Решение по дело №283/2022 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 340
Дата: 9 май 2022 г.
Съдия: Мария Иванова Колева
Дело: 20227150700283
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 340 / 9.5.2022г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, Х-ти състав, в открито заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРИАНА ШОТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ КОЛЕВА

2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

 

при участието на секретаря Тодорка Стойнова и участието на прокурора Даниела Петърнейчева, като разгледа докладваното от съдия Колева к.а.н. дело № 283 по описа за 2022 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С.В.Г.,***, подадена чрез процесуален представител адвокат М.М., срещу решение № 77/04.02.2022 г. по АНД № 1573/2021 г. на Районен съд-Пазарджик, с което е потвърдено наказателно постановление21-1006-001774/20.07.2021 г. на началник група към ОДМВР-Пазарджик, сектор „Пътна полиция“. С последното, на Г. е наложена глоба в размер на 300 лв. и е лишен от правото да управлява МПС за срок от един месец на основание чл. 183, ал. 7 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и в противоречие с материалния закон, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски.

Ответникът - началник група към ОДМВР-Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалбата на С.В.Г., срещу наказателно постановление № 21-1006-001774/20.07.2021 г. на началник група към ОДМВР-Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, с което на посочено правно основание чл. 183, ал. 7 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 лв. и е лишен от правото да управлява МПС за един месец за това, че на 30.06.2021 г., в 22.06 часа в гр. Пазарджик, при кръстовището, образувано с бул. „Христо Ботев“, управлявайки лек автомобил с рег…, е навлязъл срещу пътен знак „В2“, с който е въведена временна организация на движението със заповед № 1213/18.06.2021 г. на кмета на Община Пазарджик, поради извършващ се ремонт – преасфалтиране на пътното платно, с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Районен съд-Пазарджик е събрал административнонаказателната преписка и е изслушал обясненията на актосъставителя. Приел е, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, без при това да са допуснати съществени процесуални нарушения, нито противоречие с приложимия материален закон, поради което е потвърдил наказателното постановление. Приел е, че случаят не е маловажен, нарушението е формално, като от субективна страна нарушителят е действал с пряк умисъл, тъй като навлизането на автомобила в ремонтирания участък създава потенциална опасност за пешеходци, пресичащи платното в тъмната част на денонощието, които не биха очаквали движение на МПС поради извършващите се ремонтни дейност и въведената забрана.

Постановеното решение е правилно.

Съгласно чл. 6, т. 1 ЗДвП, участниците в движението: съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В чл. 47, ал. 3 ППЗДвП е посочено, че посредством пътен знак В2 се въвежда забрана за влизането на пътни превозни средства в двете посоки. А разпоредбата на чл. 183, ал. 7 ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец и с глоба от 300 лв. водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение.

В рамките на тази материално и административнонаказателно правна уредба, по отношение на доводите на жалбоподателя, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Изложени са подробни мотиви по отношение на възможността, процесното деяние да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени подробни и обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Неоснователно е твърдението на касатора, че е приложима разпоредбата на чл. 183, ал. 3, т. 5 ЗДвП, тъй като „няма самостоятелен забранителен знак, който да е такъв, че да възпроизвежда състава на нарушение, описано в чл. 183, ал. 7 ЗДвП“. Разликата между двете норми (освен в размера на наказанието) е единствено в това, че ал. 7 предвижда навлизане след знак, забраняващ влизането при въведена временна забрана за движение. В случая, по делото е представена заповед № 1213/18.06.2021 г. на кмета на Община Пазарджик, с която е наредено да се въведе временен режим за движение за изпълнение на ВОБД за преасфалтиране на бул. „Ал. Стамболийски“ в участъка от бул. „Христо Ботев“ до бул. „Цар Освободител“. Именно с цел безопасността на участниците в движението, за които въведената забрана не е обичайна, е разписано и по-тежко наказание при нарушаване на забраната за навлизане след забраняващия знак по смисъла на чл. 183, ал. 7 ЗДвП. В тази връзка е несъстоятелно и твърдението, посочено в касационната жалба, че е следвало да бъде поставена и допълнителна табела Т17 на основание чл. 59, ал. 1 ППЗДвП. Съгласно чл. 60, ал. 4 ЗДвП допълнителна табела Т17 се използва за изясняване или ограничаване действието на пътен знак само в случаи, за които не са предвидени допълнителни табели. След като е поставен пътен знак за въвеждане на забрана - В2 не е налице необходимост от изясняване или ограничаване на действието му, за да бъде поставена и допълнителна табела. От друга страна в раздел III „Пътни знаци за въвеждане на забрана и за отменяне на въведена забрана – група „В“ от Глава девета на ППЗДвП изрично е записано с кои знаци се въвежда и отменя въведена забрана, както и към кои знаци се поставят допълнителни табели и кои са те. За знак В2 никъде не е заложено изискване за поставяне на допълнителна табела, поради което доводите на касатора в тази посока са неоснователни.

От показанията на полицейските служители и от обективираното в АУАН се установява, че на посочената в него дата и място, лекият автомобил, управляван от касатора е навлязъл срещу пътен знак В2 като по този начин с поведението си несъмнено е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, съгласно която участниците в движението следва да съобразяват поведението си „.... с пътните знаци и с пътната маркировка“. В конкретния случай водачът не се е съобразил с пътен знак относно забраната за влизане, поради което правилно нарушението е квалифицирано като такова по чл. 6, т. 1 и е наложена отговорността, предвидена в чл. 183, ал. 7 ЗДвП.

На следващо място, според чл. 28 ЗАНН (в приложимата редакция, доколкото разпоредбата е материалноправна), за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При липса в ЗАНН (в приложимата редакция) на легална дефиниция на понятието „маловажен случай“ и на основание чл. 11 ЗАНН, следва да се съобрази разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, съгласно която „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

От така цитираната разпоредба, ценена във връзка с нормата на чл. 6 ЗАНН следва, че степента на обществената опасност на едно деяние е от значение в две насоки – на първо място, тя е условие, предпоставка, даваща основание законодателят да определи едно деяние за административно нарушение, а от друга е от значение при преценката дали, макар и формално да е осъществен съставът на административното нарушение, конкретно извършеното деяние, с оглед нетипични за общия случай обстоятелства, не разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност от общия случай на този вид административни нарушения. Във втория случай макар и да е налице осъществено от формална страна административно нарушение, юридическата отговорност на нарушителя да не бъде ангажирана. Иначе казано, за да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, трябва да се установи, че по отношение на извършеното деяние са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които имат за резултат значително по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното деяние от общия случай на този вид административни нарушения. Такива факти и обстоятелства нито са заявени, нито пък установени в хода на съдебното производство, поради което изключва възможността, процесното деяние да бъде определено като маловажен случай.

По изложените съображения съдът приема, че решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и обсъждане на доводите на страните, Районен съд-Пазарджик е постановил правилно решение, съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Такива не са поискани и от ответника по касация, поради което съдът не присъжда разноски с настоящото решение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав

 

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 77/04.02.2022 г. по АНД № 1573/2021 г. на Районен съд-Пазарджик.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       /п/   

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

 

                   2.        /п/