№ 174
гр. ЛЕВСКИ, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на първи август през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско
дело № 20224410100210 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
В РС – Левски е постъпила искова молба от В.Т., ЕГН: **********,
срещу: Русенски университет „Ангел Кънчев", с адрес: гр. ***,
представляван от ХР. ИВ. Б. – ректор.
В исковата молба се твърди, че на 29.09.2015 г. и на основание на
чл.107, вр. чл. 83 от Кодекса на труда, с ответника -Русенски университет
„Ангел Кънчев", е сключен трудов договор № 0062 (споразумение
№0062/29.09.2015г.), с който били уредени условията на трудовото
правоотношение с ищеца, възникнало от конкурс за заемане на академична
длъжност: „професор".
На 31.08.2021 г. след справка в електронната система на НАП за
актуално състояние на сключените трудови договори ищецът установил, че
трудовият му договор №0062 от 29.09.2015 г., сключен с Русенски
университет „Ангел Кънчев", е бил прекратен на 15.07.2021 г., без да е бил
уведомен за това. С писмо от същата дата поискал да му бъде връчен акта, с
който едностранно е било прекратено трудовото му правоотношение. На
21.09.2021 г. била връчена заповед №789/23.06.2021 г., с която на основание
на чл.188, т.З от Кодекса на труда му е било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение".
Обжалва заповед №789/23.06.2021 г., тъй като счита същата за
неправилна и незаконосъобразно издадена при допуснати съществени
процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон.
Навежда подробни съображения, според които, за да бъде реализирана
1
законосъобразно дисциплинарната отговорност на работника или служителя,
работодателят следвало да изпълни описаната в чл.193, от Кодекса на труда
процедура. Искането за обяснения следвало да бъде направено по ясен,
недвусмислен и разбираем за служителя начин. Ако работодателят
предварително не е изслушал работника или не е приел писмените му
обяснения, съдът следвало да отмени дисциплинарното наказание без да
разглежда спора по същество.
Твърди се, че в случая Русенски университет „Ангел Кънчев", в
качеството на работодател, не бил спазил задълженията си по чл.193, ал.1 от
Кодекса на труда, което представлявало самостоятелно основание за отмяна
на обжалваната заповед.
Посочва, че не ставало ясно на коя електронна поща е било изпратено
твърдяното „уведомление" - на личната или на служебната такава. Освен че
не бил получил искане за предоставяне на обяснения на която и да е от двете
електронни пощи, не ставало ясно в какво качество посоченият проф.
Кангалов е имал право да поиска от него такива обяснения. Не става ясно и с
какви правомощия е било оправомощено посоченото лице, съгласно
цитираната заповед и дали същото е разполагало с възможност да участва в
провеждането на дисциплинарно производство, че съгласно трайната съдебна
практика, за да може лице, което не притежава качеството „работодател" да
участва при провеждане на дисциплинарно производство, в това число да
изисква обяснения, да събира и да прави преценка на доказателства, както и
да издава заповеди за налагане на дисциплинарни наказания, било
необходимо същото да бъде изрично упълномощено за това.
Твърди, че не бил получавал искане за предоставяне на обяснения на
която и да е електронна поща, което очевидно било станало известно и на
работодателя, който твърдял в обжалваната заповед №789/23.06.2021г., че
след това искането е било изпратено по куриер на два различни адреса.
Пропуснато било да се посочи на кои точно два адреса е било изпратено
искането, както и дали същото все пак е било получено или не.
На следващо място посочва, че съгласно разпоредбата на чл.195, ал.2 от
КТ заповедта за дисциплинарно наказание се връчвала срещу подпис на
работника или служителя, като се отбелязвала датата на връчването а при
невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя,
работодателят му я изпращал с препоръчано писмо с обратна разписка.
Счита, че въпреки, че процесната заповед не е била влязла в законна
сила, доколкото му била връчена едва на 21.09.2021 г. след поискване от
негова страна, Русенски университет „Ангел Кънчев" незаконосъобразно е
изпратил уведомление до НАП за това, че трудовият му договор е бил
прекратен.
Приема, че дисциплинарното наказание не е било наложено към датата
на подаване на уведомлението по чл.62, ал.З от Кодекса на труда, което било
допълнително основание, че работодателят незаконосъобразно е прекратил
трудовия му договор, без да е имал основание за това.
2
Счита, че заповед №789/23.06.2021г. не е мотивирана. Липсвала
детайлна конкретизация за какви дисциплинарни нарушения се приема, че
работникът следва да бъде наказан. Работодателят приел общо, че с
поведението си ищецът е нарушил чл.47, т.1 от Правилника за дейността на
университета - задължение за качествено и добросъвестно изпълнение на
възложените задачи, но липсвало детайлизиране на конкретно фактическо
поведение, с което да се мотивира извършването на вменените му
дисциплинарни нарушения. Не ставало ясно каква е връзката между
твърдяното нарушение и задължението за качествено и добросъвестно
изпълнение на работата. Не било описано дали е било нарушено
задължението за качествено или добросъвестно изпълнение на възложените
задачи, както и в какво се изразявало самото вменено задължение, с оглед
преценка на обстоятелството дали същото е било нарушено. Още повече, че
не ставало ясно дали са настъпили някакви вредни за работодателя последици
с оглед приетото от събраните по преписката доказателства, че проф.
Красимир Ениманев го е заместил.
От една страна, в т.1.1 от заповедта било прието, че в периода
23.04.2021 г. - 30.04.2021 г. ищецът не се е явил на работа, а от друга страна в
т.2 от заповедта - че за времето от 12.04.20201 г. - 22.04.2021 г. срокът за
налагане на наказанието е изтекъл преди издаване за заповедта.
Същевременно при изброяване на събраните в хода на дисциплинарното
производство доказателства бил посочен протокол за отсъствие от работа в
периода 12.04.2021 г. - 30.04.2021г. По този начин за него не ставало ясно за
какъв период работодателят приемал, че не е бил в университета, както и въз
основа на какви доказателства.
Искането е съдът да постанови решение, с което да признае за
незаконосъобразно и да отмени на основание на чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на
труда уволнението, извършено със заповед №789/23.06.2021 г. на Русенски
университет „Ангел Кънчев".
да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, на
основание на чл.344, ал.1, т.2 от Кодекса на труда;
Иска се да бъде осъден ответникът Русенски университет „Ангел
Кънчев" да му заплати направените съдебни и деловодни разноски по делото,
включително за адвокатски хонорар.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
страна на ответника, чрез от адв. Ралица Барашка - пълномощник на РУ
„Ангел Кънчев", според който заявява позицията на ответника за
неоснователност на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда
за отмяна на наложеното със заповед № 789/2021 г. дисциплинарно наказание
„уволнение". Поради неоснователността на главния иск следвало да бъде
отхвърлен и обективно съединения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от Кодекса на
труда за възстановяване на длъжността, заемана от ищеца преди уволнението,
както и направеното искане за присъждането на разноски в производството
по делото.
3
Не оспорва обстоятелството, че трудовото правоотношение между
страните е възникнало по силата на споразумение № 62/29.09.20215 година,
приложено от ищеца с исковата молба по делото, както и че същото е
прекратено по силата на заповед № 789/23.06.2021 година. Оспорва всички
останали фактически твърдения по исковата молба.
Навежда подробни съображения, като счита, че искът е предявен след
изтичане на определения в чл. 358. ал.1, т.2 давностен срок - два месеца,
считано от деня, в който на работника или служителя е била връчена
съответната заповед.
Посочва се в отговора на исковата молба, че след издаването на
заповедта, с оглед невъзможността за работодателя да връчи същата срещу
подпис на ищеца, също съгласно изискванията на чл. 195, ал. 2 от Кодекса на
труда заповедта за дисциплинарното наказание е била изпратена с
препоръчано писмо с обратна разписка. Като доказателство прилага копие на
пощенския плик, препоръчана пратка, от който се установявало, че на
24.06.2021 година на адреса на ищеца в град Русе, ул. „Гургулят" № 4а, вход
1, ет. 3, ап. 7 е била изпратена оспорената заповед. На гърба на плика била
прикрепена обратна разписка, в която било вписано, че в плика се съдържа
заповед № 789/23.06.2021 година. От съдържанието на този документ в
неговата цялост било видно, че пратката е наредена за връщане като
непотърсена на 15.07.2021 година, като на адреса на ищеца са направени поне
две посещения, за което се съдържат данни върху самия плик -25.06.2021
година и 05.07.2021 година. Данни за адреса за връчване били почерпени
съобразно заявената от ищеца при сключване на договора информация за
местоживеене и адрес - от съдържанието на споразумение № 62/29.09.2015г. и
подадената на 29.09.2015 година декларация от страна на ищеца при
възникване на трудовото правоотношение.
Предвид горното счита, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от
Кодекса на труда е погасен по давност, тъй като последната дата, на която
ищецът е имал възможността да получи заповедта е 15.07.2021 година.
По същество счита, че предявеният иск по чл. 344. ал. 1, т. 1 от Кодекса
на труда е неоснователен и недоказан, като не са налице заявените с исковата
молба фактически и правни основания за отмяна на оспорената заповед.
Към отговора на исковата молба прилага заповед № 593/18.05.2021
година, съгласно която акад. Б., ректор на университета, е разпоредил на
заместник -ректора по учебната дейност (в случая - проф. Кангалов) да
осъществява правомощията на работодателя по Кодекса на труда като
провежда процедури по установяване на дисциплинарни нарушения, свързани
с учебния процес и предлага на работодателя съответните дисциплинарни
наказания. Качеството на заместник- ректор по учебната работа удостоверява
с приложеното допълнително споразумение №16/29.01.2020г. Твърди, че
съгласно устните разпореждания на работодателя и представените писмени
доказателства проф. Кангалов е извършил действия в провежданата
дисциплинарна процедура.
4
От правна страна счита възражението на ищеца за неспазване
разпоредбите на чл. 193, ал.1 от КТ неотносимо към правния спор. Позовава
се на съдебна практика, според която обяснения могат да бъдат поискани от
ищеца и приети за работодателя и от друго лице, което не е носител на
дисциплинарната власт и за това не е необходимо изрично упълномощаване.
Сочи, че във връзка с дисциплинарната процедура до ищеца са били
изпратени описаните по-долу в отговора уведомления за обяснения съгласно
изискванията на чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда, като описва предприетите
от страна на работодателя действия, сред които направени многократни опити
да се свърже по телефона с ищеца, изпратена от проф. Кангалов по ел. поща
до служебната електронна поща на ищеца посочените уведомителни писма.
Електронното писмо постъпило в пощенската кутия на ищеца.
Твърди се, че на 01.06.2021 година в Русенския университет е
постъпило заявление за достъп до обществена информация от ищеца, в което
бил посочен адрес за кореспонденция в град София, 1125, Министерство на
културата, „Реставрация" ЕАД, ул. „Лъчезар Станчев" № 7. Поради
невъзможността да бъде осъществен контакт с ищеца, както и поради
продължаващото неявяване на работа, работодателят е изпратил до
горепосочения адрес ново уведомление, към което били приложени и
предходните уведомления. Използвана била куриерската агенция SPEEDY,
пратката била изпратена на 02.06.2021 година, с посочен номер на
товарителницата и върната обратно на 04.06.2021, година поради отказ на
получателя.
На 04.06.2021 година на адреса на ищеца в град Русе е било изпратено
уведомление заедно с предходните уведомления и декларация
по чл. 333 от КТ.
Пратката е била върната обратно на 15.06.2021 година като неполучена
доставка.
Посочва, че след завеждане на делото, във връзка с проверка по
преписка УРИ 336000-4991/2021 година по описа на ОД на МВР - Русе, на
ищеца станало известно, че електронното писмо до ищеца от проф. Кангалов
е било прочетено от него, като това писмо е било препратено до
*********@*****.***., като счита, че тези факти опровергавали защитната теза
на ищеца, че не е получил на служебната си електронна поща искането за
обяснения на основание чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда.
Ответникът счита, че от представените доказателства се установявало,
че единствено и само по вина на ищеца не било направено изслушване, респ.
не са приети неговите писмени обяснения - чл. 193, ал. 3 от Кодекса на труда.
Твърди, че в периода след 18.05.2021 година ищецът е продължил да не се
явява на работа и не е посочил извинителни причини за отсъствията си.
Работодателят бил поставен в невъзможност да получи обясненията -ищецът
не е отговорил на изпратеното му писмо по служебната ел. поща, отказал е
получаването на пратката с исканията на известен и активен за получаване на
кореспонденция адрес, не се е явил, за да получи пратката с исканията на
5
адреса, който той е съобщил на работодателя, като се позовава на съдебна
практика.
Ответникът посочва, че направеното възражение за незаконосъобразно
прекратяване на трудовия договор, което ищецът извличал от факта, че е
изпратено уведомление по чл. 62, ал. 2 от Кодекса на труда до НАП, за
неотносимо към предмета на спора. Позовава се на разпоредбите на чл. 335,
ал 1 и 2 от Кодекса на труда, съгласно които трудовото правоотношение се
прекратявало писмено (в конкретния случай с оспорената заповед №
789/23.06.2021 година), като моментът на прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие е получаването на писменото изявление за
прекратяване. Според работодателя това е станало най - късно на 15.07.2021
година, след която дата трудовото правоотношение е прието за прекратено.
Твърди, че изпратеното уведомление до НАП имало само
информативен и статистически характер и не влияело по никакъв начин на
законосъобразния характер на прекратяване на трудовото правоотношение.
Навежда съображения по съществото на спора, като посочва, че в хода
на извършената проверка са били установени множество системни и тежки
нарушения на трудовата дисциплина, извършени от ищеца, подробно
посочени в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание с подробно
фактическо описание на всяко от осъществените нарушения.
Счита, че издадената от работодателя заповед за налагането на
дисциплинарното наказание уволнение е съобразена с изискванията на чл.
195 от Кодекса на труда. Заповедта била мотивирана, при определяне вина на
дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушенията,
обстоятелствата, при които те са извършени, както и поведението на ищеца.
Счита предявения главен иск за отмяна на наложеното дисциплинарно
наказание „уволнение" за неоснователен, поради което същият следва да бъде
отхвърлен от страна на съда.
Поради неоснователността на главния иск не подлежал на разглеждане
иска за възстановяване на ищеца на длъжността, заемана от него преди
уволнението.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Представено е споразумение №0062/29.09.2015г., от което се
установява, че на 29.09.2015г. е сключен трудов договор между ответника
Русенски университет „Ангел Кънчев“ и ищеца. Трудовото правоотношение е
прекратено с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ със Заповед
№789/2021г. на ректора на Русенски университет.
В отговора на исковата молба от ответника РУ „Ангел Кънчев“ е
изразено становище, че искът е предявен след изтичане на определения в чл.
358, ал.1, т.2 от КТ давностен срок – два месеца, считано от деня, в който на
работника или служителя е била връчена съответната заповед.
В исковата молба ищецът твърди, че е узнал за прекратяването на
трудовото правоотношение след извършена от него справка в електронната
6
система на НАП, което е сторил на 31.08.2021 г., след което чрез
пълномощника си е поискал връчване на заповедта, като същата е била
получена на 21.09.2021г.
Установява се, че заповедта е изпратена с препоръчано писмо с обратна
разписка. Ответникът е представил копие на пощенски плик, препоръчана
пратка № PS 7004 002 ILN K, видно от който е, че на 24.06.2021г. на адреса на
ищеца в град *** вход 1, ет.3, ап.7 е била изпратена обжалваната заповед.
На гърба на плика е прикрепена обратна разписка, в която е отразено, че
в плика се съдържа Заповед №789/23.06.2021г. Установява се, че пратката е
наредена за връщане като непотърсена на 15.07.2021г. На адреса на ищеца са
направени поне две посещения, за което се съдържат данни върху самия
плик. – 25.06.2021г. и 05.07.2021г.
Адресът, на който е изпратен за връчване обжалваната заповед е
заявеният от ищеца при сключване на договора адрес, посочени в
споразумение №0062/29.09.2015г. и подадена от него декларация на
29.09.2015г. при възникване на трудовото правоотношение: град ***
Съгласно чл. 195 от КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, която следва да се връчи на работника или
служителя. В закона изрично е посочено, че при невъзможност заповедта да
бъде връчена на работника или служителя, работодателят му я изпраща с
препоръчано писмо с обратна разписка и в този случай наказанието се смята
за наложено от деня на нейното получаване. Законодателят е предвидил като
допустим способ за връчване на заповедта – изпращането й по пощата.
Съгласно съдебната практика, при невъзможност заповедта да бъде връчена
на работника или служителя, работодателят му я изпраща с препоръчано
писмо с обратна разписка и в този случай наказанието се смята за наложено
от деня на нейното получаване. Следователно, законодателят е предвидил
като допустим способ за връчването на заповедта изпращането й по пощата.
За да е осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е
извършено лично на получателя. Редовно е и всяко друго връчване, което е
допустимо съобразно общите правила в ГПК, както и съобразно Закона да
пощенските услуги.
При изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка, за да се
приеме, че изявлението е стигнало до адресата, работодателят следва да е
изпратил препоръчаното писмо на адреса, посочен от работника и пощата да
удостовери доставянето на писмото на адреса. Обстоятелството дали
работникът е променил адреса, посочен от него на работодателя или не е
предприел действия за получаване на пощенската пратка, е без правно
значение.
С достигане на заявлението на посочения от работника адрес,
работодателят изпълнил задължението си за връчване на оспорената заповед
и изявлението му е породило правно действие.
Предвид изложеното съдът приема, че ищецът е предявил исковете по
чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ – след изтичане на двумесечния срок по чл. 358,
7
ал.1, т.2 от КТ – 15.07.2021г. Срокът за предявяване на исковете съгласно чл.
358, ал.1 т.2 от КТ е двумесечен и изтича на 15.09.2021г. В случая исковата
молба е подадена на 04.10.2021г. с изтичане на давностния срок по чл. 358,
ал.1, т.2 от КТ работникът е изгубил правото да претендира съдебна защита
срещу уволнението.
При този изход на делото следва да бъде осъден ищецът да заплати на
ответника направените деловодни разноски.
Съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК ответникът е
направил разноски в размер 975 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ без разглеждане исковата претенция, предявена от В. КР. Т.,
ЕГН: **********, срещу: РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „АНГЕЛ
КЪНЧЕВ", с адрес: гр. ***, представляван от ХР. ИВ. Б. – ректор, за
признаване за незаконосъобразно и да отмени на основание чл. 344, ал.1 т.1
от КТ уволнението му, извършено със заповед №789/23.06.2021г. на РУ
„Ангел Кънчев” и да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност
на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, като недопустима.
ОСЪЖДА В. КР. Т., ЕГН: ********** да заплати на РУСЕНСКИ
УНИВЕРСИТЕТ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ", с адрес: гр. ***, представляван от
ХР. ИВ. Б. – ректор сумата от 975 лв., за сторените деловодни разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО (с характер на определение) подлежи на обжалване в
едноседмичен срок пред ОС - Плевен от 12.08.2022г.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
8