ПРОТОКОЛ
№ 62
гр. гр. София, 21.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Красимира Хр. Райчева
Магдалена Ат. Лазарова
при участието на секретаря Емилия Б. Найденова
и прокурора Б. Е. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Красимира П. Костова Въззивно
частно наказателно дело № 20221010600038 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
ЗА АПЕЛАТИВНА СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПРОКУРАТУРА се явява
прокурор Д..
ОСЪДЕНИЯТ В. С. К., се явява лично, заедно с адв.Г. М.,
преупълномощен от титулярния защитник на осъдения адв.П.Д.. Адв.М.
представя пълномощно за преупълномощаване.
ОСЪДЕНИЯТ К.: Съгласен съм с преупълномощаването и желая да ме
представлява адв.Г.М.в днешното съдебно заседание.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход
на делото и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ жалбата на осъдения В.К., чрез защитника му
адв.П.Д. против постановеното определение от 26.01.2022 г. по НЧД №
4199/2021 г. на СНС, 5 състав, с което е извършено групиране на наложени на
осъдения К. наказания и е извършено увеличаване по чл.24 от НК на общото,
най-тежко наказание.
1
ДОКЛАДВА СЕ, че към жалбата са приложени заверени копия на
трудов договор № 10 от 22.04.2021 г. на осъдения К.; справка уведомление по
чл. 62, ал. 5 от КТ от 22.04.2021 г. от НОИ; удостоверение за раждане на А. В.
К.; препис извлечение от акт за смърт за С. В. К. и епикриза на М. П. В.,
издадена от МБАЛ ЕАД гр. Г.
Съдът разясни на страните правата им по чл. 274 и по чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямаме искания за отводи. Нямаме искания по
доказателствата. Запозната съм с приложените към жалбата доказателства, да
се приемат.
АДВ. М.: Нямам искания за отводи. Няма да соча нови доказателства.
Докладваните с жалбата, молим да бъдат приети.
ОСЪДЕНИЯТ К.: Нямам искания за отводи. Поддържам становището
на защитника ми.
Съдът след съвещание намира, че депозираните с въззивната жалба
заверени копия на документи, са допустими и относими към предмета на
делото и следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Предвид отсъствието на искания от страните за събиране на други
доказателства, каквото не се налага и според служебната преценка на състава,
който счита делото за изяснено, следва да бъде даден ход на съдебните
прения. Ето защо
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧЕТОХА СЕ и СЕ ПРИЕХА като писмени доказателства по
делото приложените към жалбата заверени копия на: трудов договор №
10/22.04.2021 г. на осъдения К.; справка уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ от
22.04.2021 г. от НОИ удостоверение за раждане на А. В.К.; препис извлечение
от акт за смърт за С. В. К. и епикриза на М. П. В., издадена от МБАЛ ЕАД гр.
Г..
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите
жалбата срещу определението на СНС обжалваното такова като
неоснователна и да потвърдите определението, поради следните
съображения:
Намирам, че СНС правилно е намерил за налична разпоредбата на чл.
24 от НК. Обосновал е това свое решение с възрастта на осъдения и с най-
вече обилната му предишна съдимост и това го е мотивирало да увеличи
общото наказание след групирането с 8 месеца, като правилно според мен е
преценил, че това се налага, за да бъдат постигнати целите, както на
2
индивидуалната, така и на генералната превенция. С оглед изложеното Ви
моля да потвърдите определението и да отхвърлите жалбата като
неоснователна.
АДВ. М.: Уважаеми въззивни съдии, моля да постановите съдебен акт, с
който да отмените определението в обжалваната част и да не прилагате чл. 24
от НК. Аргументите на първоинстанционният съдебен състав се заключават
единствено в обремененото съдебно минало. Същевременно обаче не е
отчетено, че прегрупираните наказанията са две, тоест останалите наказания
са изтърпени е са ирелевантни за настоящия случай. На следващо място
защитата намира, че от представените доказателства се установява
положителна промяна в начина на живот и заобикаляща среда на
подзащитния ми и същият откакто става родител е спрял с извършване на
противоправни деяния.
Предвид изложеното, защитата намира, че е незаконосъобразно
прилагането на института на чл.24 от НК. Благодаря!
Съдът дава възможност на осъдения В.К. да участва в пренията за
лична защита
ОСЪДЕНИЯТ В.К.: Поддържам казаното от защитника ми. Работя на
постоянен трудов договор в погребална агенция. Живея в два града. Повечето
живея в гр.Г., защото там е погребалната агенция, а също ходя в гр.П., защото
майка ми е болна и се налага да отида да и помагам там в П. Неизбежно е.
Семейството ми е в Г.
СЪДЪТ ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ
ПОДСЪДИМИЯТ В.К.: Моля да бъде отменено увеличаването на
наказанието. Не съм извършвал престъпления откакто излязох от затвора, на
постоянна работа съм, работя, не извършвам никакви престъпления. Бих
искал да ми се махне това нещо, за да мога да продължа да си гледам детето.
Баща ми почина също така. Имам малко дете, което е на 2 годинки, жена ми е
болна от бъбреци.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът след съвещание, като се запозна с въззивната жалба, като обсъди
доводите и възраженията на страните по нея във връзка с оспорвания съдебен
акт, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима. Разгледано по същество е
основателна.
Както стана ясно, атакува се от осъдения и неговата защита единствено
увеличаването на общото най-тежко наказание, съобразно предвидената в
закона възможност по чл.24 от НК.
Въпреки това само с няколко изречения съдът дължи произнасяне и по
3
осъществената кумулация, доколкото настоящото производство е по реда на
Глава ХХI от НПК и се проверява изцяло правилността, тоест
законосъобразността, обосноваността и справедливостта на постановения
първоинстанционен акт.
Направеното с първостепенното определение групиране на наказанията,
наложени на жалбоподателя по НОХД № 333/2020 г. на Окръжен съд – Бургас
и по НОХД № 1293/2021 г. на СНС, е законосъобразно и почива изцяло на
регламентираните условия по чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК, като изцяло
правилно се явява преценката на СНС, че следва да бъде определено едно
общо най-тежко наказание измежду наложените със съдебните актове по тези
две дела, тъй като деянията, за които е санкциониран К., са били извършени
преди да е имало влязла в сила присъда или определение за одобряване на
споразумение, за което и да е от тях.
Законосъобразно е определен и срокът на общото най-тежко наказание
20 месеца „Лишаване от свобода“ (равняващо се на 1 година и 8 месеца),
както и неговият режим. В тази насока определението не е необходимо да
бъде ревизирано, като извършеното групиране е единственото възможно и
най-благоприятно за лицето. По-рано също са постановявани кумулации, но
за други наказания, наложени назад във времето – до 2008 г. (изтърпени) за
извършени от осъдения престъпления, които не са в съвкупност с деянията по
горецитираните две последни дела.
Общото, най-тежко наказание, както е видно от справката за съдимост
на лицето и придружаващите я бюлетини за съдимост, не може да се формира
и с наказанията на В.К. по НОХД № 603/2015 г. и по № 7203/2016 г. (и двете
на РС-Бургас), защото съдебните актове по тях са влезли в сила преди
извършването на престъпленията, за които К. е осъден впоследствие по
НОХД № 333/2020 г. на ОС-Бургас, респективно съдебният акт по НОХД №
603/2015 г. на РС-Бургас е влязъл в сила и преди извършването на
престъпленията, за които жалбоподателят е бил осъден и по НОХД №
1293/2021 г. на СНС.
Що се отнася до приложението на чл.24 от НК същото е
незаконосъобразно и подлежи на автоматична отмяна без изобщо да се
разискват оплакванията в жалбата и доводите за усложнен социален статус,
за полагане на обществено полезен труд и за влошено здравословно
състояние на близки на осъдения, тоест без изобщо да се прави преценка
доколко увеличаването на наказанието е справедливо и дали постига или не
целите по чл.36 от НК.
В конкретния случай извършеното увеличаване е постановено в разрез с
правилото „реформацио ин пеюс“, с оглед съдържанието на съдебното
определение на първостепенния съд по НЧД № 1550/2021 г., което е било
отменено от ВКС по реда на възобновяването. При предходното произнасяне
на СНС с определение по НЧД № 1550/2021 г., обхващащо отново
наказанията по НОХД № 333/2020 г. на Окръжен съд – Бургас и по НОХД №
4
1293/2021 г. на СНС (както и други по-ранно наложени, но некумулируеми с
тях наказания), чл.24 не е бил приложен. Не е имало подаден протест,
впрочем не е имало депозирана и жалба срещу това определение, същото е
влязло в сила и по тази причина неговото преразглеждане е станало чрез
извънредния способ на възобновяването.
От предното произнасяне на СНС до настоящото такова (в резултат на
възобновяването), не са настъпили никакви нови обстоятелства, свързани със
съдимостта на жалбоподателя. Няма влезли в сила нови съдебни актове, които
да се отразяват на съвкупността. Ето защо е било недопустимо при
извършване на групиране, въз основа на преглед на едни и същи осъждания,
да бъде приложен чл.24 от НК, който по-рано не е бил приложен. С оглед на
горното атакуваното определение в частта му относно увеличаването на
общото, най-тежко наказание на В.К. с 8 месеца „Лишаване от свобода“
следва да бъде отменено.
По изложените съображения,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение № 53 от 26.01.2022 г. по НЧД №
4199/2021 г. на СНС, 5 състав, в частта му относно приложението на чл.24 от
НК за увеличаване на общото, най-тежко наказание на осъдения В. С. К. с
осем месеца лишаване от свобода.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му, подлежаща на
въззивна проверка част.
Определението не подлежи на обжалване.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13:30 ч.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
5