О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 632/25.7.2019г. Година 2019 Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет и пети юли Година две хиляди и деветнадесета
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иваничка Славкова
ЧЛЕНОВЕ: Жулиета
Шопова
Яна Панева
като разгледа
докладваното от съдия Панева
ВЧНД
№ 845 по описа на съда за 2019г.,
за да се
произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл.341 ал.2 вр.чл.270 ал.4 НПК.
Постъпила
е въззивна жалба от адв. А.Д. от ВАК- защитник на подс. П.В.П. против
определението на Районен съд- Провадия от 12.07.2019г. постановено по НОХД
№221/2019г. по описа на РС-Провадия, на основание чл.270 ал.1 НПК, с което е
оставена без уважение молбата за изменение на МНО „Задържане под стража“ в по-
лека по отношение на подс. П.. Прави се искане за отмяна на това определение и
изменение на МНО „Задържане под стража“ в по-лека.
Частната
въззивна жалба следва да бъде разгледана по реда на глава XXII НПК, в закрито
заседание, тъй като не е налице необходимост от събиране на доказателства и
изслушване на страните в открито съдебно заседание.
След като се запозна с материалите по делото, въззивната
инстанция намери за установено следното:
По същество
частната въззивна жалба е неоснователна.
Срещу
подсъдимия П.В.П. е внесен обвинителен акт за престъпление по чл.211 пр.3 вр.
чл. 209 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1 от НК на 09.07.2019г. като същият е
бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от 12.11.2018 г.
Както
вече няколкократно е посочвано и други определения на въззивния съд, на този
стадий от наказателното производство следва да бъдат преценявани
новонастъпилите обстоятелства, засягащи законосъобразността на взетата мярката
за неотклонение на подсъдимия.
Правилно
първоинстанционният съд е посочил, че в производството по чл. 270 НПК съдът не обсъжда
доказателства по съществото на делото, а само дали е налице опасност подсъдимия
да се укрие или да извърши друго престъпление.
Към настоящият момент въззивната инстанция не
намира нови обстоятелства и факти, които да наведат до извода, че МНО
„Задържане под стража“ по отношение на подс. П. е тежка и незаконосъобразна,
поради което да бъде изменена в по-лека. Напротив и към настоящият момент
въззивният състав счита, че са налице предпоставките визирани в чл. 63 от НПК,
а именно че съществува опасност подс. П. да се укрие, както и опасност да
извърши престъпления.
За наличието на тези предпоставки
предходни състави на съда са се произнасяли нееднократно. Като тези изводи са
на база събраните доказателства по делото.
Досъдебното
производство е започнало на 17.04.2018г., но поради невъзможността на
разследващите органи да открият подс. П.
на посочените от него адреси, същият бил обявен на ОДИ. Поради
намеренията му да се укрие от разследващите органи разследването е продължило и
по-дълго, но не извън разумните срокове.
Досежно опасността от извършване на
престъпление, въззивния съд намира същата за налична, изхождайки от всички
данни за лицето, най-вече от справката за съдимост, като и към настоящия момент
счита, че той е със завишена степен на обществена опасност, която го мотивира
да приеме, че е налице и тази кумулативна предпоставка.
В
тази връзка въззивния съд не споделя възраженията на защитата изложени в
частната въззивна жалба, че горепосочените предпоставки не били налице, а видно
от практиката на ВКС, тези изискуеми предпоставки визирани в чл. 63 ал.1 от НПК
следвало да бъдат преценявани по всяко конкретно дело. Въззивният съд намира,
че в своето определение първоинстанционният съд е анализирал и обсъдил
наличието на предпоставките за продължаване на МНО „Задържане под стража“ по
отношение на подс. П.. Това е било сторено и от всички предходни съдебни първоинстанционни
и въззивни състави, поради което и настоящият въззивен състав намира, че съществува опасност подс. П. да се
укрие, както и опасност да извърши престъпления.
Относно
възражението на защитата за забавяне на воденото разследване, което води до нарушаване
правото на подс. П. за провеждане на наказателния процес в разумни срокове
въззивния съд държи да отбележи, че за това забавяне е допринесъл самия
подсъдим, предвид неговото укриване от разследващите органи, а в последствие и
с действията на неговите защитници. Въззивният съд има предвид следното: от
задържането на подс. П. на 12.11.2018
г. до настоящият момент делото се е намирало в съответните съдилища- първа
и въззивна инстанции четири пъти, като причина затова са
били депозираните от защитата на подс. П. молби за изменение на МНО „Задържане
под стража“ в по-лека. Това са били периоди, в които делото не е било на
разположение на водещите разследване, за да могат да извършват
процесуално-следствени действия по същото, с цел своевременното му приключване.
Въззивната
инстанция държи да отбележи, че дори и в съдебна фаза, делото не е било
насрочено за РЗ, поради наличието на поредна молба от защитата за изменение на
мярката на подс. П. в по-лека и необходимостта от произнасяне по молбата в
кратки срокове.
Въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи, че
правото на справедлив процес и приключването му в разумни срокове, за да се
защитят правата на подсъдимия П. ангажира не само разследващите органи и
съдилищата, но и коректното поведение на участниците в процеса.
По изложените
съображения, съдът намира атакуваното първоинстанционно определение за правилно
и законосъобразно, същото е мотивирано,
изследвало е в подробност необходимите за произнасянето факти, поради което и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.345 НПК Варненският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение на РС-Провадия, ІV състав, постановено на 12.07.2019 г. по НОХД № 221/2019
г., с което е оставена без уважение молбата за изменение на мярката за
неотклонение от "ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА“ в по-лека по отношение на подсъдимия П.В.П., ЕГН **********,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове :