№ 109
гр. Кюстендил, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20211500500455 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл.
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№267776/27.09.2021г., подадена от ЗДР.
ИЛ. Г., с ЕГН **********, Д. К. СТ., с ЕГН ********** и ИР. К. П., с ЕГН **********, чрез
пълномощника им адв.И.И. от АК-Кюстендил, насочена срещу решение от 27.08.2021г.,
постановено от РС – Дупница по гр.д.№708 по описа на съда за 2021г.
С обжалваното решение е било признато за установено по отношение на
жалбоподателките ЗДР. ИЛ. Г., с ЕГН **********, Д. К. СТ., с ЕГН ********** и ИР. К. П.,
с ЕГН **********, че ищците В. Й. П., с ЕГН **********, Р. В. ХР., с ЕГН ********** и
ИГН. В. К. с ЕГН **********, са собственици на основание наследство от ***, починал на
16.05.1980г., на 2/3 ид.ч. (В.П. – на 1/3 ид.ч., а Р.Х. и И.К. – на по 1/6 ид.ч.) от поземлен
имот 1534 в кв.49 по действащия регулационен план на с.Сапарево, общ.Сапарева баня, с
регулационни и квадратурни данни по скица 487 кв.м., за който имот, съгласно
неприложена улична регулация, утвърдена със заповед №1031/16.07.1982г. на Кмета на
Община Сапарева баня е отреден УПИ XIII-1534 в кв.49, целият с урегулирана площ от 473
кв.м., като отчуждаемите и придаваеми места по регулация са с отпаднало отчуждително
действие, съгласно §8 от ПР на ЗУТ, както и от построената и находяща се в имота масивна
жилищна сграда с реално застроена площ от 70 кв.м., разположена свободно в имота и от
паянтова сграда /лятна кухня/, с реално застроена площ от 15 кв.м., разположена по
страничната регулационна линия с УПИ XII-1535, при настоящи граници и съседи на
поземления имот, съгласно скица на имота: УПИ VII-1536; УПИ XII-1535; улица, заключена
между осови точки 316-315-314-313; УПИ XIV-1533 и УПИ XV-1532, както и на основание
чл.537 ал.2 от ГПК е отменен нотариален акт с №59, том II, дело №243/2020г. по описа на
нотариус С.***, с който ЗДР. ИЛ. Г., Д. К. СТ. и ИР. К. П. са признати за собственици на
основание придобивна давност върху целия процесен поземлен имот 1534 в кв.49 по
1
действащия регулационен план на с.Сапарево, общ.Сапарева баня и построените в него
масивна жилищна сграда и паянтова сграда, за размер от 2/3 ид.ч. С обжалваното решение
съдът е осъдил ЗДР. ИЛ. Г., с ЕГН **********, Д. К. СТ., с ЕГН ********** и ИР. К. П., с
ЕГН **********, да заплатят на В. Й. П., с ЕГН **********, Р. В. ХР., с ЕГН ********** и
ИГН. В. К. с ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 666 лева.
Решението се обжалва изцяло с искане за отмяната му и постановяване на друго, с
което да бъде отхвърлен изцяло предявения иск по чл.124 ал.1 от ГПК и чл.537 ал.2 от ГПК,
като ищците бъдат осъдени да заплатят на ответниците сторените разноски за двете съдебни
инстанции.
Според жалбоподателите, районният съд правилно е приел, че страните по делото са
наследници на ***, както и, че процесният имот приживе е бил негова собственост. Считат
обаче, че съдът е извършил неправилна преценка на показанията на свидетелите *** и ***,
без да обсъди противоречията в тях, които детайлно са анализирани в жалбата, в резултат на
което е посочено, че необосновано съдът е приел, че с тези показания се установява, че П. е
заплащала местен данък за имота и такса смет до 2019г., без представени документи за това,
както и извършваните от нея през 2016г. действия за издаване на удостоверение за
търпимост на жилищната сграда. Също така се прави оплакване, че районният съд
необосновано е приел, че останалите наследници са знаели за тези действия на П., сочещи на
намерението й да упражнява правата си върху имота и не са им се противопоставяли.
Въззивниците считат за неправилен извода на съда, че ответниците са демонстрирали
намерение да владеят целия наследствен имот, станало достояние на ищците, едва на
26.08.2020г., когато са се снабдили с констативния нотариален акт за собственост, както и,
че не е ясно поради каква причина съдът е приел, че към 08.04.2021г. – датата на
предявяване на иска, давностният срок по чл.79 ал.1 от ЗС не е бил изтекъл.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК насрещните страни В. Й. П., с ЕГН **********, Р. В.
ХР., с ЕГН ********** и ИГН. В. К. с ЕГН ********** са депозирали отговор на въззивната
жалба, чрез пълномощника си адв.Юлия Динева от АК-Кюстендил. Считат обжалваното
решение за правилно и съобразено с доказателствения материал по делото. Изразяват
становище, че подадената въззивна жалба е бланкетна и съдържа твърдения и възражения,
посочени и в подадения от тези страни отговор на исковата молба, които възражения са
били обсъдени от районния съд. Считат се за правилни и законосъобразни решаващите
изводи в обжалваното решение, които обосновано, според въззиваемите, са довели съда до
извод за неоснователност на възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза
придобивна давност, като се счита, че доводите на съда са в съгласие с ТР №1/06.08.2012г.
по тълк.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС. Прави се искане за потвърждаване на решението на
ДнРС и за присъждане на сторените по делото разноски.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с доводите и възраженията на страните
и след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира
следното:
Въззивната жалба е подадена в законноустановения срок срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, от лица, имащи право и интерес от обжалване, поради
което същата като допустима бе приета за разглеждане.
Преценена по същество КнОС намира, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на ДнРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съображенията за това са следните:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши
служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че решението на РС-Дупница е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от В. Й. П., с ЕГН **********,
2
Р. В. ХР., с ЕГН ********** и ИГН. В. К. с ЕГН ********** против ЗДР. ИЛ. Г., с ЕГН
**********, Д. К. СТ., с ЕГН ********** и ИР. К. П., с ЕГН ********** положителни
установителни искове, имащи за предмет претенции за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищците, по силата на наследствено правоприемство от ***,
б.ж. на гр.Сапарева баня, починал на 16.05.1980г., са собственици – В.П. на 1/3 ид.ч., а Р.Х.
и И.К. – на по 1/6 ид.ч. всеки, от недвижими имоти, представляващи поземлен имот в
с.Сапарево, масивна жилищна сграда и паянтова сграда (лятна кухня), изградени в същия.
Ищците са посочили, че всички страни са наследници по закон на ***, както и, че
процесните имоти са били негова собственост, като са обосновали правния си интерес от
предявяване на иска с обстоятелството, че през 2021г. узнали, че на 26.08.2020г.
ответниците са признати за единствени собственици на имота на основание придобивна
давност с нотариален акт №59, том ІІ, peг.№1963, дело №243 от 2020г. на нотариус С.***, с
рег.№058.
Ответниците са оспорили основателността на исковете, като са възразили, че са
единствени собственици на имота, по силата на придобивна давност, при давностно
владение, установено в периода след 1980г. и до настоящия момент.
От представен по делото протокол от 22.11.1962г. за съдебна спогодба за делба по
гр.д.№788/1962г. СтДНС е установено, че процесното дворно място, заедно с паянтова къща
и плевня, находящи се в с.Сапарево са били възложени в дял на ***.
От представено удостоверение за наследници е установено, че *** е починал на
16.05.1980г., като е оставил за свои наследници по закон, както следва: *** Г., съпруга,
починала на 16.02.2002г.; В.П. – дъщеря; *** – син и *** К.а – дъщеря. *** е починал на
17.03.2012г. и е оставил за свои наследници ответниците по делото – З.Г. – съпруга и Д.С. и
И.П. – дъщери. *** К.а е починала на 27.03.2003г. и е била наследена от двамата си
низходящи – Р.Х. и И.К..
Както от изявленията в отговора на исковата молба, така и от показанията на част от
разпитаните по делото свидетели се е установило, че през 2003г. В.П. е заминала да живее и
работи в САЩ, а когато другата дъщеря на наследодателя *** К.а се е омъжила, същата е
заживяла при съпруга си в друго населено място. В процесните имоти са живели *** и
съпругата му ***, както и синът им ***, който през 1969г. сключил брак и продължил да
живее там със семейството си, включително и след смъртта на неговите родители. Когато
двете дъщери на *** и *** се омъжили, те напуснали имота и заживели отделно.
Установено е, че В.П., бидейки пребиваваща в САЩ, не е посещавала често имота, но
при едно от последните й посещения през 2016г., след като констатирала липсата на
строителни книжа за находящата се в имота масивна жилищна сграда предприела действия
по издаване на удостоверение за търпимост. Такова удостоверение – с №30/27.12.2016г,
издадено от гл.архитект на Община Сапарева баня, касаещо масивната жилищна сграда в
УПИ парцел XIII-1534 в кв.49 по плана на с.Сапарево, е представено по делото.
Приет като доказателство е и констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит на основание давностно владение с №59, том ІІ, peг.№1963, дело
№243 от 26.08.2020г. на нотариус С.***, с рег.№058, с който ЗДР. ИЛ. Г., с ЕГН **********,
Д. К. СТ., с ЕГН ********** и ИР. К. П., с ЕГН ********** са признати за собственици на
основание придобивна давност на целия процесен поземлен имот 1534 в квартал 49 по
действащия регулационен план на с. Сапарево, общ. Сапарева баня и построените в него
масивна жилищна сграда и паянтова сграда.
По делото са допуснати свидетели, с чиито показания е установено следното:
Според свидетелите *** *** и *** ***, В.П. живеела в чужбина от много години, но
тя се занимавала с узаконяването на сградата и заплатила данъците за имота от 2008г.
насетне до момента, в който не се установило, че ответниците са вписани като собственици.
3
До 2020г. ответниците не заявявали да са собственици на имота; същите знаели за
предприетата от нея процедура за узаконяване на къщата. Тези свидетели заявяват, че не
знаят дали В.П. е имала ключ от имота. Сочат, че едва през 2020г. при опит да заплати
дължимия данък за 2019г. тя разбрала за издадения в полза на ответниците нотариален акт.
Свидетелите *** и ***, които живеят в с.Сапарево, твърдят, че *** и *** са живели в
имота; други наследници не са живели, като първата свидетелка дори не е знаела да има
такива; след смъртта на *** и понастоящем имота се обитава от З.Г., която работи
градината. Двете й дъщери идвали често и редовно, помагали за поддържането на имота.
Направили ремонт на покрива. Според свидетелите, входната врата се заключва.
При тези данни, районният съд е уважил предявените искове и е отменил за
съответните идеални части констативния нотариален акт, приемайки най-общо, че при
установената принадлежност на правото на собственост върху имотите в патримониума на
наследодателя и качеството на страните на негови наследници по закон, в тежест на
ответниците е да докажат възражението за придобивна давност, което същите не са сторили,
с оглед спецификата на този давностен способ в отношенията между сънаследници.
Въззивният съд споделя изцяло съображенията на ДнРС в обжалваното решение,
което съдържа правилен анализ на доказателствения материал и точно приложения на
материалния закон.
Давностното владение е способ за придобиване правото на собственост,
регламентиран в разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗС. Според тази норма, правото на
собственост по давност върху недвижим имот, се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, която разпоредба е приложима, доколкото установеното
владение, на което ответниците по иска, тук – въззивници, са се позовали, във всички
случаи, по аргумент от чл.70 от ЗС, би било недобросъвестно.
Давностното владение съдържа два елемента – обективен – упражняване на
фактическа власт върху вещта – лично или чрез другиго – за съответния период от време, и
субективен – намерение да се свои вещта. Двата елемента следва да са изпълнени
кумулативно.
Според чл.69 от ЗС, предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не
се докаже, че я държи за другиго. Посочената оборима законова презумпция не намира
приложение в разглеждания случай. В Тълкувателно решение №1 от 06.08.2012г. на ВКС по
тълк. д. №1/2012г. на ОСГК, се приема, че: „Презумпцията на чл.69 от ЗС се прилага на
общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им
произтича от юридически факт, различен от наследяването.”.
Придобиването по давност на сънаследствен недвижим имот – както е в конкретния
случай - може да стане само когато сънаследник промени държанието на съсобствения имот
във владение за себе си, тъй като упражняващият фактическата власт сънаследник е
владелец на своя дял и държател на частите на другите. Той може да измени основанието, на
което държи във владение само за себе си, като отрече правото на останалите сънаследници,
единствено ако манифестира своето намерение спрямо тях и волята му бъде възприета от
останалите съсобственици.
В тежест на твърдящия наличие на придобивна давност е нейното доказване, което
следва да бъде главно, пълно и пряко, осъществено, поради това, по начин, че у съда да се
създаде абсолютна увереност, сигурно убеждение във верността на наведените фактически
твърдения.
В конкретния случай е доказано, че в съсобствения сънаследствен имот след смъртта
на наследодателя и неговата съпруга е продължил да живее един от низходящите му, а
именно *** заедно със своето семейство. Това фактическо положение е продължило от
1980г., включително и след смъртта на *** през 2012г., като в имота и понастоящем живее
4
неговата съпруга З.Г.. Установено е също, че семейството на К.Гергинов, респ. неговите
наследници в периода на обитаване на имота са извършвали ремонтни дейности и такива по
поддръжката му. Установено е и, че входната врата на имота се заключва. Също и
обстоятелството, че останалите наследници на *** много рядко са посещавали имота.
Така изложените установени по делото обстоятелства не изпълват изискването за
доказване на предпоставките на придобивната давност на сънаследствен недвижим имот,
както се посочиха по-горе.
Обстоятелството, че ползващите съсобствения имот сънаследници са извършвали
ремонтни дейности в него с цел запазването и поддръжката му само по себе си няма
съществена правна стойност по отношение на придобивната давност. Това обстоятелство
може да породи облигационни отношения между съсобствениците, но то не представлява
действие, което манифестира намерение за своене на имота. Такова действие не съставлява
и установения по делото факт, че обитаващите дворното място и къщата заключвали
входната врата, което е обяснимо с нуждата от защита на имота и имуществото и по
правило има за цел да ограничи достъпа на всички външни за обитателите лица, като не
може да се счете, че е насочено конкретно за отблъскване на останалите сънаследници.
Доказано е, че останалите низходящи на *** – дъщеря му В.П. и дъщеря му *** К.а, а
после и наследниците на последната, са се установили да живеят в други населени места и
след смъртта на наследодателя са посещавали рядко процесния имот. От това обстоятелство
също не могат да бъдат направени изводи, имащи отношение относно правото на
собственост. Съгласно чл.99 от Закона за собствеността, правото на собственост се изгубва,
ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. Според чл.100 ал.1 от ЗС,
отказът от правото на собственост върху недвижим имот има действие само ако е извършен
в писмена форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан в имотния регистър. Явно е, че
в настоящия случай ищците, тук въззиваеми, не са се отказали от придобитото по силата на
наследяването право на собственост по посочения в чл.100 ал.1 от ЗС ред. Ползването на
даден имот е правомощие, но не и задължение за собственика, поради което от установения
факт, че имотът е бил посещаван инцидентно от ищците, не може да бъде направен значим
за спора извод, още повече, че в имота е живяло семейството на ***.
Ищците по иска не са изгубили правото на собственост и при другата предвидена в
чл.99 от ЗС хипотеза, а именно – с придобиването му от другиго. Както се посочи,
упражняването на фактическа власт върху даден имот не е достатъчно, за да бъде придобит
този имот на основание давностно владение.
В Тълкувателното решение №1 от 06.08.2012г. на ВКС по тълк. д. №1/2012г. на
ОСГК, отричащо приложимостта на презумпцията на чл.69 от ЗС в отношенията между
сънаследници, се изхожда от разбирането, че доколкото всеки от сънаследниците може да се
ползва от общата вещ, то не е достатъчно един от тях да се ползва сам от вещта, за да се
приеме, че я е завладял с намерение да я свои. Необходимо е сънаследникът да е извършил
такива действия, от които да се вижда, че фактическата власт на другите сънаследници е
отричана, че ако те се опитат да я упражнят върху вещта, ще бъдат отблъснати.
Сънаследникът ще демонстрира, че е променил държането във владение например ако не
допуска останалите сънаследници да се ползват от общата вещ или я ползва по такъв начин,
който несъмнено показва, че я счита за своя. Същевременно, вътрешната воля следва да
намери външен израз и намерението държането да бъде променено във владение трябва да
бъде възприето от останалите съсобственици. Доказателства ***, а след смъртта му –
неговите наследници, да са извършвали такива действия спрямо останалите наследници на
*** липсват по делото. Такива не произтичат от анализа на свидетелските показания, като
следва да се посочи, че плащането или не на данък за имота е ирелевантно за дължимата
преценка. Същевременно, установено е по делото, че през 2016г. В.П. е посетила имота,
разговаряла е със З.Г. като е искала документи за къщата. Това го твърди самата З.Г. в
5
отговора на исковата молба. Дори липсва твърдение в тази ситуация обитаващите и
претендиращи да са своили имота ответници да са възразили на П., че същият им
принадлежи. Напротив, Здр.Г. сочи, че й е предоставила документите, с които разполага.
Същата година П. е предприела действия, в резултат на които е било издадено
удостоверение за търпимост на жилищната сграда в имота. Дори да се приеме, че Здр.Г. не е
знаела каква е причината П. да търси документи за имотите, от съществено значение е, че
това представлява израз на собственически интерес, срещу който твърдящите по настоящото
дело, че са придобили имота по давност, не са противопоставили претендираните да
притежават права. Наред с посоченото, липсват доказателства за каквито и да било други
действия спрямо останалите сънаследници, демонстриращи промяна на намерението им
спрямо имота. Давностното владение е следвало да бъде явно и несъмнено демонстрирано,
включително и чрез действия, насочени към останалите сънаследници, тъй като естеството
на придобивната давност изключва скритостта.
Предвид горните доводи въззивната инстанция счита, че съображенията на районния
съд за уважаване на исковете следва да бъдат споделени напълно. Решението не страда от
посочените в жалбата пороци, свързани с анализа на доказателствения материал, още
повече, че оплакванията в жалбата касаят анализа на свидетелски показания, насочени
предимно към това дали, с каква честота и с какви действия В.П. се е интересувала от
спорния имот, не и относно съществените за придобивната давност въпроси относно
упражняваното от въззивниците владение.
Решението се явява правилно и следва да се потвърди. Имотите не са загубили
съсобствения си сънаследствен характер. Правата в съсобствеността, които са претендирани
и за които исковите претенции са били уважени, съответстват на правата, които имат
ищците като наследници по закон на *** – 1/3 ид.ч. за В.П. и по 1/6 ид.ч. за Р.Х. и И.К..
Правило за тези идеални части – общо 2/3 ид.ч., е уважено и искането по чл.537 ал.2 от ГПК.
Предвид неоснователността на жалбата, на въззивниците не се следват разноски за
настоящата инстанция.
Въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите В.П., Р.Х. и И.К.
сторените общо от тях разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, които са в размер
на 500.00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.08.2021г., постановено от РС – Дупница по гр.д.
№708 по описа на съда за 2021г.
ОСЪЖДА ЗДР. ИЛ. Г., с ЕГН **********, с адрес в с.Сапарево, общ.Сапарева баня,
ул.„***“ №21, Д. К. СТ., с ЕГН **********, с адрес в с.Ресилово, общ.Сапарева баня, ул.
„***“ №10 и ИР. К. П., с ЕГН **********, с адрес в с.Ресилово, общ.Сапарева баня, ул.„***“
№5, да заплатят на В. Й. П., с ЕГН **********, с адрес в гр.Дупница, ул.„Княз Борис I“
№56, Р. В. ХР., с ЕГН **********, с адрес в гр.Перник, ул.„***“ №11 и ИГН. В. К. с ЕГН
**********, с адрес в гр.Бобов дол, ул.„***“ №23а, ет.4, ап.10 сумата от 500.00 лева
(петстотин лева), представляваща сторени разноски във въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок,
считано от датата на връчване на препис от същото на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7