Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260010 02.10. 2020
година град
Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Търговищкият окръжен съд наказателно отделение На девети септември две хиляди и двадесета година В
публично заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОНКА ЯНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИРОСЛАВ МИТЕВ
ЙОРДАН ИВАНОВ
Секретар: Милка Тончева
Прокурор:Николай К.
Като разгледа докладваното от съдия Б.Янкова ВНАХ
дело № 121 по
описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313
и следващите във връзка с чл. 378,ал.5 от НПК.
Образувано
е по ЖАЛБА, подадена от адв. Г.Ц. ***, упълномощен защитник на обвиняемия по АНД № № 27/ 20 г. на РС Омуртаг,
А. К., против решение № 49 от 18.06.2020 г., постановено по
делото, с което същият е бил освободен от наказателна отговорност за извършено
престъпление по чл.343,ал.1,б.“б“ във връзка с чл. 342,ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1500 лв. и наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца, считано от
влизане на решението в сила.
С въззивната жалба се оспорва обосноваността
и законосъобразността на атакуваното решение. Изложените оплаквания касаят пропуски,
свързани с разкриване на обективната истина, като се твърди, че съдебният акт е
постановен без да е изяснена детайлно фактическата обстановка и че погрешните
фактически изводи са довели и до неправилното
осъждане на обвиняемия К.. Искането е атакуваното решение да бъде изцяло
отменено и постановено ново, с което обвиняемият бъде оправдан.
В
съдебно заседание, въззивникът редовно призован, се явява. В лична защита и
чрез упълномощения си защитник, поддържа
изцяло депозираната жалба. Застъпва позиция за
невинност и моли да бъде оправдан. В същият смисъл е и становището, изразено
в правото на последна дума.
Представителят
на Окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно
и като такова предлага да бъде оставено
в сила.
Въззивният
съд, след преценка на оплакванията
по жалбата и изцяло правилността на обжалваното решение, по реда на чл. 313,ал.1
от НПК, установи следното:
Предмет на въззивната проверка е постановено в производство по реда на Глава XXVIII от НПК решение на РС Омуртаг, в което въз
основа на събрани на Д.П доказателства, които не са разкривали противоречие,
включително и с показанията на обвиняемия, съдът е приел за установени
обективираните в мотивите фактически положения. Именно те са
предмет на цялостно оспорване, като с въззивната жалба се отрича както годността,
така и достоверността на доказателствените източници, въз основа на които са
били изведени. С оглед правилата, по които е протекло съдебното производство пред РС - по глава XXVIII
от НПК, относимите доказателствата са били събрани
изцяло в досъдебната фаза и не са преминали съдебна проверка, а съдът законосъобразно
ги е възприел, спазвайки чл.378,ал.2 от НПК. Въззивната проверка на атакуваното
решение обуславя приложимост на правилата по глава XXI от НПК, тоест цялостната му фактическа
и юридическа правилност. Въведените за първи път пред въззивната инстанция нови,
при това първични доказателства – показания на свидетел, посочен от обвиняемия
като очевидец на ПТП и противоположни на дадените на Д.П обяснения от
обвиняемия и в същото време обяснимо
непроверената от РС(поради липса на противоречия) доказателствена съвкупност,
събрана в предходната фаза, маркира известно различие с процесуалното предназначение
на въззивната инстанция. Последната, макар и втора - първа по фактите, преди всичко е
натоварена със задължението да п р
о в е р и правилността на
първоинстанционният акт, а в случая при тези данни, въззивният контрол припокрива първоинстанционни съдебния действия,
тъй като налага непосредствената проверка на събрани в досъдебното производство доказателства.
С тези уточнения, обсъждайки
доказателствената съвкупност, формирана от събраните на досъдебното
производство и в проведеното въззивно съдебно следствие доказателства, настоящият
състав намира за установено следното от фактическа страна:
На 2.10.2019 г. възз.К. управлявал
собствения си л.а. Сеат с рег.№ Т 8690
ВТ към град Омуртаг и около 14.20 ч. се
намирал в района на кръстовището, образувано между второкласен път Котел - Омуртаг и улица
„Раковска“ на гр.Омуртаг, като имал намерение
да продължи към града. Намирал се в
дясната лента за движение на посоченият второкласен път и за да навлезе към улица „Раковска“, следвало да извърши маневра завой наляво с
пресичане на насрещното платно. Взаимното положение на второкласния път и
ул.“Раковска“ е визуализирано добре на
снимковия материал към изготвения фотоалбум - сн. 3 и сн. 6 – л.12 и л.13 от
Д.П № 362/2019 г. Възз.К. преустановил движението на управлявания от
него л.а. в своята си пътна лента, подал
мигач за завиване наляво и изчакал преминаването на движещия се по
лентата за насрещно движение неустановен по делото лек автомобил, който завил
надясно по ул.„Раковска“. В насрещната пътна лента обаче се движел и
управлявания от св.К. със скорост от 50км/ч мотоциклет и въпреки обективните
параметри на пътното платно, позволяващи на обвиняемия да го види добре – прав
пътен участък, видимост от 80 - 100 метра (т.3 от допълнителната АТЕ, разясненията
на вещото лице – л.27,ВНАХД и преписката от ОПУ,Търговище - л.45- л.56,Д.П.)обвиняемият
не изчакал преминаването на мотоциклета, а предприел движение с управлявания от
него л.а. Със скорост от 10 км/ч. продължил завиването наляво и в момента, в
който стъпил и пресякъл разделителната линия между двете ленти на пътното
платно, т.е. станал опасност за мотоциклетиста, последният бил на разстояние 16
метра от мястото на удара( зад.№3 от допълнителната АТЕ,л.20,ВНАХД) и при
изчислената от вещото лице стойност на опасната за спиране на мотоциклетиста- 32,55м (зад.№
8,АТЕ,л.89,Д.П) сблъсъкът бил неизбежен. Последвал челен удар, като
мотоциклетистът се ударил в
предната централна част на лекият автомобил, който междувременно с
посочената скорост от 10 км/ч бил изминал три метра до мястото на удара,
фиксирано в мащабната скица към основната АТЕ на около 13.5м южно от ОР 1 и на
около 7.7 м източно от ОР 1, в лентата за движение на мотоциклетиста„..визуално приблизително на около 1 метър от осевата линия е мястото на удара, в
лентата за движение на мотоциклета, като
се има предвид, че тя е широка 3.60 м.“,както поясни вещото лице в
проведения му разпит(л.28,ВНАХД). Вследствие сблъсъка мотоциклетистът
отхвръкнал напред и паднал на пътното
платно на около 7 - 8 метра( л.88,АТЕ). До идването на полицаите и
разследващият екип, местоположението му било променено, тъй като притеклите се на помощ свидетели, включително
и св.М.А.- лекар по образование( вж. св.А.,
л.72,Д.П.) го преместили и оставили
на място, обозначено впоследствие с № 6
на работната скица към огледа ( л.10, Д.П) и
под № 4 на изготвената мащабна
скица към АТЕ( л.91, Д.П). След удара двете превозни средства извършили описаното от вещото лице( абз.1,стр.88,Д.П)
движение и останали в положението фиксирано в огледния протокол и онагледено в изготвения фотоалбум. Ударът между
превозните средства бил чут от намиращи се наблизо по това време - свидетели
М.Ахмедов(пред бензиностанция „Ромпетрол“), Е.М.(в склада на фирма„Атлантик“) и
М.К. (пред магазина на бензиностанция“Ромпетрол“). Последният позвънил на тел.112,
а св.М.А. оказал първа помощ на пострадалия. Водачът на л.а. Сеат – възз К. излязъл от своя автомобил
и седнал
вдясно близо до бензиностанцията, където го видели и полицаите от
автопатрула - св.Т.Х.(л.46, ВНАХД) и св.Н.М.(л.49,ВНАХД). Същите пристигнали
първи на произшествието и пристъпили към служебните си задължения, като св.М. се
заел с осигуряване движението, а св.Х. с изясняване самоличността на водачите,
проверка за употреба на алкохол и запазване на местопроизшествието. В
изпълнение на задълженията си св.Х.
установил самолчиността на водачите и ги изпробвал за алкохол, като
пробите били отрицателни. Мотоциклетистът
бил адекватен, но със силни болки и св.Х. разговарял с непострадалият водач-
възз К., който му обяснил, че „ ..завивал по посока на гр.Омуртаг и въобще не
забелязал моториста, като при завиването моториста се забил в него...“- (св.Х.,
л.68,Д.П, прочетени и потвърдени във въззивното следствие). Действията по
проверка самоличността на водачите и обстоятелствата по ПТП св.Х. обективирал в изготвения констативен
протокол за ПТП(л. 18, Д.П.) и
изготвената към него план – схема( л.19, Д.П). В хронологичен порядък
пристигнали първо – линейка с водач
св.Кирилов и лекар - св.Ганев, който прегледал пострадалия мотоциклетист, лежащ
на бетонния банкет на страната на бензиностанцията на около 10-15 метра от
мястото на катастрофата ( св.Ганев,л.70,Д.П.) и малко след тях дошъл и разследващият екип. В хода на
образуваното досъдебно производство, от
назначената СМЕ (л.61- л.62 от Д.П.) били установени вида и характера на
телесни увреждания, получени от водача на мотоциклета вследствие ПТП, четири от
които покриващи самостоятелно медикобиологичните
признаци на средна телесна повреда по см. на чл.129,ал.1 от НК: многофрагментарно
счупване на двете кости на лявата предраменница, довели до трайно затрудняване
движението на лявата ръка със среден срок на възстановяване около 6-7 месеца,
счупване на лъчевата кост на дясната предраменница без дислокация, довело до
трайно затрудняване движението на дясната ръка със среден срок на
възстановяване около 2.5-3 месеца, открито счупване на метатарзалната кост на
дясното ходило, довело до трайно затрудняване движението на десния долен
крайник със среден срок на възстановяване около 2-2.5 месеца и луксация на двете срамни кости на таза, довели
до трайно затрудняване движението на долните крайници за срок от 2-3 месеца.
Така посочените фактически положения
въззивният състав намери за установени по несъмнен начин от показанията на
свидетелите – Т.Х. и Н.М., депозирани на Д.П и в разпита им пред въззивния съд,
от проведената между св.Х. и обвиняемия очна ставка, от показанията на водача
на мотоциклета - св.Г.К., на Д.П и във въззивното следствие, от показанията
на свидетелите М.А. (л.72,Д.П.), Е.Мустафов (л.74,Д.П.), М.К.,(л.73,Д.П.),
д-р Е.Г.(л.70,Д.П.), К.К.(л.71,Д.П.), от писменото доказателствено средство -
изготвения протокол за оглед на ПТП, ведно с работната скица и изготвения фотоалбум (л.5 - л.16,Д.П), от писмените
доказателства: констативен протокол и
план схема (л.18 - л.19,Д.П), разпечатка относно извършена проверка за
употреба на алкохол( л.29-л.30 от Д.П.), писмени и електронни данни –
диск, във връзка с подадения сигнал до тел №112(л.33- л.34,Д.П.),
мед.документация, изготвена във връзка с оказаната от мед.екип помощ на пострадалия Г.К. и
последващото лечение(л.36- л.43, л. 64 – л. 67, Д.П), документацията, предоставена
от Агенция „Пътна инфраструктура“ касаеща процесния пътен участък, включващ
частта между бензиностанциите „Интерпетрол“ и „Ромпетрпол“- надлъжен профил,
ремонтни дейности и допустима максимална скорост (л.45-л.56,Д.П.), иззетите като веществени доказателства две ППС,
участвали в ПТП- мотоциклет“Сузуки“ с рег.№ СН 2121В и л.а. Сеат с рег № Т
8690ВТ, върнати в хода на разследването с
разписки (л.108- л.109,Д.П.), заключенията на основната и допълнителната АТЕ,
изготвени от в.л инж.Г.Х., СМЕ, изготвена
от съдебния лекар д-р Горанов и от обясненията на обвиняемия А.К., депозирани
на досъдебното производство(л.100), прочетени на основание чл. 279,ал.2,във вр
с ал.1,т 3 от НПК. Така посочените доказателства, индивидуално обсъдени с оглед
изведената от анализа им доказателствена информация и след съпоставянето им, формират заключение за
обективност и кореспонденция помежду им, поради което и съдът ги приема за
достоверен източник при установяване на фактите от предмета на доказване.
Гласните
доказателства са събрани чрез разпитите на посочените по-горе свидетели, които съдът
намира за безпристрастни и добросъвестно възпроизвеждащи възприетите от тях и значими по делото
обстоятелства. Показанията на св.Х., който заедно с колегата му – Н.М.в пристигнали първи на произшествието, установяват
предприетите действия, включително – разпределените
им задължения – на св.Х. по установяване
на водачите и обстоятелствата по ПТП, а св. М. – по обезопасяване на
движението. Резултатът от изпълнение на задълженията му е обективиран в изготвените констативен протокол и план – схема. Следва да се подчертае, че те не
са пряк източник на доказателствени факти, нито обуславят процесуална забрана
по чл.118,ал.1 от НПК за Т.Х. да свидетелства. Последният не е извършвал
действия по разследване, а в качеството си на полицай от автотпатрул е
следвало, както посочи колегата му Н.М. „..
да събере данни за участниците и подробности във връзка с ПТП, евентуално
свидетели..“. В този смисъл съставените
при проверката от св.Х. документи
съставляват писмени доказателства, които
съдържателно подкрепят напълно показанията му и обективно потвърждават
изявленията му както, че е проведен разговор с водачите (с непострадалия водач)
за изясняване на случилото се, така и за съдържанието на получената информация. Извършената
от св.Х. и проверка за употребата на алкохол изобщо не се оспорва от двамата
водачи, вкл. и обвиняемия, като извършването и е потвърдено и от приложените
писмени доказателства ( л.29-л.30 от Д.П.). В този смисъл съдът намира за напълно доказано установеното от св.Х.
обстоятелство, че е извършил проверка, в рамките на която е изпробвал водачите,
участвали в ПТП за употреба на алкохол и от водача без наранявания - обв.К. е
получил възпроизведената в показанията му и отразена в изготвените констативен
протокол и план-схема информация. Следва да се подчертае и това, че липсва забрана,
включените в предмета на доказване факти – в случая обстоятелствата по ПТП да се установяват и чрез свидетелски показания, възпроизвеждащи извънпроцесуалните
изявления на привлечения впоследствие като обвиняем водач на л.а. Сеат, в
каквато посока е Р № 495/ 23.03.2016 г. по н. д. № 1124/2015 г., на ВКС, I н. о.: „Показанията
на полицейски служител, възприел информация, която е от значение за правилното
решаване на делото, не могат да бъдат игнорирани само защото тя му е станала
известна във връзка с изпълнявани от него служебни задължения-. В същият смисъл е и Р № 486/10.03.2015
г. по н. д. № 1406/2014 г., на ВКС, I
н.о.
Останалите, посочени по-горе свидетели
възпроизвеждат доказателствена информация, която допринася за цялостното
установяване на фактите от предмета на
доказване, като не разкриват каквото и да е противоречие, а обратно са в
синхрон помежду си и спрямо
констатациите в огледния протокол, писмените доказателства и
заключенията на назначените експертизи. Св.Н.М. потвърждава хронологията и
съдържанието на служебните им действия- негови и на колегата му - св.Х.. Лицата
от медицинския екип - д-р.Е.Г. и водача на линейката –К.К. свидетелстват за
местоположението и състоянието на пострадалия водач- св.К., както и всички
други обстоятелства, възприети от тях – мястото
на произшествието- процесното кръстовище, полицейския екип и другите лица,
които вече са били там: свидетелите М.А., М.К. и Е.М.. Последните, от своя
страна сочат обстоятелствата по намесата им - чули
звука от удара и се притекли на помощ, както и че преместили
мотоциклетиста извън пътното платно. Показанията
на св.К., макар и принципно заинтересован, като участник в процесното ПТП,
съдът намира за достоверни, като
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства относно заявената
от него скорост от 50км/ч и извършеното в собствената му пътна лента движение, с отбелязването, че предвид получените
увреждания, в информативен план същите обяснимо са оскъдни. Действително мястото на удара, както
посочи вещото лице е „по-близо до осевата
линия отколкото до границата на банкета“, а св.К. описва движение „по средата на моята лента, или да е било малко
вдясно“( л50,.НАХД),но посоченото различие не компрометира тяхната
достоверност, доколкото е въпрос на субективно възприятие и главно
не засяга основните фактори – величината на скоростта и лентата за
движение, по които няма противоречия.
Основната и допълнителната АТЕ несъмнено
способстват за изясняване на обстоятелствата
от значение за решаване на делото и в този смисъл са съществена част от
ползваната доказателствена основа. Следва да се уточни само това, че становището
по основната АТЕ съдът цени в неговите технически параметри, а не в частта,
съдържаща правни заключения, с отбелязването, че част от въпросите по начало неправилно
са били поставени на вещото лице. Касае се за задача № 6 - „кога л.а. възниква като опасност за движението на мотоциклета“,
изискващ съдебна преценка, съгласно т.6
от ТР № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г на ОСНК и задааа № 9, за отговор на която, на
вещото лице се наложило да обсъжда гласни доказателства - дейност изцяло в правомощията
на съда. С направеното уточнение, съдът цени
и ползва при формиране на изводите си по
фактите, основаните на обективно
събраните по делото данни, взети предвид и обсъдени през призмата на
специалните познания на вещото лице и подробно и убедително разяснени при
проведения му разпит: относно приложените
методи,
получените технически резултати и начина, по който са достигнати. Чрез
ползването на еспертното заключение се
идентифицират две основополагащи обстоятелства, преценката на които мотивира
настоящият състав да се солидаризира
напълно с механизма на ПТП, така
както е възприет от обвинението и
утвърден в атакуваното решение - това са: мястото на удара и скоростта на
движение на мотоциклета.
1.Съдът приема за безспорно установено,
че мястото
на удара е в лентата
за движение на мотоциклета. Неоспорено по делото е обстоятелството, че след
удара двете участвали в него превозни средства са останали в положението,
фиксирано в огледния протокол. Същият,
като съставен при условията и по реда на НПК, съгласно чл.131 от с.к, обективно
възпроизвежда следите от запазеното местопроизшествие, тоест всички значими базисни моменти, ползвани от
вещото лице в техническото му обсъждане.
В протокола са отразени - в раздел II(л.6,от Д.П)
разположението на МПС, спрямо фиксираните ориентири, както и следите, включително и пластмасовите
части, които „се наблюдават между
мотоциклета и автомобила“, течност под автомобила и намерената пред
предната гума на автомобила обувка и втора обувка -„зад мотоциклета“, като е отбелязано на изготвената работна скица
местоположението им и констатираното разстояние между тях - 2.5 метра. Вярно е,
че на самата работна скица не са
очертани пластмасовите парчета, обувките и стичалата се течност, но същите са
достатъчно ясно описани и главно са обозначени в посочения конкретния периметър
– между двете превозни средства. Изготвеният подробен фотоалбум, съставляващ
неразделна част от протокола онагледява всички значими и съответно ползвани от вещото лице при
изготвяне на заключението изходни параметри. Несподелено е в този смисъл възражението на защитата, развито в
пледоарията за необоснованост на
заключението поради отсъствие и/или
негодност на изходните параметри и по-конкретно, че не били фиксирани по
„никакъв начин“ намерените стъкла и пластмаси.
Безспорното крайното положение, в което са
останали двете ППС след удара е обективната база, върху
която е определена от вещото лице траекторията на движение след сблъсъка
между тях (добре описана в задача №10 –
абзац първи, стр.68 от АТЕ,Д.П) и онагледена в изготвената скица( л.91,Д.П.) Не
са игнорирани и съществени параметри като масата на двете превозни средства,
които са огледани, обсъдени и взети
предвид – съответно - 1018 кг. за л.а.
„Сеат“ и 144 кг. за мотоциклета (АТЕ,
л.84-85,Д.П) и разясненията на в.л (л.29,ВНАХД). Ето защо, като обосновано -
почиващо на годни и установени по делото обстоятелства и научно изведено чрез
приложените специални знания, съдът възприема и ползва направеното от вещото
лице заключение за мястото на удара
между двете МПС, а именно, че същият е изцяло в лентата за движение на
мотоциклета.
2.Съдът
приема за установени
по несъмнен начин и величините на скоростите, с които е осъществявано непосредствено
преди удара, движението на двете МПС и главно, че скоростта на мотоциклета „ преди и при настъпване на ПТП е била 50 км/ч“
(зад. № 2, АТЕ, л.89,ДП). Освен технически обосновано,
заключението си по този въпрос вещото лице разясни и убедително защити в
проведения разпит пред въззивния съд, посочвайки подробно ползваната методика, причината за
нейния избор, както и включените
в нея компоненти (л.29 – л.30, ВНАХД). Местоположението на двете ППС след
удара, липсата на спирачен път и
особеностите на самия удар са обусловили, както поясни вещото, избраният метод “Теория
на удара“, явяващ се „твърде ефективен в
такива случаи“ както е отбелязал и в заключението на основната АТЕ(л.85,Д.П). Параметрите на определените
от вещото лице скорости на движение на двете ППС - 50км/ч за мотоциклета и 10км/ч за л.а., съдът
прие за обективно основани и технически обезпечени, поради което и не намери
основания за поставянето им под съмнение. Респективно не установи същите да изискват
техническа проверка, чрез повторна експертиза,
поради което, включително и по изложените в определението по чл.327 от НПК съображения, не уважи искането на защитата за назначаване на тройна АТЕ. Още
повече, че срещу професионалните познания и компетентост на вещото лице не са
формулирани каквито и да е възражения. Заключението е оспорено от гледна точка
неговата обоснованост, а за неоснователността на тези оплакванията,
съображения се изложиха по -горе в
решението.
При изяснените по несъмнен начин: място на
удара - в лентата за движение на мотоциклетиста и скоростта на движението на
двете ППС - 10км/ч на л.а. и 50 км/ч на
мотоциклета, съдът приема за безспорно установено от фактическа страна, че
на посочената дата - 2.10.2019 г., около
14.20 ч. обвиняемият е предприел навлизане с цел пресичане на насрещната лента за движение със скорост от
10км/ч, за да продължи по улица
„Раковска“ към гр.Омуртаг, като стъпил и
пресякъл разделителната линия в момента,
в който управляваният от св.К. мотоциклет бил на разстоняие 16 м. от мястото на
удара (тоест изцяло в опасната зона на последния), в резултат на което ударът е
бил неизбежен за мотоциклетиста и последният се е ударил челно в навлезлия в
лентата му л.а., управляван от обвиняемия. При тези фактически положения, без съмнение поведението на възз.К.,
изразено в навлизане в лентата за насрещно движение, по време когато в нея се
движи друго превозно средство, без да го изчака да премине
и без да му осигури предимство,
покрива изцяло признаците на регламентираното в чл.37,ал.1, изр. първо от ЗДвП
нарушение на правилата за движение:„При
завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни
превозни средства“. Именно допуснатото от него виновно нарушение на
правилата за движение по пътищата е в пряка причинна връзка с последватото ПТП
и съставомерния резултат – причинените телесни повреди на водача на
мотоциклета.
В
противовес на достоверната доказателствена съвкупност е тезата, застъпена от
обвинямия пред въззивния съд и показанията на поискания и допуснат пред
въззивната инстанция свидетел З.Я. Показанията на обвиняемия, както е известно
са доказателствен източник, но и
средство за защита, като в конкретния случай те разкриват и двете
характеристики. Депозираните обяснения на обвиняемия, дадени от него в
присъствието на упълномощения защитник, обективирани в протокол от 14.01.2020г.(л.100,Д.П.),
прочетени и приобщени по реда на чл.279,ал.2 във вр. с ал.1,т.3 от НПК, приложим
на основание чл.317 от НПК, като кореспондиращи с приетата за достоверна
доказателствена съвкупност, въззивният съд прие за верни и по-конкретно
посоченото от него:“Пътувах с личния си
автомобил марка сеат с рег № Т 8690ВТ, когато
предприех завиване вече бях навлязъл в насрещната лента, когато в мен се
блъсна мотоциклет. Аз тогава изчаквах една кола, която завиваше към града
надясно и след нея щях да
завия на ляво и този мотоциклет дойде
след тази кола“. Независимо от
тяхното отричане, респективно депозиране пред въззивния съд на различни по
съдържание показания, липсва пречка за
тяхното ползване, тъй като са напълно
годен източник, а с оглед подкрепата от останалите доказателства ги
намира и за достоверни, поради което и ги цени като правдиво установяващи
релевантните факти.
Пред въззивната инстанция, както се
отбеляза, възз.К., при реализиране на основното си право право да дава обяснения по обвинението, изложи различна теза, както по фактите – с твърдение
за статичност на автомобила и отсъствие на каквото и да е придвижване към
лентата за насрещно движение, така и по отношение защитната позиция, генерално
отричайки спрямо него да е било извършвано процесуално действие - разпит на
досъдебното производство. Процесуалните документи, установяващи привличането на
лицето и проведеният незабавно след това
разпит са приложени по Д.П – л. 97 - л.98 и л.100. Същите са в пълно
съотвествие с изискванията на НПК-
съставени са по реда и при условията, предвидени
в него и в този смисъл липсват каквито и да е основания за тяхното игнориране.
Напротив, съгласно чл.131 от НПК протоколът за разпит е годно доказателствено средство, което съдът е
задължен да провери и при установеното съответствие на отразените в него данни с
доказателствено значение с достоверната
доказателствена съвкупност – да
ги ползва.
Съответно, депозираните от обвинямия и
въззивник К. пред въззивното съдебно
следствие обяснения, съдът намира за
декларативни и само като проява на упражнено право на защита и това е
така, понеже същите са напълно опровергани от обективно установените по делото
данни, свързани с механизма на станалото ПТП, обсъдени по-горе. Несъмнено
обвиняемият е навлязъл в платното за насрещно движение (както добросъвестно
е пояснил в хода на досъдебното
производство), където – при очертаните в АТЕ
отстояния ( зад.№ 4, л.56, ДП) изцяло в лентата за движение на
мотоциклета е реализиран удара между двете ППС. Тоест,застъпената пред
въззивната инстанция противоположна теза за покой на управляваното от него ПТП
в момента, в който е реализиран удара е убедително отречена от останалата
доказателствена съвкупност и това именно и я прави недостоверна, като и придава
значение не на доказателствен източник, а
както се посочи, единствено и
само на защитно средство.
Встрани
от декларативните твърдения на възз.К.,
че подписаният от него протокол е бил
предварително изготвен, голословността на които се разкрива дори само от факта,
че за присъствието на друг л.а., който се е движел по насрещната лента и е
завил вдясно, единствения източник е само обвиняемия, тоест тази информация е изключено предварително да
е била вписана, но и в противоречие с правилата на формалната логика е
реализираната му процесуална позиция. В
случай, че действително с обвинямия е имало лице - очевидец, който е видял ПТП
(с дължимото отбелязване, че съдът приема за напълно компрометирана
достоверността на показанията на св.Я..., за което ще вземе отношение по-долу),
при данните от развитието на
производството, от които е видно, че обвиняемият не е съобщил това обстоятелство, нито на св.Х.,
нито пред разследващия, нито дори при получаване на постановлението по чл.375
от НПК(надлежно връчано,по реда на чл.180,ал.2 от НПК), нито пред РС, в
производството, пред което обвиняемият редовно призован е ползвал правото си да
не се яви лично, поставя под основателно съмнение, доколкото противоречи на
правилата на формалната логика, достоверността на депозираните в тази посока твърдения.
Още повече, че не се сочи каквато и да е причина, затрудняваща изнасянето на това
обстоятелство. Както се изясни двамата се познават, поради което и не е било
необходимо нито време, нито издирвателни дейности по идентифицирането на свидетеля.
Вярно е, че няма пречка, а обратно, именно защото въззивният съд е последната
инстанция по установяване на фактите, представянето на нови доказателства на
този етап от съдебния процес, още повече, че в контекста на основното принципно
положение - за разкриване на обективната истина, несвоевременото искане по
доказателствата, съгласно чл.107,ал.4 от НПК, само по себе си никога не
препятства тяхното събиране, стига същите да са относими към предмета на
доказване. В случая обаче съдът намира
за необходимо да обсъди алогичността в процесуално
поведение на обвиняемият през призмата, разбира се, само на дължимата проверка за достоверност и при тези констатации да приеме твърденията му, че има свидетел
очевидец, който видял ПТП и с когото обсъждали, че километража на мотоциклета бил закован на 150
км/ч(л.51,ВНАХД) за недостоверни - както поради вътрешното им противоречие, така
и поради техния логически дефицит.
Показанията
на очевидеца - св. З. Я... от своя страна са противоречиви и изолирани от цялата останала доказателствена
съвкупност, поради което и съдът ги третира като недостоверен източник на
релевантни факти. Съдържанието им е фрагментарно, а отсъствието на детайлност
компрометира като цяло информационното им значение, но главният недостатък е яркото
им противоречие с всички останали доказателства
по делото.
Възможно
е свидетелят и да е пътувал
с обвинямия до гр.Омуртаг и да е слязъл на въпросната отбивка, чакайки автобус
за Турция. Същественото в случая е, че нищо от заявените от него обстоятелства
по ПТП, релевантни към предмета на доказване, не кореспондира, а
напротив напълно се опровергава останалите доказателства и този смисъл показанията му остават напълно изолирани.
Съдът приема за изцяло недостоверни изявленията на св.Я... относно: движението на двете превозни средства,
скоростта им, сблъсъка и поведението му след удара, свързано с оказване помощ
на обвиняемия, разговор с полицая и възприетото, направено от последния
„възклицание“ относно „летящата скорост на мотоциклета“. Движението на
мотоциклета – в неговото платно и със скорост от 50км/ч и мястото на удара, съответно механизма на ПТП,
съгласно изложените по-горе съображения, въззивната инстанция намира за
несъмнено установени. Обективните и достоверни показания на полицаите - св.Т.Х.
и св.Н.М., които непротиворечиво
поясниха разпределението на служебните им задачи и тяхното осъществяване
опровергават изявленията на св.Я... за събитията след сблъсъка.
Некоректно е твърдението, на ПТП е имало
очевидец, но свидетелят Х. е пропуснал
да го установи, каквато позиция е развита в защитната пледоария Обстоятелството,
че св.Х. надлежно е изпълнил задълженията си - да установи свидетели и коректно е проверил дали
някое от лицата, които са били там е видяло самата катастрофа се установява дори само от факта, че същите
са идентифицирани и разпитани в това им качество - посочените А., К., Е.. След
като според самите му твърдения св.Я...
е бил неотлъчно до обвиняемия и полицая
“като отидох да помогна на А. и когато дойде полицая, аз бях до полицая“,
тоест е изключено, в случай, че
действително св.Я... е бил неотлъчно до тях, както твърди, да не чуе въпросите на полицая или да е направил изявление, а св.Х. да го е игнорирал. Както се посочи по-горе,
показанията на св.Х. въззивният съд намира за обективни, безпристрастни и в
съдържателен план кореспондиращи напълно с останалите доказателства, поради
което и не намира каквито и да е основания да не приеме за достоверно
многократно заявеното от св.Х. относно надлежността на извършената проверка за
очевидци и негативния резултат от същата: „Всеки
от лицата, които бяха там казаха,че
първо са лучи силен удар и след това са
излезли да видят какво е станало.Лично аз питах
дали има очевидци на ПТП и не открих“(л.46,,ВНАХД) и „Установих, че никое от лицата, които бяха там, не е видял самата катастрофа“(л
47, ВНАХД). А както се посочи, според собствените му показания св.Я... е бил неотлъчно до
въззивника и до полицая, защото именно
с тази близост аргументира
възможността да възприеме реакцията на последния по повод на
километража на мотоциклета и да види,че:„Пристигна един полицай, погледна километражите
на автомобила и на мотора, като на мотоциклета пишеше 150 км/ч Когато полицаят
видя това нещо аз бях до него и видях, той
ахна, бях до полицая, защото отидох да помогна на К.. Когато отидох да помогна
на К. и когато дойде полицая аз бях до полицая и го видях как сви устни те и ахна, като видя
километража на мотора“(л.33, ВНАХД). Съвсем отделен е въпроса, че подобно
действие св.Х. изобщо не е извършвал – „Не
ми е работа да проверявам с каква скорост се е движел мотоциклета“(л.47, ВНАХД), а също:„Това не ми влиза в работата и не съм
поглеждал скоростомера,това вече дознателя
го оглежда, аз просто опазвам местопроизшествието“(л.48,ВНАХД). Напълно
различно е и мястото, на което св.Х. е видял и съответно провел разговора
с възз.К. –„Водачът
на л.а. беше извън неговия автомобил вдясно по посока гр.Котел, близо до
бензиностанцията“ ( л.46,ВНАХД), а св.Я..., твърди, че възз К. бил вътре в колата „Поисках да го извадя от колата, но той беше в
шок.Пристигна един полицай....“(л.33, ВНАХД). Безспорно е също и
обстоятелството, че двамата водачи са били изпробвани за алкохол от св.Х. и то
преди идването на разследващия екип, каквито действия св.Я... твърди, че не са
извършвани, въпреки изявлението му, че бил там през цялото време - до идването
на разследващия екип :„Аз бях там, но не
видях да са ги изпробвали за алкохол“....полицаите нищо не ме питаха.Те първо бяха двама... После дойде друг
екип и ме отстраниха“ ( л.33- л.34, ВНАХД).
Установенените увреждания, получени от пострадалия Г.К.,
които макар и четири самостоятелни са от категорията на „средните“ и
установената му „адекватност“, (св.Х.,л.68,Д.П.), както и разстоянието, на
което е отхвръкнал – на няколко метра напред по асфалта, както поясни и вещото
лице – инж.Х., категорично изключват движение със заявената от св.Я... скорост на
мотоциклета от 150км/ч. В случая не става въпрос за изявления, надхвърлящи
обема на ползваните специални знания от посоченото вещо лице, а напротив –
за основани на обективно установените по делото отстояния и увреждания, както по
двете МПС, така и по мотоциклетиста, а също и на основани на опита му като експерт впечатления
от последиците от ПТП. Те са и в унисон
с житейската логика, основана на ежедневните данни за ПТП, доколкото без да са
необходими специални знания логично е да се приеме, че пораженията при удар със
скорост от 150км/ч както посочи и вещото
лице „ биха били съвсем други и ..
мотористът най-вероятно нямаше да е жив“ ( л. 31, ВНАХД).
Показанията
на св.Я... противоречат дори на обясненията на обвиняемия и то в няколко
насоки: относно проверката за алкохол, доколкото възз К. твърди, че при
изпробването му с алкохол, свидетелят бил до него“Нямам спомен кой от двамата полицаи ме изпробва за алкохол. През това
време З...беше при мен..“( л.35,
ВНАХД), а както се посочи по-горе, св.Я... твърди, че не е видял подобно
действие; относно местоположението на въззивника, идентифицирано от св.Я..., както се посочи
по-горе в колата-„Поисках да го извадя от колата, но той
беше изпаднал в шок“ (л.33,ВНАХД), а възз.К. пояснява, че вече бил излязъл от
колата: „Тъкмо излизам от колата и дойде
Зекерия“(,л.35,ВНАХД). Противоречие се открива и относно движението на
мотоциклета, доколкото лишено от логика е да се приеме, че за обвинямият
движението е било образно казано „невидимо“, предвид застъпената пред въззивния
съд защитна теза, че стоял в изчаквателна позиция, без да се движи и единственото което разбрал е, че „ нещо гръмна..“, а св.Я..., който стоял,
според мястото отразено в саморъчно изготвената
в хипотеза на упражнено право по чл.122,ал.1 от НПК да си служи с
бележки, скица, приложена на л.23, ВНАХД, близо до колата на обвиняемия, пространно
описва ситуация с времетраене „20 секунди“, в които видял, че „мотоциклета се движеше с много висока
скорост,като ракета, на няколко пъти се наклони и след това се удари в колата на А.“ ( л.33, ВНАХД) и също
...„караше по осевата линия, направо като
ракета и криволичеше, два пъти видях,че
криволичеше“(л.34,ВНАХД). При
заявеното от свидетеля успоредно и в близост местоположение, в което са се
намирали двамата с обвиняемия, като за
разлика от свидетеля, който е пешеходец, обвиняемият като водач на МПС е имал общото задължение да наблюдава насрещното движение, е трудно съвместимо с правилата на формалната
логика да се приеме, че за обвиняемия
движението на мотоциклета е сведено до
„нещо гръмна и това е“, а
свидетелят детайлно е възприел подробностите от скоростта и траекторията на
мотоциклета – при това в не малък времеви интервал от 20 секунди. Така
констатираните противоречия, логически дефицити и главно пълно опровергаване от
достоверната доказателствена съвкупност, обуславят направеният от настоящия
състав извод за недостоверност на показанията на св.Я....
В
заключение: Безспорно е по делото, че между двете ППС – мотоциклет с водач св.К.
и л.а. „Сеат“ с водач възз.К. е допуснато ПТП, вследствие на което св.К. е получил телесни увреждания, общо
четири, всяко от които покриващо медикобиологичните признаци на средна телесна
повреда по чл.129 ал.1 от НК и че основният спорен въпрос по делото е поведението на кой от двамата водачи е
в причинна връзка с настъпилото ПТП. При така извършената проверка и
анализ на събраните доказателства въззивната инстанция намира за правилно
даденото от обвинението и съответно утвърдено от РС разрешение на този въпрос,
с идентифицирането на възз. К. като виновния водач.
С установеното по несъмнен начин и описано
по-горе фактическо поведение, обвиняемият К. действително е осъществил от
обективна страна признаците на
престъплението по.343,ал.1 б.“б“ от НК, за което е било прокуратурата е предложила да бъде освободен
от наказателна отговорност: като водач на МПС е нарушил виновно правилата за
движение по пътищата – чл.37,ал.1,изр.първо от ЗДвП, задължаващи го при
завиване наляво за навлизане в друг път, да даде предимство и пропусне насрещно
движещото се превозно средство, вследствие на което неизпълнение на посочената
норма от ЗДвП е причинил ПТП със съставомерен резултат причинена средна телесна
повреда св.К..
От субективна страна съставът на посоченото
престъпление също е изпълнен изцяло. Както правилно е констатирал и първоинстанционният
съд (стр.предпоследна от мотивите) обвиняемият не е предвиждал настъпването на
обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да предвиди, че
навлизайки в платното за насрещно движение, без да изпълни задължението си да пропусне движещо се по него друго ППС ще последва ПТП и вярно е идентифицирал общо посочената в
Постановлението по чл.375 от НПК непредпазливост по по-леката алтернатива - несъзнавана
непредпазливост/небрежност/.
Установените
от въззивния съд фактически положения, изложени по-горе, които не се различават
в основните и релевантни аспекти от приетите в атакуваното решение и от
първоинстанционният съд, обуславят и
съгласие с направените от
последния правни изводи за извършено
от обвиняемия престъпление по чл.343,ал.1 б.“б“ от НК. Ето защо и като го е признал за
виновен и е преценил, че следва да бъде ангажирана отговорността му за
стореното съдът е приложил вярно закона, като при положителното констатиране на всички
изисквания на чл.78а от НК законосъобразно
го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание глоба. Само за пълнота следва
да се посочи, че по делото липсват каквито и да е данни обвиняемият да е
оказал помощ на пострадалия, поради което и е правилна дадената квалификация по
основния(чл.343,ал.1, б“б НК), а не по привилегирования ( чл.343а от НК )
състав.
Следователно, обжалваното решение е обосновано и законосъобразно и въззивната жалба, съдържаща оплакване в тази
посока се явява неоснователна. Без основание е отправеното в жалбата искане за неговата
отмяна и постановяване на ново, с което обвиняемият да бъде оправдан.
В рамките на дължимата цялостна проверка,
извън сочените във въззивнната жалба основания, въззивният съд не установи атакуваното
решение да страда от други недостатъци, включително и не установи същото да е
несправедливо. Размерът на наложената
глоба – 1500 лв., който е към долната граница, предвидена в санкционната част на чл.78а, ал.1 от НК е съобразен с тежестта на извършеното, а именно, че се касае само за
едно допуснато нарушение на правилата за
движение и е съобразен с влошеното имущественото състояние на обвиняемия, отразено в представената от
същия декларация(л.99, Д.П.) Не се откриват и пропуснати или недооценени от РС
облекчаващи обстоятелства. Напротив. Макар и едно, нарушението е грубо,
съгласно мотивните съображения на раздел V, ТР
№61/30.12.1980 г по н.д.№ 56/80г на ОСНК
– „ Груби нарушения на правилата за движение са управление на МПС в пияно състояние, навлизане в
насрещната лента, по която се движи насрещно превозно средство …“, а съставомерният резултат,
макар и третиран юридически като една средна телесна повреда, включва четири
самостоятелно покриващите признаците по чл.129,ал.1 от НК увреждания, а
самият обвиняем като водач не е имал безукорно поведение, което е видно
от приложените данни за множество санкции
по КАТ( л.24-25 от Д.П). Ето защо и липсват каквито и да е основания за служебна
намеса в посока намаляване размера на определената глоба.
При наличните данни за допуснати нарушения
по КАТ, законосъобразно първостепенният съд е
наложил и кумулативното наказание
по чл.343г от НК, като вярно е преценил, че липсват основания за облекчената възможност
по чл.78а,ал.4 от НК. Срокът на последното, определен от РС на 6 месеца, при констатираното
грубо нарушаване на правилата за движение и многократното санкциониране на
обвиняемия - с пет НП и двадесет и пет фиша, не е
несправедлив, а дори е снизходителен, доколкото формират извод, че обвиняемият е водач, който не се отнася отговорно към
задълженията си за спазване правилата по ЗДвП и осигуряване безопасността на
участниците в движението. Не без значение е и факта, че настъпилото ПТП е
изцяло по вина на възз.К., като при установената фактология по случая, съгласно
която предприето от въззивника навлизане в насрещната лента за движение,
респективно възникването на опасността, попада изцяло в опасната зона за
спиране на водача на мотоциклета, последният дори и хипотетично не е разполагал с възможност да избегне или
предотврати сблъсъка. Липсата на протест изключва възможността за намеса, но
само потвърждава извода, че напълно правилно РС не се е възползвал от
предоставената, с оглед вида на производството, възможност по чл.78а, ал.4 от НК.
По делото липсват данни, свидетелството за правоуправление на възз.К. да е било иззето, доколкото не е отразено в
огледния протокол, тоест не е бил лишен по административен ред от възможността
да упражнява това право, поради което и
основания за приложението на чл.59,ал.4 от НК не са налице.
В обсега на дължимата цялостна проверка, във връзка с материалната законосъобразност
на решението и по-конкретно относно предпоставките по чл.78а от НК, вззивният
съд намира за необходимо да посочи следното:
Изводите на РС за отсъствието на отрицателната предпоставка по 78а,ал.1,т.3 от НК
- са принципно верни, но изложените съображения не се споделят изцяло.
Без съмнение, съгласно даденото в т.3 от ТР № 2/22.12.2016
г. на ВКС по т.д №2/2016 г., ОСНК
задължително тълкуване, приложението на диференцираната процедура по глава XXVIII изисква възстановяване само на съставомерните
имуществени вреди от престъпление по чл.343
от НК. В случая, според настоящия състав, тяхната
несъставомерност произтича от размера на щетата, а не от отсъствието им сред
признаците на престъпния състав по чл.343б,ал.1 б.б“ от НК, именно поради така нареченият „принцип на поглъщане“, на който се е позовал
и РС в прповеряваното решение. Според
настоящият съд последиците на
прогласения в т.4, б.„з“ от ППВС №1/
17.01.1983 г по н.д.№ 8/82 г. принцип за поглъщане на последицата „значителни
имуществени вреди“ от последицата средна или тежка телесна повреда или смърт е
в друг смисъл, доколкото принципът указва на дължимото квалифициране на деянието(съобразно
по-тежкия резултат). Тоест,рефлектира върху крайната квалификация, но не
изключва причинените „имуществени вреди“ от престъпния състав и в този смисъл
не ги прави „несъставомерни“ за нуждите
на чл.78,ал.1 б.“в“ от НК. Посоченият
принцип обуславя само тяхното „поглъщане“ от случилата се
по-тежка последица, която и формира крайната правна квалификация. По тези съображения въззивният съд не споделя приетото
на стр.4 от мотивите на проверяваното решение заключение: „Имуществените вреди от престъплението са несъставомерна последица от
престъплението и нямат отношение към прилагането на чл.78а от НК. В конкретния случай, размерът на щетата е обстоятелството, което изключва тяхната
съставомерност, защото съгласно б.а“ на чл.343,ал.1 от НК, съставомерни са само
„значителните“ имуществени вреди. Съгласно заключението на в.л, инж Х.( АТЕ, л.90, Д.П.) вредите по
мотоциклета са в размер на 1747 лева и същите не покриват изискването за „значителни“, предвид ППВС № 1/1983г, т.2, б.”Б” и Р № 312/ 27.06.2008 г. по н.д. 273/2008 г. на ВКС, ІІІ н.о указващи, че: „значителни имуществени вреди” са налице, когато паричната им равностойност е не по-малка от 14 минимални работни заплати към момента на извършване на
деянието”. С оглед размера на МРЗ към
октомври 2019г.- 560лв., значителни ще са вреди в размер 7840лв. След като
установеновената от експертното заключение щета не е „значителна“ по смисъла на
чл.343,ал.1 б.“а“, то и неплащането й - установените 1747лв., не се явява пречка
за приложението на института по чл.78а
от НК. Ето защо и като е освободил
обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба РС е
приложил вярно закона.
С оглед
на всичко посочено по-горе, въззивният съд намира жалбата за неоснователна, а
атакуваното решение на РС Омуртаг за обосновано и законосъобразно, което
обуславя и необходимостта от неговото
потвърждаване.
Направените пред въззивния съд разноски по
изготвянето на допълнителната експертиза и за предводач (доколкото същият е ползван
при разпит на свидетел, т.е. е извън хипотезите на глава XXXа от НПК), с оглед изхода на делото следва да бъдат възложени в тежест на обвиняемия
К.. Водим от горното и на основание чл.
338 от НПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 49 /18.06.2020 г. по АНД № 27/2020 г. на РС Омуртаг.
ОСЪЖДА А.К., с ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по
сметка на ОС Търговище направените разноски общо в размер на 129,80 лв, от които
109,80 лв за вещо лице и 20 лв. за
преводач.
РЕШЕНИЕТО
е изключено от актовете по чл. 346
от НПК и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.