№ 852
гр. Варна, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20213110203228 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
КР. СТ. КР. против Наказателно Постановление № 23- 0000420/07.06.2021г.
на Директора на Регионална Дирекция "Автомобилна администрация"
гр.Варна, с което на КР. СТ. КР. е наложено административно наказание
"ГЛОБА" в размер на 200 лева и Лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца на основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДП.
В жалбата се оспорват фактическите констатации в акта. В съдебно
заседание редовно призован жалбоподателя не се явява лично, но се
представлява от процесуален представител който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 19.01.2021 г. в около 10:20ч. в гр.Варна, ул.“Девня“ на около 10
метра след вход/изход на складова база“Сухото пристанище“ , Кр. К.-водач на
товарен автомобилс рег № В8434РС, кат №3, извършващ обществен превоз на
товари по маршрут Виница- Сметище, видно от пътен лист серия А №
21001/19.01.2021г. натоварен със земна маса не спира след подаден сигнал за
1
спиране със стоп палка на посоченото от контролен орган място, като преди
това водача предприема маневра и влиза в складова база с цел осуетяване на
проверката.
Тогава свид. Т. съставил против жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение. Констатираното нарушение било
квалифицирано като такова по чл.103 пр.2 от ЗДП.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление, с което административно-наказващият орган е възприел
изцяло посочените в него фактически констатации. Описаните действия били
квалифицирани като нарушение на чл.103 пр.2 от ЗДП, като на основание
чл.175 ал.1 т.3 от ЗДП му е било наложено административно наказание
"ГЛОБА" в размер на 200лв и Лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца.
В хода на съдебното следствие бе разпитан св.Т., чиито показания съдът
кредитира като дадени обективно и безпристрастно. Съдът не кредитира
показанията на свид. П. Иванов. Показанията на същия изцяло противоречат и
не съответстват на фактическата обстановка установена с помощта на другите
събрани гласни и писмени доказателства.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, както и
със събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима.
2
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на РД”АА”-Варна към изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", съгласно заповед на Министъра на транспорта, в шест
месечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено
правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на
жалба до въззивната инстанция. Посочена е нарушената материално правна
норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
констатирал нарушение по чл. 103 пр.2 от ЗДП, като е отнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. При подаден сигнал за спиране от контролните
органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-
дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Съдът не
споделя становището на жалбоподателят че същият не е извършил вмененото
му нарушение. Видно от показанията на свидетелят Т., които съдът
кредитира жалбоподателят не е изпълнил указанията на контролните органи
и не е спрял на подадения сигнал със стоп палка. В показанията си свид. Т.
заявява, че въззивникът го е забелязал но не спрял, и направил маневра завой
на дясно. При така установената фактическа обстановка съдът не споделя
становището на жалбоподателят, че не бил извършил вмененото му
нарушение. Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се доказва
изцяло от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Правилно административно-наказващия орган е приложил и
санкционната норма на чл.175 ал.1 т.3 от ЗАвП. Съдът намери, че при
индивидуализацията на административното наказание наложено на
жалбоподателя, административнонаказващия орган не се е съобразил с
тежеста на извършеното нарушение. По делото няма доказателства
въззивникът да е имал и други нарушения в стажа си на водач на МПС. В тази
връзка съдът намира, че наказание, определено към минималния размер би
било по-справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и би
изпълнило целите на чл.12 от ЗАНН. В този смисъл съдът намира, че следва
3
да намали размера на наложеното наказание- „Глоба” от 200 на 50 лева и
наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС” от 6
месеца на 1 месец.
Съдът намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай.
Неспазването на законовите норми, свързани с ЗДП, независимо от липсата на
реално настъпили щети не може да бъде възприето като маловажност на
допуснатото нарушение. Извършеното нарушение по нищо не се отличава от
други подобни нарушения. Следвало е жалбоподателят да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на
ЗДП. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не
следва да се приема като маловажно.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН
на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил
искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по
делото. Въззиваемата страна не е направила подобно искане. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски. Въпроса
за възлагането на разноските в административно наказателния процес
е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК, което
изключва приложението на принципа на чл. 189, ал.3 НПК. В АПК въпросът
за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на
делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Когато
съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата,
страната, за която административният акт е благоприятен, има право на
разноски. Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли
жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото
разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат,
определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако
другата страна е ползвала такъв.
Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако искането
за отмяна на административен акт е частично уважено и частично
отхвърлено. По този въпрос съгласно препращащата норма на чл. 144 АПК
приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в който е проведен
4
принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от искането. Свидетелство, че именно това е
законовата идея е и нормата на чл. 136 АПК, съгласно която разноските за
общия представител се понасят от административния орган съобразно
уважената част от оспорването. При приложение на този принцип и двете
страни в настоящото производство биха имали право на разноски по
съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената чат от жалбата.
Искания за разноски са направени единствено от страна на
жалбаподателя, като са представени списъци с разноски. Според съда с оглед
изхода на делото следва да се присъдят разноски на жалбоподателя по
съразмерност. Въззиваемата страна не е изпратила упълномощен
представител в съдебно заседание, не е представила доказателства за
разноски и преди края на съдебното заседание не е направила искане за
присъждане на разноски.
В случая жалбоподателя е направил разходи за защитник в размер на 300
лева, което в минимума определен в Наредбата за размера на адвокатските
възнаграждения. Тъй като санкцията наложена на жалбоподателя се намалява
от 200 лева на 50 лева следва и частично да се уважи искането на разноски за
защитник. Затова съразмерно с размера на изменената част на НП следва да се
уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника, като на
последния следва да бъдат присъдени съд. разноски за адв. възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно сумата 225 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 23- 0000420/07.06.2021г.
на Директора на Регионална Дирекция "Автомобилна администрация"
гр.Варна , с което на КР. СТ. КР. е наложено административно наказание
"ГЛОБА" в размер на 200 лева и Лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца на основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДП, като НАМАЛЯВА
5
размера на наложените административни наказания "ГЛОБА" от 200
лева на 50 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на
1 месец.
ОСЪЖДА Регионална Дирекция "Автомобилна администрация"
гр.Варна да заплати на КР. СТ. КР. сумата от 225 лева, представляваща
съдебни разноски по НАХД №3228/2021г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
гр.Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6