РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Кърджали, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско
дело № 20225100500279 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. N 810/22.07.2022 г., п.кл. 20.07.2022 г.,
частна жалба вх. N 1179/19.10.2022 г. и частна жалба вх. N 1222/27.10.2022 г.,
п.кл.25.10.2022г., всички по входящия регистър на РС – А..
Въззивна жалба вх. N 810/22.07.2022 г., п.кл. 20.07.2022г., по входящия
регистър на РС – А., е подадена от “П.к.Б.“ ЕООД гр.С., представлявано от юрк. Г.П.,
против решение N 38/27.06.2022 г. по гр.д. N 22/2022 г. по описа на РС – А., с което са
отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу З. Т. Ф. от гр.А. по реда на чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК искове с пр.осн. чл. 240 ал. 1 и 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.9
от ЗПК за съществуване на вземания за сумата в размер на 1 372.33 лв. – неизпълнено
парично задължение за остатъчна предсрочно изискуема главница по Договор за
потребителски кредит Профи кредит Стандарт N ********** от 28.11.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2021г. - датата на постъпване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане; сумата 542.10 лв. –
договорно възнаграждение за периода от 24.07.2019г. до 11.08.2020г. – дата на
предсрочна изискуемост; сумата 217.82 лв. - лихва за забава за периода от 25.04.2018г.
– начална дата на забавата - до 11.08.2020г. – дата на предсрочна изискуемост; сумата
1
428.46 лв. – законна лихва за периода от 11.08.2020г. - дата на предсрочна изискуемост
до 25.11.2021г., за които е издадена Заповед N 41/02.12.2021г. за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. N 184/2021 г. по описа на Районен съд – А., както и е
отхвърлен предявеният по реда на чл. 415 ал. 1, т. 3 във връзка с ал. 3 от ГПК иск с
правно основание чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1 360.48 лв. към
договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт N ********** от
28.11.2017г., ведно със законната лихва от предявяване на иска - 09.02.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, за което заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч. гр. д. N 184/2021 г. по описа на Районен съд – А. не е уважено.
С горепосоченото решение жалбоподателят "П.к.Б." ЕООД гр. С. е осъден да
заплати на адвокат Н. И. И. – САК, адвокатско възнаграждение в размер на 504.48 лв.
за осъществена безплатна адвокатска помощ на ответника в исковото производство
Решението се обжалва от ищеца по исковете като неправилно поради нарушение
на материалния закон и необоснованост, в отхвърлителната му част. В жалбата се
излага довод, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, като е
приел, че не е надлежно обявена на длъжника предсрочна изискуемост по договора и
не е установен размера на спорните вземания по пера. Сочи се, че съгласно чл.12.3 от
Общите условия към договора за потребителски кредит и преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е изпратено
уведомително писмо на З. Ф., на посочения от самата нея в процесния договор адрес. В
същото изрично е записано, че се обявява предсрочна изискуемост на процесния
договор и то е получено лично от длъжника З. Ф., който факт не е оспорен, като
неправилен е изводът на съда, че не може да се идентифицира изпратено и получено
писмо в тази връзка, наред с което не е отчетено, че исковата молба по чл.422 от ГПК
може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем и с връчването на препис от нея се обявява предсрочната изискуемост на
длъжника, както е прието в Решение N 114/07.09.2016г. по т.д. N 362/2015г. на ВКС, II
т.о.. Сочи се, че обжалваното решение противоречи и на приетото в ТР N 8/2017г. от
02.04.2019г. на ОСГТК на ВКС, че допустимо е искът по чл.422 от ГПК да бъде уважен
само за вноските с настъпил падеж, при условие, че предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като моментът към който следва да се преценяват падежиралите вноски е
датата на формиране на силата на пресъдено нещо/респ. моментът на приключване на
съдебното дирене. Жалбоподателят сочи, че с обжалваното решение неправилно е
прието, че ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи размера на
спорните вземания по пера, защото съдът е пропуснал съгласно чл.146, ал.2 от ГПК да
даде указания на страните за кои факти не сочат доказателства и по тази причина от
ищеца не са представени допълнителни писмени доказателства за установяване на
2
същите, но представеното, макар и неподписано, извлечение от сметка,
представляващо частен свидетелстващ документ, е годно доказателствено средство,
което не е оспорено от насрещната страна, но което съдът не е обсъдил, с което е
допуснал нарушение на задължението си да обсъди в цялост събраните по делото
доказателства. При тези оплаквания жалбоподателят моли въззивният съд да отмени
изцяло решението на РС-А. и да постанови ново, с което да установи съществуването
на вземане в полза на “П.к.Б.“ ЕООД срещу З. Т. Ф., включващо главница в размер на 1
372.33 лв., договорно възнаграждение в размер на 542.10 лв., лихви за забава в размер
на 217.82 лв. и законна лихва в размер на 428.46 лв., ведно със законна лихва в размер
от подаване на заявлението в съда, до изплащане на вземането, представляващо
неизплатено задължение по договор за потребителски кредит N **********, както и да
осъди З. Т. Ф. да заплати на “П.к.Б.“ ЕООД вземане в размер на 1 360.48 лв.,
представляващо неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, ведно със законна лихва.
Въззиваемият З. Т. Ф. не е представила отговор на въззивната жалба в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК.
С обжалваното решение жалбоподателят "П.к.Б." ЕООД, гр. С., е осъден да
заплати на адвокат Н. И. И. – САК, адвокатско възнаграждение в размер на 504.48 лв.
за осъществена безплатна адвокатска помощ на ответника в исковото производство,
като в частта за разноски, по подадени молби по чл.248 от ГПК от упълномощения от
ответника в първоинстанционното производство адв.Н. И. и от упълномощения от
ответника като длъжник в заповедното производство адв.К. Б., и двамата в качеството
им на адвокати, осъществили безплатна правна помощ, решението е изменено с
определение N 98/29.09.2022 г. по гр.д. N 22/2022 г. по описа на РС – А., на което с
определение N 118/17.11.2022 г. по гр.д. N 22/2022 г. по описа на РС – А. е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка, "П.к.Б." ЕООД, гр. С., е осъден да заплати на
адвокат Н. И. И. – САК допълнително сумата от 1 046.81 лв. за осъществена безплатна
адвокатска помощ на ответника в исковото производство, като искането в останалата
част, за разликата над сумата 1 551.29 лв. до пълния му размер от 1 552 лв. е
отхвърлено, както и е осъден да заплати на адв.К. И. Б. –РАК сумата в размер на 200
лв. за осъществена безплатна адвокатска помощ на длъжника З. Т. Ф. в заповедното
производство по ч.гр.д. N 184/2021г. по описа на РС-А., като искането в останалата
част, за разликата над сумата 200 лв. до пълния му размер от 360 лв., е отхвърлено.
Частна жалба вх. N 1179/19.10.2022 г. по входящия регистър на РС – А. е
подадена от “П.к.Б.“ ЕООД гр.С., представлявано от юрк. Г.П., против определение N
98/29.09.2022 г. по гр.д. N 22/2022 г. по описа на РС – А., с което обжалваното решение
N 38/27.06.2022 г. по гр.д. N 22/2022 г. по описа на РС – А. е изменено в частта за
разноски по подадените молби по чл.248 от ГПК от упълномощения от ответника в
първоинстанционното производство адв.Н. И. и от упълномощения от ответника като
3
длъжник в заповедното производство адв.К. Б., и двамата в качеството им на адвокати,
осъществили безплатна правна помощ. Определението се обжалва като неправилно.
Жалбоподателят счита, че присъдените размери на адвокатски възнаграждения, с оглед
вида и характера на съдебните производства, са необосновано високи/прекомерни и
несъобразени с разпоредбите за минималните размери на адвокатските възнаграждения
по Наредба N 1 от 09.07.2004г. на ВАдвС. Счита, че при определяне на адвокатското
възнаграждение за исковото производство следва да се преценят критериите, посочени
в чл.78, ал.5 от ГПК, относно фактическата и правна сложност на делото, с оглед на
всички обстоятелства по делото и конкретно, че такава не е налице, както и не са
извършвани действия или разходи от ответника или процесуалния й представител,
обосноваващи присъдения в исковото производство размер на адвокатско
възнаграждение от общо 1 551.29 лв., формиран неправилно от самостоятелно
възнаграждение по всеки иск, предвид, че не са извършвани самостоятелни действия
по отделните искове и предметът им на защита съвпада, като по делото е проведено
само едно открито съдебно заседание. Искането е да се отмени определението в
обжалваната му част или присъдените адвокатски възнаграждения да се намалят до
минималните им размери.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил общ отговор на частната жалба от
упълномощения от ответника в първоинстанционното производство адв.Н. И. и от
упълномощения от ответника като длъжник в заповедното производство адв.К. Б., с
който се изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Частна жалба вх. N 1222/27.10.2022 г., п.кл.25.10.2022 г., по входящия регистър
на РС – А., е подадена от адв.К. Б., против определение N 98/29.09.2022 г. по гр.д. N
22/2022 г. по описа на РС – А., в частта, с която отчасти е отхвърлено искането й за
изменение на обжалваното решение N 38/27.06.2022 г. по гр.д. N 22/2022 г. по описа на
РС – А. в частта му за разноски, по подадената от адв.К. Б. молба по чл.248 от ГПК, в
качеството й на адвокат, осъществил безплатна правна помощ на ответника като
длъжник в заповедното производство. В посочената част определението се обжалва
като неправилно. Жалбоподателят счита, че съдът правилно е приел, че в полза на
жалбоподателя като адвокат, оказал безплатна правна помощ, се дължат разноски за
тази помощ в заповедното производство, но неправилно е приложил материалния
закон при определяне на минималния му размер. Релевира се, че неправилно е
приложена разпоредбата на чл.11 от Наредба N 1 минималните размери на
адвокатските възнаграждения, вместо приложимата разпоредба на чл.7, ал.7 от същата,
регламентираща минималния размер на адвокатското възнаграждение в заповедното
производство, която не провежда разграничение дали правната помощ е оказана на
заявителя или на длъжника и приемането на противното е в разрез с принципа на
равенство на страните в гражданския процес. Искането е да се отмени определението в
обжалваната му част, с която искането за адвокатско възнаграждение за разликата над
4
200 лв. до пълния му претендиран размер от 360 лв. е отхвърлено, и ответника по
частната жалба “П.к.Б.“ ЕООД гр.С. да се осъди да заплати на частния жалбоподател
адв.К. И. Б. от РАК адвокатско възнаграждение от още 160 лв..
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от от
“П.к.Б.“ ЕООД гр.С., представлявано от юрк. Г.П., с който се изразява становище за
неоснователност на частната жалба.
В съдебно заседание жалбоподателят “П.к.Б.“ ЕООД гр.С. не се представлява,
поддържа въззивната и частната жалби, както и отговора по частната жалба на адв.К.
Б., с писмено становище чрез представител по пълномощие, който прави възражение за
прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК на разноските на насрещната страна и претендира
разноски за въззивното производство.
В съдебно заседание частният жалбоподател адв.К. Б. не се явява и не се
представлява.
В съдебно заседание ответникът по въззивната и частната жалби, подадени от
“П.к.Б.“ ЕООД гр.С., З. Т. Ф. не се явява и не се представлява. От упълномощения за
въззивното производство адв.М.Л. e постъпило становище за неоснователност на
подадената от “П.к.Б.“ ЕООД гр.С. въззивна жалба, с искане на адвоката да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ за
въззивната инстанция на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв и съгласно приложен към
становището списък по чл.80 от ГПК.
Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, приема
за установено следното:
Въззивна жалба вх. N 810/22.07.2022 г., п.кл. 20.07.2022г., по входящия
регистър на РС – А., подадена от “П.к.Б.“ ЕООД гр.С., представлявано от юрк. Г.П.,
против решение N 38/27.06.2022 г. по гр.д. N 22/2022 г. по описа на РС – А., е подадена
в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно чл.269 изр. 1-во от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение N 1 от
09.12.2013 г. по тълк. дело N 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Решението на К. районен съд е валидно, допустимо и правилно в обжалваните
части, с които предявените от жалбоподателя срещу З. Т. Ф. от гр.А. по реда на чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК установителни искове с пр.осн. чл. 240 ал. 1 и 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
във вр. с чл.9 от ЗПК за съществуване на парични вземания, както и осъдителен иск с
5
правно основание чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД за парично вземане,
произхождащи от договор за потребителски кредит, са отхвърлени и за които вземания
е издадена Заповед N 41/02.12.2021г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр.
д. N 184/2021 г. по описа на Районен съд – А., с която по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх. N 815/01.12.2021г.,
п.кл.25.11.2021г., е разпоредено длъжникът З. Т. Ф. от гр.А. да заплати на кредитора
“П.к.Б.“ ЕООД гр.С. сумата в размер на 1 372.33 лв. – неизпълнено парично
задължение за остатъчна предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски
кредит Профи кредит Стандарт N ********** от 28.11.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.12.2021г. - датата на постъпване на заявлението
по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане; сумата 542.10 лв. – договорно
възнаграждение за периода от 24.07.2019г. до 11.08.2020г. – дата на предсрочна
изискуемост; сумата 217.82 лв. - лихва за забава за периода от 25.04.2018г. – начална
дата на забавата - до 11.08.2020г. – дата на предсрочна изискуемост; сумата 428.46 лв.
– законна лихва за периода от 11.08.2020г. - дата на предсрочна изискуемост до
25.11.2021г., както и разноски за дължима държавна такса от 51.21 лв. и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, като в останалата част искането за издаване на
заповед за изпълнение за сумата 1 360.48 лв. - възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, за държавна такса за разликата над сумата 51.21 лв. до пълния
претендиран размер от 78.42 лв. и за юрисконсултско възнаграждение за разликата над
сумата 50 лв. до пълния претендиран размер от 180 лв., е отхвърлено. Заповедта е
връчена на кредитора на 03.12.2021г., а на длъжника на 03.12.2021г., както и на
21.12.2021г., като с възражение по чл.414 от ГПК с вх. N 931/31.12.2021г., п.к.
29.12.2021г., длъжникът чрез надлежно упълномощен адв.К. И. Б. от РАК е оспорил,
че дължи изпълнение на вземането по издадената заповед по чл.414 от ГПК.Наред с
възражението, длъжникът декларира, че е материално затруднено лице по смисъла на
чл.38, ал.1 т.2 от ЗАдв и дава съгласие адвокатът й да осъществи безплатна правна
помощ. Към възражението е приложен и списък по чл.80 от ГПК, с който от адв. К. И.
Б. като процесуален представител на длъжника претендира адвокатско възнаграждение
за предоставена правна помощ в размер на 360 лв. на основание чл.38, ал.2, вр. чл.38,
ал.1 т.2 от ЗАдв и Наредба N 1 oт 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Поради така постъпилото в срок възражение, от заповедния съд са
дадени указания на кредитора за възможността да предяви иск по чл.415, ал.4, вр. ал.1
т.1 от ГПК. Указанията са връчени на кредитора на 17.01.2022г. и са изпълнени от него
с искова молба вх. N 810/22.07.2022г., п. кл. 20.07.2022г., по която е образувано гр.д. N
810/22.07.2022г. по описа на РС-А., по следните искове за парични вземания,
произхождащи от неизпълнение на Договор за потребителски кредит N
**********/28.11.2017г., както следва:
1. установителен иск за сумата 1 372.33 лв. главница,
6
2. установителен иск за сумата 542.10 лв. договорно възнаграждение за периода
от 24.07.2019г./падеж на първа неизплатена вноска/ до 11.08.2020г. /дата на предсрочна
изискуемост/,
3. установителен иск за сумата 217.82 лв. обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 25.04.2018г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до
11.08.2020г./дата на предсрочна изискуемост/,
4. установителен иск за сумата 428.46 лв. законна лихва за периода от
11.08.2020г./дата на предсрочна изискуемост/ до 25.11.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда, както и
5. осъдителен иск за сумата 1 360.48 лв. за възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги, като по този иск правният интерес на ищеца следва от
предвидения в чл.415, ал.1 т.3, вр. ал.3 предл. посл. от ГПК ред, тъй като както
установителните искове по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 т.1 предл.1-во, вр. ал.3 предл.1-
во от ГПК, за предявяването на които кредиторът е получил изрични указания, така и
осъдителният иск, са предявени в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.
Исковата претенция ищецът основава на сключен между него като кредитор и
ответника като длъжник договор за потребителски кредит N **********/28.11.2017г.,
при общи условия, с избран и закупен пакет от допълнителни услуги съгласно
споразумение към договора, за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
съгласно чл.15 от общите условия. Договорът за потребителски кредит е сключен при
общо задължение по кредита от 3 513.24 лв., от което 2 000 лв. сума по кредита, срок
на кредита 36 месеца, размер на месечната вноска по кредита 97.59 лв., ГПР 49.89 %,
ГЛП 41.17 % и лихвен процент на ден 0.11. Параметрите по избрания и закупен от
клиента пакет от допълнителни услуги са възнаграждение за пакета от 2 534.76 лв., с
размер на вноската 70.41 лв.. Погасителната месечна вноска, включваща тази по
договора за кредит и тази по пакета от допълнителни услуги, е в общ размер от 168 лв.,
с падежна дата 24-то число от месеца. За предаването и запознаването с общите
условия, неразделна част от договора за потребителски кредит и за СЕФ и разясненията
за допълнителния пакет услуги, предлаган от ищеца само по желание на клиента,
последният подписва Декларации т.А и т.Г към договора. Ищецът като кредитор
изпълнява точно задължението си да предостави парична сума от 2 000 лв. по посочена
от ответника като длъжник банкова сметка, при поето от длъжника задължение да
погасява кредита съгласно погасителния план към договора, който е коригиран на два
пъти след подадени от длъжника заявления на 22.06.2018г. и на 28.01.2019г. за отлагане
на погасителни вноски – шеста и тринадесета, променени на тридесет и седма и на
тридесет и осма, от които ответникът платил шестнадесет пълни и една непълна
погасителни вноски, последната с дата 11.07.2019г. съгласно приложено като
7
доказателство извлечение по сметка към договора за потребителски кредит. След
изпадането на длъжника в забава и съгласно чл.12.3 от общите условия към договора,
на основание просрочване на две или повече последователни месечни вноски в пълен
размер, от ищеца като кредитор е обявена предсрочна изискуемост на кредита на дата
11.08.2020г., за което е изпратено уведомително писмо с обратна разписка, получено
лично от длъжника. С извършени от длъжника плащания са погасени част от
задълженията по договора с номинал 2 735.72 лв., като сума от 52.47 лв. е отишла за
погасяване на лихви за забава по кредита на основание т.12.1 от общите условия, че
ако клиентът просрочи плащането на месечната вноска, кредиторът начислява лихва за
забава в размер на основния лихвен процент плюс 10 % годишно, изчислена за всеки
ден забава върху размера на просроченото плащане, като на основание чл.17.4 от
общите условия към договора клиентът е платил 130 лв. начислени такси по тарифи и
към предявяване на исковете задължението по договора е в общ размер от 2 918.19 лв.
Изложени са в исковата молба и твърдения относно сключеното между страните
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, което по характера си
е опционално, по избор на потребителя, когато и ако същият желае искането му за
кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, да има възможност да отлага
плащането на вноски, да намалява размера на месечните вноски, да променя датата на
падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Всяка една от тези
услуги се твърди от ищеца, че не е свързана с дейността на кредитора по кредитиране,
а с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение.
Подписаното споразумение за тях е неразделна част от договора за потребителски
кредит, като възнаграждението за допълнителни услуги е изискуемо с подписване на
споразумението, но страните по него са се съгласили то да бъде платено разсрочено,
заедно с месечните вноски за погасяване на кредита. По същото е уговорено
длъжникът да дължи възнаграждение в размер на 2 534.76 лв., от което погасено е
493.84 лв. и дължимо е 1 360.48 лв.. При тези твърдения ищецът претендира за
уважаване на исковете и за разноски по делото.
В срока за писмен отговор на исковата молба ответникът чрез представителя си
по пълномощие адв.Н. И. оспорва изцяло исковете, при възражение, че сключеният
договор за потребителски кредит е недействителен/нищожен и ответникът е погасил
чистата стойност на кредита от 2 000 лв., наред с което оспорва да е получена сумата
по кредита, при липса на доказателства със същата да е заверена сметката на
ответника, с което обосновава възражение за неизпълнение на договора от ищеца.
Оспорва и твърдението на ищеца за обявена на ответника предсрочна изискуемост на
кредита поради липса на доказателства волеизявлението за това да е достигнало до
адресата. Възражението си за нищожност на договора ответникът основава на
сключването му в противоречие с добрите нрави съгласно чл.26, ал.1 предл.3-то от
ЗЗД и на неспазване на нормите на чл.19, ал.4, чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК и чл.10а, ал.2 от
8
ЗПК, с оглед размера на уговорките за ГПР и лихвен процент по договора и съответно
размера на дължимата договорна лихва, увеличена с размера на възнаграждението за
допълнителни услуги, сочещи, че в договора не е посочен реалният размер на
годишния процент на разходите и се дължи възнаграждение за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Поради това и съгласно чл.22 и чл.23 от ЗПК
дължима от потребителя е само чистата сума на паричния заем, без лихви и други
разходи по заема, за което се излагат подробни съображения, с искане да се отхвърлят
исковете и да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА
както в заповедното, така и в исковото производство, като по приложен списък по
чл.80 от ГПК адв.И. претендира възнаграждение от 1 552 лв. за исковото производство.
За доказване на претенцията в производството пред първата инстанция са
представени договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт с N **********,
ведно със Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и с общи
условия на П.к.Б. ЕООД към договор за потребителски кредит, както и погасителен
план към договор за потребителски кредит N **********, подписани между страните
на 28.11.2017г., които установяват твърденията на ищеца относно съдържанието на
потребителския договор и споразумението за допълнителни услуги. Представени са
също преводно нареждане от 28.11.2017г. за кредитен превод от ищеца по банкова
сметка на ответника за сумата от 2 000 лв., както и анекси N 1/27.06.2018г. и N
2/05.02.2019г., ведно с погасителни планове към тях, установяващи исканията на
длъжника по договора за потребителски кредит за отлагане на погасителни вноски,
съответно вноска 6 и вноска 13, променени на вноска 37 и на вноска 38. Представено е
и извлечение от сметка към договор за потребителски кредит N **********, съгласно
което към 27.01.2022 г. общата платена сума по договора е 2 918.19 лв., с остатъчно
задължение в размер на 3 274.91 лв., видно от което платени от длъжника са изцяло
вноски от първа до осемнадесета, без отложените шеста и тринадесета вноски, както и
частично е платена вноска деветнадесета с падеж 24.07.2019г. - до размер от 47.72 лв.,
като плащането на всички вноски след седма вноска, която е с падеж 24.07.2018г., е
забавено. Представено е и писмо от 10.05.2021г., с което ищецът кани ответника да се
постигне извънсъдебно споразумение за плащане на непогасеното задължение по
договора, с уведомлението, че същият е обявен за предсрочно изискуем от 11.08.2020г..
Писмото е получено лично от ответника на 11.09.2021г..
От тези доказателства следва, че между ищеца „П.к.Б.“ ЕООД с ЕИК*********
и ответника З. Т. Ф. е сключен договор за потребителски кредит Профи кредит
Стандарт N ********** от 28.11.2017г., при договорени ГПР 49.89 % и ГЛП 47.17 %,
лихвен % на ден 0.11, с обща сума по кредита 3 513.24 лв., платима разсрочено на 36
месечни вноски, с месечна вноска от 97.59 лв., с краен срок на действие първоначално
24.12.2020г., предоговорен след отлагане на две погасителни вноски на
24.02.2021г./падеж на последна погасителна вноска/, с оглед на което изцяло
9
неотносимо е твърдението на ищеца за обявена предсрочна изискуемост на кредита по
уведомително писмо от 10.05.2021г., т.е. след крайния срок за връщане на сумата на
кредита, без оглед на това дали договорът е действителен или недействителен.
В договора за потребителски кредит е посочено, че по избран и закупен
допълнителен пакет от допълнителни услуги се дължи сумата от 2 534.76 лв. при
размер на вноската 70.41 лв. Посочено е и общото задължение по кредита и по пакета
от допълнителни услуги в размер на 6 048 лв., с общ размер на вноската 168 лв..
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и общите
условия на "П.к.Б." ЕООД към договор за потребителски кредит установяват, че
пакетът от допълнителни услуги включва приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност
за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. В споразумението е посочено, че клиентът има право, но не е
длъжен да поиска фактическото предоставяне на всяка една от посочените услуги през
цялото време на изпълнение на договора.
При така установенoто следва извод, че предявените установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено отношение на З. Т.
Ф., че съществува вземане на „П.к.Б.” ЕООД по издадената срещу нея заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. N 184/2021 г. по описа
на Районен съд – А., са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
С оглед неоспорените твърдения на ищеца за извършени от ответника плащания
по договор за потребителски кредит в общ размер от 2 918.19 лв. и подписаните между
ищеца и ответника анекси N 1/27.06.2018г. и N 2/05.02.2019г., ведно с погасителни
планове към тях, установяващи исканията на длъжника по договора за потребителски
кредит за отлагане на погасителни вноски, съдът приема, че „П.к.Б.” ЕООД е
предоставило реално сумата по кредита от 2 000 лв. чрез превод по посочена от З. Т.
Ф. банкова сметка, която сума единствено последната дължи да върне на първото и
която е върната съгласно твърденията в исковата молба, представляващи признания за
неизгодни за ищеца факти, при което предявените установителни искове са
неоснователни и подлежат на отхвърляне. Този краен извод съдът основава на
обстоятелството, че сключеният между страните договор за потребителски кредит
Профи кредит стандарт N ********** от 28.11.2017г. е нищожен поради противоречие
с добрите нрави – основание по чл.26, ал.1 предл.3-то от ЗЗД, защото договореният
годишен лихвен процент от 41.17 % не отразява действителното съотношение на
главницата по договора за потребителски кредит и договореното възнаграждение за
дадената в заем парична сума. Така, при отпуснат кредит в размер на 2 000 лв. и общо
дължима сума по кредита 3 513.24 лв. без възнаграждението по закупения пакет
10
допълнителни услуги и 6 048 лв. с възнаграждението по закупения пакет допълнителни
услуги, съотношението между главницата и дължимата договорна лихва съответно е 76
% /респ. 202 % в „полза“ на лихвата.
Такъв размер на договорната лихва без съмнение противоречи на добрите
нрави, тъй като води до несъразмерност на насрещните престации по договора и като
краен резултат е налице неоснователно обогатяване на едната от страните по договора.
На следващо място, налице е недобросъвестно определяне на ГПР по договора за
кредит, тъй като при определяне на същия не е взето предвид дължимото
възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги в размер на 2 534.76 лв., с
месечна дължима вноска от 70.41 лв. Стойността на т.нар. допълнителни услуги на
практика представлява допълнително възнаграждение на кредитора по договора за
потребителски кредит. Това е така, защото предоставянето на възможност за отлагане
на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства, по съществото си не са реални услуги
и не съдържат еквивалентна насрещна престация. Нещо повече, споразумението за
посочените допълнителни услуги, за които потребителят дължи месечно
възнаграждение в договорения размер от 2 534.76 лв., платимо разсрочено на вноски от
по 70.41 лв., противоречи на добрите нрави и на нормите на чл.10а, ал. 2 и ал. 4, вр. чл.
19, ал. 4 от ЗПК, което обосновава извод за нищожност на договора. Размерът на
възнаграждението е прекомерен и надхвърля не само размера на самия кредит, но и
размера на възнаградителната лихва по същия. Цената на услугите е определена общо,
в противоречие на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, регламентираща, че видът, размерът и
действието, за което се събират такси и комисионни, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. Заплащането от потребителя на общо
уговореното възнаграждение е предварително, т.е. то е за възможността за
предоставянето на изброените в договора услуги, без значение дали някоя от тях ще
бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. Такава
уговорка противоречи на принципа за добросъвестност и справедливост при
договарянето, който изисква потребителят да заплаща такса за реалното ползване на
определена услуга. Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД урежда принципа на свободата на
договаряне, но не допуска уговарянето на клаузи, които противоречат на
повелителните норми на закона и на добрите нрави. Според чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК допълнителни са
такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко
отношение към насрещните престации на страните, а тези, предмет на споразумението
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги по характера си са точно такива -
пряко обусловени от насрещните престации на страните, напр. предоговарянето на
11
падежа на дължима по договора погасителна вноска/респ. на целия договор. В чл. 10а,
ал.2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а включените
в пакета допълнителни услуги представляват именно услуги във връзка с усвояването
и управлението на кредита. Поради това не може да се приеме, че за същите се дължи
възнаграждение, което превишава размера на възнаграждението по
кредита/договорената възнаградителна лихва/ и уговореното възнаграждение
представлява цена за действително предоставени услуги, т.е. за изпълнение на
насрещни задължения от кредитора, защото посочените допълнителни услуги
представляват изпълнение на задължения и възможности за страните по договора за
потребителски кредит, произтичащи от неговия предмет и цел, при което с уговарянето
на възнаграждение за същите се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от
ЗПК. Кумулирането на възнаграждението, дължимо наред с погасителните вноски по
паричния заем, води до „скрито“ оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на
разходите по кредита за потребителя като ГПР от 49.89 % нараства допълнително и
обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на
икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Съгласно чл.19 от
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, като в него не се включват разходите, които потребителят
дължи при неизпълнение на договора. Уговарянето на възнаграждение за присъщи на
основния предмет на договора дейности/услуги/ заобикаля ограничението в чл.19, ал.4
ЗПКр при определяне ГПР и не попада в обхвата на дефинираните понятия за дължими
суми по договор за потребителски кредит в §1-3 от ДР на ЗПК, с оглед на което
уговарянето му е в противоречие със закона. Изложеното обуславя правомощието на
съда да отхвърли както установителните искове поради недействителност на договора
за потребителски кредит, в който случай съгласно чл.23 от ЗПК потребителят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, без лихва и други разходи по кредита,
но и осъдителния иск за претендираното възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, което по своята същност има за предмет други разходи по
кредита, за които съгласие е постигнато в противоречие на чл.10, ал.1 от ЗПК, когато
договорът отново е недействителен съгласно чл.22, предл.1-во от ЗПК. Отхвърлянето
на исковете следва от установеното от настоящия въззивен съд обстоятелство, че
ответникът по тях е върнал чистата стойност на кредита и прилагането на последиците
на чл.23 от ЗПК, защото процесният договор за потребителски кредит, ведно със
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, неразделна част от
договора за кредит, са недействителни по изложените по-горе съображения.
12
Поради съвпадане на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба, подадена от въззивника “П.к.Б.“ ЕООД
гр.С. е неоснователна, а обжалваното решение, с което предявените от въззивника
срещу въззиваемия искове са отхвърлени, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Частна жалба вх. N 1179/19.10.2022 г. и частна жалба вх. N 1222/27.10.2022 г.,
първата, подадена от “П.к.Б.“ ЕООД гр.С. и втората, подадена от упълномощения от
ответника като длъжник в заповедното производство адв.К. Б., в качеството й на
адвокат, осъществил безплатна правна помощ, против определение N 98/29.09.2022 г.
по гр.д. N 22/2022 г. по описа на РС – А., с което обжалваното решение N
38/27.06.2022 г. по гр.д. N 22/2022 г. по описа на РС – А. е изменено в частта за
разноски по подадените молби по чл.248 от ГПК от упълномощения от ответника в
първоинстанционното производство адв.Н. И. и от упълномощения от ответника като
длъжник в заповедното производство адв.К. Б., и съответно частично е отхвърлено
искането на последната за пълния размер на претендираното от нея адвокатското
възнаграждение, са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.
При преценка дължимостта на разноските, сторени в заповедното производство
от длъжника, и конкретно в случая, тези дължими на адвоката, осъществил в негова
полза безплатна правна помощ при условията на чл.38, ал.1 т.2 от Закон за
адвокатурата, следва да се има предвид, че същите са по повод подадено възражение
срещу издадената в полза на „П.к.Б.“ ЕООД заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, а процесуалният закон не изисква обосноваване на
възражението по чл. 414 ГПК. Следва да се възприеме разрешението, дадено в
Определение N 102/14.03.2022г. по ч.т.д. N 2481/2021г. на ВКС, ТК, I т.o., че
разноските следва да бъдат определени в приложение на чл. 11 от Наредба N
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по аналогия
на основание §1 от Допълнителните разпоредби. Правилото на чл. 11 урежда подобна
хипотеза на възнаграждение за частно производство. Необходимо е да се има предвид,
че защитата на длъжника в заповедното производство се осъществява чрез подаване на
частна жалба - чл. 419 от ГПК, искане за спиране - чл. 420 от ГПК и възражение - чл.
414 от ГПК, все действия, с които не се извършва същинска защита срещу заявеното от
молителя материално право. Поради тази причина сторените разноски по повод
извършване на сочените действия не следва да бъдат съизмервани със заявения за
защита от молителя материален интерес. Той има значение единствено при определяне
на разноските, сторени от заявителя, предвид разписаното правило в чл. 7, ал. 7 от
Наредба N 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Едва с отговора на исковата молба по чл. 422 от ГПК ответникът е длъжен да наведе
всичките си доводи в защита срещу предявения иск под страх от преклузия, с което
осъществява същинската отбрана срещу заявеното материално право. Ето защо,
претендираните от адв.К. Б. разноски за предоставена безплатна адвокатска услуга по
13
повод подаване на възражение срещу издадена по заявление на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК следва да бъдат сведени до
размер от 200 лв., в съответствие с регламентирания размер на адвокатското
възнаграждение по действащата към датата на уговаряне на безвъзмездност на
правната помощ редакция на чл.11 от Наредба N 1/09.07.2004 г., до който правилен
извод е стигнал и първоинстанционният съд с обжалваното определение, с което е
изменил решението по делото в частта му за разноски, като е осъдил ищеца да заплати
на адв.К. Б. сумата 200 лв. за осъществена безплатна правна помощ на длъжника З. Т.
Ф. в заповедното ч.гр. дело N 184/2021г. по описа на РС - А. и е отхвърлил искането на
адв.К. Б. в останалата му част, за разликата от 200 лв. до 360 лв..
При преценка дължимостта на разноските, сторени в исковото
първоинстанционно производство от ответника по исковете и конкретно в случая, тези
дължими на адвоката, осъществил в негова полза безплатна правна помощ при
условията на чл.38, ал.1 т.2 от Закон за адвокатурата, следва да се има предвид, че
съгласно чл.2, ал.5 от Наредба N 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие
по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В случая, са предявени
установителни искове за дължимост на сумата 1 372.33 лв. - главница, на сумата 542.10
лв. – договорно възнаграждение, на сумата 217.82 лв. - лихва за забава, на сумата
428.46 лв. – законна лихва и осъдителен иск за сумата 1 360.48 лв. - възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва от предявяване на
иска - 09.02.2022г. до окончателното изплащане на вземането, при което определянето
на минималния размер на адвокатските възнаграждения следва да е съобразено с
цената на всеки от защитаваните интереси по обективно съединените искове /в този
смисъл определение N 146/04.04.2022г. по ч.г.д. N 358/2022г., II т.о., ВКС /. Или, при
посочената цена на установителните искове, в съответствие с регламентираните
размери на адвокатското възнаграждение по действащата към датата на уговаряне на
безвъзмездност на правната помощ редакция на Наредба N 1/09.07.2004 г., дължимото
минимално адвокатско възнаграждение е както следва: относно иска с цена 1 372.33
лв. – 326.06 лв., по иска с цена 542.10 лв. – 300 лв., по иска с цена 217.82 лв. – 300 лв.,
по иска с цена 428.46 лв. – 300 лв. и по осъдителния иск с цена 1 360.48 лв. – 325.23 лв.
Общо стойността на минималните възнаграждения е 1 551.29 лв. По делото, с
постановеното и обжалвано в случая решение е присъдено от първоинстанционния съд
адвокатско възнаграждение в размер на 504.48 лв., поради което и правилно по
молбата на адв. Н. И. И. от САК решението, с обжалваното определение N
98/29.09.2022 г., постановено по гр. д. N 22/2022г. по описа на Районен съд – А., на
което с определение N 118/17.11.2022 г. по гр.д. N 22/2022 г. по описа на РС – А. е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка, е изменено в частта за разноските
14
на основание чл.248, ал.1 от ГПК, като ищецът е осъден да заплати на посочения
адвокат допълнително 1 046.81 лв..
С оглед неоснователността на подадените частни жалби срещу определението, с
което обжалваното решение е изменено в частта за разноски, същото като правилно
следва да се потвърди.
С оглед крайния изход на делото, въззивникът няма право на разноски съгласно
чл.78, ал.1 от ГПК, а на основание чл.78, ал.3 от ГПК в негова тежест е адвокатското
възнаграждение за осъществена на въззиваемия безплатна правна помощ при
условията на чл. 38, ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата съгласно представени в
настоящото производство пълномощно и договор за правна защита и съдействие от
12.12.2022 г., с които адв. М.Л.Л. е упълномощен от въззиваемия да го представлява
във въззивното производство. С оглед цената на предявените обективно съединени
искове, претендираното от адв.М.Л. Любомиров адвокатско възнаграждение от 1 552
лв. не е прекомерно по размер, по изложените по-горе съображения относно исканото
при същите условия адвокатско възнаграждение от адвоката на ответника по исковете
в първоинстанционното производство. Поради това въззивникът следва да се осъди да
заплати на адв. М.Л.Л. от САК адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция от
1 552 лв.
При тези мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение N 38/27.06.2022 г., постановено по гр. д. N 22/2022г. по
описа на Районен съд – А..
ПОТВЪРЖДАВА Определение N 98/29.09.2022 г., постановено по гр. д. N 22/2022г.
по описа на Районен съд – А., на което с определение N 118/17.11.2022 г. по гр.д. N
22/2022 г. по описа на РС – А. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка.
ОСЪЖДА „П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление
гр.С., бул.Б. *, бл.*, вх.*, общ.С., област С., да заплати на адвокат М.Л.Л. от САК, ЕГН
**********, с адрес на упражняване на дейността гр.С., ул.Г. N *, офис-партер, сумата
1 552 лв. адвокатско възнаграждение за осъществена на въззиваемия З. Т. Ф. безплатна
правна помощ при условията на чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
15
1._______________________
2._______________________
16