Решение по дело №543/2017 на Районен съд - Момчилград

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

39

Година

17.05.2018

Град

Момчилград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Момчилградски районен

съд

състав

На

25.04.

Година

2018………..

В публично заседание и следния състав:

Председател

Полина Амбарева

Секретар

Хюсние Алиш

като разгледа докладваното от

Съдията

гражданско

дело номер

543

по описа за

2017

година.

За да се произнесе взе предвид следното :

Предявена е искова молба от Е.Б.Х. ***,с която против А. *** е предявен иск за заплащане на сумата в размер на 12 000лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от причинена средна телесна повреда,престъпление по чл.129,ал.1 от НК, ведно със законната лихва ,считано от датата на увреждането 27.01.2016год. до окончателното й заплащане, с правно основание чл.45 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД.

           В исковата молба ищеца сочи,че на 27.01.2016год. в с.Върбен ответникът,необяснимо за него,без причина, му нанесъл побой,в следствие на което получил телесни повреди ,изразяващи се в : компресионно счупване на телата на дванадесетия гръден прешлен и на втория поясен прешлен,доведли до трайно затрудняване на движението на снагата ,което представлява престъпление по чл.129,ал.1 от НК.Ответникът бил признат за виновен и осъден с влязла в сила на 03.10.2017год. присъда по НОХД № 273/2016год. на МРС.Ищеца твърди,че в следствие на причинената му телесна повреда от ответника е претърпял неимуществени вреди,изразяващи се в преживените болки и страдания.Не бил в състояние да се обслужва сам,да изпълнява ежедневните си задължения,не могъл да се възстанови напълно през времето на домашното си лечение.Сочи,че и понастоящем продължилавал да понася болки и страдания,в следствие причиненото му увреждане от ответника.          

          Ето защо ищецът претендира ответника А.Б.А. да му заплати сумата от 12 000лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на нанесена от ответника средна телесна повреда,за която той е признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва ,считано от датата на увреждането 27.01.2016год. до окончателното й заплащане.Претендира и деловодни разноски.

В с.з. се явява лично и с процесуален представител  подържа претенциите си ,така както са предявени.

           Ответникът А.Б.А., в депозираният писмен отговор оспорва предявените искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД, както по основание, така и по размер и се възразява срещу твърденията на ищеца в исковата молба.

        Счита,че не е доказана причинно-следствената връзка между противоправно и виновното поведение на дееца и настъпилите вреди у ищеца,поради което обезщетение не се дължи.

       Оспорва претърпените от ищеца неимуществени вреди, като навежда доводи,че са причинени от друг инцидент преди години – настъпило ПТП,при което той бил пострадал и имал здравословни проблеми.

      Алтернативно сочи,че иска е завишен по размер и следва да бъде занижен,предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.Също претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание се явява лично и с адв.Самуилова,като излага съображения относно размера на претендираното обезщетение,което счита за завишен,поради това,че ищеца не е  претърпял сочените от него вреди,за което не са и били събрани доказателства в настоящото производство.Ето защо моли съда да отхвърли претенцията  ,в предявения от ищеца размер,като му присъди и разноски,съобразно отхвърлената част от иска/т.е. по компенсация/.

 Съдът като прецени събраните по делото доказателства,в тяхната съвкупност и поотделно приема за установено от фактическа и правна страна следното:

    Със Споразумение от 03.10.2017год. по НОХД № 273/2017год., А.Б.А. е признат за виновен в това, че на 27.01.2016 год. в с.Върбен, общ.Кирково, обл.Кърджали причинил на Е.Б.Х., с ЕГН:********** *** средна телесна повреда, изразяваща се в компресионно счупване на телата на дванадесетия гръден прешлен и на втория поясен прешлен, довело до трайно затрудняване на движението на снагата, поради което и на основание  чл.129, ал.1 от НК, във връзка с чл.55, ал.1, т.1, буква “б”, във връзка с чл.42а, т.1 и т.2 от НК,същият е бил осъден на наказание „ПРОБАЦИЯ”със следните пробационни мерки:„Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6/шест/ месеца с периодичност 2/два/ пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 /шест/ месеца.

От заключението на вещото лице ,д-р. Н.М.,по назначената съдебно-медицинска експретиза и показанията на същото в с.з. ,които съда приема се установява ,че на пострадалия Е.Б.Х. е било причинено : оток и кръвонасядане на главата;компресионно счупване на дванадесетия гръден прешлен и на втория поясен прешлен.Компресионното счупване на телата на дванадесетия гръден прешлен и на втория поясен прешлен е довело до трайно затрудняване на движението на снагата за около 8-10 месеца,а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание.След периода на трайно затрудняване на движението на снагата е възможно болковия синдром да персистира още значително дълго време.По-контретно сочи,че е възможно при физическо натоварване, при продължителен изправен стоеж и при принудителна поза, както и при неблагоприятни атмосферни условия пострадалия да чувства болка с различен интензитет.В показанията си вещото лице също сочи,че описаните в заключението от него ,като телесни увреждания нямат общо с интервенция от 2003 год.,която е претърпял пострадалия, защото тогава се е касаело за увреждане на прешлени в съседство на сега увредения.Травмата е от преди 14-15 години, което бил достатъчно дълъг период, на тяхното място да се образува костно вещество и те да се считат за абсолютно оздравели от към тази страна.

На основание  чл.176, ал.1 от ГПК,съдът изслушва обясненията на ищеца за обстоятелствата по делото .Същия отговори на предварително поставените му въпроси от ответната страна,а именно :че е участвал през 2003год. в ПТП и че вечерта, след случая с А.Б.А. бил закаран в спешно отделение гр.Кърджали ,откъдето бил насочен към гр.Пловдив.

   Съгласно показанията на свидетелите С.Х.Х. и  Б.Р.Х. – ,родители на ищеца Е.Б.,след нанесения му през 2016год. побой от ответника А.Б.А.,пострадалия бил транспортиран първоначално в спешно отделение в гр.Кърджали,а в последствие посетил специалист в гр.Пловдив.След прегледа ,при което им казали ,че му е счупен кръстта, същия бил в дома си, изпитвал силни болки.Не можел да ходи,да става от леглото,да се храни сам,да ходи до тоалетна,да си обличи дрехите,като за тези действия му помагали родителите.Според св.С.Х. това му състояние продължило 7-8 месеца,през което време той не можел да кара кола,да работи,да им помага в къщната работа.Понастоящем също изпитвал болки,когато времето е студено,а така също носел специален колан,изписан му от лекар в гр.Пловдив.

       Св.Б.Х. сочи,че пострадалия вечерно време не можел да спи,защото не можел да се обръща,не можело да го оставят сам.Свидетеля сочи,че три месеца не бил ходил на работа,за да помага на сина си.Това му състояние продължило 3-4 месеца,изпитвал болки ,за което взимал лекарства.Понастоящем също изпитвал болки в кръста,в гърдите.

Показанията и на двамата свидетели С.Х.Х. и  Б.Р.Х. ,съдът напълно кредитира,тъй като същите са последователни и логични,а и са подкрепени от показанията на вещото лице,което сочи,че телесното увреждане на пострадалия е довело до трайно затрудняване на движението на снагата за около 8-10 месеца.Също така вещото лице сочи,че този период е възможно пострадалия да изпитва болки ,в зависимост от автосферните условия, физически натоварвания и др. под.

        Съдът не приема показанията на св.И.Н.С.,в частта им ,в която той твърди,че няколко дена след случая,пострадалия Е.Х. бил добре,че му нямало нищо,че той не се оплаквал от здравето си.Този свидетел твърди също,че 2-3 дни след побоя,бил виждал Е.Х.,по няколко пъти на ден,който редовно се събирал с приятели на чешма,в началото на селото.Показанията на този свидетел не се подкрепят от събраните по делото доказателства,същите са нелогични,тъй като от твърденията му следва,че ищеца Х. изобщо не е страдал от никакви увреждания,а още по-малко е било налице трайно затрудняване на движението на снагата му ,което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.128 от НК,за причиняването на която ответника е бил признат за виновен и осъден.

Съдът намира,че представения Протокол за ПТП от 09.05.2014год.,за настъпило такова на 09.04.2014год. ,с участник Е.Б.Х.,като водач на л.а. „Фолксваген Каравел“ не е относим към настоящия спор,тъй като на първо място от описаното ПТП са били причинени материални щети,а също така ,предвид обстоятелството,че същото значително предхожда във времето причиняването на средната телесна повреда на ищеца Х. на 27.01.2016год.,то не може да се направи обоснован извод за връзка между двете събития.

От правна страна съда съобрази следното :

С оглед на тези доказателства съдът намира,че претенцията на ищеца Е.Х. насочена срещу ответника А.Б.А.,да бъде обезщетен за причинените му неимуществени вреди,в следствие на нанесената му от последния средна телесна повреда,които оценява на сумата в размер на 12 000лв. е основателна и доказана.

          Съгласно разпоредбите на чл.45 от ЗДД,всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму като тази вина се предполага до доказване на противното.Безспорно е установено,че ищецът е понесъл неимуществени вреди,в следствие на виновното поведение на ответника.Влязлата в сила присъда по наказателно дело,относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца е задължителна за гражданският съд,който разглежда иска по чл.45 от ЗЗД за обезщетение на вредите от същото деяние.В случая наказателното производство е приключило с одобрено от съда Споразумение за решаване на делото,а съгласно  разпоредбите на чл.383,ал.1 от НПК , одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда.Със същото ответника е признат за виновен за деяние по чл.129,ал.1 от НК,тъй на 27.01.2016 год. в с.Върбен, общ.Кирково му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в компресионно счупване на телата на дванадесетия гръден прешлен и на втория поясен прешлен, довело до трайно затрудняване на движението на снагата.

Предвид изложеното ,съдът намира,че не са основателни възраженията на ответника,че не е доказана причинно-следствената връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреду у ищеца,тъй като  обстоятелството по извършването на деянието по компресионно счупване на телата на дванадесетия гръден прешлен и на втория поясен прешлен, участието на ответника в него и виновността му са установени по делото,предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК, поради което и причинените от него вреди подлежат на обезвреда.

Не се доказа и възражението на ответника,че претърпените от ищеца неимуществени вреди, са причинени от друг инцидент - настъпило ПТП,при което той бил пострадал и имал здравословни проблеми.В тази връзка се установи,че през 2003год. ищеца е претърпял интервенция,свързана с прешлени на гръчначния стълб,но вещото лице сочи,че поради продължителния период от 14 -15 години  ,следва да се счита,че на тяхното място се е образувало костно вещество и те да се считат за абсолютно оздравели от към тази страна.Също така ,въпреки данни за настъпило ПТП през 2014год.,то не може да се направи извод,че при него са настъпили телесни увереждания за ищеца,като участник,а така също следва да се има предвид,че това събитие предхожда с две години причиняването на телесната повреда на пострадалия от ответника.

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. В тази връзка следва да бъде направена преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

С оглед претърпените увреждания от настъпилите компресионно счупване на телата на дванадесетия гръден прешлен и на втория поясен прешлен,които да са довели до трайно затрудняване на движението на снагата за един продължителен период от около 8-10 месеца,както и отока и кръвонасядането на главата, свързаните с това болки и страдания, психически и емоционален стрес, при доказаната им степен на интензивност и продължителност, с обичаен ход на оздравяване,при условията на чл.52 от ЗЗД ,следва на ищеца да се определи обезщетение в размер на 4000лв. /четири  хиляди лева/.Тук следва да се отбележи,че не са налице доказателства  установената средна телесна повреда да е довела до страдания,за период от време,извън посочения от вещото лице като обичаен за оздравителния процес,които да водят до извод за по-големи страдания от обикновените ,но също така следва да се има предвид показанията на последното в с.з.,което сочи,че и след оздравителния период е възможно пострадалия да изпитва болки,при физически натоварвания или атмосферни условия.

Ето защо и съобразно претърпените страдания от пострадалия,съдът намира,че по справедливост и на основание чл.52 от ЗЗД сумата от 4000лв. е достатъчна да ги обезщети. Искът в останалата му част до пълния размер от 12 000лв. следва да се отхвърли като недоказан.

Следва ответника да бъде осъден да заплати  на сумата в размер на 4000лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законната лихва,считано от 27.01.2016год. - датата на настъпване на увреждането до окончателното изплащане на сумата,тъй като и акцесорния иск за обезщетение за неизпълнение на парично задължение,в размер на законната лихва,с правно основание чл.86,ал.1 вр. чл.84,ал.3 от ЗЗД е основателен и доказан.

При този изход на делото следва ответника да бъдат осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 500лв.,по компенсация,съобразно уважената част на претенцията.

Също така ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд Момчилград държавна такса в размер на 160лв.,съобразно уважената част на гражданския иск.

Водим от изложеното,съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ОСЪЖДА А.Б.А.,ЕГН : **********,*** да заплати на Е.Б.Х.,ЕГН : **********,*** сумата в размер на 4 000лв./четири хиляди лева/,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,в следствие престъпление по чл.129 ал.1 от НК ,ведно със законната лихва,считано от 27.01.2016год. до окончателното изплащане на сумата,на основание чл.45 вр. чл.86,ал.1 вр. чл.84,ал.3 от ЗЗД като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди,ведно със законната лихва,считано от 27.01.2016год. за разликата от 4 000лв. до пълния му размер от 12 000лв. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА А.Б.А.,ЕГН : **********,*** да заплати на е.Б.Х.,ЕГН : **********,*** сумата в размер на 500лв.,представляваща разноски по делото,по компенсация,съобразно уважената част на претенцията.

ОСЪЖДА А.Б.А.,ЕГН : **********,*** да заплати по сметка на Районен съд Момчилград сумата в размер на 160лв.,представляваща държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд гр.Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.

                              

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :

                                                         / П.Амбарева/