Окръжен Съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
Председател: | | Росица Бункова |
| | | Атанаска Китипова Иво Харамлийски |
| | | |
като разгледа докладваното от | Атанаска Китипова | |
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК и е образувано по повод постъпила въззивна жалба от В. А. С., частен тъжител по нчхд №1717/2011г. по описа на РС П., против присъда № 582/27.06.2012 година, постановено същото дело, с която подсъдимата Л. И. М.е признатаза невиновна в това, че на 20.08.2011г., пред южната фасада на вх.А на бл.14 в кв.”И.”, гр.П., е нанесла удари с ръце по главата и десния крак на В. А. С., с което й причинила лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. В жалбата се сочи, че постановената от Районен съд П. присъда е незаконосъобразна, неправилна, немотивирана, а също и П. постановяването й е нарушено правото на защита на частната тъжителка. Подробно са изложени съображения относно правно недопустимо формиране на вътрешното убеждение на съда относно доказателствената стойност на показанията на свидетеля А. и Д..Според жалбоподателката показанията на съпруга на Т. са приети за заинтересовани неправилно, а показанията на свидетеля Д. също е следвало да не се кредитират като заинтересовани. П. разпита на свидетеля Д. П. не са били задавани въпроси относно механизма на нараняване на стъпалото, а съдът не разполага с такива специални знания, независимо от изложеното в тази насока в мотивите. По тези съображения се иска отмяна на присъдата и признаване на М. за виновна. В съдебно заседание жалбата се поддържа по посочените в нея съображения, като Т. допълва, че причина за тъжбата е стълба, по повод на която тя е подавала жалби в полицията и прокуратурата, затова лежала в болница и била два месеца и половина с превръзка. Случката станала на 20.08.2011г., Л. събрала целия квартал в 10.30 часа, на 24.08.2011г. Т. била на лекар. Била хваната от Л. за гушата, на 23.08. краката й се подули и посинели. Пледира подсъдимата да бъде осъдена. Подсъдимата не се явява и не се представлява, съответно не е изразила становище по съществото на жалбата. Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства. Окръжният съд, след като разгледа въззивната жалба и обсъди събраните по делото доказателства и доводите в хода на съдебните прения, както и изложените такива в писмената жалба, П. спазване на изискванията на чл. 314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното: Въз основа на събран в необходимия обем и пълнота доказателства, със законоустановените способи за тяхното събиране и проверка обективно, всестранно и пълно са изяснени от районния съд всички обстоятелства, необходими за правилното решаване на делото. След анализ на доказателствения материал се установяват следните обстоятелства от фактическа страна: Подсъдимата М. е на 59 години, живее на адрес гр.П., Ж. № 14, В. .1, А., а частната тъжителна С. е на 75 години и живее на същия адрес, на 3 етаж. Между двете съществувал спор относно изградена от С. стълба, водеща до търговски обект в същия жилищен блок. Стълбата закривала прозореца на мазето, собственост на Т. С., първоначално била дървена, впоследствие била разрушена и на неустановена дата през месец август 2011г. свидетелят П. Д. бил повикан да постави метална стълба на мястото на дървената, за което му било заплатено от М.. Докато работил по стълбата, Т. С. дошла да го пита какво прави, като заявила, че стълбата е незаконна и поискала Д. да престане да работи. Той отговорил, че е повикан от подсъдимата да направи стълбата, а това дали и законна и какви са отношенията между тях не го засяга. Възникнал спор между С. и намиращата се на мястото подсъдима М., събрали се хора, повикана била полиция и пристигналите на място служители на Р. П. указали на спорещите да решават споровете помежду си със законни способи. На 24.08.2011г. от свидетеля Д. П. било издадено медицинско свидетелство след преглед на Т. В. С., според което по данни на прегледаното лице, след нападение на 17.08.2011г. тя е получила рана, на лявото стъпало на С. е установена рана с размери 3/2 см., с давност от 10 дни. По делото е представена и етапна епикриза, видно от която С. е лекувала рана на стъпалото. От показанията на свидетеля П. и от епикризата се установява, че е било предприето болнично лечение, като същото се наложило, тъй като С. страда от диабет и това заболяване възпрепятства нормалното зарастване на раната. От гласните доказателсва ен еустановено М. да е осъществила физическо насилие по отношение на С., независимо от изложените твърдения в тъжбата за душене, лягане върху Т. и блъскане на главата й в земята. Обосновани П. тази фактическа обстановка са изводите на РС П. за това, че събраните доказателства относно авторството и вината не дават основание да се направи несъмнен извод, че М. е осъществила състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК - на 20.08.2011г. пред южната фасада на бл.14 в кв.”И.” в гр.П. да е нанесла удари с ръце по главата и десния крак на В. С., с което да й е причинила лека телесна повреда извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК. Правилно първостепенният съд е преценил, че непосредствен обект на това престъпление са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на телесния интегритет и здраве на личността, като конкретно засегнатата личност се явява предмет на престъплението. П. анализа на доказателствата превилно е прието, че от една страна, липсват доказателства М. да е извършила каквото и да било действие, довело до физическо увреждане на С.. От друга страна, не е установено на коя дата С. изобщо е била наранена предвид противоречивите данни за това по делото – в тъжбата като дата на инцидент е посочена датата 20.08.2011г., пред лекаря, установил уврежданията, е посочена дата няколко дни преди прегледа на 24.08.2011г. – 17.08.2011г., независимо че от другите доказателства е установен вербален кофликт между страните по делото на 20.08.2011г.В медицинското свидетелство се сочи, че давността на раната на стъпалото е около 10 дни, т.е. тази дата няма връзка нито с посочената в тъжбата като дата на твърдян инцидент, нито с изложеното пред лекаря П. прегледа от С., че случаят е от 17.08.2011г. Няма и доказателсва относно механизма на причиняване на уврежданията, а показанията на съпруга на Т., които единствено са индиция за участие на М. в някакво физическо насилие, правилно не са били кредитирани като пристрастни. По отношение на тях следва да се отбележи, че не е възможно П. наличие на такова струпване на хора, за каквото свидетелства Д., както и в присъствие на извикани полицейски служители на място по повод скандала за стълбата едниствено съпругът на Т. да забележи, ако по отношение на нея е било упражнено физическо насилие. С оглед на това наведените доводи в жалбата, че обвинението е доказано по безспорен начин, не могат да бъдат споделени. Възраженията относно допуснати нарушения П. изготвяне на мотивите на съда не са основателни, тъй като те са изготвени съобразно изискванията на закона, като в тях подробно е обосновано кои доказателства са обсъдени и приети от съда, какви правни изводи са направени въз основа на тях и П. тази дейност съдът не е допуснал нарушение на принципа на чл.14 от НПК, както неоснователно се сочи в жалбата.Обективно, всестранно и пълно са обсъдени доказателства и въз основа на тях е направен законосъобразният извод, че подсъдимата следва да бъде призната за невиновна. Изложените по-горе съображения налагат потвърждаване на обжалваната присъда и оставяне на жалбата без уважение. Поради горното и на основание член 338 от НПК във вр. с чл.334, т.6 от НПК Благоевградският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА присъда № 582/27.06.2012 г., постановена от Районен съд П. по нчхд № 1717 по описа за 2011 година. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |