РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2009
гр. Пловдив, 18.10. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р. П. и участието
на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 1806
по описа за 2019 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът, А.А.Н.,
ЕГН : **********, с адрес *** чрез пълномощника адвокат М.Р.Т.,***, иска ответникът Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на
вътрешните работи с адрес: град
Пловдив, ул. “Княз Богориди“ № 7 да бъде осъден да заплати сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди, изразяващи се в заплащане на
адвокатско възнаграждение по АНД № 621/2019 г. по описа на Районен съд гр.
Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
влизане в сила на решението, с което се отменя незаконосъобразното наказателно
постановление както и сторените съдебни и деловодни разноски в
настоящото производство.
Исковата претенция
се основава на факта, че на А.А.Н. е
издадено Наказателно постановление/НП/ №
18-1030-010947 от 10.01.2018г., от Началник група към ОД на МВР - Пловдив,
сектор „Пътна полиция“ за нарушение на чл.483,ал.1,т.2 от КЗ, което е обжалвано
от Н. и е било отменено с Решение №333/20.02.2019г. по АНД № 621/2019 г. на
Районен съд Пловдив - III нак. състав. Решението на ПРС не е обжалвано и е влязло в
законна сила на 16.03.2019год. За да упражни правото си на защита, ищецът е
ангажирал адвокат, за което е сключил Договор за правна защита и съдействие по
АНД № 621/2019 на Районен съд Пловдив. По този договор, Н. е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., представляващ размера на
причинените му имуществени вреди.
С тези именно съображения е обоснована исковата претенция на ищеца за претърпени имуществени вреди в посочения по-горе размер.
Ответникът – Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на
вътрешните работи счита предявения от ищеца иск за неоснователен и
недоказан като оспорва същия както по основание така и по размер. Подробни
съображения излага в отговора на исковата молба. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Претендира
се съответното юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище, че
исковата молба е основателна и следва да бъде уважена.
Пловдивският Административен Съд – дванадесети състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
От данните
по делото се установява, че на А.А.Н. е издадено Наказателно постановление/НП/ № 18-1030-010947 от
10.01.2018г., от Началник група към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ за
нарушение на чл. 483,ал.1,т.2 от КЗ,
с което е наложена
глоба в размер на 400,00
лв. Посоченото НП е обжалвано от
Н. пред Районен
съд Пловдив, за което е образувано
АНД № 621 по описа
за 2019
г. на същия съд (приложено по настоящото дело). По това дело е постановено
Решение № 333/20.02.2019 г., (влязло в законна сила 16.03.2019г.), с което
процесното НП е отменено. Пред ПРС Я. е представляван
от адв.М.Р.Т., въз основа на пълномощно от 17.02.2019г.
(приложено в оригинал
на л.37 от АНД № 621/2019г.) и договор
за правна защита и
съдействие № 002918 от 17.02.2019г. (приложен в оригинал
на л.37
от АНД
№ 621/2019г.), като
съответно е заплатил по него изцяло
и в брой дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
Съгласно
установената съдебна практика подобно вписване в договора за правна помощ се
счита за разписка за реално плащане в брой на договорения адвокатски хонорар. В
този смисъл е приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по
т.дело № 6/2012г. на ОСГК на ВКС разрешение, че при вписан в договора начин на
плащане „в брой“, то вписването за направеното плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характер на разписка.
Истинността на въпросните документи не е
оспорена по надлежния процесуален ред, нито са ангажирани доказателства
опровергаващи тяхното съдържание. Липсват основания, поставящи под съмнение доказателствената им стойност, поради което и следва да бъдат
ценени като достоверен и достатъчен източник на данни за връзката между
извършеното от клиента плащане на сумата на адвокатския хонорар и договора за
правна защита и съдействие.
След
анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от
правна страна:
На първо място следва да бъде
съобразено ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/2014 от 19 май 2015 год. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска
колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за
съдебната власт е задължително, и от
което се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за
вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ,
разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК,
отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление/ЕФ/, следва да се
преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от
административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна
дейност. Както са приели висшите по степен магистрати, макар наказателното
постановление, с което се налага административно наказание, да не е
индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.
На следващо място при разрешаване на
настоящия административноправен спор следва да бъде
съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк.
д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Изложеното до тук съотнесено
към конкретиката на настоящия казус налага да се
приеме следното:
Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на Глава единадесета, а
за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
За да
възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на
няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или
по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена
или неимуществена; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите
на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на
държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да
бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно
наказателно постановление/електронен фиш, каза се следва да се преценява като
отменен незаконосъобразен административен акт). В
този смисъл предявеният от ищеца иск се явява допустим, доколкото няма спор, че
Наказателно постановление № 18-1030-010947 от 10.01.2018г., издадено от
Началник група към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ за нарушение на
чл. 483,ал.1,т.2 от КЗ, е отменено по съответния ред (с Решение № 333/20.02.2019г.,
постановено по АНД № 621/2019 г. по описа на ПРС).
От материалите по приложеното АНД № 621
по описа за 2019 г. на ПРС и според констатациите на решаващия съд изложени в отменителното решение, Наказателно постановление №
18-1030-010947 от 10.01.2018г., от Началник група към ОД на МВР - Пловдив,
сектор „Пътна полиция“ за нарушение на чл. 483,ал.1,т.2 от КЗ, е издадено в
нарушение на закона и като такова се явява незаконосъобразно. Решението на съда
(№ 333/20.02.2019г.) е влязло в законна сила на 16.03.2019г., т.е. налице е
първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията,
изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.
Няма съмнение и спор, че от издаването
на обсъждания противоправен акт, за ищеца са
настъпили имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско
възнаграждение в производството
по обжалване на процесното НП. В случая ищецът, не би заплатил
адвокатско възнаграждение и
респективно това не би представлявало
вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща
дейност длъжностното лице бе съобразило
материалния и процесуалния закон за налагане
на административни наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда.
В този смисъл, както бе казано е Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което
при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от
ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла
на чл. 4 от този закон.
В обсъждания
контекст и с оглед доводите на ответника,
следва да се посочи, че адвокатската защита е конституционно гарантирана
от чл. 56 от на
Република България и е регламентирана дейност със Закона за адвокатурата. Тази защита е задължителна само по определена категория дела и за
определен кръг от лица, но на практика не може и не следва да се изключва възможността за ангажиране на лице с юридическо образование от всеки, който прецени,
че не е в състояние сам да упражни
своевременно и в пълнота правото
си на защита в съдебно производство и в частност при обжалване на НП. Правото на обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане е регламентирано в
Закона за задълженията и договорите и пресъздадено в Закона за отговорността
на държавата и общините за
вреди. Член 4 от този закон предвижда,
че „държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното
лице“. Едно от условията на
чл. 204 ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по
чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, каза се, е административния
акт да е отменен по „съответния ред“, който е обжалване по административен
или/и/ съдебен ред. Не е задължително
обжалването да бъде осъществено с помощта на адвокат, но това, както бе описано по – горе не изключва възможност за ангажиране на квалифицирана помощ. След като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по съответния
ред и след като в тези производства
гражданина е ползвал адвокатска
защита, защото не е могъл по
някаква причина сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване
на тази защита не е нищо друго, освен имуществена
вреда, която е в пряка причинна връзка
с отменения като незаконосъобразен административен
акт /в случая НП/ и е непосредствена последица от него. Потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото НП, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено правно средство за защита на лицето, което твърди,
че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В този смисъл заплащането на адвокатско възнаграждение в случая не може да се възприеме като израз на доброволен акт и резултат
от свободното договаряне
между равнопоставени страни,
което не е било задължително
и неизбежно. (Така
и в този смисъл е Решение № 5996 от 15.05.2017 г. на Върховният административен
съд на Република България - Трето отделение, постановено по адм.дело № 2210/2016 г. и
други).
Все в обсъждания контекст и с оглед
доводите на ответника за прекомерност на заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение по АНД № 621/2019г.
по описа на ПРС, е необходимо да се посочи следното:
В мотивите на цитираното
по-горе Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът,
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата (ЗА) - да е "обоснован и справедлив", тоест да е
съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на
която и да е от страните в производството. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв., а за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен
характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв.
(чл. 18 ал. 3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г.). Минималният размер на адвокатските възнаграждения обаче,
е само долна граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение
за оказаната от тях правна помощ, а самият размер (на адвокатското
възнаграждение) се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор
с клиента. Това означава, че въпросният минимален размер (на
адвокатското възнаграждение) не е равнозначен на "обоснован и справедлив" размер по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗА.
В конкретния случай, оказаната правна помощ от адв. М.Р.Т. по АНД № 621/2019г. на ПРС се изразява в осъществено процесуално представителство в проведеното по делото открито
съдебно заседание. В случая минималния размер на адвокатско възнаграждение
за този вид
работа, с оглед разпоредбите на чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, каза се е 300лв.
Ето защо, в процесния
случай уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение, който
дори е под минималния размер, следва да се определи като съразмерен и
съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата -
"справедлив и обоснован".
Тези съображения обосновават извода на
съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред),
за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди. Казано с други думи,
искът е доказан по основание и размер и като такъв ще следва да бъде уважен.
Основателна при това положение се
явява претенцията на ищеца за начисляване на законна лихва, която започва да
тече от момента на влизане в сила на решение № 333/20.02.2019г. постановено по
АНД № 621/2019 г., с което процесното НП е отменено,
а именно от 16.03.2019г. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005
г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК, според което обезщетение за вреди от
незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение
на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с
констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. В първия
случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане
в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. В
случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване.
От така определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната
давност и се дължи мораторна лихва.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца ще
следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски в размер
на 510 лв. – заплатените държавна такса за образуване на съдебно производство в
размер на 10,00 лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 500, 00 лв. В
случая, и с оглед възражението на представителя на ответната страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, съгласно договора за правна защита
и съдействие, следва да се посочи, че възнаграждението не е прекомерно, като не
са налице основания за присъждането на по-нисък размер на разноските в тази им
част, по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, във вр. с
чл.144 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента.
Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Посочената правна норма, каза се въвежда ограничение единствено относно
минималния размер на адвокатското възнаграждение, който не може да бъде по -
нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет, но не и относно
договорения му размер, който разбира се следва да е справедлив и обоснован, с
оглед фактическата и правна сложност на казуса и осъщественото процесуално
представителство. Съгласно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита
и съдействие по административни дела с определен материален интерес
възнаграждението е : при интерес до 1000 лв. - 300 лв. Минималният размер на
адвокатските възнаграждения обаче, е само долна граница, под която адвокатите
не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият размер (на адвокатското възнаграждение) се
определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Това
означава, че въпросният минимален размер (на адвокатското възнаграждение) не е
равнозначен на "обоснован и справедлив" размер по смисъла на чл. 36,
ал. 2 от ЗА. В конкретния случай, оказаната от адвокат М.Т. правна помощ по настоящото дело се
изразява в изготвяне на искова молба, осъществена процесуална защита,
посредством проведено пълно главно доказване и процесуално представителство в
проведеното по делото открито съдебно заседание. Ето защо, в процесния случай уговореният и заплатен от ищеца размер на
адвокатското възнаграждение, който каза се е 500,00 лв. за настоящата съдебна
инстанция, тоест, ориентиран към минималния размер, следва да се определи като
съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата - "справедлив и обоснован".
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският
Административен съд, ІІ
отделение, ХІІ състав,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи с адрес: град Пловдив, ул. “Княз Богориди“ № 7, да
заплати на А.А.Н.,
ЕГН : **********, с адрес ***, сумата в размер на 200,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди,
в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление
№ 18-1030-010947 от 10.01.2018г., издадено от Началник
група към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“
представляващи сторените в хода
на съдебното обжалване (по АНД № 621/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив) разноски
за договорено адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лв. ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 16.03.2019г. до окончателното изплащане на посочената главница.
ОСЪЖДА Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи с адрес: град Пловдив, ул. “Княз Богориди“ № 7, да заплати на А.А.Н., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата в размер на 510, 00 лв., представляваща
направените по настоящото дело разноски за държавна такса и заплащане на
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: