Решение по ВЧНД №238/2025 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 191
Дата: 6 октомври 2025 г. (в сила от 6 октомври 2025 г.)
Съдия: Красимир Стефанов Комсалов
Дело: 20255200600238
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. Пазарджик, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Коста Ст. С.ов
Членове:Красимир Ст. Комсалов

Димитър Б. Бишуров
при участието на секретаря Диана Мл. Т.а
в присъствието на прокурора С. Б. П.
като разгледа докладваното от Красимир Ст. Комсалов Въззивно частно
наказателно дело № 20255200600238 по описа за 2025 година
Производството е образувано по реда на Глава 21-ва от НПК.
С определение от 11.02.2025г. по НОХД № 173/2025г. на Районен съд
Пазарджик на основание чл.343б ал.5 от НК е присъдено в тежест на обв.Ф. М.
Д., ЕГН: ********** да заплати равностойността на моторното превозно
средство, послужило за извършване на престъплението- лек автомобил марка
„*****“, модел „***********“ с рег.№ *******, което не е негова собственост
в размер на 4936 / четири хиляди деветстотин тридесет и шест лева/, платима
в полза на държавата по сметка на НАП.
Срещу определението на Районен съд Пазарджик е подадена въззивна
жалба от защитника на обв.Ф. М. Д., в която се излагат съображения за
неправилност, с искане да бъде отменено. Твърди се в жалбата, че не са налице
материално-правните предпоставки за отнемане на процесното МПС.Според
защитата присъждането на паричната равностойност на превозното средство
се намира в колизия с фундаменталния конституционен принцип, гарантиращ
неприкосновеността на частната собственост, както и на трайната практика на
Европейския съд в Страсбург, като се излагат подробни съображения за това.
1
В съдебно заседание не се явява обвиняемият и защитникът редовно
призовани.
Прокурора изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и
следва да се потвърди определението на първоинстанционния съд .
Окръжен съд Пазарджик, като взе предвид всички събрани по делото
доказателства, доводите на страните и провери изцяло така атакувания
съдебен акт, съгласно правилата на чл.314 от НПК, прие за установено
следното:

Въззивната жалба е неоснователна:
Със споразумение от 11.02.2025г. по НОХД № 173/2025г. на Районен съд
Пазарджик е признат обв.Ф. М. Д., ЕГН: ********** за виновен в това, че на
16.01.2025г. в с.**********, обл.Пазарджик, е управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил, марка “*****“, модел „***********“, с рег. №
*******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно
1,27 на хиляда, установено по надлежния ред, съгласно Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози - чрез протокол
за извършена химическа експертиза № 18/ 17.01.2025г. на СХЛ при УМБАЛ -
Пловдив АД, гр.Пловдив - престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, поради което
и на основание чл. 343б, ал.1 от НК, вр. с 55, ал.1, т.1 от НК му е наложено
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА.На
основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание
лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ.Възпитателната работа с условно осъдения е възложена на
наблюдателната комисия при Община Пазарджик.На основание чл.55 ал.3 от
НК на обвиняемия не е наложено по-лекото предвидено кумулативно
наказание глоба.На основание чл. 343г вр. с чл.343б ал.1 вр. с чл.37 ал.1 т.7 от
НК обвиняемият се лишава от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА, считано от 16.01.2025 г.В тежест на обвиняемия е възложено да
заплати сторените по делото разноски в размер на 379.30 лв. /триста
седемдесет и девет лева и 30 ст./, платими по сметка на ОД на МВР
Пазарджик.
С определение от 11.02.2025г. по НОХД № 173/2025г. Районен съд
2
Пазарджик на основание чл. 343б ал. 5 от НК е присъдено в тежест на обв.Ф.
М. Д., ЕГН: ********** да заплати равностойността на моторното превозно
средство, послужило за извършване на престъплението- лек автомобил марка
„*****“, модел „***********“ с рег.№ *******, което не е негова собственост
в размер на 4936 / четири хиляди деветстотин тридесет и шест лева/, платима
в полза на държавата по сметка на НАП.


При тези данни от правна страна въззивния съд намира, че жалбата е
неоснователна и следва да се остави без уважение, като се потвърди
определението на първоинстанционния съд по следните съображения :

По делото е установено от събраните доказателства, че с
горепосоченото споразумение обв.Д. е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.343б ал.1 от НК, като му е било
накаложено съответното наказание. При това положение наплълно
законосъобразно и правилно първоинстанционния съд е приложил
разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК и е присъдил равностойността на
процесния лек автомобил, който не е собственост на обв.Д., а именно 4936
лева, съгласно заключението на съдебно-оценъчната експретиза.
Въззивния съд намира, че обжалваното определение на
първоинстанционния съд е законосъобразно, правилно и обосновано, тъй
като приложението на чл.343б ал.5 от НК е законова последница от
неправомерното поведение на обв.Д., като съдът не разполага със законовата
възможност да намалява размера на присъдената сума, каквото искане се
прави от защитата в съдебно заседние.
Въззивния съд намира за неоснователни възраженията на защитата
изложени в жалбата за противоконституционност на разпоредбата на чл.343б
ал.5 от НК доклокото към момента има произнасяне на Конституционния съд
на РБ в противния смисъл.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че следва да бъде
потвърдено обжалваното определение на Районен съд Пазарджик, като
правино и законосъобразно.
Воден от горното и на основание чл.306 ал.3 от НПК във връзка с
3
чл.334 т.6 от НПК във връзка с чл.Окръжен съд Пазарджик

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.02.2025г. по НОХД № 173/2025г.
на Районен съд Пазарджик, с което на основание чл.343б ал.5 от НК е
присъдено в тежест на обв.Ф. М. Д., ЕГН: ********** да заплати
равностойността на моторното превозно средство, послужило за извършване
на престъплението- лек автомобил марка „*****“, модел „***********“ с рег.
№ *******, което не е негова собственост в размер на 4936 / четири хиляди
деветстотин тридесет и шест лева/, платима в полза на държавата по сметка на
НАП.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4