РЕШЕНИЕ №….
гр. Д., 21.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д. районен съд,
Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание,
проведено на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря С.Б. сложи за разглеждане гр. дело №1287 по описа
за 2019г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ОТП Ф. Б.” ЕАД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр.С., район „О.”, бул. „К.А.Д.” №**, ет.**,
представлявано от изп. директор И. Г.а Д.-М. с ЕГН **********, чрез юрисконсулт
Т.З.Х.-Т. срещу К.К.И., ЕГН **********,***.
Исковете са с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 551.55 лв. /петстотин петдесет и един
лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща главница по договор за издаване
и обслужване на стокова карта от 28.11.**г., сключен между Б. ДСК ЕАД
/кредитор/ и К.И. /кредитополучател/, ведно със законната лихва върху същата,
считано от 05.04.2019г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното
и изплащане.
В исковата молба се излага, че ответникът е
сключил като кредитополучател договор за
издаване и обслужване на стокова карта от 28.11.**г. с Б. ДСК ЕАД /кредитор/ за
сумата от 700.00 лв. със срок на издължаване 96 месеца. К. И. не е изпълнил
задълженията си към Б. и тя е приела, че кредитът е предсрочно изискуем, без да
уведомява длъжника, като на 08.11.2011г. е подала заявление пред ДРС по чл.417,
т.2 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. №5445/2011г. и е била издадена
Заповед за незабавно изпълнение №534/09.11.2011г. и изпълнителен лист от същата
дата, с които е разпоредено К.И. да заплати на Б. ДСК ЕАД сумите от 551.55 лв.
– главница по договор за издаване и обслужване на стокова карта от 28.11.**г.,
ведно със законната лихва върху същата, считано от 08.11.2011г. до
окончателното и изплащане, 402.86 лв. – договорна лихва за периода от
04.04.2008г. до 07.11.2011г., 2012.64 лв. – мораторна лихва по договора за
периода от 04.04.2008г. до 07.11.2011г., както и 125.00 лв. – съдебни разноски
в заповедното производство.
След поучаване на 07.06.2018г. на ПДИ и
Заповед №534/09.11.2011г. от ЧСИ В. Р., рег. №** в КЧСИ, длъжникът е подал
възражение срещу заповедта в срока по чл.414, ал.2 от ГПК и съдът с разпореждане от 18.06.2018г. е указал
на заявителя да предяви искове срещу К.И.. В дадения срок, Б. не е подала
искова молба и съдът е обезсилил издадената заповед и изпълнителен лист по ч.
гр. д. №5445/2011г. по описа на ДРС, като определението за прекратяване на
заповедното производство е влязло в сила.
На 30.01.2013г. е сключен договор за цесия
между Б. ДСК ЕАД /цедент/ и ищеца „ОТП Ф. Б.” ЕАД /цесионер/, по силата на
който вземането на Б. срещу К.И. е прехвърлено с всички привилегии,
принадлежности, лихви и обезпечения. Изпратено е било от ищеца уведомително
писмо-покана по чл.99, ал.3 от ЗЗД до длъжника, но не е последвало плащане от
страна на К.И..
С оглед гореизложеното, ищецът моли, съдът да осъди
ответника да му заплати сумата от 551.55 лв. – главница по договор за издаване
и обслужване на стокова карта от 28.11.**г., сключен между Б. ДСК ЕАД
/кредитор/ и К.И. /кредитополучател/, ведно със законната лихва върху същата,
считано от 05.04.2019г. до окончателното и изплащане.
Претендират се сторените съдебни
разноски.
С разпореждане от 07.05.2019г. ДРС е
изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея.
Разпореждането е било получено лично от К.К. на 28.05.2019г.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът не е изпратил отговор на исковата молба.
Д. районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Разгледани предявените искове са
процесуално допустими и основателни.
В съдебното заседание по делото, с
оглед непредставяне в срок от ответника на отговор по исковата молба,
неявяването му, респ. на негов представител в първото и единствено редовно
проведено съдебно заседание, липсата на искане от ответната страна, делото да
бъде разгледано в отсъствието и, както и указването на ответника на последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, а също и вероятната основателност на исковете, предвид посочените в
исковата молба обстоятелства и представени доказателства и съобразно
постъпилото искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК, за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, ДРС в открито съдебно заседание с протоколно
определение на 19.09.2019г. е прекратил съдебното дирене и е приел, че ще се произнесе с неприсъствено съдебно
решение.
Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника. Именно такова искане изхожда от ищцовата страна, заявено устно
от процесуалния му представител в открито съдебно заседание, проведено на 19.09.2019г.
Според чл.239, ал.1 от ГПК, съдът
постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание,
както и когато искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239, ал.2 от ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се
укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването на
неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от
представените по делото писмени доказателства, предявените искове са вероятно
основателни.
Ищецът е поискал присъждане на
сторените съдебни разноски в производството и е представил списък с такива /л.108/.
С оглед изхода на спора, на основание чл.81 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца дължимата държавна такса в
настоящото производство в размер на 50.00 лева /л.88/, 100.00 лв. –юрисконсултско
възнаграждение /л.80 – пълномощно/, или общо сумата от 150.00 лв.
Водим от горното, на основание чл.238
във връзка с чл.239 от ГПК, Д. районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К.К.И.,
ЕГН **********,*** да заплати на „ОТП Ф.
Б.” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „О.”,
бул. „К.А.Д.” №**, ет.**, представлявано от изп. директор И. Г. Д.-М.,
на осн. чл. 430, ал.1 и 2 от ТЗ, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, сумата от 551.55 лв. /петстотин петдесет и един лева и петдесет и пет
стотинки/, представляваща главница по договор за издаване и обслужване на
стокова карта от 28.11.**г., сключен между Б. ДСК ЕАД /кредитор/ и К.И.
/кредитополучател/, ведно със законната лихва върху същата, считано от
05.04.2019г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА К.К.И.,
ЕГН **********,***, да заплати на „ОТП Ф.
Б.” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „О.”,
бул. „К.А.Д.” №**, ет.**, представлявано от изп. директор И. Г. Д.-М. на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК сторените от ищеца съдебни разноски в настоящото
производство в размер на 150.00 лв.
/сто и петдесет лева/, от които: държавна такса - 50.00 лева и 100.00
лв. –юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: