РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. Бяла, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Т. Дочев
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от Пламен Т. Дочев Гражданско дело №
20214510100315 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.215 и чл.262,
вр.чл.150 от КТ и чл.59 от ЗЗД.
Ищецът моли съда да осъди ответното търговско дружество „Н.К. 2006“ ЕООД,
ЕИК ****, представлявано от управителя С.Н.К., да му заплати сумата от 7 290 евро,
представляваща дължими, но незаплатени командировъчни пари за 270 дни през периода
10.11.2019г. - 03.10.2020г. съгл. Приложение 3 към чл.31, ал.1 от Наредбата за служебни
командировки и специализации в чужбина, ведно със законната лихва, считано от деня на
депозиране на исковата молба в Районния съд, както и сумата от 2 290 лева, представляваща
дължимо, но незаплатено трудово възнаграждение за 720 часа извънреден труд, положен
през периода 10.11.2019г. - 03.10.2020г., ведно със законната лихва, считано от деня на
депозиране на исковата молба в Районния съд.
Претендира и разноските по делото.
Процесуалният представител на ответната страна, в срока по чл.131 от ГПК е депозирал
отговор на исковата молба, с който счита предявения иск за допустим, но неоснователен.
Съдът е приел писмените доказателства, без оспорване е приета и установена фактическата
страна, която води до следните правни изводи:
По иска с правно основание по чл. 215 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.215 от КТ при командироване работникът или
1
служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни,
дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет.
Командировката представлява временно изменение на мястото на работа по трудовото
правоотношение. С Наредба за командировките в страната се определят условията за
командироване в страната, размерите на командировъчните пари (пътни, дневни и
квартирни), редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и
командированите.
Не се спори между страните, а и се установява, че в периода от 10.11.2019г. –
03.10.2020 г. ищецът е бил в командировка извън Р.България - общо 262 дни. Съгласно
приложение № 3 към чл.31, ал.1 от НЗСКСЧ, командировъчните пари на персонала на
сухоземни транспортни и специални средства, по-конкретно за шофьори при единична езда
са в размер на 27 евро на ден. Съгласно посочения по-горе нормативен акт, ответникът
дължи на ищеца 7 074,00 евро или 13 835,54 лв.Според заключението на вещото лице на
М.Ж. е била платена на осн. чл. 215 от КТ сумата от 11 931,58лв., като работодателят е
останал задължен за сумата от 1 903,96 лв.
До този размер съда следва да уважи исковата претенция и отхвърлена за разликата
над 1 903,96 лв., до претендираните 7290 евро, или 14 288,17 лв.
По отношение иска по чл.262 от КТ:
Претендира се извънреден труд през гореописаните командировъчни периоди по
ставките по чл.262 от КТ на база българското възнаграждение на ищеца от 560 лв. и считано
от 01.01.2020г. на 610 лв. месечно по трудов договор. Фактическите твърдения на ищеца са,
че е полагал извънреден труд, като през посочения период в и.м. шофирал по 12 ч. на ден.
Според разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага от
работника или служителя по разпореждането или със знанието и без противопоставяне на
работодателя или на съответния ръководител извън установеното за него работно време.
Видно от законовата разпоредба фактическия състав на извънредния труд изисква
кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за работа по определената с
конкретното индивидуално трудово правоотношение трудова функция; трудът да е полаган
извън установеното по конкретното трудово правоотношение редовно работно време и да се
извършва по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или
на съответния ръководител. За времето, през което се полага извънреден труд се заплаща
трудово възнаграждение според времетраенето или според изработеното, но не по-малко от
предвидените в чл.262 от КТ размери.
Организацията на работното време, продължителността на управление на превозното
средство и почивките при извършването на международен превоз са уредени в Регламент
(ЕО) № 561/2006 и в Директива 2002/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11
март 2002г. За лицата извършващи дейности в областта на автомобилния транспорт е
установена друга продължителност на дневното и седмичното работно време, на
междудневната и седмичната почивки, на почивките в работния ден и на нощния труд.
Посочените европейски нормативни актове се явяват специални по отношение на общите
2
норми в КТ за работно време и почивките, поради което и с оглед предмета на
спора, именно нормите на посочения регламент се явяват приложимото право. Според чл.6
от Регламент (ЕО) № 561/2006 дневното работно време не следва да надхвърля 9 часа като
същото може да бъде удължено до 10 часа, но не повече от два пъти седмично. Седмичното
време на управление не трябва да надвишава 56 часа и не трябва да води до надвишаване на
максималната продължителност на работната седмица определена в чл.4 от Директива
2002/15/ЕО – 48 часа седмично работно време, което може да бъде удължено до 60 часа, ако
в продължение на 4 месеца не се надвишава средното работно време от 48 часа. Общото
време за управление през всеки две последователни седмици не трябва да надвишава 90
часа. Съгласно чл.3, б. „а“, т.2, абзац 2 от Директива 2002/15/ЕО – периодите, в които
водачът е на разположение, посочени в б. „Б“ от същият член, се изключват от работното
време. Отразените в разпечатките от тахографа часове на тръгване и пристигане, на които
ищецът основава претенцията си за положен извънреден труд за исковите периоди, не
установяват надхвърляне на предвидената в чл.6 от Регламент (ЕО) № 561/2006 обща
продължителност на времето на управление на превозното средство (дневно и седмично),
което е отбелязано като заключение в КСТИЕ. Видно от КСТИЕ за претендирания период
10.11.2019г. – 03.10.2020г., съгласно сключения трудов договор на ищеца е заплатена сумата
от 6838,16лв. Съгласно приложения работен график М.Ж. е отработил 215 дни при 8ч.
работен ден или 1720ч. при което му е начислена и по-горе посочената сума. При липса на
други доказателства, искът за възнаграждение на извънреден труд се явява неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
Досежно чл. 261 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.261 от КТ положеният нощен труд се заплаща с
увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от
размерите, определени от Министерския съвет.
Съдът, съобразявайки събраните по делото доказателства /писмени и гласни/, намира,
че ищецът не е претендирал с и.м. още по-малко е доказал твърдените си досежно
полагането на нощен труд. Следователно не му се дължи и заплащане за положен нощен
труд.
По разноските:
Доколкото настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 от
КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите, и същите не
заплащат такси и разноски по производството, включително и за назначаване на вещи лица,
то съобразно чл.78, ал.6 от ГПК разноските са в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Н.К. 2006“ ЕООД, ****със седалище и адрес на управление на дейността: гр.Б.,
3
обл.Р., ул.“И.Д.“ № ***, представлявано от С.Н.К., да заплати на М. Ж. Ж., ЕГН-**********,
представляван от адв.П.Ю. от АК-Пловдив, с адрес: гр.П., ул. “Ч. я. “ № ***, ет.***, офис
***, сумата от 1 903,96 лв. /хиляда деветстотин и три лева и деветдесет и шест ст./,
представляваща обезщетение при командировка по чл.215 от КТ, за периода 10.11.2019г. –
03.10.2020г., ведно със законната лихва от предявяване на иска - 05.11.2020г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1 903,96 лв. до
претендираните 7 290 евро, или 14 288,17 лв. /четиринадесет хиляди двеста осемдесет и
осем лева и седемнадесет ст./, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Ж. Ж., ЕГН-**********, представляван от адв. П.Ю. от
АК-Пловдив, с адрес: гр.П., ул.“Ч. я.“ № ***, ет.***, офис ***, против „Н.К. 2006“ ЕООД,
ЕИК*** със седалище и адрес на управление на дейността: гр.Б., обл.Р., ул.“И.Д.“ № ***,
представлявано от С.Н.К., за сумата от 2 290 лв. /две хиляди двеста и деветдесет лева/,
представляваща дължимо, но незаплатено трудово възнаграждение за 720 часа извънреден
труд, положен през периода 10.11.2019г.- 03.10.2020г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Н. К. 2006“ ЕООД, ЕИК**** със седалище и адрес на управление на
дейността: гр.Б., обл.Р., ул."И.Д.“ № ***, представлявано от С.Н.К., да заплати по сметката
на БРС, сумата от 76,15 лв. /седемдесет и шест лева и петнадесет стотинки/ - д.т. за
уважената част от иска, както и сумата от 721.50 лв. /седемстотин двадесет и един лева и
петдесет стотинки/ за СИЕ и КСТИЕ.
ОСЪЖДА „Н.К. 2006“ ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление на
дейността: гр.Б., обл.Р., ул."И.Д.“ № ***, представлявано от С.Н.К., да заплати на М. Ж. Ж.,
ЕГН-**********, представляван от адв.П.Ю. от АК-Пловдив, с адрес: гр.П., ул. “Ч. я. “ №
***, ет.***, офис ***, направените по делото разноски в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ за
адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: ______/п/_________________
4