъй като страда  от астма. Майката разчита на помощ от своите родители, бабата и дядото на детето.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Изменение на предходно определената издръжка следва да бъде допуснато само при наличие на изменение на обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в определен размер. Следователно основателността на предявената искова претенция с правно основание чл. 150 от СК се обуславя от настъпването след определяне на предходната издръжка на трайни съществени промени в нуждите на детето и/или във възможностите на родителя, полагащ грижи за детето, и/или възможностите на дължащия издръжка родител.

От определяне на предходната издръжка са изминали четири години, през който период потребностите на детето, с оглед израстването му и нуждата от повече парични средства за осъществяване на обикновените му нужди, безспорно са нараснали. Наред с изложеното, следва да се вземат под внимание и отчетат и инфлационните процеси в страната, довели до увеличаване на цените на стоките и услугите, което е ноторен факт.

Грижата за непосредственото отглеждане и възпитание на детето е поела изцяло майката, която изпитва затруднения от материален характер.

Липсват обстоятелства, които изключват задължението на ответника да дава издръжка, както и такива, които дават основание да се отхвърли иск за увеличаването й за в бъдеще. Съдебната практика е постоянна в становището си, че издръжката се определя за един бъдещ период от време и целта й е да задоволи максимално нуждите на детето, съобразявайки и възможностите на родителите. Във всички случаи обаче приоритетът е интересът на детето.

 Въз основа на тези обстоятелства, съдът намира, че е налице трайно и съществено изменение на обстоятелствата, при които е определен предходния размер на издръжката, което е предпоставка за уважаване на предявената искова претенция с правно основание чл. 150 от СК. Искът е  доказан по основание. Това и не се оспорва от ответната страна. Оспорва се иска само по размер.

Увеличените нужди на детето обосновават и по-голям размер на необходимата издръжка. Размерът на издръжката се определя по правилата на чл. 142 от СК - според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Съгласно чл. 142 ал. 2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, без да е определен максимален размер. А минималната работна заплата от 01.01.2018 г. е 510 лв., от което следва, че минималната издръжки би следвало да бъде 127.50 лв.

С оглед данните по делото – възрастта на детето, доходите на родителите, както и обстоятелството, че то страда от заболяване – бронхиална астма умерено тежка, за което има експертно решение на ТЕЛК с определено увреждане 50% без чужда помощ и безспорно се нуждае от лечение, съдът намира, че то се нуждае от месечна издръжка в размер на 320 лв.

Относно възможностите на родителя, даващ издръжка, съдът намира, че обстоятелството, че ответника има месечен доход, по-малък от този на майката, има ново семейство и родено от новия брак малолетно дете, не го освобождава от задълженията да осигурява необходимата издръжка на малолетното си  дете.

Безспорен е факта, че родителите следва да заплащат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. Безспорен е и факта, че ответника е млад човек в трудоспособна възраст и е длъжен да заплаща средства, нужни за издръжката на детето си. Съдът намира, че ответника, предвид данните по делото, е в трудоспособна възраст, и следва да намери начин да реализира по-високи доходи, и да заплаща  издръжка в по - висок от определения досега размер.

Съдът счита, че издръжката на детето, дължима от бащата, следва да се определи в размер по 160 лв., или същата следва да се увеличи с 40 лв. месечно.

Издръжката която ответника ще следва да заплаща за в бъдеще за детето си,  реално се увеличава с малко повече от 1 лев на ден, и новата издръжка е в размер на около 5 лв. на ден, което в никой случай не може да се приеме, че е в голям размер. Както беше посочено по-горе, преди всичко приоритет имат интересите на детето.

Останалите нужди на детето ще следва да се поемат от майката, която полага и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му.

Съгласно т. 21 от Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на ВС, началният момент на увеличението или намалението на издръжката по чл. 86 СК/отм./, сега чл. 150 СК, е от деня на предявяване на иска, поради което в конкретният случай, издръжката следва да се присъди от 26.10.2017 г.

Предвид разпоредбата на чл. 72 от ЗЗД, издръжката следва да се присъди ведно със законната лихва върху всяко просрочено задължение, считано от първия ден на месеца следващ този, за който се дължи.

С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса от 4% върху тригодишните платежи, върху увеличения размер на издръжката.

Следва да бъде постановено и предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка, на основание чл. 242 ал. 1 ГПК.

Водим от горното,  съдът

Р  Е  Ш  И :

ИЗМЕНЯВА размера на присъдената по гр. дело №944/2013 год. по описа на МзРС издръжка, която Г.Л.Т. с ЕГН ********** ***, е осъден да заплаща на детето си В.Г.Т. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.М.И. ЕГН **********, в размер на по 120 лв. /сто лева/ месечно, считано от 26.09.2013 год., до настъпване на основания за изменяването или прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, до окончателното и изплащане, като УВЕЛИЧАВА същата от 120 лв. на 160 лв. месечно, и ОСЪЖДА Г.Л.Т. с ЕГН ********** ***, да заплаща месечна издръжка на детето си В.Г.Т. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.М.И. ЕГН **********, в размер на по 160 лв. /сто и шестдесет лева/ месечно, считано от 26.10.2017 год., до настъпване на основания за изменяването или прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за увеличение на издръжката в останалата му част до пълния предявен размер за сумата над 160 лв. до 200 лв., като неоснователен и недоказан.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за издръжка, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Г.Л.Т. с ЕГН ********** ***, да заплати такса в полза на МРС върху увеличението на издръжката в размер на 57.60 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

                                                                Районен съдия: