Решение по дело №692/2019 на Окръжен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ІІІ-78                                          05.07.2019 год.                                    гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд                                        трети въззивен граждански състав

на двадесет и пети юни                                      две хиляди и деветнадесета година,

в открито заседание в следния състав :

  

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ПАРАШКЕВОВ

                                                                          ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА ПЕНЕВА

                                                                                                КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА

секретар Жанета Граматикова,

като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева

в.гр.дело номер 692 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №2530/07.12.2018 год. по гр.д.№ 2626/2018 год. по описа на Бургаския районен съд е прието за установено, че И.В.Т. с ЕГН ********** гр.Б., ж.к.”С.” № **, вх.*, ет.*, ап.*, със съдебен адрес гр.София, ул.”Гургулят” № 31, офис - партер – адвокат Светослава Алекова Куньова, дължи на „Еос Матрикс” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес управление гр.София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, представляван от управителя Райна Иванова Миткова-Тодорова, със съдебен адрес гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ № 115, ет.2 – адвокатско дружество „Иванов и Денев“, следното вземане, за което е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 159/ 2018г. по описа на БРС : 750,56 лв. - главница по договор за кредитна карта за физически лица № 77/ 11.02.2011г., сключен с „УниКредит Булбанк” АД, вземането по който е  цедирано на „Еос Матрикс” ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от на 23.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 05.01.2018г. до окончателното изплащане на вземането. Отхвърлен е установителния иск на „Еос Матрикс” ЕООД с ЕИК ********* против И.В.Т. с ЕГН ********** за разликата над уважения размер от 750,56 лв. до предявения размер от 993,12 лв.  Осъдено е „Еос Матрикс” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес управление гр.София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, представляван от управителя Райна Иванова Миткова-Тодорова, със съдебен адрес гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ № 115, ет.2 – адвокатско дружество „Иванов и Денев“, да заплати на адвокат К.И.Б. с ЕГН ********** с адрес на упражняване на дейността гр.София, ул.“Гургулят“ № 31, офис партер, сумата от 73,27 лв. - дължимо съразмерно с отхвърления иск адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие на И.В.Т. от 19.02.2018г. за представителство по ч.гр.д. № 159/ 2018г. по описа на РС – Бургас. Осъдено е „Еос Матрикс” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес управление гр.София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, представляван от управителя Райна Иванова Миткова-Тодорова, със съдебен адрес гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ № 115, ет.2 – адвокатско дружество „Иванов и Денев“, да заплати на адвокат Светослава Алекова Куньова с ЕГН ********** с адрес на упражняване на дейността гр.София, ул.“Гургулят“ № 31, офис партер, сумата от 73,27 лв. -  дължимо съразмерно с отхвърления иск адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие на И.В.Т. от 07.06.2018г. за представителство по настоящото дело.

С определение №1524/19.02.2019 год. по гр.д.№ 2625/2018 год. по описа на Бургаския районен съд е допълнено горепосоченото решение като е осъден И.В.Т. с ЕГН ********** да заплати на „Еос Матрикс” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес управление гр.София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова долина, ул.”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, сума в размер на 117,14 лв. представляваща направени съдебни разноски в исковото производство.

Срещу решението в частта, с която предявеният иск е уважен е постъпила въззивна жалба от И.В.Т. с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Красимира Билева. Изложени са подробни съображения по възражения на въззивника-ответник относно неправилност на решението в обжалваната част, като постановено в противоречие с материалния закон, процесуални закон и практиката на ВКС. Твърди се, че решаващите изводи на съда по решението в обжалваната част не кореспондират с извода за нищожност на договора за кредитна карта, че съдът недопустимо е подменил заявеното от ищеца основание на иска, като неправилно е определил и началния момент, от който започва да тече погасителната давност. Твърди се, че договорът не е произвел правно действие, а вземането на кредитора е погасено по давност. Оспорени са и изводите на съда за редовност на цесията извършена в полза на ищеца. Твърди се, че липсват данни за прехвърляне конкретно на процесното вземане. Изложено е и твърдение, че дори при извод за дължимост на усвоената сума по договора, платените от ответника суми за погасяване на кредита са над дължимия размер. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част, за цялостно отхвърляне на предявения иск и за присъждане на пълния размер на съдебните разноски. Представен е списък за разноските по чл.80 от ГПК.

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Еос Матрикс” ЕООД- София, ЕИК *********, чрез процесуален представител адв. Недялка Капитанова. В отговора са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и правилност на решението в обжалваната от ответника част. Изложени са аргументи в подкрепа на изводите на съда за основателност на заявените претенции. Изложени са твърдения за действителност на договора и на извършената цесия. Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваната от ответника част.

Срещу решението в частта, с която предявеният иск е отхвърлен е постъпила насрещна въззивна жалба от ищеца по предявения иск- „Еос Матрикс” ЕООД- София, ЕИК *********, чрез процесуален представител адв.Недялка Капитанова. Изложени са твърдения, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Изложени са съображения срещу извода на съда за нищожност на договора за кредитна карта. Твърди се, че договорът отговаря на изискванията на закона, че в него и в приложимите към него тарифа, бюлетин и общи условия са конкретно посочени параметрите на стойностите определящи размера на задължението. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и за цялостно уважаване на предявения иск. Поискано е присъждане на всички направени съдебни разноски по делото.

В дадения срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от И.В.Т. с ЕГН ********** чрез процесуален представител адв. Красимира Билева. Изложени са подробни съображения за неоснователност на насрещната въззивна жалба. Твърди се, че изложено в нея е в противоречие със закона и със съдебната практика. Представени са за сведение преписи от съдебни решения на СГС. Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваната от насрещната страна част.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срок, от легитимирани лица, срещу подлежащи на обжалване актове и са ДОПУСТИМИ.

С обжалваното решение Бургаският районен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.124 от ГПК, чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД, чл.240 и сл. от ЗЗД.

Настоящият съд е сезиран да се произнесе по подадената пред Бургаският районен съд искова молба от ищеца „Еос Матрикс” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес управление гр.София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, представляван от управителя Райна Иванова Миткова-Тодорова, със съдебен адрес гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ № 115, ет.2 – адвокатско дружество „Иванов и Денев“, против ответника И.В.Т. с ЕГН ********** гр.Б., ж.к.”С.” № **, вх.*, ет.*, ап.*, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следното вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 159/2018г. по описа на БРС: 993,12 лв. - главница по договор за кредитна карта за физически лица № 77/ 11.02.2011г., сключен с „УниКредит Булбанк” АД, вземането по който е  цедирано на „Еос Матрикс” ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от на 23.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 05.01.2018г. до окончателното изплащане на вземането. Направено е искане за присъждане и на съдебните разноски в заповедното производство и в исковото производство. Твърди се, че ответникът не е погасил в пълен размер задълженията си по договор за кредитна карта за физически лица № 77/ 11.02.2011г., сключен с „УниКредит Булбанк” АД, по който вземането на кредитора е цедирано на ищеца по делото с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от на 23.11.2015г. Твърди се, че на настъпилия падеж 28.02.2015 год. ответникът е останал задължен за процесната главница от 993,12 лв. и за договорна лихва от 553,92 лв. която е извън предмета на предявения иск, а след прехвърляне на вземането длъжникът е бил уведомен за цесията, но не е изпълнил и на цесионера. Посочено е, че за процесното вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 159/ 2018г. по описа на БРС, срещу която ответникът е възразил, поради което е налице правен интерес за ищеца да установи вземането си по реда на чл.422 от ГПК. Ищецът поддържа предявения иск, ангажира доказателства.

Ответникът с писмения си отговор оспорва допустимостта и основателността на предявения иск, излага подробни възражения относно ненадлежно съобщаване на цесията, която оспорва и като неотносима за процесното вземане. Ответникът оспорва основателността на иска, като твърди, че извършените от него плащания са погасили дълга изцяло, прави възражение за нищожност на клаузите по договора за заплащане на лихви върху усвоената главница, евентуално – прави възражение за погасяване на задълженията по договора по давност. Прави искане за прекратяване на производството поради липса на процесулна легитимация на ищеца за водене на иска, евентуално – за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на разноските по делото, ангажира доказателства.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна по спора:

Искът е предявен за установяване на вземането по заповед за  изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 159/ 2018г. по описа на Бургаския районен съд, след постъпило в срок възражение на длъжника срещу заповедта и е допустим.

Съдът не споделя възраженията на ответника относно ненадлежно съобщаване на цесията– респ. за липсата на процесуална легитимация на ищеца да подаде заявление и да предяви иска по чл.422, вр. чл.415 от ГПК. Длъжникът е бил редовно уведомен за цесията преди подаване на заявлението за издаване на заповедта по чл.410 от ГПК, а именно - на 16.12.2015 год., съгласно приложената на л.51 от делото разписка върху товарителница, попълнена от получилото уведомлението на адреса на длъжника лице – Валентин Т. – баща на ответника. Ето защо цесионерът е активно процесуално легитимиран, както да подаде заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК, така и за предявяване на иска за установяване на вземането.

От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по приетата от районния съд съдебно-счетоводна експертиза се установява, че съгласно договор за кредитна карта за физически лица № 77/ 11.02.2011г., сключен между „УниКредит Булбанк” АД, от една страна като кредитор и И.В.Т. с ЕГН ********** гр.Б., ж.к.”С.” № **, вх.*, ет.*, ап.* друга страна, като кредитополучател, за времето на действие на договора от 11.02.2011 год. до 28.02.2015 год., банката е отпускала на ответника кредитни суми в рамките на разрешения кредитен лимит от 1000 лв./т.2/. Срокът на действие на договора съгласно т.4.4. е до 28.02.2015 год. Вещото лице Балева по приетата от районния съд съдебно-икономическа експертиза е посочило, че към 16.11.2011 год. непогасената сума по кредитната карта е в размер на 992,12 лв. – главница, формирана като разлика от: плащания на покупки през ПОС автомат, изтеглени парични средства в брой, изплатени банкови такси и изплатени лихви, общо в размер на 2 626,92 лв. и направени вноски по кредитната карта общо от 1624,80 лв. Вноските са направени за периода 28.02.2011 год. - 16.11.2011 год. , като на 16.11.2011 год. е извършено последното плащане.

Неоснователно е възражението на ответника относно липсата на доказателства за това, че процесното вземане е включено в предмета на цесията. Ищецът е ангажирал доказателства, че процесното вземане е включено в предмета на представения по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания от 23.11.2015 год. В представеното Приложение 1 към договора за цесия вземането към ответника по процесния договор е описано под № 1233, Идентичността на вземането се установява от посочените в приложението данни за дълга и от представеното по делото удостоверение издадено от цедента, приложено на л.104 от преписката на РС-Бургас.

Ответникът е направил възражение за нищожност на клаузите уреждащи размера на дължимите лихви, като неравноправни по смисъла на ЗЗП, които настоящият съд намира за неотносими и не ги разглежда, доколкото претенцията на ищеца по делото е заявена само за дължима главница от общо 992,12 лв., а сумата от 553,92 лв. представляваща дължима договорна лихва е извън предмета на предявения иск, поради което възражението за нищожност на възнаградителната лихва е извън предмета на спора.

Съдът няма основание да счете, че е налице нищожност на договора в частта, с която е договорено, че кредитополучателят дължи връщане на усвоените от него суми, представляващи плащания на покупки през ПОС автомат и изтеглени парични средства в брой. По делото обаче не е установено от ищеца на какво основание към дължимата главница формирана от плащания на покупки през ПОС автомат и изтеглени парични средства в брой, са включени „банкови такси“ от 165,08 лв. и „лихви“ от 76,48 лв. Ищецът по делото не установи тези твърдени вземания по основание и размер като дължими от ответника по сключения договор, поради което съдът намира, че в тези части претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена като недоказана.

Както става ясно от изложеното по-горе, съдът намира претенцията за доказана по отношение на задължението на кредитополучателя за връщане на усвоените суми представляващи плащания на покупки през ПОС автомат и изтеглени парични средства в брой. Горното налага извод, че при формиране на размера на задълженията на длъжника, съгласно посочените по заключението на вещото лице стойности, от общата сума в размер на 2 616,92 лв. следва да се извадят дължимите банкови такси от 165,08 лв. и начислени лихви от 76,48 лв. за които претенцията е неоснователна. При общ размер на задълженията на длъжника от 2375,36 лв. формирани от извършени от длъжника плащания на покупки през ПОС автомат и изтеглени парични средства в брой, и направени вноски от длъжника за погасяване на задълженията по кредитната карта общо от 1624,80 лв., е дължима разликата от 750,56 лв., за която сума претенцията на ищеца е основателна и следва да бъде уважена, ведно с последиците за законна лихва и съответни разноски.

Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на задължението по давност. Посочената по-горе сума е формирана като единно задължение за плащане поради неизпълнение към момента на прекратяване на договора, което съгласно т.4.4 от договора е станало на 28.02.2015 год., поради което към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК на 05.01.2018 год. вземането не е погасено по давност.

Като е стигнал до идентични изводи като краен резултат, Бургаският районен съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено от настоящия съд, включително в частта за разноските.

Предвид неоснователността и на двете въззивни жалби, разноските във въззивното производство следва да останат в тежест на страните, така, както са направени.

Мотивиран от горното и на осн. чл.271 от Гражданския процесуален кодекс, Бургаският окръжен съд,

 

                              Р        Е        Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2530/07.12.2018 год. по гр.д.№ 2626/2018 год. по описа на Бургаския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .         

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                        ЧЛЕНОВЕ : 1.               2.